я ся всеки китарист тука да си признае...

[Hillbilly]

Леле,ако ти си в началото,то аз не съм тръгнал още.. Винаги ще се намери какво да чуеш,за да разбереш колко си зУе всъщност.

А и това става обикновено след като си минал "детската болест" че бърз=дОбър

[malkiat]

начи преди да сме излезли офтопик и да навлезем единствено в темата "бързина на свирене" ще направя ено леко напомняне или пояснение по принцип въпроса е дали попадате в моменти в който осъзнавате че има още много път да изминете като китаристи примера който дадох аз е с бързината и е в моя случай... може да не е бързина, може да е техника или усет за нещата или пък нещо друго затова питах дали сте имали такива случки, и ако е така какви са били те, в каква насока, от какво естество... и пак казвам бързината е в моя случай

 

според мен всеки, който има уши, сърце и акъл ще осъзнае, че човешкото развитие, в която и да е област е безкрайно(в случая - музикалното изкуство)... в същото време вече не ми прави впечатление, когато много мои(наши) БЪЛГАРСКИ колеги казват "аз вече няма какво да изсвиря в рок/джаз/блус (което и да е)"... в началото ме дразнеше, но сега просто разбрах, че за да осъзнаеш къде се намираш си трябва и ухо, за да го чуеш, и сърце, за да го усетиш и акъл, за да го осмислиш... и не е срамно да кажеш "аз имам много да уча", а напротив - показва една реална позиция и демонстрира откритост и "земност"... другото е за кориците на списанията... аз лично отделям много време на музиката -свирене, слушане, анализ, четене на теория... и съм едва в началото... не му виждам края на този път... дано и да съм на правилния път де, че то и тва го има....

 

успех на всички (ни)

 

 

 

E, темата е безкраина,но има още НЕЩО....С главни букви,защото ТО е това което отличава по голямата част от нас от ОНЕЗИ....ГОЛЕМИТЕ.....Само,че в много случаи те са млади хора,по-млади дори от повечето във форума,или поне са били такива в началото на звездната си кариера.И това е ТАЛАНТА!!!!!!!!!!!! Веднага прилагам пример:преди много години,когато си мислех,че съм едва ли не звезда,защото свирех Битълс,Би Джиис,Шокинг блу и мръсни песни по купоните се запознах в новата си гимназия с едно скромно дребно момче,което ми каза,че му казали,че съм страшен китарист,а тои също опитвал да се учи и даже знаел 7-8 песни...Та този пич,щом го чух,разбрах,че никога няма да мога като него.То просто се разбира.Не е приятно,но истината си е истина.Аз станах басист,а пича само за 2 месеца /без учител!/ научи ноти,някво рондо в синио ли беше /все пак преди 30 год../ влезе от раз в Консерваторията,а понеже ставаше дума в темата за бързина,за нелогична хармония,различни стилове и т. н.,нямаше таини за квото си помислите от солата на Пърпъл,Цепелин /за Хип е даже смешно да споменаваме../Чикаго и т.н.Но нещо особено шокиращо за мен тогава: тои чуваше ВСИЧКО и за 10-15 минути изваждаше ВСИЧКО,сякаш Ричи,или Пеидж са при мен.Разбира се свирихме няколко години,сега се кефим от времв на време....Но друг като него не познавам.Просто няма.Жалко,че не можа да се реализира дори в национален мащаб....Жена му разказа играта...Сега пее в хор,пее руски романси в кръчмите,търси си ученици по китара и изглежда зле /като мен/.Та, освен много труд,повярваите,без ТАЛАНТ,НЕ СТАВА!!! И това не е песимизъм,защото човек,когато знае колко струва е по лесно.Тогава оценява и малките радости и всяка крачка напред,до кога ли?Може би до звздна кариера някои ден.....Мечтаите,пичове!!!

[kitaratapesho]

здрасти

не разбрах защо точно си ме цитирал ама карай... интересното е , че доста си противоречиш - значи пича бил зверски талантлив, защото свирел Цепелин и Пърпъл и вадел парче за 15мин (което е нещо нормално според мен, може би навремето е било по-сложно), но пак до никъде не е стигнал... и тук идва моето виждане за нещата, а именно - Господ колкото и талант да ти е сипал, като те е хвърлил в блатото - затъваш... за съжаление без културна среда, грамотни и искрени учители(които не ги е страх да ти покажат нещо, защото ще ги минеш - познато, нали), грамотни и искрени слушатели( които не ги е страх да критикуват, КОГАТО ИМА НУЖДА,А НЕ ВИНАГИ, ЗАЩОТО ПРОСТО ЗАВИЖДАТ - познато, нали?), без сцена за изяви(каквато тук нямаме), без нормално финансово положение (а не да трябва 16 години да събираш за най-евтиния Гибсън - познато, нали?), без достатъчен минимален брой грамотни, целеустремени и сериозни колеги( а не да търсиш басист (примерно) две години - познато, нали?), без музика на живо, която да слушаш (а не например цели стилови дървета като блус, рок , джаз да се изчерпват с 1-2 кръчмарски банди, които са принудени да свирят кавъри за някой лев - познато, нали?) и такаааааааа натааааааааатък... това е песимистичното... талантливи хора има много, но развитие няма... нека си мечтаят поне...

 

айде сос здраве ( с кълнове)

Редактирано Януари 23, 2007 от kitaratapesho

[malkiat]

^ Напълно си прав и аз съм силно респектиран от това,че младите музиканти разбират проблемите.Но ЗАЩО НЕ ГИ РЕШАВАТ?!?!?!?! Защото сега говорим за Гибсън,а тогава този китарист свиреше с китара от 102 лв.,взета с връзки, и 12,5 вата МВ,аз с правен от баи Спас - джаз бас,а Емил Кало уреди с почти партиини връзки барабани Трова....Когато купихме едно японско копие на Лес Пол от Фори /LZ/не спахме всички 2 седмици и поред разхождахме куфара /на него пишеше ГИБСОН,УСА/ из цяла София......Защото някои колеги казват,че са бедни,а моето мнение,е че,ако човек има мечта - няма значение богат или беден е....Даже аз сега си избивам комплексите от тогава и купувам /според възмоцностите си,де/ лампови кубета /ама да не е кво да е!/ китари,педали,че даже и клавиатура! А истината е,че полвината от терминологията на колегите,въобште не разбирам....Ама не ме е срам да питам. Това е! Мечта се постига с ДУПЕ! Не с мрънкане и претенции.

[Tomov]

Даже наскоро ми се случи на два пъти:

 

Слушам си аз една песничка на Аксел Руди Пел - Fool Fool и си я свирукам волно и всичко ОК

и идва едно соло някъде след 4тата минута, свиря си го него и се радвам на живота

и изведнъж тръгва хард солото и както си влизах в него останах само с влизането после стоях ей тъй

 

Втория случай беше с на Айрън Мейдън - Фиър оф дъ дарк

Къде слушам, къде подрънквам и се отплеснах, засвирих първото соло на Джаник Джърс мисля е и пак ми е едно такова

весело и прекрасно на душата и... изведнъж се включва Дейв Мъри и аз пак

 

В сравнение с колегите съфорумци, имам смешно малък опит с китарата, но подкрепям становището, че човек се учи и развива

постоянно.

 

Така че, главата горе и напреееед !!!

[hellsing]

Даже наскоро ми се случи на два пъти:

 

брао ве Томов ей такива постове требе да се виждат тука

 

ВНИМАНИЕ: Ей на такива отговори се радвам най-вече не зарад друго обаче колегите малко по-горе се поотплеснаха от темата... стегнете се малко де

[jFog]

Евала на всеки който може да свири като ''батковците''

 

и Оле ,Оле и оле за тия които могат да да измислят нещо толкова ктрасиво...

разбирайте както предпочитате:скорост,мелодия, хармония, спирки,набивки,включвания,изключвания.. други пинизи..

..мен мий безразборно.

както винаги най доброто е прекалено субективно и няма смисъл да се чоплим кът раирани семки.

 

китаратапешо кък го обясни не е истина само..така си е...за съжеление..има талант но толкова малко реалицазия...

[Slash's Snakepit]

))

 

Мойте моменти на себекритичност са идвали от китаристите "пинесчии" "техничари" "изроди" абе както искате така ги наречете, ама едно знам - много са)) та имам в предвит не бързинки защото т'ва е въпрос на циклене което примерно аз нямам, а например:

легатото, тремолото, арпежирането на Вай, Сатриани, Петручи, Макъл Пин и т.н.

блусари като Слаш, Гари Мур и т.н.

Абе от всеки можеш да вземеш по нещичко и докато му достигнеш нивото ще разбереш колко време си загубил от живота си за един елемент и още колко ти остава да учиш))

 

Успех)))

[Flanker]

Охо на мене ми се случва нон-стоп Обаче го има и обратното-да речем преди една година посмъртно не можех да изсвиря Always with me always with you на Сач,обаче сега го праскам за закуска и с чувство Ся мъча Summer Song,ма и нейната обсада е към края... няма лошо да се дърпаш сам леко към земята от време на време,защото иначе почваш да се взимаш твърде на сериозно,а от т'ва смисъл-никакъв!

[edgecrusher]

От няколко дни слушам едно демо парче, което записах преди 2-3 месеца и ума ми не го побира как бих изсвирил отново едно от солата Понякога не мога да се понясям, като не мога да си изсвиря собствените неща!

[vovcho]

Понякога не мога да се понясям, като не мога да си изсвиря собствените неща!

 

Това е голем ташак верно

[LOE]

Абе пич не се депресирай в началото всеки е с дървени трупчета вместо пръсти - всяка година свирене променя доста неща, докато не си стигнеш границата на възможностите

 

пък за многоминутните сола - някой хора се зарибяват по такива неща, но в никакъв случай не трябва да гледаш на това като на нещо извънземно, тия сола са подчинени на правила, ако знаеш какво се свири за фон може да си избереш некой моуд и да си жулиш квото искаш по него, без да се притесняваш че ще има фалшиви тонове, тук нещата опират повече до теория и зубрене, скали и клишета

 

последния "туториал" който гледах беше на стефан форте, пича е луд китарист - не шредър а музикант, и прави извънземни сола, и обяснява всичко, кое, къде и как

 

и най важното - всяко нещо с времето си

Редактирано Януари 23, 2007 от LOE

[hellsing]

Абе пич не се депресирай в началото всеки е с дървени трупчета вместо пръсти - всяка година свирене променя доста неща, докато не си стигнеш границата на възможностите

 

 

ми честно казано аз не се депресирам изобщо просто споделям мнение

[SomeoneElse]

"пинесчии" .... Макъл Пин

 

...И малко да се образоваме, ако не можем да свирим... "пинизчии" и Тони МакАлпайн (Тony MacApline на английски)!!!

 

Иначе аз винаги съм бил на мнение, че добрият музикант е този музикант, който умее да създава музика, без да се изчерпа в някакъв one-hit-wonder, да е способен да разгърне музиката си в по-широк диапазон, а не тесногръдо да следва едно и също нещо цял живот. Така е и с всичко останало.

 

На мен...на мен много често ми се случва да седя и да си казвам "Бах маа му, тоя как го е изсвирил това"...а веднага следва и "...мани тва, ми как го е измислил"... Защото аз може да имам примерно бързината на пръстите, или да знам скалата, по която върви изсвиреното, но да ми липсва нещото, което е нужно да се направи/изсвири запомнящото се нещо, което те плясва през челото и те сваля на земята бързо-бързо, да липсва просто различната комбинация от тези тончета по тази скала, която на мен не би ми хрумнала... Талант, опит, усет към музиката, както искате го наречете, но си трябва. Свиренето е само механично повтаряне, всеки го научава, но да се създава музика е трудното

 

Иначе напоследък съм на вълна sweep picking в общия смисъл и много пот хвърчи, ама става, да му се не види, усещам го! Ще го науча!

[BlueZone]

С риск да прозвучи грандомански, ще кажа следното по темата:

 

Винаги най-тегаво ми е било заради това, че не мога да изсвиря на момента това, което ми звучи в главата и докато го нацеля, вече е изчезнало. Ей това е най-гадната работа за мен, щото записа можеш да го спреш, да го върнеш, да го забавиш, ама мисълта ходи я спри на пауза, докато си я намериш по грифа...

 

Иначе много пъти съм чувал някакви пасажи, дето са ми изглеждали невъзможни за свирене, ама скоро след това става ясно, че хич не са сложни, ама просто съответния човек така ги е измислил, че звучат като да си е*е мамата.

 

А пък за ограниченията - много отдавна съм осъзнал, че едва ли на света има много хора, които да имат физически данни, позволяващи им да свирят неща, които аз никога не бих могъл заради моите физически данни. Имам предвид това, че ако един китарист е с по 5 пръста на всяка ръка, не виждам причина аз, със съответното упорство и труд, да не мога да постигна същите, пък защо не и по-добри резултати.

Това което ме терзаеше след манията по скоростните изпълнения беше, как мамицата му еди кой си е измислил толкова красиво нещо...примери бих могъл да дам много, но ще спомена само Pat Metheny - The Truth Will Always Be, Tony MacAlpine - The Champion, Joe Satriani - Cryin'...

После стигнах до извода, че и аз бих могъл да измисля нещо много красиво, но то просто е красиво по друг начин и аз вероятно не го оценявам обективно, щото си е мое и щото съм го свирил толкова много пъти, че просто вече съм претръпнал в някаква степен...

 

Оттам насетне за мен остава единствено борбата със себе си или как да мога да изсвиря моментално всичко, което ми звучи в главата.

Повтарям го това, защото винаги ми е било много гадно като се сетя какви жестоки мелодии са ми се въртяли в главата като импровизации, а аз съм ги изтървал поради некадърност или незнание от някакъв вид...

 

Хрумва ми едно сравнение с главния герой от "Парфюмът". Става въпрос за улавяне и консервиране на аромати...не бих могъл да преразкажа конкретната сцена, но който я е чел тази книга, ще ми разбере аналогията...