Теорията на Schenker

[Nikolay Petev Yolov]

След две седмици имам задача от професора ми да преподавам на група студенти за теорията на Schenker.

Става въпрос за съвсем различна система на музикалната теория, по която учат например американците и доста други неевропеидни нации. В момената събирам всякакви информации за целта.

Ако някои има възможност да помага, ще съм му благодарен.

[Nikolay Petev Yolov]

След две седмици имам задача от професора ми да преподавам на група студенти за теорията на Schenker.

Става въпрос за съвсем различна система на музикалната теория, по която учат например американците и доста други неевропеидни нации. В момената събирам всякакви информации за целта.

Ако някои има възможност да помага, ще съм му благодарен.

Абе никoй не не е чувал за този известен композитор и теоретик, лелееее, това е срамно

[CyberGene]

Еми кажи каква е тая система тогава, интересно ми стана Какво може да й е различното на системата?

[antonium]

гугъл е чувал

тва не е ли достъчно?

[indy]

Колега, аз съм чувал за този човек, но не достатъчно за да си направиш лекция от това

 

Хайнрих Шенкер, (1868- 1935), ученик на Брукнер, музикант и теоретик, разработил е свой метод за музикален анализ. Под влиянието на О. Шпенглер - един доста интересен немски философ, приема, че музикалното произведение е жив организъм, който се развива от елементарното към сложното, т.е. от клетка - към организъм. Съответно, анализът ще е обратен процес - от горните слоеве на произведението към все по-дълбоките, така че, ако постепенно се свалят украшенията /Ш. ги нарича пролонгации/, след някакво количество степени ще се стигне до "първолинието" на произведението.

За системата му на преподаване не знам нищо.

[Nikolay Petev Yolov]

Вече се информирах достатъчно, намерих книга на име Strukturelles Hören от Felix Salzer, които е ученик на Schenker

 

Обаче ще ви обясня малко по-късно, че сега отивам на обяд в стола

[Nikolay Petev Yolov]

В нашия имаше някакви гнусни кюфтета

 

Колкото до теорията на Schenker в момента чета книгите и не ми е особено ясно, но става въпрос горе-долу за "разграждане" на отделните гласове и линии. Намиране на основните им тонове и определянето на функциите. Има две книги на немски по 200, 300 страници, които трябва сега да прочета. Другата седмица ще пиша по-подробно.

 

Сега мога да представя една друга, по-интерестна теория на Hindemith:

Значи той разпределя акордите (главно на две групи - с тритонус между тоновете и без тритонус) на 6 подгрупи

и ги наименува по следния начин (с цифри от 1 до 6):

 

http://files-upload.com/289214/HindemithTabele.bmp.html

Акорди, които са в основно хармоническо положение се наименуват с буквата "а", а такива в терцово или квинтово с "b"

 

Как се определя според хармоничното положение на акордите?

Той подрежда интервалите по сложност по следния принцип (от най-прост интервал, към най-сложен):

____________________________________

/ ч5, ч4, г6, г3, м3, м6, г2, м7, м2, г7, трит. /

____________________________________

В зависимост от това какъв е най-ниския интервал в акорда се определя и неговото хармонично положение. Ако "най-чистия" интервал (стои най-вляво в горния списък с интервали) е образуван от тона в баса, то акорда е в основно harm. положение (пример "до, ми, сол" интервала е "до, сол"). Ако обаче "най-чистия" интервал в акорда е образуван от тон, който е някъде посредата акорда, то акорда е в терцово, квинтово, септимово или някакво друго harm. положение (примерно "ми, сол, до" интервала е "сол, до")

Така например акорда: "ми, сол, до" се определя като 1b.

"до, ми, сол, си бемол" е 2a

"ми, сол, си бемол, до" е 2b

"ми, сол, си, до" е 3b

"до, фа, си бемол" e 5a

При композициите на Hindemith е на лице винаги една линия, която се определя от сложността на акордите. Колкото по-голям номер и буква има един акорд, толкова по дебела е линията. В началото и края линията е съвсем тънка, а към средата е доста дебела (кулминация).

По този начин се определя структурата на цялото произведение и неговата форма.

 

 

Не съм сигурен дали този метод е добър, пробвал съм го да пиша музика, но има доста недостатъци. Просто исках да ви го споделя, защото е интересен и доста математически. Сега се сещам още 2 метода (на други композитори), но тях няма да ви споделям, че там трябва доста да попиша и не са толкова елементарни както горния.

Редактирано Юни 12, 2007 от Nikolay Petev Yolov

[Nikolay Petev Yolov]

уфффф, направих на Excel наново таблицата с акордите:

 

 

Редактирано Юни 12, 2007 от Nikolay Petev Yolov

[Steppenwolf]

Горе-долу до това се отнася Шенкеровата теория, но аз не съм се задълбочавал в нея. Не предполагах, че в един момент ще стане дума и за Шенкер тук. Това в България ли трябва да го обясняваш?

 

http://www.schenkerguide.com/ - за повече информация около Шенкеровата теория.

 

Имам теоретичните трудове на Хиндемит, както и известен афинитет към тях.

 

Позволи да доразясня - линията (по-дебела и по-тънка) се отнася в анализа до хармоничното напрежение и флуктуация (а от там и до кулминацията), а другите важни фактори, които се следят и анализират, са двугласовата рамка, постъпковата прогресия в мелодията (важните слухови стратегически точки - нещо, за което и Шенкер говори, а и което обикновено в стандартни учебници по контрапункт се разглежда), степенната прогресия, от която след това се извлича тоналният център. Правилото за определяне на основата на акорда е: Търси се основата на най-добрия интервал, т.е. хармонически най-силния и най-чистия, и тя е основа на акорда, съгласно Серии 2.

 

Теорията му за анализ и композиране тръгва от акустиката. Започва се с обертонов ред и комбинационни тонове, от които се извличат съответно Серии 1 (които Николай е посочил) и Серии 2, строеве, както и се излага един според Хиндемит начин за построяване на строй. Серии 1 се отнасят до връзката на тоновете с един основен, родителски тон, от което зависи тяхната тонална позиция и тежнение. Серии 2 се отнасят до характера на интервала между два тона, от което се определят мелодическите и хармонически сили на интервалите. Това лежи в основата на цялата теория.

Е, има и още да се каже - ръководещи тонове при акордите с тритонус и т.н.

 

Разделянето на акордите по групи според сложността и чистотата им е базирано на Серии 1 и 2. Поради силното влияние на тритонуса и специфичния му неопределен характер, той играе основна роля, затова най-напред разделяме на Група А - акорди без тритонус, и група Б - тези с тритонус. Секундите и септимите се получават вторично, поради което следващата категоризация е чрез тях - А и Б делим на подгрупи от акорди със секунди и септими и на такива без. Авторитетът на интервала, а от там и на акорда се определя, както бе казано, от това, дали основата е в бас и по този начин й е даден приоритет, или не. Така че цепим още - основа в бас или в по-горен глас. Групи V и VI са за неопределимите акорди, т.е. тези, при които има "война" на интервалите и няма ясно изразен доминиращ. Сред тях намират място умалените и увеличените акорди, квартовото тризвучие.

 

Предлагам таблицата в по-пълен вид от книгата, заедно с подгрупите във всяка група:

http://web.orbitel.bg/ks/HindemithGroups.jpg

 

Това е общо взето за Хиндемит и теорията му. Цялата теоретична част е 220 страници... Същественото обаче е, че Хиндемит (с някои недостатъци) обяснява до голяма степен техническата страна на музиката като еволюция след Рамо, а не просто създава композиционна система. Също тъй и показва, че тоналността е нещо натурално - като гравитацията, и че за абсолютна атоналност едва ли можем да говорим.

 

Между другото, тоналностите в Ludus Tonalis се изреждат точно съгласно Серии 1.

 

Приятно съм изненадан - не мислех, че тук ще срещна някой, с който да се говори за тези неща.

 

Поздрави.

[Nikolay Petev Yolov]

Хаха, и аз съм доста приятено изненадан.

Уча Künstlerishe Tonsatz (на прост Български е "изкуството на музикалната теория") в Германия и съм предпоследен семестър, та за това се занимавам с доста подобни теории. Дори сега съм замислил да участвам в конкурс за композитори за наградата на BMW и мислех да пиша произведени с "tintinnabuli voice". Запознат ли си с този начин на композиция?

Колкото до Hindemith и неговата теория имам абсолютно същата таблица в една книга А за самата теория мога да кажа, че не я намирам за кой знае колко добра, защото понякога някои акорди звучат доста по-просто от други, а са доста по-надолу в таблицата. Доста от параметрите (ритъм, форма ....) не могат да се изчислят с такава таблица, само акорди.

[Steppenwolf]

Предположих, че учиш в Германия. Един мой приятел пианист (Ив. Златев) следваше там и сега, мисля, работи там, възможно е да се познавате.

Всъщност, интересно съвпадение се получи. Търсех книгата на Хиндемит по класическа хармония преди време, която е стара и вън от печат (на английски), а наскоро получих мейл, че отново е излязла. В същия този момент тук се е развила темата към Хиндемит.

А за метода, който описваш - общо взето, два гласа, като единият глас арпежира акорда, а другият се движи постъпково? Не знаех, че се казва така, но май неволно съм го засягал в някои от ambient-ориентираните експерименти, които съм си правил.

[Nikolay Petev Yolov]

Предположих, че учиш в Германия. Един мой приятел пианист (Ив. Златев) следваше там и сега, мисля, работи там, възможно е да се познавате.

Всъщност, интересно съвпадение се получи. Търсех книгата на Хиндемит по класическа хармония преди време, която е стара и вън от печат (на английски), а наскоро получих мейл, че отново е излязла. В същия този момент тук се е развила темата към Хиндемит.

А за метода, който описваш - общо взето, два гласа, като единият глас арпежира акорда, а другият се движи постъпково? Не знаех, че се казва така, но май неволно съм го засягал в някои от ambient-ориентираните експерименти, които съм си правил.

Ха ха ха, Случайностите взеха да стават много. С Ивайло сме учили заедно в Русе. Бяхме от един випуск, но от различни паралелки. Не съм го виждал от около 3, 4 години.