RockoBG Отговорено Април 16, 2007 Отговорено Април 16, 2007 Помня само че баста се откачаше постоянно и накрая свирих седнал и после като поизтрезнях и се подписвах за хонорара, докато лелята блгодареше аз се мъчех да не гледам в купчината изпотрошени столове (тип соц читалище) да не ги види и тя. Абсолютно алкохолно размазване от моя страна. В 10-и клас бях най добрия ... Цитирай
SomeoneElse Отговорено Април 17, 2007 Отговорено Април 17, 2007 Моята първа изява беше в един клуб тук в Пловдив, който вече не съществува. Свирихме точно 3 песни от по 3 акорда, даже си спомням коио бяха точно. И трите бяха на Six Feet Under - "Still Alive", "Beneath a Black Sky" и "Lycanthropy" Реално погледнато песните са елементарни, но аз тогава свирех от много кратко време и въобще не бях сигурен във възможностите си, както и останалите от групата Абе мина, добре се справихме, ама през цялото време треперех като шушулка от притеснение, което няма да ви казвам как се отрази върху "солата" ми . А и тук е мястото да потвърдя и това, което Annabelle каза - много зависи и с какви хора излизаш за пръв път (и следващите след него, за определен период) на сцената и как те гледат на теб като част от групата. Когато усещаш че те подкрепят морално е много по-лесно, а когато си сигурен в ръцете си/гласа си е в огромен плюс, защото съм забелязал, че повечето групи си правят дебютите без да са осъвършенствали парчетата... Цитирай
Fenix Отговорено Април 17, 2007 Отговорено Април 17, 2007 Първата изява... С един авер от даскалото свирехме заедно и заедно със един басист от същото училище и един приятел вокалист (Ех - Subtierra) свирихме Fade To Black, на концерта на даскалото ни, който беше във.... ... зала 1 на НДК До тогава свирех от 2 години, аз изсвирих първото и третото соло на песента, колегата второто. Нямахме барабани... Имаше доооста много народ и беше доста яко преживяване. Аз си забравих част от солото накрая и импровизирах, което никога няма да разбера дали се получи. В крайна сметка като за 1во свирене ever беше добро... пък и като се има предвид къде и пред колко народ... А най-интересното е, че го има качено в Ютюба Става дума за 2004та година бтв... а коментарите там са брутални 'Drums? The vocalist is good...but the rest... ' Aко някой иска да се посмее от сърце: Цитирай
Valserp Отговорено Май 29, 2007 Отговорено Май 29, 2007 На времето лекувах притеснението с червен ром, ама на един концерт така се бях излекувал, че ми не си усещах струните под пръстите(е усещах ги де, ама ми се струваше, че не съм с моята китара, а с някоя 12-струнка ). Е па тогава си казах, че това лечение явно не е най-доброто, затва реших така - излизаш и просто се кефиш на факта, че свириш. Притеснението няма да изчезне ама поне ще се примеси с малко повече положителни емоции Цитирай
Raxus Отговорено Май 31, 2007 Отговорено Май 31, 2007 Тъ аз да си продъллжа-приди месец се сефтосахме за първи път със моита група на деня на таланта на МГ-то.Та забихме яко Nothing Else Matters, при което публиката пощуря и половината от тях стана на крака...След това изкарахме и Californication и тия кадет не бяха станали се наложи и те да станат...И кат доидохме до Клетва се изсипаха сумати хора на сцената и обградиха така яко барабаниста,че той горкия не се виждаше...Та за гафове няма да говоря щот озвучителя ми беше намалил китарата щот му щяла да му гръмне техниката...Даже и със сутиен ме замериха докато гърчих солото на нотинг елс (не лъжа, които не вярва да пита някои от МГ-то ) ... Много яко беше... Цитирай
starlight Отговорено Юни 28, 2007 Отговорено Юни 28, 2007 Интересна темичка. Прочетах всички постове и даже на моменти се почувствах някак носталгично. Първата изява си е първата изява каквото и да си говорим, но ми се струва, че тези неща МНОГО силно зависят и от характера и темперамента на човека. В смисъл дали ще спечеш или не. Има някой хора на които просто не им пука от нищо. Никога няма да забравя, бяхме на един фестивал в Гърция. Излязоха едни пичове на около 16-17 години и заявиха, че ще ни изпълнят "Hail and kill на Manowar". На мен ми се плъзна една лека усмивка по устните, но както и да е. "Вокалът" го почна фалшиво още от встъплението - с козе тремоло и предраскване. Неща от сорта на темпо и динамика просто нямаше. Цялото парче представляваше една каша от звуци в която вокала влизаше на което място си поиска. Аз съм голям фен на Manowar и ми се скъса сърцето от мъка докато слушах. За сметка на кошмарното изпълнение обаче пичовете свиреха с невъобразима наглост и самонадеяност сякаш журито и всички останали са им длъжници за нещо....до ден днешен се чудя на какво отгоре? Разказвам това защото мисля, че стреса по време на изява и сценичното поведение зависят изцяло от човека. Индивидуално е. Аз например винаги се чувствам особено. Превъзбудена и със сърцебиене. Нещата много зависят и от това какво ще пееш. Дали е авторско, дали е в рамките на октава и половина или на 3. Къде ще го изпееш, пред колко хора, каква ще е техниката, озвучаването....абе всичко според мен има значение. Може да си вокал с 10-15 години опит и пак да се оакаш като ученическа банда. Прочетах много изказвания и за "лековитата сила на алкохола". Лично аз не съветвам вокалите да си церят стреса преди концерт с водка, или сърцебиенето с цигари. Ефекта в повечето случаи е обратен. Нали знаете. Не бърка този който не играе. Грешки винаги ще има важното е успехите да се повече.. Цитирай
motorbreath Отговорено Юли 3, 2007 Отговорено Юли 3, 2007 Уф ми първата ми изява с рок група беше вчера.Иначе в даскало групата имаме по 20-тина участия на година като повечето са пред публика над 500 човека.Притеснението го нямаше ..но проблема беше в несериозността на другите.За 4 дни репетиции си мислеха че ще можем да участваме и просто не стана.Втория китарист реши да иде в Каварна и да се върне в неделя...с него изобщо не бях свирил а той не научи солата и се отказа да свири.Вокала си мисли че всичко става ей тъй кат щракнеш с пръсти и готово ..е да ама не.И то той ни изложи общо взето.Имахме 6 песни той след 3-тата(AC DC - back in black) му падна гласа от пушене и пиене преди концерта и викаме да не се излагаме...Както и да е надявам се да свиря пак Цитирай
noti4ka Отговорено Август 1, 2007 Отговорено Август 1, 2007 Ми най-първата ми изява не я броя,щото не я и помня-много съм била малка.. Иначе първата ми самостоятелна изява беше голяма трагедия-разболях се точно ден преди нея,гласът ми падна зверски,озвучителите ми намалиха толкова много сингбека,че нищо не чувах,а по-късно разбрах,че и микрофона ми бил изключен...Голям смях А иначе първата ми изява с група беше не чак толкова зле...само дето барабаниста имаше сценична треска и оплеска всииичко.На места даже преставаше да свири.. Бе имало е всякакви изпълнения Шоу да става Цитирай
gagi Отговорено Август 1, 2007 Отговорено Август 1, 2007 Ми аз лично не помня първата си изява щото съм била на 5-6 години когато съм скрибуцала на цигулката на някоя продукция Цитирай
eL_NinYo Отговорено Август 1, 2007 Отговорено Август 1, 2007 (Редактирано) А иначе първата ми изява с група беше не чак толкова зле...само дето барабаниста имаше сценична треска и оплеска всииичко.На места даже преставаше да свири.. Аз това го помня,май.... *********************** да добавя само,че май свирихме на една сцена с една моя банда Редактирано Август 1, 2007 от eL_NinYo Цитирай
noti4ka Отговорено Август 2, 2007 Отговорено Август 2, 2007 Ако и ти говориш за Коледния концерт в НБУ 2005г,значи сме свирили на една и съща сцена Цитирай
Тони Николов Отговорено Август 2, 2007 Отговорено Август 2, 2007 Моята първа изява, беше супер смешна . Макар, че беше доста отдавна, го помня, доста добре, все едно беше вчера, а всъщност беше преди около 10-11год. Свирихме на съвместен концерт в Младежкия дом в Пазарджик (макар, че съм си от София). Тогава имах ужастна сценична треска, скъсах струна, дистъра не бачкаше, като хората. Абе изложихме се яко. И за капак, публиката строши 1 микрофон, на погото и на 2рото ни парче, прекъснаха концерта, организаторите, да разберат, кой е счупил микрофона. Така и не разбраха и спряха концерта и нашата излагация Цитирай
Грация Отговорено Август 7, 2007 Отговорено Август 7, 2007 Амииииииии, първата ми изява беше на приравнителен изпит по флейта в музикално училище На майка ми изведнъж и хрумна, че ще ставам флейтистка А да ви споделя - разбрах как изглежда инструмента на първия си урок И както не бях виждала такова чудо след три месеца подготовка се явих на приравнителен с материал за една година, спомням си че малко оплесках диктовката на изпита по солфеж. А на пиеската щеше да ми се пръсне сърцето, направих 2 грешки май. Не ме приеха естествено, бях първа резерва (получих право на безплатни уроци в музикалното училище). Обаче изобщо не свирех вкъщи и някакси убедих майка ми, че колкото и да насилвам нещата от мен флейтистка няма да стане. Първата изява с пеене беше с цял хор и доколкото си спомням изобщо нямаше сценична треска - то там и да пееш, и да не пееш никой не забелязва Цитирай
black_waltz Отговорено Август 8, 2007 Отговорено Август 8, 2007 Моята първа изява пред публика беше преди около 3-4 месеца. Не бях притеснен, може би поради факта, че по-голямата част от публиката ги познавах и в общи линии знаеха колко си мога Поумазах разни неща, но за щастие звукът беше прекалено гаден и по-голямата част от публиката не забеляза В общи линии бях доста разочарован от себе си. Цитирай
kolega Отговорено Август 9, 2007 Отговорено Август 9, 2007 Първата изява беше е 1 читалище. Бях се притеснил, да. Ама само аз не сбърках. Двамата китаристи прекалиха с сценичното поведение, и постоянно (наистина) им се откачаха кабелите. В един момент и двете бяха откачени. На първата си "сериозна" изява (с група Cupola), не бях толкова притеснен, колкото съм сега. Може да звучи парадоксално, но колкото повече изяви правя, толкова повече ми се ебава мамата от притеснение.... Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.