За един малко по-добър звук :)

[docc]

"Номерът",върши съществена работа и се използва нерядко.Трябва обаче наистина да се внимава с нивата,защото към фазовото отместване(а то е доста разнородно още с при позиционирането на Drum Mic Set),като прибавим и честотно разнообразие на по-продължителни сигнали(напр.чинели),може да се постигне "забележителен"(но нежелан) Flange ефект.Картината се усложнява,ако(и когато) се налга фазоинвертиране и на други сигнали от сета ( напр. Snare Bottom; Hi Hat; Ride; Kick Front).

Балансът се постига с експериментиране и е много зависим,и от околната среда.

Редактирано Юни 8, 2006 от docc

[Evtim Djerekarov]

ДА така е. Но това, което прочетох ми направи впечатление със следните неща:

 

Нужда от 2 наистина хубави микрофона.

Необходимост от свестен еквилайзер на пулта.

 

Докато това не стане реалност в клубовете, тоя номер с овърхедите няма да е много успешен. Иначе идейното е, че освен, че така ще се намали нивото на чинелите, може с еквилайзера да се регулира кривата на барабаните до да кажем -3-4дБ/окт. над 2-3 кхц. Така биха звучали прилично естествено.

 

А това с БГ-чертата за прехвърляне на вината - наистина е така това с лидерството. Сред добрите музиканти може би-не толкова, но сред младежите е очевадно. Наистина всеки иска да изпъкне.

Редактирано Юни 8, 2006 от Evtim Djerekarov

[Foreigner]

Хм, интересно, аз досега не съм чувал банда в БГ клуб да звучи добре...

на концертите в даскало става точно както се описва тука само дето сме и аматьорчета, тъй че дори и плюса в цялата обстановка - групата да компенсира озвучаването със техника,виртуозност и прочие - се губи

но не всичко е черно - нашия озвучител заслужава титлата "обеззвучител", просто по-беден на музикална култура човек не можете да намерите..нз въобще как не са го изгонили отвсякъде.. само за некви кръчмички е тоя тип..супер кофти стават по тоя начин изпълненията в даскало, амааа така е.. требва човек да се примири..все пак не сме Металика

[adXok]

Аз па присъств́ах на две клубни изяви наскоро. Във клуб "Fans" и в клуб алкохол.

Не съм разбирач, но просто като слушател, ми няправиха няколко неща впечатление.

 

Например забелязвам, че рядко се озвучават барабаните... Не е чудно, защото все пак

тяхното озвучаване е най-скъпо, трудоемко и прочие. Ама вместо да си носи всеки него-

вите си чинели и снеъри, по-добре да беше донесъл микрофони... някакви. Както и да е!

 

Озвучителите рядко се сещат, че освен всичко да гърми, трябва и да е балансирано!

И не се научиха тия хора: вокалите трябва да са поне 50% от целия звук.

Друг проблем при клубовете са много коварните ниски честоти. Братя, колеги... не знам дали

го учите там, където и да сте го учили, но всяко затворено (дори заградено) помещение, си

има собствен резонансен звук. За сгради и разни пещери (примерно) тези звуци са много дъл-

боки и ниски. Ако има и ъгли, нещата стават съвсем ъндърграунд... буквално.

То че в клубовете предимно ъндърграунд групи се мъчат е ясно, ма що и звука да е такъв.

Махайте ги тия ниски бе хора... особено на вокалните микрофони, не-бас китарите и (ако тоз

път наистина има микорфони за тях) на чинелите. Казах ли и че вокалите трябва да са ПОНЕ

50% от целия звук... ако не съм, да потретя!?

 

Гледам ги момчетата отварят усти уж, напъват... ама само едно "б-бв-у-у-у" и "г-г-х-х-х" се

откроява. А бас и каса (айде касата е кратка) бумтат заедното с целия въздух в помещението

и като се получат ония ми стоящи вълни... резонанс в ниските, леле майко. Не бойте се от тези

ниски - просто ги махайте от... вече споменах. Айде, по-натам ше има още добронамерена кри-

тика, щото ми се яде мед.

[Hi-mastering.com]

... а това да прехвърляме вината на другите е естествена Българска черта...

Ето ви един "номер" за "намаляне" на чинелите в общия калабалък - дефазиране на овърхедите. Номера е стар като Rock N' Rool -a

За по малко запознатите - овърхедите - това са група мокрофони които се поставят над комплеката барабани и целта им е да улавят не само чинелите но и честотите над 800 hZ на целия комклект / затова ги отворете първи когато правите барабаните/

Дефазирането е една хава дето сме я учили по физика - тези които са пропуснали този урок....

По същество. Ако звука на чинелите е прекалено силен дори акустично поставете микрофон или по добре два за предпочитане кондензаторни, над чинелите и ги дефазираите с бутона на пулта / обикновенно символа на този бутон е кръгче пресечено с линия / ако на пулта липсва такава джаджа на пулта отворете канона на микрофона и разменете местата на жичките на второ и трето краче но това при положение че кабела е балансиран - канон-канони запомнете че този кабел е дефазиран. Винаги е добре да имаме под ръка един такъв - и още по добре да помним кои е След това с еквилазера махнете всички честоти под 5 kHz на овърхедите за да не звучи комплекта прекалено глухо.

Сега ако сте направили всичко както трябва колкото повече усилвате овърхедите толкова по тихо ще се чуват чинелите пред РА системата. Обаче не прекалявайте защто при голямо усилване звука започва да става прекалено странен. Опитайте и с различни позиции на микрофоните

Не опитвате този чалъм с други инструменти - важи само за барабани и ако ви върши работа благодарете на Ули Лудвиг които ме отвори на тоя пиниз.Ако не знаете кои е тоя, със сигурност сте чували едно парче в което се пее за едни пушеци над една вода...

 

Искам да разясня някои неща.

Дефазирането е процес, който се случва м/у два източника. Единият е във фаза, другият в противофаза. Тогава се казва , че те са дефазирани един спрямо друг. Така, просвирени заедно през едно и също място, те се самоунищожават.

Сега в случая, за който става дума тука, трябва да се зададат следните въпроси: Тези чинели (т.е. микрофоните им) спрямо какво се дефазират? Спрямо приетото от всички други микрофони прослушване, което излиза през PA-a или се пускат напред за да се дефазират към акустичното си прослушване?

И в двата случая може и да има файда от това, но е въпрос на експеримент на място, защото фазите са свързани със закъсненията м/у сигналите и не може просто да си пуснеш дефазирани канали на овърхед и то да си стане. Има разстояния между овърхеда и другите микрофони, както и между колоните и чинелите и всичко това променя самите фази. Въпрос на експеримент в момента! И той или работи в случая или не. Затова има саундчек и човек зад пулта по време на лайф!

[patient]

Задравейте нов съм във форума, свиря на бас и от около 6 години се занимавам с тонрежисура и понеже с това си изкарвам хляба, реших, че някой трябва да защити гледната точка и функциите на озвучителите, към които тук има доста нападки, някои справедливи, други не дотам. Търпеливо изчетох всички мнения по темата и отдавам MASSIVE RESPECT на Fender за това, че е успял на прост език с минимум усилия да обясни голяма част от основните неща.

Но да си дойда на думата за защита на озвучителите. За съжаление погрешно е схващането и начина на работа с това племе в българската музикална практика. В повечето случаи саунд-дизайнерите (наричайте ги тонрежисьори, тонинжинери, озвучители, звукари или както там искате, но аз не случайно използвам този термин) биват възприемани като хамали, които си клатят краката и по цял ден се наливат с бира - да не малка част са такива, поради което страдат и кадърните хора в бранша. В 90% от случаите групите НИКОГА не провеждат предварителен разговор със саунд-дизайнера на тема звучене. Срещат се с него или се чуват по телефона за да уточнят техническите параметри на участието и след това дори не се поглеждат. Нещото, което на повечето музиканти убягва, е че тези хора също имат своя концепция за правенето на музика и чуват нещата по свой собствен начин. Един вид те също са творци или поне би трябвало да бъдат такива. И поради тази причина е добре желания краен продукт да бъде обсъждан с тях. Има неща, които един саунд-дизайнер може да ви поднесе като звучене, за които вие никога не бихте се сетили. И когато въпросният отиде при китариста след саунд чека и му каже "Добре, нещата са ОК, не пипай нищо!", то не е за да му демонстрира превъзходство и да покаже кой е шефа, а за да бъде оставен да си върши работата като хората и накрая всички да са доволни. В България обаче всеки има претенции, че разбира от звук и все гледа да си наложи мнението.

Другият проблем - акустиката. Повечето помещения на клубове в нашата мила родина изобщо не са предназначени за това, което се случва в тях. В най-общия случай собствениците си мислят, че като успеят да изолират помещението така че звука да не излиза оттам, значи са си свършили работата. Да ама не. Допълнителното коригиране на движението на звуковите вълни обаче струва пари и то не малко и те най-често биват спестени. Предвид факта, че повечето клубове се помещават в мазета и са изградени от каменни, мраморни и други там отразяващи повърхности, допълнителното поставяне на звукопоглъщащи елементи е повече от желателно. Каквато и техника да има човек на разположение, това е фактор, с който той трябва да се съобразява и за съжаление не винаги може да отстрани негативите от него напълно. Това е и една от причините да се получават проблемите, за които споменахте - изрязани баси, дрънчащи високи и липсващи средни. Това е и причината след половин час прекаран в подобна отбстановка да ви боли главата и да ви пищят ушите. Погрешно е схващането, че качеството на баланс на звука се компенсира със сила, а това е най-често срещаното явление. Добър пример за обратното e Swinging Hall или поне беше на времето. Не съм ходил там от няколко години. За мен това е идеалното доказателство, че не е необходимо да скъсате мембраните на колоните, за да накарате публиката да се кефи.

Но стига съм философствал да си дойда на конкретните препоръки.

При квадратните мазета от камък и мрамор основният проблем е в отразените ниски честоти. Ако тук има хора, които смятат да правят клубове, този проблем може да бъде решен с бас трапове на подходящи места, както и с внимателно разположение на повече на брой, но по-малко мощни woofer-и. Това, което мога да препоръчам конкретно на музикантите, а по-конкретно на брабаниста и басиста е използването на компресор. Това не винаги е приета практика, но ще бъдете учудени от резултатите. При подходящите настройки ниските честоти, ще започнат да звучат много по-плътно и ще дават добра звукова картина и при по-ниски нива. Възможно е това да промени до някаква степен стилистично звученето ви, особено за тези басисти, които обичат да изпъкват с добрата си слап техника поне веднъж на вечер, но както се казва - "Изкуството иска жертви".

Проблемът с високите наистина би могъл да бъде решен с дефазиране, но много малко са хората, които биха се наели да го направят, а и още по-малко са тези, които разполагат с подходящата техника за да го направят. Експериментът, който съм правил и показа не лоши резултати е лек ривърб с висок дикей рейт (ако пулта или банката с ефекти има дикей функция) и добавяне на закъснение от около 2 мили секунди на овърхедите съвместено с лоупас филтър до 4-5 килохерца зависи от чинелите. Това запазва звънтенето и изрязва отразените звукови вълни, които предизвикват металното дрънчене на чинелите, за което Евтим спомена.

Проблемът с клавира винаги е налице. Колкото и да му вдигаш входното ниво все не стига, ами и на всичкото отгоре всичко се размазва, в момента, в който пианистът натисне състейна. Удачно е според мен да се използва отделен предусилвател за него и при необходимост да бъде хакнат и един оптоизолатор по веригата, който да разкара ужасния брум от окъсяването на 0 и маса при поенето на моно жак към стерео жак или канон, ако синтезатора няма собствен балансиран изход. В края на краищата едно оптоизолаторче струва 30 кинта.

За вокала - ами като цяло не се доверявайте на микрофоните, които висят по студиата и клубовете. Повечето от тях са нисък клас със скапана честотна характеристика и неясна чувствителност. Така или иначе вокалите не харчат пари за инструменти. Пък посъберете си пари и си купете читави микрофони. Основното, за което трябва да се гледа е микрофонът да носи на високо налягане (така е малко вероятно да премодулира при по високи нива на звука) и да има добър frequency response при по широк честотен спектър, за да има смисъл от корекции на еквалайзерите, защото при положение, че микрофонът не възпроизвежда с еднакви нива половината от честотите на вашия глас, не можете да очаквате гласът ви да звучи истински.

 

Ми това е от мен по темата. Надявам се да съм допринесъл с нещо. Отворен съм за всякакъв род критики и мнения по казаното от мен. В края на краищата никой не се е родил научен, а и всеки ден човек научава нещо ново. Едно обаче е сигурно. Най-добрият учител е практиката, а не теорията. Така че - ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ!!! Така ще откриете своето собствено най-добро звучене.

[buto]

Неволята ме принуди от музикант да стана и (както горе пи6е и "тон дизаинер") . Моето мнение и опит са , 4е добрия саунд не го прави "тон дизаинера , а музиканта . Добрия саунд идва не от добрия еквипмен , а от пръстите . Преди много години по то4но 1995 год. бях в Бг. и 4ух Васил Пърмаков с Зона Б5 в Суингинг Хол , с една много примитивна техника , а Саунда бе убиствен много добър . Наздраве !

[mice]

Радвам се, че интересът към звука на живо нараства и все повече хора се интересуват от това защо и как става той или не става.

Занимавам се със звук от 10 години и все още не спирам да чета и да се интересувам, както и да експериментирам, колкото и да нямам време и колкото и да ме мързи, когато имам...:-)) Искам да кажа, че има доста информация за това кое как е и защо, както и насоки за работа и действия при различни обстоятелства, затова препоръчвам на всеки, който наистина се интересува от звука си (визирам музикантите) да чете и да експериментира.

На едно място бях прочел, че когато звука на един концерт стане добре, заслугата за това се поделя както следва: 80% процента за групата (свирене, инструменти, апаратури), 19% за системния инженер (това е този, който настройва апаратурата) и 1% за озвучителя. Работата на озвучителя, който е дошъл с групата е да направи звука на групата и да се грижи за него по време на лайфа - баланс, ефекти и др. За съжаление в БГ няма улегнали традиции по отношение на системния инженеринг. Все повече се работи и аз познавам хора, които ровят и работят неуморно и са добри в това, но в нашите условия бавно се напредва и докато натрупаме традиции ще мине още малко време.

Чета тук различни мнения за това защо нямало звук повечето пъти... За да има звук много фактори трябва да бъдат налице, но най-вече (както споменах по-рано) най-важна е групата - свирене, инструменти, апаратури, монитори, кондиция. Има ли го всичко това, има ли енергия на сцената, има ли предаване на емоция, има ли шоу....звука остава на второ място. Но има ли добра група - има и звук. Защото както казва един от моите учители "Тон-инженера без сигнал е никой!". Ако групата подава качествен сигнал - звук се прави лесно. Естествено ако знаеш какво да правиш с апаратурата, с която работиш, ако се съобразиш с акустиката и ако имаш необходимите инструменти за да работиш! Какво имам предвид: всяка така наречена PA-система в основата си е изградена от озвучителни тела (колони), усилватели за тях и периферия. Много важна и НЕЗАМЕНИМА част от тази система е КОНТРОЛЕР-ПРОЦЕСОРА, който управлява колоните. В него се съдържат основно кросоувъри, закъснители и фазови манипулатори. Може да има еквилайзъри, компресори, лимитери, бас-бустери и др., но без тези три основни процесора, НИКОЯ АПАРАТУРА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАСТРОЕНА!!! Защото всичко, което се отнася до звука е въпрос на ФАЗИ! Ако няма контрол над различните честотни ленти и няма възможност за изравняване на времевите ралики, идващи от разположенито на говорителите и самите колони, в звученето ще има много повече компромиси. Ами кажете в колко клуба в БГ сте виждали такива процесори? На колко лайфа с колко "велики озвучители" сте ги забелязвали? Колко са добри миксерите, през които минава всичко? С какви преампи са те? А за компресори и гейтове да не говорим....А това са основните инструменти на тон-инженера! В тези клубове, които имат инсталирани системи от специалисти, тези процесори за заключени с парола и никой не може подобри нещо, дори да може и да иска....В кой клуб наистина сте чули звук? Много рядко, да....Тези от вас, които са били извън БГ и са имали възможност да идат на клуб в "нормална държава" знаят за какво говоря. Аз лично съм имал късмета да посетя няколко места извън БГ и място за сравнение няма. Единственото място, което би могло с още малко желание да стане нещо истинско е клуб "BlackBox" в София. Поне според мен. Все пак не съм бил във всеки град в България...Както и да е. Мисълта ми беше, че без да са налице инструментите на озвучителя (за знания не говоря, защото е ясно, че те са на първо място), както и добрата група - звук не може и няма да има. И понеже този форум е за музиканти, не за озвучители (макар че станаха повече от врачките) искам пак да отбележа, че по-важно от това групата да звучи, няма. Това, което "Fender" е написал тук е много добро, много вярно и доста добре написано. Браво на него! Свирете, слушайте се, четете, инвестирайте в информация, инструменти и репетиции и с нормален озвучител ще звучите яко! Последно, за мен реда на важните неща за успеха на хубавия звук е следния (реда на изброяване има значение!):

1. Композиция;

2. Аранжимент;

3. Изпълнение;

4. Инструмент и апаратури;

5. Качествен мониторинг на сцената;

6. Качествена апаратура СЪОБРАЗЕНА С АКУСТИКАТА (НА ЗАЛАТА) и БРОЯ НА ХОРАТА;

7. Добра акустика в залата или на открито;

8. Адекватен тон-инженер с необходимите технически познания (сериозните групи работят с определен човек, който знае репертоара и т.н. дори в България!);

9. Яка публика (ако концерта не е само Ваш);

10. Късмет. :-))

За да страда качеството на звука от озвучителска страна аз мисля, че нещата се нареждат отново от най-значимото нататък както следва:

1. Липса на КОНЦЕПЦИЯ!!!!!!!! (ако не знаеш какво искаш да направиш, дори да можеш технически.....няма как да стане!)

2. Липса на знания по АКУСТИКА!

3. Липса на технически знания за работа с апаратурата;

4. Липса на знания как трябва да звучат мониторите и как да се подреждат те на сцената (ако това изобщо е работа на FOH);

5. Липса на качествена техника;

6. Липса на време;

7. Преумора

Естествено, пак повтарям, че ако групата е лоша - няма да има звук, ако ще звукарите на Стинг и Слипнот да дойдат.

Спирам дотук. А по въпроса как се прави звука - все едно да питаш как се свири. Или да питаш Шумахер да ти каже как да караш най-добре. Всеки случай е различен. Няма правила. Това е креативен процес като всеки друг. Озвучаването е свирене на копчета и плъзгачи...:-))) Успех!

[musicman]

^ Поздравявам те за хубавия пост, при това първи!!!

Имаше една тема която затворих преди време в Говорилнята, където всеки плючеше по озвучителя и никой неможе да ми изреди компонентите на една песен. Виждам, че си го направил много добре при това за звук на живо. Само бих допълнил към 10-те точки и: Цел, концепция и идея за какво сте на сцената и какво имате да кажете на публиката. Ако нямате какво - слезте по-добре.

[mice]

Благодаря за оценката. Има доста неща, които мога да споделя, стига да имам време...:-)

Пиша за звук на живо, защото с това се занимавам активно и професионално последните 3-4 години. От записи и смесвания (особено смесвания) съм се отказал, защото се убедих, че нищо скоро няма да стане в нашата прекрасна страна... Има основни причини, които пречат на това. И те пречат дори на групи, които имат добра техника и могат да свирят. Истината е, че няма хора, които да могат да смесват. Почти никой не знае какво е мастериране и че то прави 50% от крайния резултат! При толкова много информация в нета да не се интересуват си е живо престъпление! Масово се смесва като по време на смесването се полумастерира, а след това се "мастерира", като под това се има предвид да се наслагат некви си компресори и лимитери и други и то на същото място от съшите хора на същите колони ....и т.н. което е толкова тъпо...! :-))

Така че аз се занимавам с това, в което съм най-добър и мисля че всеки един това трябва да прави през целия си живот - да намери това, което му е достатъчно лесно - за да показва, че имаш талант за него и да му е достатъчно трудно - за да се развива и да му носи удоволствие.

Трудно е при тези условия тук... Казват "няма пари" - да, но основния проблем е другаде. Техника може да се наема каквато си искаш, но но НЯМА ХОРА, които да знаят какво правят... Няма КОНЦЕПЦИЯ, както казвам по-горе. И това си личи в ЦЕЛИЯ така наречен "ШОУ БИЗНЕС" - телевизии, радия, концерти, кино....А звука е много фина материя и за постигането на качество и ниво играят роля доста хора на куп, а ако няма хора - какъв резултат да се очаква? Макар, че се усеща в последно време раздвижване. Може би все-повече хора се учат да чуват това, което слушат, да виждат това, което гледат и да мислят в/у това, което четат...Пожелавам на всеки да може да го прави! :-)

По отношение на информация на български за смесване и особено мастеринг има доста неща в http://hi-mastering.com/, които всеки може да прочете...а това е добро начало!

Мисля скоро да отворя тема за основни проблеми и трикове при озвучаването, но това ще стане като имам повечко време...

Дотогава успех на всички и весели празници!

Редактирано Декември 14, 2007 от Chrysalid
Нарушение на правилото за цитиране на предходен коментар!

[Roshi ®]

Преди доста години ... 8-9 да го кажем, имахме свирене в ... да го вземат дяволите дори не му помня името вече! А бе едно забутано пропаднало клубче пред 1-ви блок на МЕИ София. Техниката беше най-страшното нещо там. Някакви реликви, които пукаха, трещяха, и т.н. Говоря както за колони, така и за пулт. Помещението - без коментар! За магазин да ама клуб !

 

Свирихме там 2-3 пъти, като единия път с нас беше един приятел, който от тази техника изкара звук, какъвто никога не съм чувал в друг клуб освен в гореспоменатия Суингин Хол.

Е да де, ама човека преди години е ходил в Германия с цел да се учи на звук и целенасочено е обикалял студия за да си учи занаята. Чувал съм записи от неговото първо студио, които по саунд не отстъпваха на записи правени от западни компании. Качествата на групите, които са записвали там са съвсем друга тема!

 

Та става въпрос, че стига човек да иска да се научи винаги има начини. За глупавите разбирания на някои музиканти и за това, че те дори не разбират, калко може да им помогне един добър озвучител мисля, че няма нужда да казвам.

 

Преди няколко дни се смях от сърце, т.к. бях при един майстор за да му върна една колона, която бях ползвал за да разбера дали усилвателя, който съм си поръчал работи. Та въпросния ми разправяше как са му дали много тежка задача, защото разбираш ли в незнам си коя група единия пич си бил купил 100-150 Вата кубе, та другия сега не "изпъквал" и си поръчал още по-мощно!

[sa6tiat]

"Номерът",върши съществена работа и се използва нерядко.Трябва обаче наистина да се внимава с нивата,защото към фазовото отместване(а то е доста разнородно още с при позиционирането на Drum Mic Set),като прибавим и честотно разнообразие на по-продължителни сигнали(напр.чинели),може да се постигне "забележителен"(но нежелан) Flange ефект.Картината се усложнява,ако(и когато) се налга фазоинвертиране и на други сигнали от сета ( напр. Snare Bottom; Hi Hat; Ride; Kick Front).

Балансът се постига с експериментиране и е много зависим,и от околната среда.

 

Хм, не знам дали е уместно, но май точно такова флейндж-звучене имаше на първия мач от четвърт-финалите между Арсенал-Ливърпул; повтарям, първия мач, на Емирейтс.

 

Предаваха наш'те ора от БТВ и така си имаше някво фазово фазничене, че се изкуших да изтърчя и да пусна процесора да скивам моа ли го докарам това.

Та, същата ли е била причината, и демек, да избягвам/е ли такива аматьорски дефазиранки. Макар че в мачовия случай явно е било нещо нетърсено като ефект, освен ако наистина нямаме звукови терористи в спортната редакция на мърдоковата медия.

 

?

[patient]

Хм, не знам дали е уместно, но май точно такова флейндж-звучене имаше на първия мач от четвърт-финалите между Арсенал-Ливърпул; повтарям, първия мач, на Емирейтс.

 

Предаваха наш'те ора от БТВ и така си имаше някво фазово фазничене, че се изкуших да изтърчя и да пусна процесора да скивам моа ли го докарам това.

Та, същата ли е била причината, и демек, да избягвам/е ли такива аматьорски дефазиранки. Макар че в мачовия случай явно е било нещо нетърсено като ефект, освен ако наистина нямаме звукови терористи в спортната редакция на мърдоковата медия.

 

?

 

Всъщност си мисля, че там бяха няколко проблема накуп. Първо дефазираше атмосферата от стадиона, второ на Делов май не му работеше микрофона, та се чуваше през тоя на Сокачев - което звучеше като от празен бидон. Трето - определено не си бяха настроили закъснението както трябва, но това са рисковете при излъчване с SNG. Наслагването на тия три проблема доведе до този резултат - нещо като фленжър + реверб. Ако проблема беше само дефазиране или фазово изместване - щеше да се чува припръцкване освен флейндж ефекта.

Но при дефазирането на атмосферните канали , не е задължително проблема да е бил при подаването на сигнала. За съжаление докато ТВ сигнала стигне до нашите приемници, минава през доста други (сателитни и кабелни оператори) и не всички обръщат внимание на това, което правят и получават като сигнал. За това нашата скромна телевизия спря да излъчва стерео и сега предаваме двуканално моно, щото кабелния оператор в Чепинци взима само единия канал и го сплитва, а оня в Койнаре взима другия канал и го сплитва. За това и реално няма ТВ в България, която да предава стерео.

Сори за оффа, исках само да уточня конкретния проблем с "фазовото фазничене".

Редактирано Април 9, 2008 от patient

[master_gamgee]

леко офтопик първо:

закон на Мърфи за микрофонията - каквито и магии да правиш на саундчека, по време на концерта вокалиста винаги ще намери точната позиция за идеална микрофония

 

Сега сериозно - има някои важни нещица за живия звук, които предплагам всички знаят, ама нещо не ги виждам тук

 

1. Монитори - всеки музикант иска да се чува повече от останалите в собствения си монитор (изключенията от това правило трябва да ги включат в чудесата на света). Най хубаво става ако всеки си има собствен монитор на отделен мониторен кръг. В много случаи обаче (най вече малки сцени, на закрито и особено в клубове), това няма как да стане и започва една война "усили ме малко мене, а сега и мене...ама и мене..." и докато се усетиш нивата в мониторите лека полека се вдигат прекалено много и се почва едно мазане, бучене, което разваля и комфорта на музиканта, а и влияе на предното озвучаване. Затова се опитайте някак да озаптите музикантите - може да страдат, ама на една малка сцена по-добре да се чуваш по-слабо, но по-ясно, отколкото да си отнесеш главата с една неразбираема стена от звук.

 

2. Микрофони - навремето от Деян Тимнев научих много важно нещо - "няма лош микрофон, има неправилно избран микрофон". Ако половината ти звук е в инструмента (и как го вадиш от него), другата половина е в самия микрофон. Разбира се с евтини дръжки не можеш да очакваш кой знае какво, но ако държиш сериозно на това което правиш, по добре е да разчиташ на себе си, отколкото на случайността. Или казано с други думи - ако държиш да имаш добър звук, пробваш и си избираш подходящи микрофони, вместо да разчиташ на това което има в клуба/сцената/фестивала...разбира се много пъти съм попадал на места с далеч по-добри микрофони от моите, но много често се е налагало да си вадя моите. Разбира се, трябва да се изръсите, но си заслужава, ако не искате да попадате в абсурдни ситуации - една такава ситуация е как на един фестивал ни осигуриха доста хубав сет барабани DW, които трябваше да озвуча с 5-6 еднакви караоке микрофони (май бяха Shure...приличаха на евтино менте) и като добавим някакъв издухан пулт резултата беше доста трагичен (а самите барабани си звучаха чудно акустично). Имаш ли хубав инструмент и подходящ микрофон, настройката на звука става бързо и лесно..иначе може да загубиш часове да връткаш копчетата и пак да не направиш кой знае какво.

 

3. Еквализация - Деян Тимнев ми показа един трик, който много помага наживо. Когато си в студио имаш възможност да човъркаш даден звук с всякакви графични или пък параметрични еквалайзери. Наживо обаче в повечето ситуации имаш пулт с 3/4 корекции на канал, обикновено средите са полупараметрични (тоест освен нивото им, можеш да коригираш и честотния обхват в който действат), а полупараметрици липсват в по-евтини и малки миксери. И така, като почнеш да правиш звука на даден иснтрумент, вместо да се чудиш коя честота по напред да вдигнеш, често помага просто да намалиш една или две дразнещи честоти. Намаляваш ниските и високите до 0 (или -15дБ), след това вдигаш средите на около 10 дБ и почваш да въртиш копчето за честотата, докато решиш коя точно честота те дразни най-много (или евентуално коя честота би предизвикала най-много микрофония при по високи нива). След като решиш коя честота ще махаш (така де, честотен обхват), просто я намаляваш с потенциометъра за ниво на този филтър. После вдигаш полека ниските и високите. Разбира се ако даден иснтрумент има няколко различни дразнещи честоти, тогава вече става трудно и проблема се решава с графичен еквалайзер (стига да можете да си го позволите). Само че този еквалайзер е нож с две остриета - случвало ми се е след като поорежа дразнещите честоти в един момент да установя че звука е рехав или пък дадени части от музиката потъват в общия микс, щото видиш ли, имат нещо общо с някоя потискана честота, затова не трябва да се прекалява - почнат ли много да се човъркат корекциите, значи или инструмента е зле или микрофона е неподходящ-тогава почваш да търсиш не добрия звук, а компромисния...

 

4. Озвучител или собствен тонрежисьор? Мисля че срещнах някъде обсъждане за това. Истината е че всяка сериозно свиреща банда прибягва до услугите на собствен тонрежисьор, който може да е част от бандата/екипа на бандата или да се наема специално за дадено турне, но да се обучи специално. Собствения тонрежисьор познава музиката на бандата, спецификата на всяка песен (дори на отделни детайли от песните), познава цялостното звучене на групата, знае изискванията на музикантите, знае спецификата на иснтрументите и апаратурата им, знае концепцията на групата и кое как трябва да се чува в предното озвучаване - кой инструмент солира, кой какво прави и т.н...Разбира се собствен тонрежисьор означава допълнителен разход - за път, спане, храна (и бира! ), да не говорим за хонорари и така нататък. Но този лукс означава че навсякъде ще имаш ако не перфектен звук, то поне възможно най-добрия (според условията) за твоята музика и изисквания и навсякъде ще имаш едно и също звучене и баланс (а не примерно на единия концерт изнесен напред вокал, на другия глух бас, на третия тихи барабани...)

От друга страна групата без собствен човек зад пулта разчита на случайностите - може да попаднеш на озвучител, който слуша подобна музика (дори може да е чувал за тебе) и знае какво се иска...но от друга страна може да попаднеш на човек който няма ясна представа от това което правиш, може изобщо да не слуша такава музика и да не е наясно със спецификите и, да не знае какво искаш ти да чуваш на сцената и че примерно китарата ти почва да микрофони на 3та струна, 8мо прагче...и т.н. ... риск

[Sandman]

Чета разни мнения тук и не мога да повярвам! Значи все пак има хора, които разсъждават! Защо почти не ги срещам в клуба? Ще е много хубаво по-голяма част от родните ни "клубни звезди" да хвърлят по едно око на тази тема, та барем се замислят малко!

 

Имам обаче един въпрос. Това с дефазирането не ми стана много ясно. Искате да кажете, че има начин един инструмент, избиващ дори акустично, да се намали посредством кабел, на който са обърнати 2 жички, така ли? Примерно: барабанчето е адски силно. Аз слагам един SM57(примерно), разкачам един кабел и му разменям местата на 2-те жички от страната на микрофона(т.е. женския канон, тоя с дупките). След това задавам ниво и би трябвало отпред барабанчето да отихне, макар и излизащо през апаратурата, така ли?