Обертонове

[brysnaria]

Някой може ли да обясни по-просто какво е обертон (интересува ме за глас).

Четох че това са кратни на честотата на базовия тон , ама тогава как се получават при пеене ???

[olygofren]

Прочети това, доста подробно е обяснено. По принцип обертонът е явление при всеки звук, който може да се възприеме като тон (а не шум). Така че за гласа важат същите принципи.

Редактирано Април 19, 2007 от olygofren

[brysnaria]

Значи доколкото разбрах - примерно имаме 1 струна. когато трепти с цялата си дължина е основният тон. Когато трепти половината е 1-ри обертон и 2ри хармоник , когато трепти 1/3-та е 2-ри обертон и 3ти хармоник и т.н. Добре ама как така тая струна трепти само на кратни на основната честота? Тука сигурно ако отворя учебника по физика ще намеря отговора ама....

А при духовите инструметни и гласа, тия трептения са от въздушния стълб , който се явява "струна" в случая така ли?

Значи тембъра на даден инструмент или глас зависи от това какви са му обертоновете и колко са точни (кратни на основния)?? /??!!

Малее обърках се

Редактирано Април 19, 2007 от brysnaria

[olygofren]

Доколкото аз го разбирам, по струната, независимо от дължината й (тоест къде е натисната), се движат едновременно няколко различни синусоидални вълни (обертонове) с честота, кратна на основната (вълната с най-ниска честота). Останалите вълни, с честота не-кратна на основната, се отразяват от краищата на струната и се гасят взаимно. Единствено кратните могат да образуват устойчива компонента на трептенето. Всъщност те са тези, които имат дължина на вълната k/n, ако k е дължината на струната, тоест стоящите им точки делят струната на n равни интервала.

 

Някои от тези вълни са с по-голяма амплитуда от други и затова са по-важни обертонове. Звукът, тембърът, който чуваме, е сумата от всички тези вълни, като се вземат предвид и измененията, породени от интерференция.

 

Така мисля аз, но по-добре някой по-пекан да обясни.

Редактирано Април 19, 2007 от olygofren

[Steppenwolf]

В тембъра може да има и нехармонични обертонове.

Има и подтонови серии, които се наблюдават само при малък брой инструменти и тела (напр. камбана). Разбира се, теоретиците са се опитали да ги вкарат в употреба в музикалната теория, само че не особено успешно поради тяхната неестественост. На вид са огледален образ на обертоновете, с намаляваща честота.

[Vlad]

Най-лесно може да си представиш обертоновете по аналогия с цветовете - както бялото е съставено от всички останали цветове, зеленото - от синьо и жълто и така нататък, така и всеки тон на даден инструмент е сбор от други тонове. Броят и разположението им определя тембъра - или както го наричат "цвета на тона", специфичното звучене на инструмента.

Редактирано Май 9, 2007 от Vlad

[Steppenwolf]

Що се отнася до представяне и улесняване схващането им - да, популярната аналогия с цветовете, защото цвят, звук - все вълни, но с различна дължина, затова не е случайно, че и за цветовете се ползва аналогия с тоновете. Както при даден цвят светлина едни съставни цветове са по-изразени, а други са по-потиснати, тъй и даден тон съдържа обертонове. През призмата можем да разложим светлината на съставните й цветове, а при звука нашата призма е Фурие трансформацията или материал с дадени акустични качества, който потиска и отразява. При по-малка и по-голяма изразеност на някои от тези дъгови цветове, съставящи бялата светлина, имаме различен цвят и оттенъци, респ. тон и тембър. Бялата светлина е съставена от всички цветове поравно, а в акустиката имаме т. нар. бял шум - наличие на всички честоти от спектъра поравно. В природата няма тон без обертонове и със същия успех бихме могли да кажем, че надали може да се наблюдава абсолютна презенция само на чисто зелено, чисто червено и т.н. Такъв стерилен и импотентен звук - чиста синусоида, може да се генерира чрез сигналгенератор.

[Evtim Djerekarov]

Някой може ли да обясни по-просто какво е обертон (интересува ме за глас).

Четох че това са кратни на честотата на базовия тон , ама тогава как се получават при пеене ???

 

 

Хм, ми ти като пееш даден тон, да не би да пееш само една честота. Ако беше така, пеенето щеше да звучи като синусоида.

 

Нагледно - мекото хорово пеене, което във високите тонове звучи малко обло, като през фуния, има по-малко обертиниве, то ест, е по-близко до синусоидалното звучене.

 

По-рокаджийското, задрано, или пък оперното, "метално" пеене, което има повече остри нотки, има повече обертонове в себе си.

 

Можеш да си направиш експеримент. На пиано натисни педала за реверберация, и без да го пускаш, удари тона до силничко. Вслушай се.

 

Виж как освен до се чуват и горното до, сол, до, ми, сол, си бемол....

Това са първите няколко обертона на до.

Редактирано Май 12, 2007 от Evtim Djerekarov

[fluti]

Най-общо казано, според теоремата на Фурие, всяка вълна с произволна форма може да се разложи на сбор от безкраен брой синусоидални вълни с честоти, целочислено кратни на основната и различни амплитуди. Това всъщност са обертоновете - "чистите" синусоидални съставки на звука, който чуваш, а комбинацията от амплитудите им определя тембъра на звука.

Редактирано Юли 5, 2007 от fluti

[Steppenwolf]

Да, това вече бе казано по по-достъпен начин, от който се нуждаеше питащият. И да сме точни - произволна ПЕРИОДИЧНА форма.

Всъщност, да не тъпчем отдавна отъпкани теми.

[Nikolay Petev Yolov]

Един много лесен начин да чуете обертоновете на пианото:

Натискате съвсем леко и задържате (примерно) първите 5 обертона (примерно) на тона "С - голяма октава". Това означава натискате без да се чуе звук леко тоновете "с - малка, g - малка, c1, e1, g1, b1 ..." и след като сте задържали клавишите удряте силно и бързо без да го задържате "С - голяма". Отзвучават само клавишите, които сте задържали. Сега пробвайте същото с други тонове (примерно секунда по-високо), но пак чукнете същото "С". Този път не отзвучават, защото не принадлежат към обертоновете на това С. Колкото по-високи обертонове, толкова са по-тихи. Първите 3, 4 звучат най-добре.

Успех