travelcaster2 Публикувано Януари 22, 2013 Публикувано Януари 22, 2013 Коя нота е на малка терца над Фа бемол? 1 Цитирай
travelcaster2 Отговорено Януари 26, 2013 Автор Отговорено Януари 26, 2013 Браво. Друг шеговит въпрос. От Фа бемол надолу двойно увеличена прима. Коя е нотата? Гадничко. Цитирай
viksps Отговорено Януари 26, 2013 Отговорено Януари 26, 2013 Ми двоен бемол? ... или ре ... само предположение, не съм силен в тия неща Цитирай
travelcaster2 Отговорено Януари 26, 2013 Автор Отговорено Януари 26, 2013 Добре. Имаш Добър (4-), защото позна тона. Но когато е Прима, значи интервалът е между ноти с еднакви имена. Това Ми двоен бемол или Ре е вярно като тон, но да се изпише като Прима трябва да се напишат 3 бемола към Фа...Мисля, че това е дребен недостатък в установения нотопис. Пък и никога не се ползва. Същото е със Си#. Нагоре дв. ув. Прима трябва да се изпише Си с 3 диеза. Написах го за майтап. Цитирай
viksps Отговорено Януари 27, 2013 Отговорено Януари 27, 2013 Абе знаех си аз, че има капан :-) ... и си мислех за това с трите бемола (воден от горните 2 бемола на ла) но понеже никога не съм виждал 3 бемола(или диеза) написани в нотен текст, реших да сложа само 2 - иначе схванах логиката - че за да си остане прима трябва да се изпише самата нота, а увеличението или намал. към нея със съотв. диези и бем ... напр. ако е увеличена или умалена секунда се пише нотата според секундата, а увеличението или умалението се пишат със съответната арматура към тая нота - съотв брой бемоли-диези. Куца ми малко теорията ...и не само :-) Но май вдянах ... дори ми се струва, че разбирам и логиката да се пише така - може би от нотата (в комбинация с останалите от текста) да е ясно от коя гама (лад) се отклоняваме с увеличението или умалението ... нещо такова, нали? Цитирай
travelcaster2 Отговорено Януари 27, 2013 Автор Отговорено Януари 27, 2013 Точно така. Познаването на интервалите ни позволява да вникнем и разберем звученето на различните скали и акорди, мелодии и хармонии. Забелязал съм, че някои китаристи заучават ладовете механично като поредица от скали, построени в/у степените на Натуралния мажор. Не е грешка, но разбирането на характерното им звучене започва едва след разглеждането на даден маж. лад сравнен с другите мажорни (както и за минорните). Със съпоставянето на характерните за тях интервали. Така До Йонийски (с Фа) звучи обикновено, дори блудкаво и някои препоръчват да се избягва този тон. Заместен с Фа# (увеличена, Лидийска кварта) изведнъж скалата придобива свежест. Подходяща е за мажор. Същото е с Дорийския. Минорен. Сравнен с Еолийския (пак минорен) виждаме как неговия характер се променя само с подмяната на малката секста с голяма. По-светло звучене. Фригийският е минорен, но сравнен с Еолийския виждаме, че 2-рата му степен е на малка секунда след първа степен. Испанско звучене. Така и с останалите 2 лада. Другият мажорен - Миксолидийският с малка септима е подходящ за доминантсептакорд. Последният минорен - Локрийският с умалена квинта. Подходящ за акорда m7b5 най-често срещан като II степен в минорна тоналност. Още по-интересно става при разглеждането на ладовете на Мелодичния минор. 1 Цитирай
Лими Отговорено Януари 27, 2013 Отговорено Януари 27, 2013 ^ Като илюстрация на това, което обясняваш прилагам този разбираемо поднесен урок Цитирай
viksps Отговорено Януари 27, 2013 Отговорено Януари 27, 2013 Да, готино, разбираемо, нагледно... Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.