7thString Отговорено Ноември 5, 2012 Отговорено Ноември 5, 2012 daniel.hristov къде по-точно съм написал, че да импровизираш означава да излезеш на сцената без да си подготвен? Най обичам да ми вкарват думи в устата Цитирай
daniel.hristov Отговорено Ноември 5, 2012 Отговорено Ноември 5, 2012 Правилна забележка, извинявай Без кофти чувства, надявам се не се е загубило това което исках да кажа - че се получава много по-яко ако първо разкостиш парчето отвсякъде и после го удариш на свобода. БДУ понеже съм споменал и Уес той много добър пример - преди няколко седмици си мислех колко "изкомпозирано" звучи като импровизира. Много от солата му имат доста сериозна структура (много често започват с някакви линии, продължават с октави и изтрещяват напълно с акордно солд). Спонтанно е, но не казва всички лафове в едно изречение, доста хитро държи слушателя да слуша от първия до последния тон, абе личи си отвсякъде как "стратегията" е много внимателно обмислена, а точно за този човек се говори как бил чистия гений дето не четял ноти и само по усет го раздавал ... Цитирай
Tozi Отговорено Ноември 5, 2012 Отговорено Ноември 5, 2012 Ако вземем Уес да речем, и му научим 10 сола след което ги анализираме отнесени спрямо хармоничната прогресия върху която свири има голяма вероятност да знаем много конкретно как биха звучали 10 други негови сола върху подобни хармонични прогресии. Какво свири Уес? Как го свири? Защо това което свири се счита за специално? Кое точно го прави специално и различно от другите? Колко от това което свири се повтаря? Повтаря ли се във всяко парче? Уес свири ли интервали? Гами, ладове? Пентатоники? Арпежи? Бибоп? Блус? Какви акорди свири? Свири ли обръщения на акордите? Свири ли акордови замени хармонично? Мелодично? Какво му е точно отношението към ритъма? Суингира ли или свири прави осмини? Кога суингира? Кога свири прави осмини? Как суингира? Синкопира ли? Свири ли акценти? Паузи? Какъв му е звука? С един звук ли свири или с различни? Свири ли легато? Стакато? Как звукоизвлича? Прав ли свири или седнал? Как това би влияло върху начина по който свири? Защо свири този стил музика а не блус например? Откога свири на китара? Свири ли на други инструменти и как това влияе на китарното му свирене?..................................................................................................................... После можем да вземем някой друг голям импровизатор ................................................. После можем да вземем някой друг голям импровизатор ................................................. После можем да вземем някой друг голям импровизатор ................................................. 2 Цитирай
kitaratapesho Отговорено Ноември 6, 2012 Отговорено Ноември 6, 2012 Историята познава достатъчно примери за невероятни музиканти които не са имали никакви познания по теория на музиката и въпреки всичко са признати като едни от най-значителните личности в музикалното развитие (Уес Монтгомъри, Чет Бейкър и т.н.). Уес Монтгомъри не е можел да чете ноти, но е бил напълно запознат с музикалната теория - скали, интервали, акорди и т.н. Това са различни неща. Цитирай
Tozi Отговорено Ноември 6, 2012 Отговорено Ноември 6, 2012 Да прав си. Това е станало благодарение на подходящата среда в която е израсъл - братята му са били музиканти което значи че от ранна възраст той е "попивал" мелодиите които те са свирили. Затова когато хваща китарата на около 20 годишна възраст е можел достатъчно лесно да наизустява всяка чута мелодия. "Вадейки" сола на китарния си идол Чарли Крисчън се е запознал с езика на джаза. Което от своя страна логически ни води до пост номер 46 по горе. Цитирай
kitaratapesho Отговорено Ноември 6, 2012 Отговорено Ноември 6, 2012 Това, че е хванал китарата на 20 са градски легенди Уес свири на китара от дете - акустична тенор китара (с 4 струни). Но отиваме прекалено offtopic Цитирай
Tozi Отговорено Ноември 6, 2012 Отговорено Ноември 6, 2012 Възможно е. По-важния въпрос тук е как това е повлияло в музикалното му развитие? Аз лично не смятам че ранното започване на заниманието с музика е задължителен фактор за постигане на високи резултати в музикалното развитие. Тоест: не това от колко време човек притежава инструмент го прави по добър свирач, а колко време е отделил за изучаване и упражняване на музиката. Примерно Паганини баща му го е тормозел, бил и оставял без храна за да свири от най-ранна възраст. След години бидейки в затвора Паганини е имал цялото време на света да упражнава виртуозните му технически умения. Тоест важното в случая какво е? За да се научи човек да владее инструмент трябва да се упражнява колкото може повече и да научи нещата които трябва да се научат. Не вярвам Уес или Паганини или Ингви Малмстийн да се е скатавал зад думите - аз свиря с "фийлинг" и теорията и техниката не ме интересуват. 1 Цитирай
Panzergrenadier Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 За китаристите специално за да изградят добра импровизация означава да имат под ръка голям речник с къси мелодични фрази т. нар. licks. Вадете къси фрази от учебните видеа на Lick library. Във всякакви рок-стилове - Малмстийн, Роудс Ван Хален. Ако аз науча 20 къси фрази (ликове) на Ингви примерно и ги вкарвам творчески в моя импровизация ще звуча като Ингви Малмстийн. Това значи да използвам хармоничен минор, умалени акорди, секвенции на една струна, арпежи и т. н .т. Ако познаваш тънкостите на отделните стилове, би могъл да импровизираш в стила на всеки световен китарист, който си пожелаеш... Цитирай
7thString Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 Да знаеш, че не боли да си измислиш и собствени фрази Също и да градиш собствен китарен тон, а не да се опитваш да "приличаш на ХХХ или YYY" 1 Цитирай
Panzergrenadier Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 Въпросът е да ги интерпретираш посвоему, да вложиш творчество. А и всеки музикант има специфично артикулиран тон, вибрато, издърпан тон и звук, които са уникални, неподражаеми. Цитирай
travelcaster2 Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 Богат речник, да. Но не съм съгласен, че само с ликове се получава. Обяснявам. Ликовете са извадки, кратки цитати, които трудно ще паснат на композицията в момента, каквато е импровизацията. Трябва да се свири с години "досадни" упражнения като скали, секвенции, тризвучия, четиризвучия. После се смесват умело във вид арпеж-скала, за да се получат мелодични линии. Познаване на хармонията, гайд тонове и гайд линии, ориентири. Без да е минал през ритмични упражнения по солфеж (може да не е в муз. у-ще, а в ансамблово свирене в гаража) импровизаторът ще реди осминки и ще е скучен. И не на последно място - поне 200 наизустени стандарти (цели произведения с тема и сола) от неговия жанр. Много от тях ще съвпаднат с контекста на дадената импровизация. Всичко казано дотук (в тези десет реда думи) трябва да се пее. Може да не си добър певец. За това има надарени певци, на които им се пее. Но инструменталистът трябва да пее (дори наум) мелодиите, които предстои да изсвири, за да е сигурен, че звукът, който извлича от грифа на инструмента е верният тон. Познаване на грифа в последователни позиции. Извинете ме, станах досаден. 2 Цитирай
7thString Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 (Редактирано) Единствената забележка към горното е, че не смятам, че това се учи - това е нещото, което вече или ти идва отвътре, или си личи прекрасно, че някой просто е "минал през ритмични упражнения по солфеж (може да не е в муз. у-ще, а в ансамблово свирене в гаража)" и мисълта му тече в стил "ъъъ ей сега след този пасаж ще лепна нещо лидийско... или пък защо не един хармоничен минЪор... после пък ще свърша с основния тон, за да звучи драматично". Забавно е когато слушаш някой такъв, на който прекрасно личи бруталната липса на каквато и да е емоция в импровизацията В крайна сметка колкото ти е по-богат музикалния речник, толкова повече изразни средства ще имаш да "кажеш" това, което имаш да казваш с музиката си. По абсолютно същия начин, един неизмит, неграмотен мангал, колкото и вътрешен усет и талант за стихотворения да има, няма как да предаде емоцията си с "отворех портата и айше ма чакаше зад нейъ". Както и един човек с ампутирани емоции(примерно съдебен лекар), колкото и богат речник да има пък, няма да има какво да каже с него на емоционално ниво Редактирано Декември 30, 2012 от 7thString 1 Цитирай
travelcaster2 Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 Мислех си, че е ясно на всички или се подразбира, затова и не задълбах натам. Аз опонирах на ликовете като единствено средство в импровизацията. Абсолютно си прав в това, че човек на изкуството трябва да има даденост, талант, който го подтиква, дори притиска "да каже нещо ново, дори старо, но по свой начин, дори на жаргон, дори чепато, изкривено, но през неговия поглед". За мен това е дефиницията за изкуството... Това не се учи. То е от Горе... Следва работата. Независимо, дали е академично образование или копаене с групата в гаража - работа е. Това, че съм използвал "купешки изрази", забрави. Но как да обясня, че за да има мелодия тя не може да е гама, не може да е арпеж (само) или лик, а богата конструкция от много елементи с ритмични фразировки, контур, кулминация, динамика, тембър и т.н и т.н. Многото работа довежда до преминаването от количество в качество... Талантливият и грамотен музикант има по-лек път от талантливия неграмотен. Вторият тип се изправя пред предизвикателството да открие сам с години труд вече открити неща. Например: свежестта на Лидийската скала към мажорен акорд или Дорийска за минорен. Драматичното или изненадващо за слушателя звучене на Умалената или Целотонната скала. Испанското във Фригийския лад. Блусарското в Миксолидийския и Пентатониката, Блус скалата. Необходимо е поне бегло познание по ел. теория и хармония, за да може импровизаторът да се ориентира: "Няма грешни тонове, има грешно разрешение" са казали майсторите. А какво е правилното разрешение? Открито е още през средните векове. 1 Цитирай
Panzergrenadier Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 (Редактирано) Трябва да се свири с години "досадни" упражнения като скали, секвенции, тризвучия, четиризвучия. После се смесват умело във вид арпеж-скала, за да се получат мелодични линии. Съжалявам, но пак трябва да спомена Малмстийн. Не че ми е особено любим, но той твърди, че никога не е свирил скучни технически упражнения или етюди. Просто е слушал Паганини, Бах, Хендрикс и Блакмор и е пресъздавал чутото. Също така е импровизирал много. Това е бил неговият начин. Да се свирят етюди е скучно. По-вълнуващо е да използваш фрагменти от реални песни и сола, вместо етюди. И не на последно място - поне 200 наизустени стандарти (цели произведения с тема и сола) от неговия жанр. За импровизация не са ти нужни "цели произведения". Това е нужно, ако готвиш концертен репертоар. Талантливият и грамотен музикант има по-лек път от талантливия неграмотен. Вторият тип се изправя пред предизвикателството да открие сам с години труд вече открити неща. Топлата вода отдавна е открита. Нека не губим и без това ограниченото време на човешкия живот с неща до които можем да достигнем бързо. Редактирано Декември 30, 2012 от Panzergrenadier 1 Цитирай
travelcaster2 Отговорено Декември 30, 2012 Отговорено Декември 30, 2012 Малмстийн много ми харесва. Но заради шоуто спестява истината. За да пресъздадеш Паганини, Бах, Хендрикс, Блакмор в своята музика не е достатъчно да ги слушаш, а да научиш техните произведения наизуст и да ги анализираш, за да ги приложиш на практика. Това е работата, за която говоря. А книгите, които публикува Малмстийн са "скучни технически упражнения" на тема Хармоничен минор. 2 Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.