Здравейте, казвам се Ясен

[Caprycorn]

Моята първа среща с китарата се състоя в самото начало на 1981 година. През лятото на същата година съвсем случайно попаднах на концерт на група Сигнал в Созопол. Този концерт изигра решаваща роля върху мен по отношение на въпроса „какъв искаш да станеш, когато порастнеш?” Ако дотогава давах най-различни отговори като пожарникар, космонавт, локомотивен машинист и всякакви подобни, то след концерта на Сигнал вече твърдо знаех, че като порастна искам да пея и свиря на електрическа китара в група! Имах и късмет, че в квартала ми, живееха много музиканти, които щяха да изгреят на родната (и не само) сцена. Ще изредя няколко имена: Александър Мариновски, с когото жевеехме в един вход, сега киарист на Сигнал, Огнян Цолов и Атанас Андреев, известни от групите Фактор, Елит, Стоун Хендж, жевееха в съседен до нас блок, Юри Коцев-барабанист на Ахат, Зенон Саркисян- основател на група Шейла, Веселин Василев- група Херострат, по-късно група Джи Стринг, Иван Станков-група Бард, Боряна Димитрова-група Зелен Хайвер и група Атлас, Димитър Екимов (вечна му памет)- група Сленг, Румен Гайдев-Гаро... може би съм пропуснал някого... В такава среда, съвсем естествено и аз поех по пътя на групарството. Първата сериозна група с която имах щастието да свиря през 1985-та бяха трима мои съученици, един от тях Добромир Доралийски-невероятно талантлив музикант и аранжор и неговият братовчед Цветан Недялков, който тогава идваше отвреме навреме  да свири на кийборд с нас. От това прекрасно време съм запомнил как мечтаехме за още един 100-ватов усилвател, кавърите на Пърпъл, Рейнбоу, Щурците и Сигнал, както и на ФСБ, но поледните само, когато Цецко идваше с кийборда при нас. Помня много добре и как се чувствах на първия концерт с тази група- от излизането на сцената до последната песен имах чувството, че летя!

През лятото на 1985-та заедно с Иван Станков и още три момчета направихме друга група, която се казваше Норд Стар. Наскоро Иван ми сподели, че още пази аудиозаписа от концерта ни с тази група.

През есента на същата година заедно с Боряна Димитрова и Дими Екимов сформирахме групата към читалище Младост. Това беше първият компромис, който направих в музиката-  срещу задължението да свирим песни от съветски композитори на всякакви прегледи на художествената самодейност, фестивали и ОФ мероприятия, ние получавахме на разположение изобилие от усилватели и колони „Вермона”, барабани Амати, двуредов орган Вермона, пиано/стрингс Вермона, микрофони АКГ, лентово ехо Тесла, китарен усилвател Тесла (с вграден дисторшън, компресор и параметричен еквалайзер), както и възможността да правим наши концерти, на които свирехме почти цялата тава на Джудас- Бритиш Стил. Тази група просъществува до 1987-ма.

През пролетта на 87-ма Малин ме покани в неговата тогавашна група Мотори. С тази група съм запомнил един концерт в Петър Берон.

През 1987-ма влезнах в казармата, където за съжаление нямах почти никакъв достъп до китари, групи и въобще музика. След казармата (1989-та) бях  загубил много от предишните си контакти с музиканти и групи, а и вече трябваше да се работи и да се изкарва прехраната. Така през 1990-та се оказах китарист в един ресторантски оркестър. В известен смисъл детската ми мечта да пея и свиря на китара в група беше формално изпълнена, но не и емоционално! Нещата се влошиха много в началото на 1991-ва. Тогава, буквално за един ден, много от ресторантските оркестри останаха без работа и единствения шанс да се продължи беше формирането на дуо. От пролетта на 1991-ва, заедно с Орлин Пенков (за съжаление не е вече сред нас) заработихме в един софийски ресторант като дуо. Барабанистът беше заменен с една японска друм машина, а аз бях преквалифициран набързо в бас китарист. Тогава бях едва 22 годишен, виждах смисъл в свиренето по заведения единствено като начин да се излезне в чужбина, откъдето пък да си купя Фендер Стратокастер и Маршал и тогава... Но моят колега беше на 40, беше  пътувал много и с една дума не споделяше моите амбиции. А междувременно и работата за мъжки дуа намаляваше с всеки изминат ден. Така в началото на 1992-ра се озовах сам-самичък в ресторант Стражите в Банско, „въоръжен” с електрическата си китара, един китарен процесор, друм машината и един 20-ватов Лариос. Бях сигурен, че ще ме изгонят, ако не още на първата, то най-късно на втората серия... Но не, не ме изгониха, а дори ме харесаха! Изкарах целия договор (за два месеца) и получих дори реангажимент...След като приключих с втория договор в Банско, заминах на работа на Елените. 20-ватовия Лариос вече беше заменен със 100-ватов ЛАТ В100.  Откъде съм имал смелост да музицирам по този начин не знам. Китара, пеене, друм машина и дилей с много голямо закъснение, който да компенсира липсата на клавири, бас и бек вокали. След като свирих цял сезон на Елените успях да събера пари (тогава цяло състояние) за Роланд Е15. Имах вече познания от т.нар. задължително пиано, и само с няколко допълнителни урока по пиано станах съвсем приличен кийбордист. Мечтаните Стратокастер и Маршал трябваше да почакат малко, защото се наложи преди това да купя 12 канален миксер, две колони Динакорд Е153, крайно стъпало, ефект за пеене и още един синтезатор Роланд Д5, а малко по-късно през 1993-та и секвенсер Роланд МС50МК2. Така оборудван, станах доста търсен кийбордист. През годините 1993-1997 работех много с дуа и триа, както и сам в почти всички софийски заведения. През 1997-ма бях поканен за кийбордист в една истинска група. Като казвам истинска имам предвид група, в която всичко се свири на живо с барабани, бас, китара, саксофон, певица и аз. В тази група свирехме заедно с басиста Ошко (известен сега от групата Обратен Ефект).Работата ми с  тази група за мен беше една много голяма школа по професионализъм, както конкретно за функциите на кийборда (пиано, стрингс, орган, брас и т.н.) в бандата, така и сценично поведение, облекло, реклама и т.н.

През 2000 година започнах все по-често да си правя равносметка за това какво правя с музиката, дали съм залитнал безвъзвратно към кръчмарското свирене, дали съм изпълнил детската си мечта да свиря на китара в група, или съм се отдалечил твърде много от тази мечта...

Така през 2001-ва взех решение, че е крайно време да събера моя група и заедно с Марио Трифонов (кийборд и вокал) и Васко Нешев (китара) и моя милост (бас китара и вокал) създадохме Каприкорн. За пръв път след 1985 почуствах отново онова усещане че летя на сцената! Това бяха и най-приятните мигове от цялата ми музикантска кариера. Тогава, обаче знаех много добре, че за да имам група, трябва да намирам постоянно работа(платена) за групата. А точно тогава стагнацията започваше да набира скорост. На 20-ти юли 2002 година се прибрахме от едно свирене в Созопол, простата сметка показваше, че хонорарът на цялата група е по-малък от бензина, който сме изгорили по пътя и тогава взехме решение всеки да търси свой път в живота. Тогава за пръв път се просълзих от раздялата си с групата!

По нататък следват 4 години свирене в различни хотели на Мароко и 7 години свирене по норвежките круизни кораби.

Не мога да не споделя и радостта, че моята дъщеря реши да тръгне по моя път. На 12 години тръгна на уроци по пеене, на 13 години на уроци по китара, на 14 на уроци по пиано и събра първата си група, а сега, на 17 е ангажирана изцяло с музика- две групи, репетиции, концерти, записи, уроци... А аз, заедно с нея преживявам още веднъж младостта си!

Ще ми бъде много приятно, ако някой от гореспоменатите имена влиза в този форум и се свърже с мен!

[savov]

Добре дошъл!

Беше ми приятно да изчета представянето ти.

 

 

Дано се свържеш с хората, които търсиш...

[synchu]

Добре дошъл както се казва

[kirilsat]

Добре дошъл!

С огромен интерес прочетох историята ти!

Много познати моменти от "онова" време и въобще от ситуацията тогава....

Евала, че си издържал! Аз се отказах или по-точно ме отказаха, като в трудните години ми свиха апаратурата и китарата, а пари за нова нямаше и те така 20 години!

Тук със сигурност, ще срещнеш старите познати!

Успехи!!!

[Hillbilly]

Ясене,тук положението не се е променило много,напоследък имам усещането ,че сме се върнали в 90-те -

същите селски пичове с анцузи,напомпани у фитнеса и изживяващи се като "мутри",BMW -та от 84г модел "резачка" с тунинг,отвътре дъни бесна чалга..

Аз доста време въобще не свирих,защото няма смисъл да свириш рок на територията,сега си чеша крастата във форума,както се вика.

[travelcaster2]

Добре дошъл. Твоите перипетии в музиката са и наши перипетии. При теб се забелязва толкова откровено отношение към професията, че одобренията на твоите мнения надхвърлят 200% цифрата на мненията ти!!!!! Такова КПД не съм виждал досега. Браво! Ако си в София да пийнем по някоя и друга бира. 

ЧичоМито