Вибрато като в сръбските песни

[gurmanow]

Здравейте,както се разбира по заглавието на темата става въпрос за вибратото.Умея да правя сравнително вибрато,но ме интересува как се прави по-конкретно това от сръбските песни или от поп-фолка?Става въпрос за тва там където "въртят" някой тон.Според мен това е някакво непостоянно вибрато,където колебанията се променят от повече на по-малко,но не знам дали е така.С пеене не се занимавам професионално нито пък съм ходил на уроци или нещо да съм се упражнявал някъде.Ето запис,където пея сръбска песен с "моето" си вибрао - http://www.azpeq.com/records/NG_/ceca/kukavica - но ме интересува как да постигна такова - http://vbox7.com/play:4bccfeaed9 - (там където пее "дори и на же-е-е-е-ените".Моето е някак си еднакво.Не съм запознат с точните термини.Опитвам се да правя такова като това,което ви давам,но го правя някак си отсечено с гърлото и не ми харесва как звучи.Нормалното го правя с контрол на въздушната струя,но това някак си отсичам въздуха и сменям тона,но не ми харесва как звучи...може по-добре.Та въпросът ми е как да правя такова вибрато?Някакви по-специални упражнения или то трябва да ти идва отвътре?Не съм се насочил към поп-фолк музиката.Принципно обичам да пея сръбско,а този вид вибрато го има там и много бих искал да го науча.Мерси предварително!

[Viara Ivanova]

Здрасти, темата е много интересна

Значи, в това, което синът на Тони Стораро пее ("дори и на же-е-е-е-ениииитеее"), вибратото е в подчертаното в синьо, това, което съм подчертала с червено не е вибрато - ти за него ли питаш?

[gurmanow]

Питам за червеното,да.

[7thString]

Аз в сръбската музика съм чувал 2 вида "емблематични" врътки - едното напомня на бабите в Родопите, което го има най-често като удължена гласна в средата на думите, докато другото напомня на някакво оперно вибрато, което е много дълбоко и бавно и е при удължаване на края на думи.

Драгана ги разбира и двете

Редактирано Януари 17, 2013 от 7thString

[gurmanow]

Е,някой знае ли ?

[Viara Ivanova]

Нямам регистрация и мога да чуя само 30 секунди от записа ти. Бих ти препоръчала два варианта - според това кое ще ти е по-лесно.

Затваряш се един ден у вас и няколко часа слушаш такава музика ( от нашите да кажем Илиян , за чуждите - дадоха ти пример с Д. Миркович, също Митропанос) и се опитваш да наподобиш това, което чуваш. По този начин учат орнаментика повечето певци. Ще почнеш да усещаш чисто физически кое на къде се движи в гърлото ти, а и като слушаш повече такава музика ще запомниш чисто слухово особеностите на орнаментите (къде кой се използва и кой тон след кой се пее, за да не пееш тонове дето не звучат ок).

Ти отделяш  и правиш орнаментите "от гърло"( с ларинкса) . Просто трябва да се научиш да контролираш движението му по-добре и ще можеш да ги правиш по-широки или по-ситни. Усещаш ли движение в гърлото?

Орнаментът, който те се интересува, ти си го правиш на "лу-талице", ако искаш да го правиш по-отчетливо или по-ситно  упражнявай само това, като го пееш в много бавно темпо, за да чуваш тоновете между Лу- и Та ( Лу- у- у - та)и да отделяш/акцентираш върху всеки от тях.

Другият вариант е да ходиш на уроци.

Успех!

[gurmanow]

Ще опитам.Благодаря ти много,Вяра.

[Evtim Djerekarov]

По мои наблюдения, това, което различава вибратото на сръбските певци(а и на певците в някои региони на България) е това, че е най-често е нагоре - бързо повторение на тона от мелодията, който се пее и горния тон от лада. Не говоря за цялостните украшения, които освен всичко друго се различават между изпълнителите, а само за вибратото което ползват. Аз съм се опитвал да го наподобявам и въпреки, че съм с нисък, не особено подвижен глас, най-добре ми се получава по следния начин.

1. Пееш тона от мелодията, без вибрато(примерно ми).

2. Когато започнеш да правиш вибратото, мислено "стъпваш" върху по-горния тон от лада(примерно фа).

3. Вибратото представлява бързо редуване на двата тона, като се настройваш така, все едно пееш фа-то, а "отпускаш" до ми.

4. Накрая понякога е малко трудно да завършиш точно на долния тон, но се свиква.

 

Не знам дали ще проработи при теб. При мен така се получава горе-долу, Не съм се занимавал и много с това.

Най-вероятно с времето ще стане навик и ще спреш да го мислиш.

 

На базата на това "вибрато", което се движи по тоновете от лада, би трябвало да добиеш известна пъргавост в бързата смяна на тоновете, която

с времето да ти позволи да правиш и по-сложните украшения в тази музика.

 

Забелязал съм, че понякога по време на украшенита(особено жените) си променят и регистъра по някакъв начин.

Ето например в добре известната Турбо-фолк песен "Заборави", която има доста орнаментика в пеенето:

 

http://www.vbox7.com/play:f65f04b9

 

Например, по време на "da sam te ikad volela ludo", обърни внимание как регистъра става някак по-главов. При мъжете може би не е така.

 

Може би няма да е зле, да си свалиш програмка от рода на Amazing Slowdowner и да си ги забавяш, че да чуеш детайлите.

Редактирано Януари 20, 2013 от Evtim Djerekarov

[Viara Ivanova]

Много добър пример със "Заборави" и промяната на тона, Евтиме, супер, че се включваш . Качих първата част на припева тук Zaboravi.pdf ( поне аз така бих го разписала) виждаме, че мелодията на припева се върти около пасажиото (преходните тонове), за разлика от куплета, който се развива в рамките на ла - ми и се намира в различна част на женския глас( т.е. може да се изпее "гръдно" и по-поп).

Този начин на пеене изисква подвижен ларинкс и в случая в припева позицията е висока, използва се aural twang, за да се постигне този метален/носещ се звук  (поне аз, за да постигна този тон и стабилност това бих ползвала и бих го ползвала не само там, а и в куплета, за да присъства като качество и да създаде "еднаквост"). Физически се усеща едно специфично свиване на глотиса, усеща се налягане, което е характерно и за народното ни пеене, звукът е много изнесен напред и пробивен.

Интересно ще е да се включи някой съфорумник, който се занимава със сръбска или народна музика, а ако е и певец още по-добре

Редактирано Януари 20, 2013 от Viara Ivanova

[Evtim Djerekarov]

Хубаво е, че си си направила труда. Не знам дали да ползваме темата, за да обсъждаме конкретната песен и дали да се опитвам да извадя ноти,

но е интересно да се отбележи, че специфичните украшения са съвкупност от бързи трилери, мелодически ходове и тоноизвличане, преправяне на гласа и т.н. - то си е цяло изкуство само по себе си. Човек със сигурност трябва дълго да се занимава с това, за да постигне автентично звучене. Правило ми е впечатление, че украшенията често са съставени от повече тонове, отколкото изглежда и си представляват малки мотиви сами по себе си - има известен тематизъм в тях -например в "Заборави" има развитие при украшенията върху "samo se jednom", като третото повторение е с по-сложно украшение.

 

В нотите, някои неща май са пропуснати. Мисля утре да пусна един силно забавен вариант, за да се опитаме да чуем всичко.

Например, на '' volela ludo", мисля, че шестнадесетините са 5 или 6, не 4 - обърни внимание как закъснява последната сричка "do" - това е търсен ефект.

Като се заслушах, в куплета, третото "samo se jednom" е дори по-трудно за изпълнение от припева.

На забавено звучи така, все едно някои от украшенията са леко фалшиви или по-скоро неточни(а може би наистина са ) - това сигурно също е част от звученето. Също, понякога в украшенията, някои тонове съзнателно се изместват с полутон, за да се получи някакво звучене(подобно на хиатус и т.н.). За съжаление, не съм запознат добре с фолклора, за да мога да назова нещата с истинските им имена.

 

Мисля, че най-характерното в това пеене е именно умението да се правят бързи украшения, заено с умението да се прави прилично бързо и точно "вибрато"(или май се казваше трилер) между два(или повече) тона - доста накъдрено е, с малко прави тонове и малко "стандартно" вибрато.

Струва ми се, че това е и нещо като мелез между народно и популярно пеене, като постановка.

 

Всъщност, баща ми беше от западни покрайнини (Трън), където също се пее по подобен начин, който той обичаше да

сравнява с бродерия. И е наистина доста изкустно - доста по-богата орнаментика от огромна част от популярното пеене.

При този начин на пеене, самия певец е нещо като "вокален инструменталист", който освен, че пее мелодия, я украсява

по свой начин, а в това има доста голямо поле за "изграждане" на мелодията и дори известна импровизационност.

 

Може би, ако автора иска да се научи да пее по такъв начин е добре да се поинтересува и от народната музика, на базата на която е създадена сръбската популярна музика:

 

http://www.youtube.com/watch?v=FH4pc6Qtda4

 

 

Наистина, най-добре би било, ако певец, опитен в този стил се включи в темата.

Редактирано Януари 20, 2013 от Evtim Djerekarov

[Viara Ivanova]

Да прав си, в нотите идеята беше да покажа модела, т.е. вида украшение, иначе всеки може да го наситни според своя естетически усет и майсторство.

Аз също от народни певци съм чувала, че на украшенията казват точно "къдрене" или "извивки", вече когато музиколозите са записвали песни по селата са нотирали това, което чуват с известните от класическата музика форшлази, трилери, морденти, мартелето пеене и др.

За неточността - и според мен има значение доколко сме свикнали със звученето на лада, защото тоновете в мелодията може да са си така, ама на теб пак да ти е фалшиво - примерно глисандото на забораВИ, което е дублирано от синтезатора в типична турбофолк стилистика Но донякъде е въпрос и на майсторство на певеца, ето примерно в клипчето със сина на Стораро, момчето по-скоро се опитва да впечатли отколкото да показва някакво майсторство -  знае, че в края на фразата трябва да има врътка А, а на някоя гласна може да импровизира ритмически чрез врътка Б, но акцентира на външното проявление на "извивките" (разтрисане на брадичка/глава/тяло), а не контрола върху ларинкса. Докато примерно ако слушаш този запис на Янка Рупкина има моменти, може на нас да звучат "неточно", но не мисля, че става дума за невнимание от нейна (или на кавалджията) страна .http://www.youtube.com/watch?v=-qHh9UmevMI

Абсолютно подкрепям проверката на сръбския фолклор, както и модерната им музика - колкото повече се слуша една музика, толкова по - ще се свикне не само с украшенията, но и с това кога и къде се използват, ще се развие усет.

А и на нашия фолклор може да се обърне внимание, той също е богат на орнаменти, но може би по-малко хора се насочват към него заради "сериозността", липсата на развлекателност, знам ли... Макар че според мен ако се овладеят е въпрос на личен вкус и творчество да се приложат и в поп музиката ако щеш. Примерно в много соул певци съм чувала един вид вибрато, което страшно напомня на "натрисане" хехе На мен лично от "нашите" най- ми харесват странджанското вибрато, което е по-широко и е на малка секунда, и тресенето в Пазарджишко.

 

_{п.с. интересен разговор}

[Evtim Djerekarov]

Ореолът от сериозност около нашия фолклор е до голяма степен създаден по време на комунистическата власт. Преди това е имало и по-непринудени песни, но голяма част от тях са се изгубили с отмирането на старите поколения музиканти.

Баща ми казваше, че са направили хербарий от народната ни музика, с цел да я запазят автентична. Той даже има документален филм, мисля, че се казва "Съблазни и Въздържание", от 1983 година. Филмът е документален филм за Гюрга Пинджурова, която му е била съгражданка и близък човек, но става дума също така и за съдбата на народната музика в нашата страна и причините за това положение. Прави се паралел и със сръбската музика и това, как сърбите са я популяризирали, а нашата власт - не. Имам филма на касета, може би трябва да го цифровизирам и да кача откъси от него.

След това, именно в края на 80-те, сръбския турбофолк и огромното му влияние у нас, започва да създава страхове в партията, поради голямото сръбско културно влияние и чак тогава излиза решението на политбюро, което много посочват за "създаване на чалгата в България".

Всъщност, решението е да се създаде полулярна музика, базирана на българския фолклор, за да може партията да се бори със сръбското музикално влияние(много хора в западна българия са хващали сръбска телевизия по онова време, с малко по-натъкмени антени ).

Днешната наша чалга е нещо, което е избуяло чак след промените, но много хора обичат да се шегуват, че и чалгата е създадена от БКП. За жалост, повечето наша чалга все още е нещо като подобие на "сръбското", но често с доста по-цинични  и банални текстове. Не знам дали ще доживеем да видим обратния вариант.

 

Разговорът наистина много интересен и приятен, но сигурно оставяме много лошо впечатление в ортодоксалните метъли, които можеби го четат.

Редактирано Януари 21, 2013 от Evtim Djerekarov

[Viara Ivanova]

Е това ще е нещо страшно интересно да се гледа (филма, за който говориш). Наистина ако имаш време и възможност ще е страхотно ако можеш да го направиш достъпен (с изследователска и учебна цел, разбира се). 

Аз също съм чувала тези неща, за които говориш от жени от Странджа и други, приятелки на баба ми от Битоля (семейството й са бежанци/изселени българи в шоплъка).

Има много "закачливи" и мискински народни песни, които са били популярни по селата, но с цел са били игнорирани. Доколкото знам "стратегията" за национализация ( т.е. за налагане на идея за това що е българско и какво е истински българин - т.е. нищо общо с турци/румънци/сърби/гърци, максимално набиване в главите, че българите са славяни, а не балканци ) е включвало и представянето на един идеал за красота и изящество в народното творчество ( дали ще е чистота на в последствие школуваните гласове, дали в шевиците или пословици/поговорки, като целенасочено се изтръгват думи, считани за "турски"). Налага се и един "народен" образ за невинност и добродетел на българската жена, и мъжественост и свободолюбие на българския мъж, като всички "доказателства" за това във фолклора и в писатели като Елин Пелин и Йовков са били подчертавани, а всички опровержения - в седенкарските песни, с които са се задявали са игнорирани, в историите (примерно от баба ми знам, че хомосексуализмът е бил разпространен и е имало мъже, за които жена им е пращала вест на еди кой си да дойде да го оправи, че да може да си свърши работата с нея, ако ме разбираш).

Отделно самата индустриализация и национализацията на земята е откъснала селяните от начина им на живот, от традицията на пеене, на хора и седенки.

От една страна са били държавно спонсорираните ансамбли, които са създавали представата на обикновения човек, незапознат със селските традиции за народна музика и народни танци. Допълнително, сватбарската музика е водела отделен живот и там музикантите са си позволявали смесване на стилове и чужда музика.

 

А за чалгата си спомням, че първи/втори клас (86-87) в Меден Рудник масово се слушаха Мустафа Чаушев и оркестър Кристал. Разпространяваха се на микс тейп хехе и всяко семейство, без значение дали българи или цигани си съпровождаше празниците с тях, наред с естрадата ... Просто естрада с ракия и кисело зеле сигурно не им е вървяло хехехе

[gurmanow]

Абе не разбирам много от музикални термини или история на музиката,но според мен специално за тези извивки или си ги можеш отвътре или не.Може да имаш лека дарба да ги правиш и да я развиеш,но нямаш ли си го отвътре смея да кажа,че никога няма да може да се научи човек да ги прави кат' хората...това е мое мнение.. 

[Evtim Djerekarov]

То и с пеенето като цяло е така. Тук считаме, че влизат хора, които все пак имат някакви дарби.