Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Публикувано

Хайде да видим какво ви е мнението.

Boesendorfer 290 vs Steinway D

 

Кое и защо мислите, че е по-добро.

 

Забележка: Нека предположим, че и двете пиана са създадени в перфектния си вид. Естествено, че всяко пиано е различно и мненията са винаги субективни, НО все пак :unsure:

Отговорено

Най - вероятно имаш предвид Рояли.За концертен роял Стейнуей никой не може да го бие!Има по хубав звук и контрол над клавиатурата.

Отговорено

Съмнявам се че са много музикантите които са пробвали подобен инструмент. Аз ще карам на теорията която знам :

 

"Steinway D (8' 11 3/4", about $80,000-$90,000 street)

 

It's the overwhelming choice of 95%+ of performing artists on stage, and

the standard by which all other pianos are judged. It's not hard to see

why. These big Steinways have a seemingly endless capacity to shade

and color the sound; you'll likely run out of talent (as I did) before you

run out of the instrument's ability to respond.

 

From a distance (at concert halls, etc) all pianos look more or less alike.

Up close, the Steinway D looks like no other piano made: it's loaded with

personality and character. It provokes an emotional reaction before you

even touch the keys. The look is turn-of-the-century industrial art-deco,

with massive wooden braces, an immensely thick rim, and a thin tail that

seems to go on forever.

 

Recently the kind Steinway dealer in Boston left me all alone upstairs

with not one, but THREE of these to play around with. Needless to say,

I stayed a while. These are overwhelming pianos, in more ways than one.

The bass is the strongest I have ever experienced. The sound is rich and

full, although it may be too much so for a small room. If you're in the

market for one of these, make sure you have the space to let it breathe.

Spiritually, it is the opposite of the bright, thin Yamaha/Kawai pianos,

and if you are used to an Asian grand, it will take you aback when you

first start playing it. But don't worry, you'll get used to it...

 

Minor unwanted action noise was noted on two of the three samples. This

can be fixed by any good technician.

 

This is one of the great musical instruments (and one of the major cultural

icons) made in the world today. In this dreadnought class, perhaps only the

Fazioli, Grotrian, and Bosendorfer (and perhaps the Baldwin SD10) can reliably

compete with the D. I hope you have the means and the talent to make full

use of one. Me, I'll have to watch from the sidelines.

 

(Note: Devotees of Steinway and its instruments should read Steinway & Sons

by Richard K Lieberman. It's a marvelously-written account of the history of

the company and the family and is generously illustrated. It also has a great

chapter on this history of the Yamaha company. Highly recommended.

 

If you're a compleatist, also check out Susan Goldenberg's Steinway - From

Glory to Controversy, and The Steinway Saga by DW Fostle, although the

latter is not particularly recommended.) "

 

За съжаление обаче нищо не съм чувал за Boesendorfer-а. Дай малко инфо :unsure:

Отговорено

Не знам дали това ще е добър пример, но аз скоро се сдобих с едно ново софтуерно пиано - Synthogy Ivory. Това са общо 40GB семпли на три вида рояли - Bosendorfer 290, Concert Steinway D, Yamaha Studio C6. Първите два са семплирани при 10 динамични нива, а Ямахата - при 8. Експортнах едно мое скорошно парче My Funny Valentine с всеки от тритe рояла и ви предлагам да чуете. Знам, че това не е съвсем коректен пример, защото се използват семпли от споменатите рояли, а не самите рояли, но все пак има известна доза истина по отношение на звука.

 

1. Bosendorfer 290

2. Steinway D

3. Yamaha Studio C6

Отговорено
Съмнявам се че са много музикантите които са пробвали подобен инструмент. Аз ще карам на теорията която знам

Свирил съм както на Бйозендорфер така и на Стейнуей.Смея да твърдя че Бйозендорфер-а ( те бяха 3: 2 чисто нови и един концертен - в зала де) е уникален роял...но нищо не може да се сравнява с Стейнуей.На мен най-много ми харесва Стейнуей.2-та чисто нови Б-ра имаха страхотни клавиатури направо без проблем и най-малкият детайл излиза.Лесно се достигат както тихи така и силни динамики.Но зукът им е по матов и не е толкова богат и дълъг като на Стейнуей.За сега не съм срещал Ст. със перфектна клавиатура.Тук в БГ в голямата зала "България" Роялите са много хубави.В Камерна зала "България" също но нямат този контрол над клавиатурата както при Б-р и Уамана.За сметка на това Стейнуеите те заливат със звук и усещането е уникално.Тръпки ме побиват от звука.Но за да се достигнат много тихи динамики доста често трябва да се прибягва до Una Corda...(за тези които не знаят-Педала най в ляво който служи за заглушаване на звука.Действа като измества цялата система от чукчета и клавиатура и по този начин чукчетата удрят само върху една струна вместо върху 3 както е нормално)

 

Та с 2 думи.Стейнуей се концентрират върху звука ( и затова може би са по разпространени в големите зали) а Б-р и Ямаха върху контрола на клавиатурата.Поне така мисля аз.

Отговорено (Редактирано)

Martist, съгласен съм с твоето мнение, макар че на Бьозендорфер съм свирил само в магазин, не беше скъп модел, така че нямам много обективна представа за тях. Иначе съм свирил на доста Стейнуеи, включително и на тези в зала България и наистина този в голямата зала е супер, а този в камерната е малко по-зле. Но честно да си призная най-готиният роял, на който съм свирил някога, е един малък роял в Музей Земята и Хората, но не знам каква марка беше :huh: Трябва да мина някога пак да проверя марката. А също така и малкото бейби роялче Ямаха в аулата на НБУ не е никак лошо за джаз :) Но като цяло Стейнуей си е Стейнуей!

Редактирано от CyberGene
Отговорено
Martist, съгласен съм с твоето мнение, макар че на Бьозендорфер съм свирил само в магазин, не беше скъп модел, така че нямам много обективна представа за тях. Иначе съм свирил на доста Стейнуеи, включително и на тези в зала България и наистина този в голямата зала е супер, а този в камерната е малко по-зле. Но честно да си призная най-готиният роял, на който съм свирил някога, е един малък роял в Музей Земята и Хората, но не знам каква марка беше :) Трябва да мина някога пак да проверя марката. А също така и малкото бейби роялче Ямаха в аулата на НБУ не е никак лошо за джаз :) Но като цяло Стейнуей си е Стейнуей!

В музея може би заради камъните ти е харесало много :huh: ...Макар че на мен не ми допада там точно заради това че звукът се носи като в църква.Наистина не се сещам какъв е роялът свирил съм преди много години там.

  • 1 year later...
Отговорено

Ето две изпълнения на една и съща пианистка (Валентина Лисица) на Стейнуей D (1) и Бьозендорфер 225 (2):

 

1. Steinway

 

2. Boesendorfer

 

Първото произведение е Етюд-картина оп.39 #6 на Рахманинов, а второто - откъс от Скарбо из Нощния гаспар на Равел.

Отговорено

Благодаря. Но що се отнася до коментара - някак си Bose ми се струва по-прецизен като инструмент - не като динамика - просто конструкция на механиката

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.