Къде се крие магията на музиката?

[travelcaster2]

   Къде се крие магията на музиката?

   Слушателят, меломан не си задава този въпрос, но музикантът търси отговор цял живот.

   Звукът на китарата радва ухото. Но с какво точно? С талантливо свирене, с умението да се представи богатството на хармоничен и едновременно мелодичен инструмент. През 50-те години на практика съм възпитал у себе си вкус към звука. В началото с „правени“ инструменти и апаратури, после с доказани марки. Но много рядко съм получавал истинския звук на големите имена. Свирил съм с Fender китари и усилватели, с Gibson и Marshall и много други.

   Преди няколко дни инж. Тони Манов ме покани да чуя как звучи Custom Hiwatt 100. Не бях се докосвал до тази марка. При мисълта, че Дейвид Гилмор и Джими Пейдж свирят с него изкушението беше голямо. Занесох две китари. И очакванията се оправдаха. При намален волюм и корекциите на средата: красив звук. При повече волюм – богат на ниски честоти, същевременно блестящ. Предизвика ме да изсвиря пасажи от известни парчета. Такъв обемен и здрав чист звук ме освободи да мисля само за изпълнението. При акорд, например A13b9 се получи приятно биене заради дисонанса между Ла и Си бемол. Това ме накара да донастроя китарата. Никакви изкривявания. Забелязах, че динамиката е още един инструмент в ръцете ми. Музиката е език и както в разговорната реч има възходи и падения, изразни средства на емоции, така и при свиренето може силно да се въздейства с нея. Независимо какво се свири. От интимната One Note Samba до изпълнения с акценти риф на Sweet Home Alabama – всичко звучи истински, категорично, убедително със своя характер. Значи не напразно големите имена са се спрели на тази марка. На какво се дължи това? Не съм технически специалист, но явно не са пестени средства за най-добрите и надеждни компоненти, най-добрите схемни решения и не на последно място – трансформаторите Partridge.

 

  

 

 

   В съвременната музикална индустрия компромис със звука е недопустим. За да звучи на световно ниво един музикант трябва да ползва най-доказаните изделия като този Custom Hiwatt 100.

[iliev.p]

Абсолютно си прав,такае,но съм сигурен че тия музиканти си крият все пак как са получили звука си,на тяхното ниво е недопостимо да звучат като другия,всеки иска да се разпознава и по звука.На последния концерт Ричи пак беще извадил ролковия магнетофон.А звука си иска кунки и техника.При нас нещата не стоят така,много любителски май подхождаме,все ни липсват тия парични възможности.Те са го превърнали в индустрия,което тук трудно ще стане,с тия участия в клубове,само, а бе ние сме друга бира.

[iliev.p]

Едит:а цифрата каква е?

[travelcaster2]

   Да говорим в цифри.

   В симфоничния оркестър има 8 контрабаса. Едно от феноменалните неща в рока е, че музикантите са трима, четирима, но звучат толкова драматично, колкото във Вагнерова опера. Пеят и свирят едновременно. Една бас китара трябва да замести осем. Често тя играе фундаментална роля като поддържа метрума, както и основата на хармонията докато барабаните свирят фил. Поверява и се мелодична линия, също и контрапунктична. Ето цифрите: четвърта струна (свободна Ми) е 41 Херца, а пета Си е 31 Херца. Басистът не си позволява някои ноти да пропадат, а други да избиват. Свири с усилвател, който може да ги възпроизведе равни по амплитуда, тембър и възможност да си играе с динамиката. Този за който говорим е такъв.

[iliev.p]

Цената на HIWATT,имах предвид.

Сравнението между сифоничния оркестър и групите е в музикалното различие на стила музика.Доста групи направиха съвместни концерти,синбиозата е много интересна,даже имам усещането, че на много от тях това е мечтата им,защото не всяка група ще бъде допусната...май само най утвърдените....

Щото съм слушал"Дим над водата" в изпълнение на "Берковската духова музика"

Да не сме за друг раздел,тук е за хай ген неща.

Доста техника качват на сцената при този род концерти,саунд чека е много сложен.

[musicman]

http://hiwattcustom.com/

[iliev.p]

Тенкю,ако продам "Маршалите"направо ше станем притежател,без замисляне.

[разбойник]

Усилвателят, който се коментира не е от новото производство, а е автентичен DR103 - от моделите, които са създали славата на Hiwatt преди десетилетия. Звукът и изработката са съвсем различни в сравнение с новите модели. 

Доколко новите усилватели от линка на  musicman по-горе са близо до старите Hiwatt, както и кои са http://www.reevesamps.com може да се намери достатъчно информация в Интернет, но въпросния DR103 е чудесен eкземпляр в учудващо добро състояние. Всички коментират колко са здрави тези усилватели (ако не бъркам един от основателите на Hiwatt е бил военен инженер), но тук говорим за бройка, която е била на един собственик, била е пазена и обгрижвана през годините и това си личи веднага. Като звук е подходящ за музиканти с добър контрол при звукоизвличане - много е динамичен и чист и всяка неточност направо боде ушите. Темброво е чист и същевременно интересен, има нещо много британско в звука, приема чудесно драйв педали. 

 

Два бързи примера за цени на този модел в Европа:

http://www.ebay.co.uk/itm/1970-HI-WATT-DR-103-CUSTOM-100-ANDY-BAXTER-BASS-GUITARS-LTD-/182238102983?hash=item2a6e3cc5c7:g:RAwAAOSwyKxXg4sr 

 

https://reverb.com/item/1865859-hiwatt-custom-100-head-dr103-2016