Съвет за обезглавена китара

BassTraffic · Май 5, 2012

Вариантите за залепването на това счупване зависят от възможностите, познанията, уменията и инструментариума на лепящият. Дали ще се получи или не, времето ще покаже. Съветът ми към потърпевшия собственик на китарата е - направи, както смяташ за добре. Информация има доста, както в тази тема, така и в тубата.

Някой от колегите писали по-горе в темата са дали отлични съвети така, че - напред :thumbs_up:

7thString · Май 5, 2012

Аз имам въпрос малко офф - абе как така ги чупите тия китари така през главата? Питам не за друго, ми това като че ли е най-честото счупване по китарата, което съм виждал...

BassTraffic · Май 5, 2012

Доста често явление е. Този Махагон е много мек и се троши всякак и без никакви усилия, само трябва да се чукне малко по-силно (особено с опънати струни) или едно падане на китарата и главата е заминала. Материалът е много калпав....

L.K. · Май 5, 2012

Главата е тънка, отдалечена от центъра на тежестта и с относително висока периферна скорост при завъртане. Обичайно е да го отнесе първа.

81.slash · Май 5, 2012

Радвам се, че толкова много хора се включиха в темата Чета и попивам за момента. От всеки един от вас ще използвам подадените съвети, както и сам BassTraffic каза. Просто исках да допълня нещо. Лютиери тука бол. Дори се намира едно ателие, на което 3 от 4-те му стени са от стъкло, и човек може да наблюдава целия процес по изработването на контрабас, чело, цигулки и виоли. Все още не познавам хора, които да са ползвали услугите на майсторите, и си нямам никаква представа за "рейтинга" им, така да се каже. За период от една година, това е 4-тата китара, която намирам. Другите бяха станали жертва на играта - "аз съм Кърт Кобейн". Нямам си никаква идея как е станало счупването,но факта, че я намерих на улицата говори, че собственика явно е преценил, че финансово е нерентабилно да я носи да я поправят. Ще обмисля всички варианти, и като ми остане време ще действам. Благодаря на всички за отделеното време и за ценните съвети

iliev.p · Май 5, 2012

Браво ,радвам се ,че си я оправил с този болт !

81.slash · Май 27, 2012

Здравейте ! Първо искам да се извиня, за закъснението, но различни фактори не ми оставиха време да действам. Резултата е залепена глава на китара. Искам да изкажа благодарности на хората, които се включиха в темата. Съветите ви бяха безценни. Нека да опиша как процедирах. Снимки от работния процес не успях да направя защото бях сам за момента. Тука е много важно да отбележа, че предварителната подготовка е може би повече от 70% от работата. Установих, че китарата „заклещена” между стол и маса и поставена в изправено положение, е много по-удобна за работа от легнало положение.Минах със различни номера шкурка, там където дървените влакна стърчаха във всички посоки и пречеха на напасването, а именно съвсем малки „фронтални” области. После последваха N на брой сухи тренировки за да добия представа. Влажни парцалчета, навлажнени клечки за уши, с които да почиствам отворите за ключовете, мислех дори да изолирам близките повърхности с хартиено тиксо за да не се цапат, но така и не се наложи. Въпреки че стягите имат гумено покритие,реших да изрежа от тънък шперплат малки парчета, които облепих с тиксо като бонбончета, с цел да не залепнат за главата като почне да излиза лепило. Използвах две „стандартни” стяги и една много малка. Нямаше място за повече. Точно преди да нанеса лепилото, се появи дилемата, дали да слагам видии или не. Беше ми даден съвет, видии да не използвам и се вслушах. Грешка допуснах като не сложих пин или пиронче, което да не позволи приплъзването между гриф и глава. При сухите тренировки, при които слагах стягите, просто за да си изработя навик, кое как да хвана, и как да си разположа всичко, за да ми е удобно, приплъзване не се появи, но пък и аз не стягах толкова силно. Нанесох лепило с една четчица за боядисване. Забравих да си сложа ръкавици, но така и не се изцапах. Само да вметна, че прекалено много лепило е безмислено да се слага, тъй като когато се сложат стягите, и една доста голяма част „излиза”. Използвах ПВА лепило за дърво, с отворено време – 15 минути. Първо напаснах двете части на ръка. Нарочно не бързах да слагам веднага стягите и да притискам силно, за да не „изгоня” една голяма част от лепилото. Забърсах излизащото лепило, с клечките за уши минах отворите за ключовете, после подредих стягите и повторих забърсването. След това бавно започнах да натягам една по една стягите като след всяко стягане забърсвах. Действах внимателно и се стараех да е чисто, което се оказа напълно излишно. Лепилото е бяло, но след изсъхване става прозрачно и не си личи присъствието му. Та така желанието ми всичко да е чисто, доведе до това, че прекалено късно забелязах че има приплъзване. От допуснатата ми грешка, бих дал съвет на „направи си сам” ентусиастите, да сложат пин или пиронче, което да не позволи движение между двете части. Изчаках два дена за по-сигурно, въпреки че 24 часа са напълно достатъчни, и махнах стягите. Проблем се оказа намирането на нът. Разбира се по магазините нътове и седла колко искаш, ама баш за тази китара йок. Купих едни,но се наложи малко цигански номера с парченца шперплат да правя. Подложих под нъта, също така и до седлото при бриджа, защото е прекалено тънко и струните го накланят напред. Занапред ще гледам да напазарувам по-качествени нът и седло. В магазина, с продавачката до такава степен се вглъбихме да разглеждаме тези части, че съвсем по навик си купих любимите, 13-56 размер струни. След това се чудих какъв е тоя фалшив нът, че само 1-ва и 2-ра минават през него Последва разширяването на слотовете със самите струни.-груб и времеотнемащ процес. След това дойде момента на истината. Настройвах я бавно. Първо я оставих в B standart. Леле как звукна. Постепенно качвах с половин тон и свирих, и чаках всеки момент да чуя едно голямо прас, което така и не се случи След като достигнах Ре стандарт, прекарах час и половина в свирене. Определено си заслужаваше интервенцията. От ясно по-ясно е, че няма да зазвучи като Martin D-28 да речем, но определено звука й е много по-богат от Епифона, който имам. Виждам, че се получава роман с този пост, но ще продължа. Малко в страни от темата бих искал да споделя, че през последните седмици гледам и преглеждам, издирвам и прочитам всякаква информация за направата на акустични китари. Препоръчвам на всички притежатели на такива инструменти да се разровят също. Лично на мен ми се изясниха много неща. Цялото ми проучване беше обусловено от още един проблем, за който не споменах. На фона на отчупената глава, съвсем тънката пукнатина в близост до бриджа ми изглеждаше като бял кахър, и дори не споделих за нея. След като се просветлих на тема „брейсинг” ( незнам думата на български), ми стана ясно че малката пукнатинка е по-голям дерт дори и от отчупената глава. За тези,които не знаят – вътре в китарата има дървени летвички. „Стандарта” така да се каже при Western китарите, е въведен от фирмата Мартин, и се нарича X bracing. Основно служи за здравина на тънкия топ, но и придава звукови качества. Предната звукова дъска или топ резонира. Брейсинга трябва да е в достатъчно количество за да придава здравина, но не и прекалено защото ще убие резонанса. Под самия бридж, от вътрешната страна на топа, се намира една дървена пластина – бридж плейт. Служи да придаде здравина в тази област, за да не се счупи при опъна на струните. В моя случай, въпросната пукнатина върви точно по ръба на тази част, но само външно, тоест само по предната повърхност на топа. Явно през годинките китарата е изсъхнала доволно, и това прибавено към опъна на струните е довело до този проблем. Още една вметка да направя и да споделя за формата на тялото. Въпреки, че е флат топ, се наблюдава една „сферичност”. Това разбрах е нещо съвсем нормално,и се отнася за цялото тяло, но се забелязва по-лесно по гърба на китарата. Но при мен „издуването”, особено около бриджа е малко повече. Наблюдава се дори без каквито и да било струни, които вече съм свалил разбира се. В общи линии това е. Ей с тоя пост компенсирам времето, през което не съм писал хич Ще се опитам да кача снимки, които са от телефон.