Апаратура, запис, микс

[DANEV]

Видео, в което показвам каква апаратура използвам за записи и на живо, как записвам, какви плъгини използвам и т н. Reaper е програмата, която използвам. Понякога кубето е Roland JC - 40. 

 Обяснявам в контекста на записа на "Bold As Love":
 

 По принцип хубавата апаратура звучи добре и без никакви допълнителни корекции. Записът е добър и без всички тези плъгини и т.н. За мен това е фактор за хубава апаратура. 

 Видеото на Георги Пармаков, което споменавам, и от което съм научил за някои от плъгините е това:
https://vm.tiktok.com/ZNd9xXJhb/
Сега виждам, че е направил и по-обстойно видео, което още не съм гледал, но го поствам тук:

 

 Споменавам Revelan Friedman, във връзка с дилея. Видях видео, което беше постнал тук за опция, с която не маже в микса. Хареса ми и започнах да я използвам, ще постна клипа тук:

 И поставям един въпрос (дискусия ако щете'):
Как предпочитате да записвате/свирите/вадите:

- Да изпипвате най-малките детайли, да вадите абсолютно точно всичко, да слушате отново и отново, да забавяте, да слушате изолирани партии, да прекарвате много време в достигане на "перфектния тейк" (което примерно може да отнеме 50 тейка и това е след като си свирил даденото нещо примерно една седмица след като си го извадил, за да ти "влезе в пръстите").

Или: 

- Кефите се на първичната енергия, и смятате че свирейки отново и отново се губи заряда. 

 За мен лично много зависи какво свиря и също така най-често е комбинация от двете. Има легендарни парчета и сола, които според мен трябва да се извадят. Но дори да решим да интерпретираме (както аз в случая) е хубаво да се облягаме на стабилна основа (визирам да си извадил парчето, да си го слушал в оригинал, в различни варианти и тогава вече да пречупиш през собствената си призма). Ако свириш в кавър група е въпрос на уточнение, но много често според мен "Искам да го изсвиря като себе си" е оправдание и всъщност е "Мързи ме да си науча партията". 
Истината за мен, е че е много трудоемко да свириш, както трябва, но пък за мен си струва. 
Собствения стил се изгражда с много крадене. И обикновено, колкото по детайлни сме, толкова по-добър ще е и стилът ни. Моят учител казва "красотата е в детайлите" и винаги съм подкрепял това твърдение. 

 Когато записвахме първия авторски албум на Project 7, имаше едно парче (Seventh seven), което е много криво/гадно за солиране... Един ден се пробвам да направя запис в студиото и не става и не става... Прибрах се и споделих неволите си с баща ми и му казах колко е криво/гадно, и че не става... И той ми каза "Свири и ти криво/гадно... 
На следващия ден отивам пак да пробвам и имам спомен, че е 16:54 и Stoyko Lisichkov ми казва на майтап: "Имаш време до 17:00". Пуска ме и го записах от един тейк... И той каза "Имаш още 3мин..."

 Тази история показва другата "тайна" според мен:
Понякога, когато пробваме отново и отново и не става, просто трябва да си дадем почивка и да оставим или за за по-късно или за следващия ден...

 А това в въпросното парче:

 

[Koobenot]

2 hours ago, DANEV said:

- Да изпипвате най-малките детайли, да вадите абсолютно точно всичко, да слушате отново и отново, да забавяте, да слушате изолирани партии, да прекарвате много време в достигане на "перфектния тейк" (което примерно може да отнеме 50 тейка и това е след като си свирил даденото нещо примерно една седмица след като си го извадил, за да ти "влезе в пръстите").

Или: 

- Кефите се на първичната енергия, и смятате че свирейки отново и отново се губи заряда. 

Според мен преди човек да влезе в студиото/седне да записва, трябва да е наясно какво прави. Като започнем от инструмента – свежи струни, правилна интонация, добре запоена електроника, подходящ избор на адаптери. Следващата стъпка е партии, които са научени до мозъка на костите по отношение на опъвания, тайминг, pitch и т.н. Само и единствено като ги имаме тези неща може да се получи добре звучащ запис, респективно микс. Наистина, едно малко кривване от цялата тази работа праща всичко по дяволите. 

Тия неща ги говоря от позицията на човек, който смеси целият албум на Сакар - Самодива. По тогавашното време си мислех, че като наредя 20 плъгина един след друг нещата магически ще зазвучат ... ами не става баш така. Липсата на атака/обем/злоба/агресия понякога беше просто в неточно изсвирени засечки и колкото и да подаваш ниски от EQ-то, нещата просто не се получават. Същото важи и за интонацията, ако нещо е разстроено, да с auto-tune можеш да коригираш, но се губи време, пипкаво е и ако не внимаваш можеш да внесеш артефакти. Така че тези неща с грешките рано или късно ти излизат през носа. Така че папагалското повтаряне на една фраза до припадък за мен е абсолютен минимум, за да се постигне нещо качествено. Ето например траковете на Periphery колко естествено и красиво звучат без дори един плъгин върху тях, вдигаш фейдърите и всичко си е на място:

До тук по отношение на изпълнението. Има и друга част, която се нарича продуцентска работа и аранжимент – кое, как и защо трябва да звучи, за да звучат нещата завършено, това често е различно от начина, по който бандата свири на живо. В България за жалост това понятие, често е размито и като дойде някой да даде съвет, музикантите с огромното им его идват и казват "Абе ти ли ще ми обясняваш, много разбираш, я си гледай работата ..." и затова и резултатите в повечето случай са посредствени. Извинявам се искрено за хейта, но това са моите виждания, знам, че не всички банди и музиканти са такива, но се наблюдава някаква тенденция.

Факт е обаче, че аудио интерфейсите са доста евтини, има доста добре звучащи безплатни плъгини и можем да тестваме, свирим и записваме до припадък, че като дойде време за "студийна работа", хем да стане по-бързо, хем да спестим някой лев. 

Още едно интервю, където се потвърждава моята теза, пращам точни секунди.

Ето този запис също много ме кефи, дори със софтуерен амп, ако човек може да пипа могат да се получат прекрасни резултати. Ето от описанието:

• Fraser 60s Sunburst VSS
• Tubescreamer TS9
• MXR Micro Amp
• Line 6 Helix Native Plug-in (Cali IV Rhythm 1 setting with Blackback 30 Cab)