Dirk Отговорено Януари 8, 2015 Отговорено Януари 8, 2015 Никакъв проблем ,аз съм насреща!Успехи и ще пиша,когато дойда в Бг! 1 Цитирай
Black Bird Отговорено Януари 9, 2015 Автор Отговорено Януари 9, 2015 Здравейте! Бихте ли ми помогнали? Направих още няколко проби, също на Уамплер Плекси. Имам проблем. С 9в захранвене или не вадят саунд или няма изкривяване. Играх си с волтажите на фетовет, но не могат да се биаснат. С 12в Легасито свири и уамплера. И се постига задоволителен биас. Благодаря! Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Януари 9, 2015 Отговорено Януари 9, 2015 (Редактирано) Не винаги е възможно, един транзистор да се вкара в режим, само чрез регулиране на дрейновото съпротивление (тримера). В случая с тези стъпала, режимът(дрейновият ток на покой) се определя от съпротивлението долу, в сорса. То (заедно с някакво евентуално преднапрежение на гейта, което в тия схеми няма възможност да се регулира) определя токът на покой на транзистора, при липса на входен сигнал. Токът на покой, умножен по дрейновото съпротивление (тримера), дава какъв пад на напрежение ще имаш върху тримера, оттам, какво ще е дрейновото напрежение на покой. Ако например сорсовото съпротивление е такова, че токът на покой е 400uA, то за да постигнеш 5 волта на изхода(дрейна) при захранване 9 волта, трябва да настроиш тримера за дрейново съпротивление Rd = U / I = (9-5) / 0.0004 = 4 / 0.0004 = 10K. Има обаче случаи, в които поради сорсовото съпротивление, транзисторът е или напълно запушен, или работи в режим на насищане. В тези случаи, не можеш да регулираш почти нищо с тримера. За да излезеш от тази ситуация, трябва да промениш сорсовото съпротивление. В единият от случаите, можеш да направиш нещо с увеличаване на захранващото напрежение, но това като цяло не е оптимален начин за справяне с проблема. Освен това, JFET(а и биполярните) транзисторите работят така, че дрейновият ток се мени много слабо с промяна на захранващото напрежение (в пентодната част на характеристиката, в която най-често се ползват). Ако увеличаваш него, да кажем 2.5 пъти, трябва пропорционално (пак 2.5 пъти) да намалиш капацитета на сорсовия конданзатор(ако има такъв). Ако пък намаляваш Rs, трябва пропорционално да увеличиш Cs. Като цяло, ако вземем например J201, който има по-малка отсечка и дрейнов ток от 5457, но аналогична стръмност, то той(J201) ще изисква неколкократно по-голямо сорсово ( а и дрейново) съпротивление(и пропорционално по-малък сорсов кондензатор), отколкото стъпало с 5457, за постигане на аналогичен резултат. Разбира се, поради по-малката си отсечка, стъпалото с J201 ще постига същият изходен размах с по-малък входен сигнал, но от друга страна, ще има по-ограничен входен динамичен диапазон (стъпалата, които ще имат голям входен размах, като например входното, е по-добре да ползват транзистор с по-голяма отсечка Vp). За всеки случай, за избягване на грешки, проверявай, когато на схемата сигналът от предходното стъпало минава през кондензатор, а гейтовите резистори на стъпалото са към земя, трябва на гейта да имаш 0 волта при липса на входен сигнал. Ако измериш напрежението на гейта и напрежението на сорса, то ще получиш входното напрежение Vgs. Полевият транзистор работи така, че токът Id зависи от Vgs, като когато Vgs е 0, дрейновият ток е максимален, а когато гейта става по-отрицателен спрямо сорса, токът намалява, докато се достигне напрежението Vp(индивидуално за всеки екземпляр), когато транзисторът е на практика запушен и дрейнов ток не тече. Цялата работа е, че тези схеми са изчислени-недоизчислени за определени транзистори, които както виждаш, силно се разминават по параметри. Освен това, всеки си пробва с каквито транзистори си иска, в резултат на което се получава добре познатият ташак. И то не само що се отнася до работната точка, а до още много неща. Точно поради тази причина, неколкократно те подканих да измериш транзисторите, които ще ползваш, за да мога да изчисля стойностите приемливо близко. Редактирано Януари 9, 2015 от Evtim Djerekarov 2 Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Януари 9, 2015 Отговорено Януари 9, 2015 (Редактирано) Ей сега гледам и схемата на Wampler Plexi - ами с този J201 на входа, схемата направо ще изкара динамиката на две плексита, може и на четири! Хубаво е така, човек да се занимава да си прави ефектчета, обаче без сериозни промени, няма да се доближи много до някакво приемливо емулиране на популярни драйв канали(ако в крайна сметка, цели това). Някак си, откакто станаха популярни JFET ефектите, нета се напълни с всякакви схеми (някои-фабрични) на най-разнообразни JFET жужалници, повечето от които приличат на емулация само схематично. Просто виждам така... книжката с илюстрации-карикатури на издателство "Млад Техник", озаглавена "Аз емулирам лампов усилвател" 1-во издание. Изобщо, JFET решенията, както стана ясно, са сложни, поради голямата нееднаквост на транзисторите. Ако трябва почти всеки транзистор да се ползва, то може да се направи методология, която е девет пъти по-дълга при фаза "разработка". Поради следните причини: -Филтърът след всяло стъпало е товар за транзистора. Решението с "импедансоопределящо" съпротивление или буфер след транзистора, което би позволило да се ползва всеки път еднакъв пост-филтът има недостатъци, които влошават точността на емулацията (това как филтърът товари предходният транзистор влияе на формата на сигнала в дрейна, което не би се случило, ако го буферираме или олекотим товара, което би влошило точността на емулацията). -Други подобни причини... Затова, ако разделим транзисторите на три класа по стръмност, а оттам всеки клас стръмност на три класа по отсечка, то за всяко стъпало и последващ филтър, бихме имали по девет варианта, като си избираме вариант, според транзисторът, с който разполагаме. "Разделянето" на стъпалата може да става посредством помощен разделителен резистор 33-68К на входа на всяко стъпало. Това не би имало значителен ефект върху точността на емулацията, понеже така или иначе, импедансът на решетката на оригиналният(лампов) вариант е висок, а решетковите токове са пренебрежими, от гледна точка на това, до колко те товарят предходното стъпало. Така може да се постигне автоматизиран подход за серийно производство, като главното усложнение е: 1. по-дългата фаза на разработка. 2. необходимостта от измерване на транзисторите. 3. Сложност при "зареждане" на компонентите в поточната линия. При големи бройки (серийно производство) това не е голям проблем, понеже първо ще се селектират транзисторите, а после просто ще се пуснат девет различни "рън-а" на поточната линия, всеки с различни стойности на компонентите. Виждате, че има решение, но то е по-сложно. при бутиковата работа, тия проблеми не са големи и са решими лесно, понеже така или иначе се губи време за ръчна изроаботка. Редактирано Януари 9, 2015 от Evtim Djerekarov Цитирай
Black Bird Отговорено Януари 9, 2015 Автор Отговорено Януари 9, 2015 (Редактирано) Чета цял ден. Уча се постепенно. И сега меря Н каналните транзистори. С копи пейст не става Искам да мога да променям и подобря схемите с натрупания ми опит! Поздрави Дими Редактирано Януари 9, 2015 от Black Bird Цитирай
Delta Отговорено Януари 9, 2015 Отговорено Януари 9, 2015 Обещах да направя списък на компонентите, които ползвах. Знам, че трябваше да го направя преди няколко вечери, но нямах възможност да стигна до компютъра, така че се извинявам за закъснението. Направих нужните корекции на схемата на Leegazzy, начертана от така наречения Gringo. Добавих номера за крачетата на всеки потенциометър, за да е по-ясно кое къде отива. Реално само поправих грешката, която е била допусната в областта на Bass и Mid потенциометрите. По-голям размер: http://i289.photobucket.com/albums/ll229/delta_lol/Leegazzycorrected_zpsf978368a.png~original Ето и списъка: C1: 10pF (керамичен многослоен кондензатор, работно напрежение: 50V; толеранс на капацитета: ±5%) C2: 1µF (електролитен - мини кондензатор, работно напражение: 63V; толеранс на капацитета: ±20%) C3: 47nF (полиестерен кондензатор, работно напражение: 63V, толеранс на капацитета: ±10% (не съм сигурен)) C4: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C5: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C6: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C7: 1µF (електролитен - мини кондензатор, работно напражение: 63V; толеранс на капацитета: ±20%) C8: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C9: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C10: 4,7nF (полиестерен "Mini box" кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±10%) C11: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C12: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C13: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C14: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C15: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C16: 47µF (електролитен кондензатор, работно напражение: 50V; толеранс на капацитета: ±20%) C17: 10nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C18: 250pF (Silver Film Mica кондензатор, работно напражение: 500V, толеранс на капацитета: неизвестен, но този тип кондензатори са изключително точни) C19: 10nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C20: 10nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C21: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C22: 560pF (Mylar Film кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±5%) C23: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C24: 33nF (полиестерен кондензатор, работно напражение: 100V, толеранс на капацитета: ±10% (не съм сигурен)) C25: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%)C26: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) C27: 2,2nF (полиестерен "Wima" кондензатор, работно напражение: 250V, толеранс на капацитета: ±10%) Няма нужда да изписвам всеки резистор, тъй като всички са Metal Film. Номинална мощност: 0,25WТолеранс: ±1% В моя случай само R7 (1,5K) е изключение и е Carbon Film. Номинална мощност: 0,25WТолеранс: ±5% Вече споменах, че Q1 ми е 2n5457, а Q2, Q3 и Q4 са j201, но не съм правил измервания. Преди няколко дни пуснах 18V на ефекта. Това, което ми допадна е, че звукът се отпуши малко повече от варианта с 9V. Това, което не ми допадна е, че звукът стана малко по-твърд. Изводът ми до момента е, че 9V повече ми харесва, макар че запушеното положение не е желателно за моя вкус. Другото, което все още ме дразни, е паразитният шум, който според мен може да се филтрира добре. Цитирай
Black Bird Отговорено Януари 10, 2015 Автор Отговорено Януари 10, 2015 (Редактирано) Здрасти! От колко транзистора избра работещи? Ако не си ги мерил , то си имал късмет Моя тръгва със 7те единствени които имам, само на 12 волта . Като им сменям местата, докато намеря подходящо място на слух. За да пасне сорса с резисторите на сорса. На 9 само скърца.... Така и с Уамплер Плекси. Поздрави и благодаря! Редактирано Януари 10, 2015 от Black Bird Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Януари 10, 2015 Отговорено Януари 10, 2015 (Редактирано) Почнах да смятам и 18-волтов вариант на схемата (който има и малко допълнителни усложнения, като регулируемо сорсово напрежение, но като цяло се стремя да избегна прекалено усложняване на схемата и въвеждане на отрицателни преднапрежения, за да си остане все пак схемата някакво подобие на leegazzy. Засега, идеята е, да се ползва BF245C за входен транзистор, поради голямата си отсечка, а за следващите стъпала да ползвам J201. Засега, в главата ми се върти показаната долу схема, която обаче няма съвсем същата предавателна характеристика като ламповият вариант, но въпреки това е почти идентична до около 1.8-2 волта пик, което е в общи линии приемливо за китарно входно стъпало и е много по-добре от J201 входното стъпало, на повечето схеми. Разликата в характеристиката се дължи и на фактът, че гоня определен ток на покой, който ката стъпалото да създава хармоници, по-близки до ламповите, при малки входни амплитуди около тази работна точка. Сорсовото напрежение вероятно ще се осигурява посредством тример и кондензатор, или тример, емитерен повторител и кондензатор(и). Динамичният диапазон е много подобен на ламповият вариант, като транзисторното стъпало "реже" малко по-рано. При малки сигнали, разликата в коефициентите на усилване е 17 пъти, а при големи входни сигнали и видимо ограничение - около 22 пъти, което е съвсем приемливо близко, до отношението между захранващите напрежения на ламповото и транзисторното стъпало (21.3 пъти). Ето схемата на първото стъпало: Стойностите на някои компоненти трябва да бъдат закръглени до най-близките стойности. (или двойка паралелни или последователни стандартни стойности, които дават стойност, близка до посочената). Това са амплитудночестотните и фазовите характеристики при AC анализ на ламповото(зелено) и транзисторното(синьо) стъпало, в изходите им: Това е Transient анализ, при вход синусоида, с честота 1 килохерц, при амплитуди 0.5V и 3V(където вече имаме изкривявания). В стъпалото има някои пропуснати ефекти(примерно, решетков ток), с цел, да се запази схемата относително проста. През идните дни, мога да публикувам и останалите стъпала едно по едно, докато стане цялостна схема. Разбира се, ще се радвам ако и други се включат в разработката. Всякакви критики, похвали или просто мнения са добре дошли! Редактирано Януари 10, 2015 от Evtim Djerekarov Цитирай
Black Bird Отговорено Януари 13, 2015 Автор Отговорено Януари 13, 2015 Днес ще ходя за нов уред. Така и не успях да измеря стойностите на транзисторите. Няколкото схеми които пробвах не работят с моето 9в захранване което е 1.7 ампера. С него съм захранвал около 10 ефекта заедно. Транзисторите се биасват на 9-12в. На 12в постигам някакъв резултат. От там започнах да чета http://www.runoffgroove.com/fetzervalve.html този сайт. Схемата на Карвин ампа е едно към едно с оригинала, а там се ползват волтажи на всяко стъпало около 180в....Първо започнах с промяна на резисторите на сорса. Сигнала се появи. Но ги променях на проби. Тъй като все още немога да измеря транзисторите. Най накрая откачих резистора на гейта на първия Фет транзистор и схемата заработи на 9в но тъй като това е просто налучкване и в комбинация с незнаието ми /което смятам да се промени/ това беше още една бетонна стена в разгадаването на работата на тези "симулации" които не са симулации а просто копи-пейст от пдф-тата на официалните усилватели... Спазих всички елементи от схемите които постнах, но явно хората които правят тези блогове предполагат, че лицето е запознато с елементарна теория или доста по задълбочени знания в материята. Мислех че моите 5 j201 са проблемни и вчера получих 10 j201 ot UK, пак същите резултати. Надявам се на малко помощ за да разбера принципа. Сега ще ида да купя нов уред. И дано успея да измеря транзисторите и от там да се изчислят стойностите на околните резистори и кондензатори във всяко стъпало. Четейки коментари в форумите и коментите под източника на схемите, разбрах че има хора като мен и успешни проекти. Успешните съм убеден, че на са копирали като папагали елементите, които отговарят за високоволтажни лампови усилватели!!! Това не е пояснено и едва ли са длъжни, но подвежда неуки и начинаещи като мен! Явно занаята не се дава толкова лесно "Ето ти схема на Карвин" Но ще тръгне като се образоваш. Или просто пиши да ти направя срещу съответното заплащане! Урока научен! Поздрави, Дими 1 Цитирай
metalhammer Отговорено Януари 13, 2015 Отговорено Януари 13, 2015 Адаш със същия ентусиазъм може директно да сглобиш оригиналния лампов преамп. Правил съм го на пробно шаси - ако имаш готово такова със захранващ траф - отнема един следобяд с поялника. 2 Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Януари 13, 2015 Отговорено Януари 13, 2015 Транзисторните ефектчета са съвсем друга краста. Иначе, за ламповият вариант - ясно. Дими, може и това да са стойностите на транзисторите. Направи ли теста с 9-волтовата батерия, за който ти писах? Какъв уред ползваш? Просто искам да сме сигурни за транзисторите, за да не смятам глупости. Цитирай
Black Bird Отговорено Януари 13, 2015 Автор Отговорено Януари 13, 2015 (Редактирано) Е сега взех един за 80лв и почваме от начало! Ужас... Сега трябва да го разгадая по твоето описание... MASTECH MS8360G Series. http://www.p-mastech.com/index.php?page=shop.product_details&category_id=3&flypage=flypage.tpl&product_id=247&option=com_virtuemart&Itemid=29&vmcchk=1&Itemid=29 Редактирано Януари 13, 2015 от Black Bird 1 Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Януари 13, 2015 Отговорено Януари 13, 2015 Не знам, дали е разумна инвестиция, предвид не твърде високият клас на прибора, но въпреки това - сега би трябвало да е по-точен. Цитирай
Black Bird Отговорено Януари 14, 2015 Автор Отговорено Януари 14, 2015 Може ли малко помощ за настройка на уреда? Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.