nirvana Публикувано Октомври 8, 2013 Публикувано Октомври 8, 2013 Здравейте! Аз имам един въпрос, който не съм сигурна къде да поставя, така че ей на! Става въпрос относно бихармоничния минор. Знам, че например Ми бихармоничен минор би изглеждал така: ми, фа#, сол, ла#, си, до, ре#. (I, II, bIII, #IV, V, bVI, #VII) Когато хармонизираме този минор обаче остават ли нотите същите или каква е теорията зад него? Защото например на четвърта степен имаме Ла#, до, ми и аз не знам какво е името на този акорд. Ако някой ми отговори, ще съм много благодарна, защото това мис е върти в главицата от доста време 1 Цитирай
Steppenwolf Отговорено Октомври 8, 2013 Отговорено Октомври 8, 2013 Нека започнем с бихармоничния мажор, чиято интервалова формула (спрямо натуралния мажор) е: 1 b2 3 4 5 b6 7 Бихармоничният минор е разновидност на горния лад, започваща от четвъртия тон, т.е.: 1 2 b3 #4 5 b6 7 C D Es Fis G As H Хармонизирането на бихармоничниите ладове, както и на всеки друг лад предполага построяването на акорди от множеството с тонове в този лад. Поне на теория. Така че - да, следва от тези тонове да се извлекат акордите. Друг въпрос е доколко имат практическо значение акордите, които може да се получат от някакъв лад въобще. Понеже ладове / скали има всякакви, вкл. синтетични, но фактът, че западната музика използва и хармония, поставя допълнителни рамки върху употребата на тези ладове. Като цяло, бихармоничните ладове са по-нестабилни. Мелодично, бихармоничният лад носи характерно екзотично звучене благодарение на наличието на втори хиатус (преди всичко мажорът с ниската втора степен). От гл. т. на функционалната хармония му липсва достатъчно кохерентност, особено на бихармоничния минор. Би могло например да се използват за временни алтеровки, мелодично върху стандартна прогресия от диатоничните ладове (с проходящи, лежащи и т.н. тонове), да се взаимстват акорди от него, като визирам тези, включващи характеристичните тонове... Акордът на четвърта степен от C би бил: Fis-As-C. По-характерното за този акорд е липсата на чиста квинта, която да го стабилизира; тук определящ е тритонусът, не толкова As. Както се вижда, четвъртата степен носи онази субдоминантова функция, която класически познаваме. Но акордът има тежнение към доминантата. Ако ли се добави септима, тогава: Fis As C Es, което всъщност е доминантсептакорд върху шестата степен. Това още подсеща и за т. нар. доминантсептакорди без доминантова функция, които се разрешават към тониката директно. 4 Цитирай
Лими Отговорено Октомври 9, 2013 Отговорено Октомври 9, 2013 На мен ми е известна още една разновидност на бихармоничният мажор без втори хиатус, т.е. с "променлива" понижена 7-ма степен. Ето пример, в който интервала му 7-ма и 8-ма степен се мени. Трансилвански цигански танц, където бихармоничният мажор се появява във втората част - 1:52 А тук след 1:48 е и акомпанимента към него само от обикновени мажорни и минорни тризвучия. Ето още примери към темата - http://musicabv.com/theory/lad-gama/ Основни тризвучни прогресии на базовите тонални ладове. 2 Цитирай
Steppenwolf Отговорено Октомври 9, 2013 Отговорено Октомври 9, 2013 //OFFTOPIC Идеята за musicabv сайта е чудесна, мисля, че няма подобен, но теорията май е взаимствана само от учебника на П. Хаджиев. Прави впечатление: Всяко съзвучие от три или повече тона, които са или могат да бъдат подредени по терци се нарича акорд. което е вярно, но само за музиката преди 20. век. Днес определението за акорд е по-скоро до запетаята само. Wikipedia го казва по-добре: A chord in music is any harmonic set of three or more notes that is heard as if sounding simultaneously.[1][2] These need not actually be played together: arpeggios and broken chords may for many practical and theoretical purposes be understood as chords. 1 Цитирай
Dirk Отговорено Октомври 9, 2013 Отговорено Октомври 9, 2013 В днешно време е много старомодно да се мисли за акорда в терцов строеж,както беше вече споменато... по скоро ,като съзвучие от тонове с определена гравитация към определена степен и функция.И да не забравяме ,че теорията е обяснение на практиката ,а не обратното.Разсъжденията до тук са теоретично правилни,но дали акорда,които теоретично ще получим "извиква " художествена необходимост точно от този лад.С две думи отговора на този въпрос се намира в самата музика.Тя ни казва кое и как се ползва директно.Ако не го срещнем значи е "новаторско"...От друга страна един голям музикант беше казал ,че великите музиканти ни учат не как да свирим ,а какво да не свирим.С две думи да не си мислим,че те са по-глупави от нас и до сега не са се сетили за определени приоми...хахаха...Моите адмирации към предишните постове!Не ги пренебрегвайте!Просто си спомниям как преди 30 години учих музика на теория,а не от практика и бих искал да предпазя от евентуални излишни главоблъсканици ,а да препоръчам повече слушане.Не искам да обиждам никoй,намеренията са ми изключително добронамерени!Поздрави! 1 Цитирай
nirvana Отговорено Ноември 23, 2013 Автор Отговорено Ноември 23, 2013 Акордът на четвърта степен от до би бил: Fis-As-C Мерси. Тъй като всъщност акордът не е sus2 тъй като си има терцата, но просто енхармонично тя се явява като sus2 тъй като след тониката на акорда имаме минорна секунда и терцата се явява умалена или енхармонично - мажорна секунда, бях любопитна от теоритична гледна точка дали има някакво друго име за този акорд. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.