Първата изява

[shadow]

Между другото, има една такава тема:

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=15796&st=0

[Goth Thug]

барабанистът прави така, че изтървава палка и тем подобни)?

 

 

Като прочетох изтърва палка се сетих за това: http://video.google.com/videoplay?docid=-3...h&plindex=0

[Crimson]

Първа изява.....ако говорим за баш първата предпочитам да не я споменавам, защото сигурно феновете на ПФК Черноморец ще се обидят

Иначе ако говорим сериозно, първата сериозна изява беше в 3 Уши(столичен клуб за незапознатите ) и беше яко 'щото дойдоха бяа хора и се получи най-продъжителното пого, което съм виждал някога на живо

Смачкахме се общо взето, свирихме към 1 час и половина и никой от нас не беше пил

[The Doctor]

Първата ми изява, когато бях на около 13 (1989), продукция на школата по класическа китара, която посещавах няколко месеца. В публиката бяха и наште. Смътно си спомням страшен спек, и че обърках пиеската, даже спрях. След тази случка спрях да свиря за известно време, после се захванах с бас-китара и една от причините беше, че ми се струваше по-лесно - по-малко струни, еднакви интервали между струните, главно едногласно свирене и плътен нисък тембър. През 1991 попаднах на група копираща Бийтълс и единствения начин да свиря в нея беше като соло-китарист. Така хванах китарата отново, въобразявайки си, че ще е временно (нали бях басист), но така си и останах - соло-китарист.

 

Как се справям със сценичната треска: стотици пъти съм се качвал и слизал от сякакви сцени вече 16 години, и често се чувствам все едно ми е за пръв път. Ние всички сме хора, всички грешим. Музикантът не е нещо повече от хората, които го слушат. От него се изисква повече кураж, но отговорността за успеха на едно музикално изпълнение е поравно разпределена между изпълнителя и публиката. И докато всеки изпълнител е малко или пове4е подготвен и поема отговорността когато се качва на сцената, колко от нас, в ролята на публика, сме подготвени да слушаме и внимаваме през цялото време на изпълнението, независимо дали ни харесва това което чуваме? Музиката има нужда от глас, както и от уши.

 

Много помага, ако на сцената се държиш естествено, ведро, положително, спокойно, дори да не се чувставаш точно така. Външното поведение след време повлича и емоциите след себе си. Дръж се така, "сякаш вече си такъв, какъвто искаш да бъдеш" - спокоен, смел, ведър.

 

Сценичен страх: ако го усетиш, задай си въпроса: "Кой го е страх, от какво и защо?" После излез и свири, сякаш тва е последното ти свирене в живота, и после приключваш. Вече каквото и да стане, няма какво да губиш. Винаги можеш да промениш решението си след концерта

 

"We are all in the same boat."

[vaska]

Помня, че на първата ми певческа изява буквално страдах от страхотна сценична треска. Треперех като лист.

Но после това се промени и то много бързо - така, както и не бях очаквала.

Сега излизам на сцената, но предишната треска я няма, няма го вече онова вълнение.

[annimm]

много интересна тема, поздравления! това ме накара да се замисля...и все пак наистина нямам спомен толкова отдавна е било, че със сигурност не ми е пукало (в неосъзната възраст) а би било хубаво, така като чета за почти всички е било забавно изживяване .

[Ивелин]

Смътно, но още си спомням 1-вата си изява пред публика...

Бях на 5 годинки и свирех - "Магаренцето с двуколката" на П. Хаджиев!

Сигурно го почнах 3-пъти...това не го помня, но баща ми има запис.

От тогава не почвам едно и също парче на сцена!!!

 

Човек обикновено спича, като не е сирурен в себе си.

[valkyr-qsal]

Първата изява..айде де!! кога беше??

А да, една седмица след като тръгнах на класически уроци по кирата, учителят ми изтърси: "А, ми то следващата седмица имаме концерт..."

Наистина парчето, което имах да правя беше елементарно..май се казаше "перуански танц" и се състоеше общо от 4 редуващи се ноти..три, от които свободни струни..но няма значение..не го преебах..но като цяло на концертите, когато учех по школа имаше известна доза спичане..

от друга страна досега не съм се притеснявал, когато сме свирили групата, или с други хора на сцена, а дори винаги е било удоволствие за мен, но все пак винаги има моменти на паника:

на последния концерт 6-та струна на няколко пъти се откачи, аперцето също го изпуснах един път..но беше в края на песента,,

според мен ако излезеш на сцена с цел да се забавляваш и ако имш настроение, няма да имаш проблеми. Е затова свиренето на класиката обаче според мен е по-трудно и стресиращо - липсата на атмосфера...(а и много често концертните зали са едни студени..и като ти се и изпотят китките става ужжжас

[jim_hetfield]

Хмм, за каква първа изява става дума - самостоятелна или как до'е...

Добре, сега сериозно:

 

Ако изключим дебилните детски песнички и "концертчета", датиращи от предучилищна възраст и първите класове, първата сериозна изява беше в читалището, където ходя на уроци по пиано ("Аура", София), май месец 2006та. Трябваше да изсвиря на пиано любовната темичка от "Кръстникът" (или както е по-известна "оная мелодията на Дон Корлеоне") и после заедно с един цигулар изсвирихме една японска песен (аз пак на пианото, песента е The Boom - Shima Uta). Залата беше доста тясна, присъстваха нищожен брой хора, но "сцената" беше на няма и метър от първите редове, тъй че наистина се спекох по отношение на това как ще изглеждам докато свиря и по-важното - как ще свиря! Абе добре се получи, не бърках в свиренето (много...). Иначе още ходя в това читалище, да си поддържам формата, а последното ми участие там беше в предколедното концертче, на 21-ви декември вечерта.

Но това са от типа "училищни изяви", където публиката е от родители или баби и дядовци, които няма начин да не те аплодират след края на участието, тъй че не е кой знае какво

 

Относно първата изява с КИТАРА, мога да си попиша доста...

Първо, свирех отскоро (изявата беше началото на декември, ходех на уроци от средата на октомври, м.г.). Второ, не си знаех песните, защото понеже ми бяха малко сложни и ми беше нужно повече време да ги отработвам. И трето - последната МИ репетиция беше 4 дни преди участието и следващата ми среща с групата беше на самото участие (МИ с главни букви, щото поради изпити и такива глупости не присъствах на генералната репетиция).

Предвид гореспоменатите трудности, концерта мина страхотно, не ни освиркваха, напротив - кефеха ни се (едва ли заради моето сковано от притеснение сценично поведение ). Обаче едно знам - искам пак!

[Azwraith]

За първи път като излезахме с групата свирехме FSB-След 10 години и си мислех че ще усера всичко ще се притесня ще изтърва китарата и разни такива а като излезнах от 1рвия миг не чуствах никакво притеснение и сичко мина 6 точки

[The Berzerker]

Ау, ние сефтосахме на 22 февруари тъз година, нема такова насиране преди концерт...добре че беше пред цялото даскало 1000 човека и всички ни познаваха и си знаеха, че сме шошляци, та ни подкрепяха там, викаха, скачаха, пого тва-онова (един приятел и два стедж-дайва направи в наша чест на Seek And Destroy), объркахме некой друг пауър акорд, на басиста му се откачаше кабела в началото, ама нищо, на солото мааалко не се чуваше соло китарата, ама като цяло при наличието на доволно количество дисторшън сичко се замаза толкова добре...верно е, че след бързата част на Seek физически не можех да ударя струната (бях гол до кръста потен братче, ама потен! въртя си главата като гламав)....и сички си мислеха, че като спираме през 3 минути подгряваме публиката, а то ние си почивахме, цигански колорит! абе, млади, ни лук яли, ни лук мирисали...ама нали даскалото ни обича...Иначе най-славните дни бяха от 2-ри до 7-ми клас като свирехме школата по пиано в читалище Отец Паисий в китния цигански град Самоков и за първи път видях пулт, микрофон и прежектори...ех

 

Поздрави

[gili79]

Аз имам много интетересни случки,относно моите изяви.Още преди да се появя на сцена,краката ми започват да треперят.Но когато,се чуят аплодисментите на публиката,всичко минава всякаш нищо не се е случило.Аз от малка се занимавам със 3 вида изкуство.Танци,пеене и свирине,и още един талант който притежавам-да пиша песни,но с това не съм се изявила все още.Само на едно място пуснах една моя авторска песен,въпреки че имам 80.Да се надявам,че ще имам възможност да ги покажа в този форум.А как преодолявам сценичната треска,ами аз все още я имам.Но ако изпия една биричка 2 часа преди представянето ми,горе долу действа.Но за кратко.Ако сбъркам някъде,гледам да импровизирам и да замажа положението.А със танците,ако сбъркам една стъпка се правя ,че нищо не е станало и продължавам.А ако случайно забравя нещо,правя импровизация със завъртане и шпагат.

[Babyface Bob]

Хаха.. иксрено се радвам на описанията ви - не само защото са свежи, ами защото са ми и познати!

Аз, като всеки от вас, мога да разкажа по-конкретно, но няма да е по-различно от казаното и затова само две неща ще спомена :

- свирех на китара в читалище Средец , София, класът на Павел Павлов - той също правеше продукции с ученици и ме хареса за рок едн ролл, даже ме накара да пея! Та имах две - три участия с класически парчета в жанра : Johnny B.Good, Roll over Bethoven, At the hops... Спомням се, че на един от концертите преди мен излезе изключително техничен китарист и заби нещо на Стив Вай - сола,сола,солааа.. Супер! Само че какво разбира публиката от техничните пилажи? Хората леко се отегчиха, а изпълнението продължи повече от 5-6 мин. Свърша пича с поредния як риф! Публиката пляска - къде вяло, къде с крясъци : Браво!..излизам аз - гологлав, тиранти,джинси,тениска на Експлойтед(от албума Beat the bastards)..Всички замлъкват в очакване да..срутя сградата! Аз влизам в Johnny B.Good и докато почвам да пея, виждам как хора стават от местата си и почват да танцуват туист! Притеснението ми взе да изчезва, започнах по-уверено, направих си солата много добре, в един момент дори съжалих, че свирех с плейбек на останалите инструменти, защото цяла банда не можеше да се качи на сцената! А така ми се искаше да оставя малко публиката да попее, защото определено ме възприеха! Пожънах успех по-голям от този на "Стив Вай" - не го заслужавах разбира се, но това е показателно за уместно изпълнение

- миналата година, докато свирех на бас в група "Remain" на годишната мото-рок среща в град В.Търново, се случи да ни пуснат тоолкова много пара от стийм машините, че в един момент не виждах нищо - притесних се, защото никога досега не съм губил визия за грифа и какар да не ми трябва реално, защото съм го изтъркал с тия парчета, психиката ми даде малко на червено - когато парата се разсея се подготвих за следащото "замъгляване" и бях стабилен! И занапред ще съм готов! Невероятно е да свириш на голяма сцена пред толкова хора, влюбени в рока!!!

[F.I.N.E.]

Ох колко много хапчета изпих да я забравя тая изява....

 

И БТК ни озвучаваха....

[villy]

и сички си мислеха, че като спираме през 3 минути подгряваме публиката, а то ние си почивахме, цигански колорит! абе, млади, ни лук яли, ни лук мирисали...ама нали даскалото ни обича..

 

Абе вие Seek and destroy 15 минуто го свирихте...(или поне така ми се стори ) ама звучеше страшно добре...и от грешките нищо не се усети... (пък и човек при такова дивеене кво може да усети )

Лично мен страшно ме изкефи...