Как да продаваш музиката си

[misterj]

Аз мога да сравня някои държави, в които съм свирил и как са уредени нещата там. Реално - нямат нищо общо с тези тук (БГ). 
Първото нещо, което са ми искали в някои радиостанции е да подпиша декларация, че няма да си търся правата. 
Темата наистина е огромна, защото със сигурност има държави, в които нещата са различни от тези, с които аз съм запознат.
Ако магазин, кафе, клуб, ресторант и т.н. използват музика (дори излъчена по радиото), то те плащат годишна такса, която се определя в зависимост от местата в заведението (или м2 за магазин), големината на населеното място и т.н.

Относно ресторанти, хотели и т.н. където се свири на живо е същото. Само че, тези места имат подписани договори с импресарски къщи, които ги зареждат. Ако клиентелата не хареса тези групи, едва ли ще се появят отново там. 

Оборудване има на някои места, но на други няма. И т.н., и т.н.
За това и написах, че и двете страни имат правилни точки, но като цяло тези неща са НЕРЕАЛИЗУЕМИ в БГ. 
Хайде да си сипем сега по едно и да си кажем Наздраве.

[Parni_Valjak]

Като външен на проблема индивид, ще си кажа мнението.

Толкова много музикална информация има в момента, че сто живота няма да ми стигнат да я изслушам.

Някой по-горе бе споменал - куцо и сакато не само свири , но и композира !!!

Защо да не слушам велики музиканти, а нискоквалифицирани самодейци?

Тук изобщо не разделям нещата на наши и чужди.

Едно време, непознато на повечето от драскащите тук, имаше едно предаване по BBC - TOP 20. Та ако не 100%, то поне 50% от музиката ОЩЕ се слуша и служи за основа на съвременните опити в музикалната сфера. Защо ли? Защото има качества. Защото е истинска. Защото има дух в нея! Сега нещата са УСРАНИ. Преди година, две , реших да сравня нещата от тогава със сега. Свалих две цели класации на съвременното копие на TOP 20, - топ 40. Разстоянието между двете беше достатъчно голямо,  за да няма повтарящи се "произведения" . Познайте какво стана. От 80 (!!!) парчета можех да слушам само две , без да получа ортикария. И тези две бяха посредствени.

В тази връзка, сега по наше радио върви една реклама - House, the inteligent music... Ужас!

 

Когато в един специализиран, единствено признат музикален форум със 32831 регистрирани члена има 10 ... 100 МУЗИКАНТА, заслужаващи това име, няма как да има достатъчно количествено натрупване, което да се прояви в качествена промяна.

Да, ясно е, че всеки СЕ МИСЛИ за музикант, но да не се лъжем, това просто не е вярно.

Не случайно съм сложил прословутия син текст в подписа си.

Накрая, силно препоръчвам един филм за който съм пуснал съобщение във форума - 20 feet to Stardom. В него върви тема с подобна същност, като тази в темата. Но Бога ми, никога не бих поставил знак за равенство между онези испълнители и нашите. С изключение на този малък брой, който посочих по-горе.

 

ПП. На откриването на новия магазин на MMG music, имах следната случка. През почти цялото време имаше различни, известни музиканти. Свиреха добре. Но това, което единствено ме накара да се обърна за да видя кой засвири на китара,  към края на събитието, беше един наш съфорумник.

Защо ли? Защото ми направи впечатление! Защото беше слят с инструмента и с музиката. Защото докосна нещо вътре в мен. За да ме накара да се обърна и да видя кой е той.

Редактирано Декември 28, 2013 от Parni_Valjak

[musicman]

^^ А за чалгата как са реализируеми точно в БГ?

[misterj]

Е, как? Сякаш не знаеш.

[spd7693]

(Игнорирайки двата коментара точно над мен):

 

В такъв случай ще цитирам становището на един наш "бивш" съфорумник, който е китарист и основател на групата, в която вече се изявявам и аз:

 

 

"Това, което искам да правя е не музика, да се блъскат на нея бираджиите, а такава, която хората да слушат както трябва и която да достигне до много по-широк кръг аудитория. Виж Металика, Пантера, Лимб Бискит, Рейдж Агейнст Дъ Мъшийн,... - тях даже и такива които не са метъли са ги чували и слушат техни песни , волно или неволно (аз добавих и Годсмак). Нашата музика, колкото и брутална да е, сме я правили да се слуша, независимо от кого."

 

 

Колко такива изпълнители има в България? И в голяма част от света? Колко хора искат да свирят нещо нестандартно, уникално, безподобно, неподражаемо и невъзможно за имитация? Търси ли някой разбиване на норми и табута, свързани със стила музика? И с рокмузиката изобщо?

 

Е, Мюзикмен е абсолютно прав в това отошение, младите трябва да направят нещо.

 

И преди да сте започнали да се заяждате, да кажа, че намирането на група по никакъв начин не означава, че съм завършен певец или какъв да е. Напротив, аз зная колко много имам да работя и го правя, който не мисли така, просто да не ми чете постовете!

[spd7693]

Забравих да допълня:

 

Относно липсата на творчески талант, тя е огромна. Колко наши изпълнители си пишат и композират сами песните? Има два варианта - или хората ги е страх, че ще никой няма да ги слуша, или ги е страх да импровизират и да я карат на принципа проба-грекша.

[nikoniko]

Без да ми се сърдиш, ама Слинки е собственик на клуб. Ти като какъв му даваш този съвет? Собственик? Едва ли. Само не ми казвай, че си поредния, който знае по-добре как се правят нещата но не си ги направил.

 

С две думи за да искаш нещо трябва това, което предлагаш да е продаваемо. Ако ти сам не можеш да го продадеш, не ти е виновен собственика на клуба. Или пак да рекапитулираме, ако има качествена музика, ще има кой да дава пари за нея и тогава вече, когато клуба се пълни само защото в него ще свири твоята група, може да имаш някакви по-високи претенции. Докато ти самия предлагаш лайна, същото ще получиш и от клубовете. Нещата са много свързани.

 

overhate го е казал горе-долу къде е проблемът. Нямаме познания, нямаме качество, но имаме претенции, че знаем всичко и можем всичко. Истината е че трябва много да се учим.

Мракобесник, тук коментираме бизнес, а не лични качества. Не коментираме кой какъв е, и кой какъв иска да бъде, кой каква музика прави, а по-точно как се създава музикален продукт, който да се купува. В този смисъл, постът ти е изцяло извън темата и не е градивен.

 

Та като говорим за бизнес, трябва да е ясно каква е бизнес средата. И ако не ни харесва, да се промени. Та за това говорим...

 

Съвсем ясно изложих причините, поради които, според мен, един добър или лош музикален продукт изобщо не може да стигне до публика, т.е. да се продава, именно поради средата, в която се предлага, в частта на бизнеса, която засяга музикалните клубове. С малки изключения има и добри музикални клубове, които също повтарят този бизнес модел, но само избирателно и то за бг музиканти. Ако тези клубове се опитат да букнат средно ниво изпълнители, дори от близки балкански страни, съвсем неизвестни на света, никой няма да дойде да свири на вход, ей така, за да се порадва на бг публиката.

 

Самият факт, че този модел се прилага избирателно, означава, че някой е навит да го прави - фактор, който сам по себе си е извън бизнеса въобще. Музикалният продукт е продукт като всички други и неговото предлагане не е безвъзмездно или поставено под условия за вход или друга евентуалност. ..Самият факт, че излиза извън бизнес порядъка, означава че този модел няма да работи дълго. Т.е. от една страна ще има все по-лоши и лоши продукти, а от друга страна, все по-малко и по-малко публика, като това изобщо не зависи от "познания, претенции и качество"...

 

В бизнес среда, в която се оцелява с кавъри, едва ли ще може да се продава авторска музика. Поради простата причина, че 5 музиканта веднага могат да се заменят с 1 диджей. Излиза, че бизнес модела, който се налага от музикалните клубове сам по себе си продуцира лоша музика. Защото, за да си там като музикант, трябва да си без "претенции, качество и познания..."

 

Щато изобщо не става въпрос за ТАЛАНТА.

До таланта може да се докосне само прецизна, музикална, високоинформирана публика, или поне публика с интелектуалните възможности да поеме повече от 3 тона... в последователност. В музикалните клубове, които коментирам, няма такава публика...., защото не е възпитана да поема повече от 3 тона.. Такава публика не ходи в такива клубове, защото там, независимо от стила, се предлага "чалга", по настояване на СОБСТВЕНИКА, има мръсни чаши и фалшиво пиене..

 

В този бизнес участват две страни, но и два интереса, които за момента не са равнопоставени. Как да се запази интереса на музикантите? Това коментирам.

[musicman]

Да де, ама за да коментираме каквото и да е трябва да имаме някакво ниво, иначе си приказваме празни приказки. За това те питам ти какъв си точно в този бизнес. Без да целя да те обидя, просто искам да говорим смислени неща. 

 

Темата е как да продаваш музиката си. Аз изразих мнение, че не е редно за това, че не можеш да продадеш музиката си да ти е виновен собственика на клуба.

Има си обективни фактори по които можеш да разбереш става ли нещо от теб или не.

 

1. Можеш ли да продадеш музиката си? ( ама не на приятелите си ) Тук включвам концерти и клубни изяви на вход, но само на твоята група и онлайн продажби на конкретни песни или албум.

2. На колко хора я продаваш средно за един месец? Следи се на база 6 месеца поне.

 

Ако отговорът на първия въпрос е Да а на втория поне 50 ( без приятелите на бандата ) тогава това е едно добро начало. Такива групи в България има към 10 и обикновено не се оплакват по форумите ами бачкат здраво за да вдигнат още продажбите.

Иначе е добре да потърсиш грешките в себе си преди да искаш каквото и да било от когото и да било. Сядаш си на задника и бачкаш, четеш, учиш и т.н. Тук си трябва и талант. Обаче ако да речем бандата ти е от 4 човека то все някой ще има толкова талант, че да измисли нещо.

 

Оправдания, че не можеш да стигнеш до феновете не са сериозни. Има интернет, има си средства за реклама и т.н. Друг е въпросът ако искаш с трици да ловиш маймуни ( и това е взъможно но и тук трябва четене ) или още по-лошо да не правиш нищо освен да свириш на репетиции 4 часа седмично и 12 часа седмично тренировки (примерно). 

За справка погледни някоя професия, която изисква квалифициран труд. За да си добър в нея си работил няколко години по 8 часа дневно. Даже и тогава не е сигурно дали си добър. Е, същото е и с музиката. Без труд не става.

 

Интереса на музиканта може да се запази ако предлагаш нещо качествено. Ако продаваш лайна и искаш да си запазиш интереса няма как да стане. 

Което реално може да се докаже ако извадиш клубовете от схемата и се опиташ да работиш без тези "кожодери". Много лесно ще видиш дали клуба и собственика му ти пречат или не.

 

@misterj  - наистина не разбирам за какво говориш.

[spd7693]

Един съвет, Никоноико - не се пали на шефа си! :-D Та така, бих казал, че отговорите на въпросите са ДА и 100, защото иначе пак ще ти се смеят. И на мен това не ми харесва, но живеем в материален свят и всичко се съди по стойността на парите, за които се продава. Каквито и виртуози и шоумени да сме, ако не ни рекламират, няма да успеем. Или правиш интернет пи ар, или се мажеш на рекламни агенти, радиа, телевизии и пр. Това е то - който иска фенове, работи. Футболистите как печелят популярност например?

 

Вземи един ритнитопковец. Той вкарал три гола в един мач. Харесали го. Да, ама ритнитопковеца как ще ги е вкарал тия голове, ако ще и от дузпи да са всичките? Той е тренирал поне седмица преди мача всеки ден и се е учел. Обаче за да играе в този мач, все пак трябва да е впечатлил треньора си по някакъв начин. Освен това е популярен с това, че ТОЙ е вкарал головете, а не някой да му ги е вкарал и той да си ги е приписал. А ако иска отборът му да побеждава, той ще играе добре в духа на целия отбор, защото един човек не прави колектив.

 

Е, ние тука не ритаме топка, ама все пак какво правим - учим се, помагаме си, заедно си пишем песните. Имай групата си за музиката и сцената като голмайстор на някакъв футболен отбор - а отборът не се ли показва на феновете си? Оплаква ли се, че не може да стигне до тях.

 

Така че - не търси телето под вола! Сакаш ли фенове, постваш в нета. Почни от аверите, дето сте израстнали заедно в махалата, като сте си играли на криеница, после търси приятели другаде, пусни в нета, направи си страница... Така е. Недей да бъдеш готованко, от личен опит зная, че товя не помага!

[Viara Ivanova]

Здравей, nikoniko.

"В бизнес среда, в която се оцелява с кавъри, едва ли ще може да се продава авторска музика. Поради простата причина, че 5 музиканта веднага могат да се заменят с 1 диджей. "

 

Ключовите думи в изказването са "едва ли". Пробвай и тогава ще знаеш със сигурност. Моделите на реалността и идеята за "бизнес средата" са за икономисти, маркетолози и прочее кибици. Музикантите са от страната, където са реалността, свирнята и работата. Просто реши ти от кои си и няма да имаш грам тревоги .

В бизнес средата всеки сам решава дали ще философства за това кое е възможно в бизнеса, или ще пробва и, съответно - ще оцелява,  мизерства или ще успява. Условията не са никога еднакви за всички играчи. Всяко от тия неща може да се прави и с кавъри, и с авторска музика, с пускане на музика и с диджейство.  Това, което прави някои играчи успешни е поемането на риск, от който други се страхуват - във всеки бизнес е така. Успелите, в каквото и да е, никога не тръгват с мисълта колко от целите им са неизпълними и невъзможни, колко ще се лишават, и ще са онеправдани, правят го от лична необходимост - въпреки очевидните трудности, страхове и прочее. Преценяват силни/слаби страни и се подготвят за постигане на победа.

Същото е и в музиката - ако целта на един музикант е да прави пари на първо място, а не музика - значи е в грешния бизнес. Неуспехът му започва именно от там и не се определя нито от средството (кавъри, авторска музика или диджейство), нито от средата (заведения, медии, потребители, култура). Има много по-ниско рискови начинания, с много по-ниски бариери на влизане в бизнеса, с нулеви инвестиции, за които може да си музикант, може и да не си, но ще имаш сигурен доход и успешна кариера. Примерно, вземи един хигиенист: 8 часа търкане, миене, бърсане, бъркане на химикали, лаф, кафенце, цигарка, буден или заспал, трезвен или пиян, болен или здрав, знае си човека отпуската, болничните, пенсията, в края на месеца си получава заплатата. Чиста работа - риск нулев, бариери към бизнеса : 0, инвестиции/ценз/обучение/отговорност: минимални. Хеле пък хигиенист на държавна работа - това е перфектно за всички "музиканти" дето си търсят извинения и обвиняват средата, публиката, клубовете, медиите за неуспеха си ...

Прочее, това не са музиканти, това са хора, които искат другите да ги мислят за музиканти, да ги уважават и да им плащат за работа на хобист(минимално лично вложение- трудово, финансово, времево, духовно, емоционално, творческо и прочее) така както се плаща за професионализъм.

Е да де ама айде да погледнем реално на нещата. Не са много разпространени любителите хирурзи или пилоти, примерно, които когато/ако имат свободно време правят някоя операция или някой полет - на трезво или пияно, къде се получи, къде не... "импровизират", понеже са уакенуоу ...  

И които, на всичкото отгоре, се обиждат, че не ги уважават и обезпечават като професионалистите в тази област, нали?

Супер е хората да се интересуват от музика, да я изучават и практикуват в свободното си време - когато и както искат. Две мнения няма. Но!

За да обвиняваш средата/ситуацията, че не постигаш успех като музикант, или да искаш някой (клубове/публика/продуценти/медии) да те третира и уважава като музикант ( или хирург, пилот и т.н.) трябва на първо място да са вложил нужното от себе си. Ако ти намираш за по-важно (поради каквато и да е причина) да се занимаваш основно с нещо друго освен музика, а музиката да е за свободното време -  виновният за неуспеха ти като музикант си самият ти.

 

Та обратно на връзката авторска музика/кавъри/ пускане и диджейство в бизнес средата.

 

Нито добрата авторска музика сама по себе си, нито добрата кавър банда са взаимозаменяеми с добър диджей. 

Ако някъде някога се случва 1 диджей да бъде предпочетен пред банда от 5 човека и обяснението е противопоставянето авторска/кавъри значи или диджеят прави страхотна собствена музика, или авторската музика на бандата е зле. Когато говорим за пускач на музика и група е просто въпрос на бюджет/клиентела, и няма нищо общо с авторството на музиката.

Продаването на авторска музика в бизнес среда, в която някои оцеляват (а други успяват/се провалят) с кавъри е напълно възможно и се извършва. Какво е количеството на продажбите е друг въпрос, но то нито е застрашено от подпазара на кавърите, нито определя успешността на музиката, дори в мейнстрийма - особено в българския мейнстрийм  Максимата "успешната стока е продаваната" е остаряла и неадектватна на музикалната среда  към момента - какво говорим пък за България. Да вземем примерно успешните български групи/изпълнители за 2013та - от една страна имаме тези, чиято музика е известна на масата хора, имаме тези, чиито физиономии/имена се разпознават, и, ако щеш тези, чиято музика се слуша от специфична публика/колеги музиканти, уважавани са, но не са известни на масата. Според теб колко от тях продават повече от 100 албума/сингъла онлайн месечно или повече от 50 на всеки концерт? Колко пъти годишно правят турнета по зали, а не клубове? И! Каква е финансовата равносметка от годишните продажби и турнета? Съпоставима ли е с броя участия в телевизионни предавания, излъчвания по радиа, награди, блогове/"е-вестници"/ няколко стотин хиляди гледания във вбокс/ лайка във ФБ, споделяния и коментари в саундклауд?

 

nikoniko"Музикалният продукт е продукт като всички други "

Грешиш. Това, с което работят музикалният и развлекателният бизнес не са продукти като всички други. 

Взаимоотношенията между един продавач на изтривалки и клиент, желаещ да си купи нещо, в което да си изтрие краката (без значение изтривалка или не) нямат нищо общо с взаимоотношенията между един клуб за развлечения и желаещите да творят или да представят продукта си в него. Музикалното творчество, музикалните услуги и музикалните продукти имат различни пазари.

 

Музиката в бизнеса от известно време насам (като цяло, но особено авторската и особено за независимите артисти) е в съвсем друга категория, тя е допълнение, на това, което в действителност се търгува и продаваното, при всички успяващи, е не по-важно от подаряваното/предизвиканото/споделеното/търсеното. Което не ме прави поддръжник на безплатното ползване на адекватни музикални услуги, нито имам нещо против отстояването на определена цена на предлагания музикален продукт.

Заплащането за извършване на музикална услуга е едно. Ти ми вършиш работа - такава, каквато на мен ми е нужна (предлагаш ми нещо, в което да си изтрия краката) - аз ти плащам за това.

Продаването на музикален продукт е друга дейност. Ти ми предлагаш продукт, направен по твой си стандарт, удовлетворяващ твои потребности, вършещ строго определена работа, представящ теб (не мен). Аз преценявам дали твоят продукт, такъв, какъвто е,  и твоят бранд ще седят добре на моята витрина, обмислям доколко ще ми свърши работа, как се съотнася с мисията на компанията ми и, ако го предлагам на клиенти - на каква цена моята клиентела ще се поинтересува да го пробва/ползва/купи като същевременно затвърди предпочитанието си към моя бранд .

Ако и ти, и аз сме навити - излагаш продукта си - и каквото сабя покаже. Ако клиентелата покаже интерес аз ще поискам допълнително от твоя продукт. Ако имаш претенции и предложения - обсъждаме.

Ако аз искам нещо, в което да си изтрия краката, а ти ми предлагаш пасатор за картофи ... няма как да стане.

Ако ти ми предлагаш, да кажем, тениски( или 2 часа авторска музика) , ама не си съгласен да си избърша краката с тях, въпреки че ще ми свършат идеална работа( или да свириш две свои песни "на ушенце" поздрав за еди кой си, после да се намалиш/спреш докато дойдат клиенти, после да идеш до другата маса, съответно да изпееш "хепи бърдей" с 50лв. лепнати на челото, докато някой си боцка пържолката) ... - как да ти обещая заплащане, само защото ти ще дойдеш с твоите тениски (авторска музика), като ти не желаеш/ не можеш да свършиш работата, която ми е нужна на мен? Ще трябва да търсиш друго място, където характеристиките на продукта ти и работата за вършене ще намерят пресечна точка.

 

Не може да се изисква/очаква еднакво третиране на авторската и кавър/сватбарска/и др. видове банкетна музика - вършат различна работа и са различен бизнес. Авторската може да претендира да е и творчество, и продукт, и услуга,  едва когато е способна да създава търсене, стойност, предпочитание, лоялност, когато удовлетворява потребности, които трудно се удовлетворяват от друго или пък може спокойно да замести трето без да предизвика недоволство  . Което не значи, че ако е само творчество ти нямаш право да поставяш цена на музиката си, но е несериозно да очакваш да ти се плаща като за музиката, която върши повече работа и е нужна на повече хора или да се ядосваш, че някой друг е преценил, че ще свири без пари.

 

[spd7693]

Авторската може да претендира да е и творчество, и продукт, и услуга,  едва когато е способна да създава търсене, стойност, предпочитание, лоялност, когато удовлетворява потребности, които трудно се удовлетворяват от друго или пък може спокойно да замести трето без да предизвика недоволство  . Което не значи, че ако е само творчество ти нямаш право да поставяш цена на музиката си, но е несериозно да очакваш да ти се плаща като за музиката, която върши повече работа и е нужна на повече хора или да се ядосваш, че някой друг е преценил, че ще свири без пари.

Ето тук е ключовият момент - как да направим авторската музика търсена и непредизвикваща недоволство. Това, което слушам от всички е следното: да излезем на сцена. Точка. Не ни интересува как, важното е да го направим.

 

Отново ще се повторя, но не виждам друг вариант да правя музиката си търсена, освен този - проба-грешка. Извинявам се, но така са направили ВСИЧКИ групи, които ние слушаме днес. Стил? Изграждаш си го ти самият. Тежест? Определяш си я ти самият. И от там вече идват настройките на китарите и прочее. Ако искаш фенове, ей ти го де е нета, правиш си страница, правиш си пи ар, пускаш си нещата и чакаш. И така, докато не стане.

 

Така че, най ще се продава твоята авторска музика, ако е уникална. Ако разбива всички рамки, всички норми, всички табута.

 

И защо нямам песни за секс според вас, съфорумници? Ей ти я де е чалгата, там всичките песни са за секс! Е, започни от тук, по-нестандартни теми? За какво не си чувал песни, например? Не че моите теми са някакви уникални, но поне се старая да има голямо разнообразие, въпреки ограниченията. Преценил съм да опитам така, е ето пробата. Ако се получи (една дума, която започва с "п" и завършва на "я"), ето я грешката.   Извинете за израза, малко грубостите ми дойдоха вповече.

[Slinky]

spd7693 така е относно пробата и грешката. Но относно темата най-важното е да намериш потребността на публиката. Не веднъж съм питал - къде е българският Бон Джови, къде са българските Гънс енд Розиз? Няма ги! А това е една огромна дупка на пазара. В последно време попадам на доста интересни и качествени БГ банди, но като я няма основата, как публиката да стигне до тях. Те свирят наистина интересна и уникална музика, но не може да скочиш направо на тях, след като не си слушал блус, рок енд рол, хард рок, хеви метъл... Няма как. Освен това народа български все още не знае много добре чужди езици, добре е да му се пее на български. А много групи в желанието си да излязат извън границите на БГ пеят на английски. Лошо няма - нека пробват. Има и такива, които вече добиват някаква популярност навън. Но както го казваш - метода проба-грешка ще го покаже. И закона за търсенето и предлагането. Основен пазарен закон. И както бях написал по-горе - имайте пред вид, че ПУБЛИКАТА ви плаща хонорара, не собственика на клуба. Обикновените кръчмари се водят твърдо от закона за търсенето и предлагането. Като се търси нещо го предлагат, като не - сменят формата. Такива като мен се опитват да направят нещо, което да даде почва на рок музиката за съществуване. Но повярвай не съм благотворително дружество и искам ако правя нещо, поне да не съм вътре. За съжаление за сега само инвестирам в обурудване и техника, но пък се обурудвам все по-добре. И отново ще си отворя рок клуб,  като се надявам този път да е за по-дълго време и да е по-успешен проект. Все пак и аз се уча от грешките

Редактирано Декември 31, 2013 от Slinky

[spd7693]

^

На този твой коментар аз отговорих - то българските Куийн ги няма. Т. е., опитах се да потърся още по-дълбок корен. И ако се прочел първия ми коментар в тази тема, ще се сетиш, че това, собственикът да плаща твърд хонорар, ми намирисва на мошеничество, освен ако:

1. групата е много, много, ама много известна с АВТОРСКАТА си музика
2. с хората от групата са в изклюително близки взаимоотношения, а тази банда не свири там всеки Божи ден

Това, което аз търся, е публиката, не парите. Затова аз пожелавам успех на клуба ти, може да забием някое парче там. Слагаме вход, кажи-речи 3 лв (защото още може би няма да сме толкова известни че да слагаме 5) , и ти си взимаш 20-те %, ако много ги искаш.

[bmo]

"I make music in my home studio and post it on YouTube and SoundCloud for you to enjoy. No labels, no publishing companies, no intermediaries. Every tune you buy helps me make more music, so I really appreciate the support! It's because of you guys that I get to keep recording and playing music, so I am forever grateful to my awesome fans."

Jack Conte

 

Кратко и ясно. Казано от човек, който се "продава" сам и помага на други да го правят, има над 200 000 последователи в Youtube и е създател на сайт, чието най-точно определение може би е място за творческа взаимопомощ. Заслужава си да се прегледа.

 

http://www.patreon.com/

 

http://www.jackconte.com/

 

http://www.youtube.com/watch?v=wH-IDF809fQ

[bmo]

Преди малко прочетох нещо, което ме върна към тази тема, но по-скоро от обратната страна - колко пари трябва да изхарчиш, за да можеш да се продадеш добре. Този материал е от 2011г, но с пълна сила важи и за днес.

 

How Much Does It Cost To Make A Hit Song?

Def Jam started paying for 's recent single, "Man Down," more than a year ago. In March of 2010, the label held a writing camp in L.A. to create the songs for Rihanna's album, Loud.

At a writing camp, a record label hires the best music writers in the country and drops them into the nicest recording studios in town for about two weeks. It's a temporary version of the old music-industry hit factories, where writers and producers cranked out pop songs.

"It's like an all-star game," says Ray Daniels, who was at the writing camp for Rihanna.

Daniels manages a songwriting team of two brothers, Timothy and Theron Thomas, who work under the name Rock City. "You got all the best people, you're gonna make the best records," he says.