Mixolydian Funk Backing Track

[emosms]

Седнах малко да подрънкам:

Трак:

---

Не че свиря ритмично и кой знае какво във тоналност .

Tрака е Amaj7 акорд, ако се не лъжа.

Ще ми се да пробвам върху него фрази с излизане извън.

 

Един трик който знам е да свириш пентатониката от втора и от пета позиция, трика става върху доста акорди върху които може да се свири мажорен минорен и дорийски лад. Абе не мога да го обясня и да го докажа, но горе долу става.

 

Обаче сега, идеята ми е:

- какви акорди може да се свирят върху Аmaj7 и да се получи интересно допълващо звучене. 
Съответно, като имам в контекста този допълнителен акорд, на база на него да свиря наистина в някаква друга гама, а не просто да украсявам пентатониката било като мажорна, като минорна, с хроматизми и тем подобни супер стандартни работи които се определят като: playing outside

[emosms]

Грешка - А7 е доминантен септакорд.
Ладовете които стават са миксолидийски от А, дорийски от А и минорната пентатоника (ла).

С тях не става излизане извън тоналност, става игра между мажорно и минорно звучене, особено ако при възходящо и низходящо движение разменяш дорийски и миксолидийски.
Хватки от пентатоника в B и Е, сътветно втора и пета позиция на А лада (който и да е от двете), пестеливо използвани, вече дават нещо като излизане извън.

---

Тоталното излизане извън става с умалена скала

Варианта полутон-цял тон от A ми харесва и ми се струва на място, заради избягване на 7-ма повишена, която я няма нито в дорийския нито в миксолидийския.
Тука вече става тотално натягане и теншън с по нервозни фрази. Като цяло звучи неутрално, загадъчно и напрегнато.

И тр. да се пробва къде и как да се вкара.... Накъмто кулминация в солото, в по-бързо темпо, или тук таме между по-нормални хватки.

Напрежението идва от понижената квинта, тритон, каквото беше там, и малката секунда, но ми се струва приемливо. Друтите тонове съвпадат с миксолидийски.

Ама... в някаква друга тоналност, не ми е ясно как може да се забие .

 

Няма ли някой да се включи, с както му падне

Редактирано Април 13, 2015 от emosms

[ultramega]

Върху  А7 може да използваш  Bb мелодичен минор , което се явява А super locrian.
Често се ползва срещу доминатови акорди.

 По този начин добавяш  b9,#9,#5,b5. 
Също може да  опиташ с  E мелодичен минор, което ще е А Lydian dominant.

Така или иначе за outside playng  не ми се отдава  лично на мен , но  най лесно става да мръднеш скалата с полутон нагоре или надолу и да се върнеш в правилния момент, и всичко това да стане без грам колебание  Други похвати , които съм слушал - да излезеш използвайки секвенции - т.е.  излизаш от тоналност, но слушателя е подготвен поне ритмически и и шокът за него не е чак толкова голям  
Другото  често срещано  -Tritone AwaY ...

Но според мен  само с теоретична подготовка  няма да звучи добре, трябва си и малко рутинираност, която лично аз нямам ... 
 

[travelcaster2]

   Сложих по един лайк, защото виждам стремеж да се избяга от тривиалното свирене.

   Да се ползват скали, подходящи на определени акорди не е "outside playing", а добавяне на правилните алтерации към тези акорди. Върху А7 свиренето на Ми Мелодичен минор ( A Lydian Dominant ) добавя Сол - малка септима и Ре# - Лидийската увеличена кварта. Върху А7 свиренето на Си бемол Мелодичен минор ( A Super Locrian = A Altered Scale ) добавят #5, b5, #9, b9, терцовия До# и септимовия Сол.

   Основните техники за "outside playing" са: 

   ( преписвам от един от най-добрите автори)

   1. Tonicization.

Добавяне на доминантов акорд, който легитимира Тониката. В случая тоналният център е А7. Добавяйки Е7 ( доминантов на А7 ) чрез фраза от подходяща за Е7 скала прилагаме Tonicization.

   2. Добавяне на функционална хармония.

За А7 добавяме например I Bm7 I E7 I (ii-V) с арпежи на акордите или подходящи фрази.

   3. Добавяне на случайна нефункционална хармония.

   4. Side - Slipping.

Свирене на мотив или фраза на полутон или тон около тоналния център.

   5. Planing. 

Транспониране на мотив на определен интервал няколко пъти в една посока или по степените на скала. Октавата се дели геометрично на 2 ( тритонус ), на 3 ( големи терци ), на 4 ( малки терци ) и т.н. Това планиране може да започне "inside", да излезе извън и да се върне вътре.

   Няма смисъл да преписвам повече. Тези 5 техники са предостатъчни, но за овладяването им се изисква с лист и молив да се нотира материала. Да се наизусти защото ще се появят неприсъщи за познатите китарджийски хватки нови ходове. 

[emosms]

Супер-локриан ми харесва, в първата част на лада започва като полу-цял тон скалата, после се припокрива с не-мелодичните ладове.
Като цяло ми се струва по-лесно да експериментирам с умалената скала (полутон-цял тон) за неутрално и напрегнато звучене, не съм си играл да свиря в мелодичните ладове по целия гриф.
Когато ми дойде музата ще запиша нещо, тр. да се поработи по фрази за по приличен запис .

[Dirk]

След като изучиш достатъчно ладове ще разбереш,че висш пилотаж е с "чистите" ладове да звучиш "мръсно" или с "мръсните" да звучиш "чисто" Много от тъй нареченита външни импровизации са доста "вътрешни".Въпрос на фраза и контекст.Горе-посочените постове са абсолютно вярни,но най-важното е фраза и конструкция на мелодията с всички нейни приоми,която култура се придобива с редовно слушане.Голото използване на даден лад не дава гаранция за успех.С опознаване на ладовете и техните тежнения всичко започва да ти звучи "вътрешно" Т.е. това което за теб е "външно" за Орнет Колман е нещо друго Моят съвет е не подценявай по-"обикновенните" ладове и не ставай жертва на теоретични главоблъсканици(по умерено с теорията).Всяко нещо с времето си.Така риска от отказване е по-малък.Успехи!

[emosms]

Да, ладовия материал изглежда достатъчен за да се разработят едни наистина елегантни фрази, дори и без висока скорост.

---
Снощи гледах видеа на един пианист, който ме светна и припомни доста основни и неусвоени неща.

Доминантовия септакорд изглежда точното място за интересно солиране и излизане, но в контекста на една 2-5-1 мажорна прогресия.
В трака на който свиря, акорда цикли, и не ми изглежда устойчиво да го възприемам като стъпка '5' от такава прогресия:

---

Ето един много, много ярък пример на излизане извън:
https://www.youtube.com/watch?v=rofgLqru5mk#t=4m45s

---
Като цяло, парчето цикли върху А7. Линиите на баса и ритъм китарката вкарват допълнителен контекст, който не съм изследвал до какви допълнителни акорди може да се... резюлира .

Но в общи линии, всеки допълнителен хармоничен контекст, трябва да си го представям.

Не е като на пианото.

[emosms]

Да се ползват скали, подходящи на определени акорди не е "outside playing", а добавяне на правилните алтерации към тези акорди. Върху А7 свиренето на Ми Мелодичен минор ( A Lydian Dominant ) добавя Сол - малка септима и Ре# - Лидийската увеличена кварта. Върху А7 свиренето на Си бемол Мелодичен минор ( A Super Locrian = A Altered Scale ) добавят #5, b5, #9, b9, терцовия До# и септимовия Сол.

Тук има доста материал наистина . И също Lydian Dominant.

Но защо да се добавя малка септима, доминантния акорд нали е с малка септима така или иначе?

Редактирано Април 15, 2015 от emosms

[Dirk]

Вярно си забелязал.Спрямо натуралния мажор е така,но на миксолидийския мажор се повишава само 4та степен за да се получи Lydian Dominant.Един съвет,за да избегнеш грешките на повечето китаристи започващи да учат нови ладове:не учи просто някакви таблатурни пръстовки,трябва да знаеш всеки един тон от даден лад поименно, който използваш.В началото това изглежда по-трудно,но след време береш плодовете от този труд.Не се съсредоточавай само в "фигурките" по грифа.Това особенно помага ,ако се увлечеш по по-засукани схеми

[asparuh75]

Вий ма прибихти с ладуви пък никой не изсвири нещо дееа

[travelcaster2]

 

Да се ползват скали, подходящи на определени акорди не е "outside playing", а добавяне на правилните алтерации към тези акорди. Върху А7 свиренето на Ми Мелодичен минор ( A Lydian Dominant ) добавя Сол - малка септима и Ре# - Лидийската увеличена кварта. Върху А7 свиренето на Си бемол Мелодичен минор ( A Super Locrian = A Altered Scale ) добавят #5, b5, #9, b9, терцовия До# и септимовия Сол.

Тук има доста материал наистина . И също Lydian Dominant.

Но защо да се добавя малка септима, доминантния акорд нали е с малка септима така или иначе?

 

   Забележката ти е вярна. Съжалявам, не се изразих правилно.

   Говорим за акорда А7.

   Най-лесно обяснимата скала, подходяща за него е Ла Миксолидийска (от 5-тата степен на Ре мажор). В нея присъства Сол - малката септима на акорда. Много inside.

   A Lydian Dominant има същите ноти като А Mixolydian, освен Ре#. Тя е добавената нота. Затова е Lydian. Аз обаче предпочитам енхармоничната нота Ми бемол, защото тя е 5-та понижена за А7. Забелязал съм (а може и да съм го прочел някъде, не претендирам за авторство), че когато А7 е чужд на хармонията акорд за него е много подходяща скалата A Lydian Dominant. Например Тоналният център е Сол мажор. При диатонична хармония се очаква акордът на втора степен (Ла) да е минорен. Но имаме А7 (мажорен септакорд). Чужд на хармонията. Свирейки върху него фраза от A Lydian Dominant звучи хем убедително, хем свежо.

[emosms]

Вярно си забелязал.Спрямо натуралния мажор е така,но на миксолидийския мажор се повишава само 4та степен за да се получи Lydian Dominant.Един съвет,за да избегнеш грешките на повечето китаристи започващи да учат нови ладове:не учи просто някакви таблатурни пръстовки,трябва да знаеш всеки един тон от даден лад поименно, който използваш.В началото това изглежда по-трудно,но след време береш плодовете от този труд.Не се съсредоточавай само в "фигурките" по грифа.Това особенно помага ,ако се увлечеш по по-засукани схеми

Доста труд е. Вчера се опитах да науча парче, формите на 5,6 акорда, да осъзная интервалите в тях, че и кои тонове имаме във всеки акорд и.. изпуших.

Но определено от доста време усещам, че заниманията са ми безсмислени като не знам какво свиря .

Въпреки че се ориентирам по ладовете ако... имам бакинг трак и няма неприятни акордови смени.

 

Така е забавно да свириш, ако имаш наистина голяма техника и си бърз.

Но както казва Гътри Гован, глупаво е да свириш за бързина, тя си идва с практиката, доколкото може да я постигнеш.

То си му и личи по начина по който свири.

Като свири бързо, свири някакви мелодии в секвенциите, не просто скучни гами и арпежи които и на скорост 300БПМ са ти пределно ясни какво ще ти изсвирят и освен да кажеш евала на техниката и да си пуснеш нещо по-интересно за слушане, няма какво друго да направиш

[kirilsat]

Ето и моя джипсолидийски....    Малко ми е тегаво 4 минути без никаква модулация, пък и колегата с кларнето не се обади, малко да ме отмени!

Относно лада, не знам има ли такъв, но знам, че беше забранен в соц. училищата?!

https://www.youtube.com/watch?v=hQgfRO4vWas&feature=youtu.be

[emosms]

Идеално се вързва .
И с тези ладове и стилистика може да се модулира. Спомням си един циганин клавир със свирка касио как свиреше върху някакъв латино акомпанимент от свирката и забиваше в други тоналности. Съответно солираше и без да ползва кючекчийски ладове, и ползвайки такива, щото отвреме навреме му избиваше .