fusion

Има, разбира се, дребни кусури, но са наистина дребни, за да ги пропусна Като цяло доста готино, ако другия път си избереш и операторка, която да ти пее

Това не е ли за "Софтуер" Иначе програми да искаш, зависи на какво ниво искаш да работиш. Най-лесния вариант, който мога да ти предложа е да си намериш Nero пакет и да го качиш заедно с допълнителната програма, включена в пакета Nero WaveEditor. Съдържа основни ефекти и настройки, както и малко поразширена опция за запис. Но ако вече търсиш нещо професионално (то при записа няма кой знае каква разлика, по-скоро за обработката) трябва да скачаме в скъпия софтуер. Поздрави!

ДиСи биха били един добър избор за първи песни ако ги нямаше два фактора А именно - Бон Скот/Браян Джонсън Китарката си свири някви блусизми пък хич да не е и без сола може... ама ей ако ми намериш начинаеща банда да пее диси...

Така... видях някои готини неща в този раздел и се надявам хората, които си го могат моженето да могат да помогнат с можене Накратко: пиша концептуален албум и нямам готови текстове, само нахврълени идеи. Няма особено значение на български или на английски, който където го бива повече Концепцията е следната: Действие първо (настроение: позитивно; стил на музиката - мелодична, класическа) Годината е 2012. Учен е изпратен в далечна станция от военните с цел да разкрие повече за мозъчната дейност по време на съня. Изпира го сачмата и получава прозрение. След много изчисления открива, че е прав - сънищата са един вид прозорец във времето. Докато сънуват, хората виждат света в миналото или бъдещето, но поради специфичността на процеса, който при нашия еволюционен етап се намира в най-ранно състояние, когато се събудят - забравят почти всичко. Ученът създава устройство - The Digital Dreamer - с чиято помощ можеш да "насочиш" съня си в определен период от миналото или бъдещето. Той, разбира се, избира да види бъдещето след 46 години. Действие второ (настроение: мажорно/минорно, варира; стил на музиката - преливане на мелодични пасажи с тежък звук) 2058. Разрушение, болка и смърт. Смъртоносна болест покосява човечеството. Появила се заради безразсъдния начин на живот на хората, болестта убива за броени дни всеки човек. Насред всичкия хаос и отломки един човек гледа тъжно към залеза (за да има интрига, това е синът на изследователя). Незнайно как нищо му няма. Едва след няколко дни и последните хора вече са мъртви, а той е останал сам. Ужасно сам. Разхождайки се за последен път преди да сложи край на живота си от отчаяние той вижда момиче, което плаче. Оказва се, че и тя е преживяла чумата. Двамата се влюбват (нямат много избор). Пред тях е поставен въпросът да възстановят ли стария свят - единствения, който познават или да дадат думата на мечтите си за един нов свят. По ред причини и двамата избират да умрат. Действие трето (настроение: негативно; стил на музиката: тежки китари, агресивни рифове) Отново през 2012 - ученът съобщава на военните за това, което е видял с цел да направят нещо за да предотвратят катастрофата. Идва снежна буря. Пише също на жена си, за да я предупреди. Военните отварят с деликатен ритник вратата и поздравяват нашя човек с куршум и отнасят записките. Докато лежи в собствената си кръв и се чуди кога ще мине животът пред очите му, той вижда, че връзката е прекъсната заради бурята. Със сетни сили стартира Digital Dreamer-а и сънува същия период от време, за да види дали все пак нещата ще се оправят. Докато сънува връзката е възстановена и получава мейл от жена си (която не е получила съобщението му) която му съобщава, че след 7 месеца ще става баща. Нашият човек отваря очи само за да види бъдещето. Натиска на правилното място и не щеш ли - умира. Видението от бъдещето обаче вече е пуснато. Следва шум от скъсана лента и за щастие на всички вас, които изтърпяхте дотук - край. Ако някой се интересува - пишете в темата или на лично съобщение, мога да ви пратя готова музика, по която да се ориентирате (не че има вариант без музиката де ) и разясняване на всичко неясно. Благодаря предварително ако има отзовали се.

Не се обиждай, нищо лошо не мисля с това, но е страхотно за новата пайнерска компилация пролет-лято-есен-зима 2009 Какво да ти кажа... не е лошо, не е грозно, няма нещо сбъркано... но не грабва, разбираш ли? Един текст трябва да грабва, както и всички останали елементи на песента. Ако е на фона на страхотна музика - окей, все тая. Но ако за страхотната музика има и страхотен текст нещата отиват към идеалния вариант Нали не си ме разбрал погрешно?

Зависи за какъв монитор говориш Монитор в този форум може да срещнал в значението му като тонколона или слушалки, на които музикантите слушат себе си по време на концерт. Ако си имал концерт или си обърнал внимание досега - тонколоните, които се използват за озвучаване са обърнати към публиката и съответно звуковите вълни се "разпространяват" в посока, обратна на тази на музикантите. Добавяйки данданията на акустичните барабани музикантите се чуват трудно един-друг. Затова се слагат отделно тонколони (често барабанистите, но не само използват и слушалки) които са само за музикантите, та да не се разминават много Надявам се да съм ти обяснил добре П.С. Това за което говориш (т.е. това, което предположи, че са мониторите) се нарича тунер и не показва дали трябва да коригираш "тоналността", а дали тонът ти е верен Ако тоналността ти се нуждае от корекция това се нарича фалшиво свирене Успехи!

На това парче ще му ходи заглавие в стил universe flux Страшно енергично, професионално и надъхващо Не мога да се изразя толкова ентусиазирано колкото искам, за това няма да опитвам Слушам го за четвърти път просто защото времето от както го пуснах за пръв път до писането на този пост е 10-на минути Много добро, искаме още!

На тези от вас, които прочетоха предишната тема ще им стане ясно, че това е още един парцал от албума, който пиша. Концептуален е и общо взето ще представлява една голяма песен. Тази сцена разказва за страданието от самотата и отговорността. Повече няма да разказвам, само предавам с думи атмосферата Линк: http://www.4shared.com/file/100610150/5412...0203Suffer.html Знам, има още трески и работя по въпроса. Да уточня нещо. Този албум (аз предпочитам да му викам песен) ще бъде очевидно прогресив и не се учудвайте на обърнатата структура на сцената, която пуснах интро - китарно соло - клавирно соло - място за пеене без определена куплет/припев структура - инструментален брейк си е напълно нормално И да - знам, че не е изсвирено, но разберете - интересувам се от това дали е качествен музикален продукт. Както вече обясних - всичко ще бъде записвано, но в момента е все още в процес на писане. Мерси предварително на двамата (или тримата ако бъдем оптимистични) които ще си направят труда да коментират.

За мен това е най-добрия пианист, когото имам честта дори да познавам Ванка, поклон Другото съм ти го казвал вече

Започвам с това, че не съм певец и нямам такива претенции O.K.? Така, и аз ще говоря за Witesnake-a поради прекалено високата върлост на моята метълщина, недостатъчна да коментирам пантерата. Като за начало - откажи се. Whitesnake е група, чиито вокали изискват много концентрация и още повече талант, положени усилия, слух и всичко онова, до което се свежда страхотното пеене. На този запис ги няма. Не се е получило. Разбирам, че си пожелал да придадеш на песента ново звучене, но фалшивото пеене на запис даже и в прогресива (почти ) го няма. Ами това е - пееш фалшиво, диапазона ти не достига до височините, нужни за тази песен, имаш осезаеми проблеми с контрола над гласа. Но никой не е умрял досега (поне не са много) от горните симптоми... поне не веднага. Не се обиждай сега, това не е нещо, което трябва да те обижда. Има хора за всичко. Аз не мога да пея. Когато пея умират хора. Затова не пея. Също така не мога да готвя. Когато готвя също умират хора. Затова не готвя. Преценил съм, че нещата които не мога да правя или не си заслужават или няма да станат съвършени дори да работя само за това. Нямам данни за певец и дори да пея вярно никога няма да пея съвършено. Затова съм се отказал. Няма смисъл да се уча да готвя, има магазини а и определено не искам да умирам заради собствените си кулинарни опити. Мисълта ми беше: ако мислиш, че пеенето си заслужава (според мен така мислиш) записвай по-често, слушай два пъти по-често записваното и пускай 100 пъти по-рядко по форумите. Дано си ме разбрал правилно, това не беше пост с нападки и няма да погледна сериозно на евентуални защитни отговори Поздрави Боби.

Малко повече разяснение по концепцията (но отново не с детайли, само бърз поглед) ПЪРВО ДЕЙСТИВЕ 2012. Изследовател е командирован от военните в отдалечена станция в Аляска с цел задълбочено изучаване функциите на съня. След месеци усилена работа идва миг на прозрение и той открива ключа, който го довежда до извода: човек в съня си пътува във времето само като наблюдател, но това пътуване е неконтролирано и обикновено поради специфичността на явлението не остават (поне не и ясни) спомени от него. Той построява устройство, което прави това - установява мястото във времето, към което искаш да погледнеш и записва съня, за да можеш като се събудиш на практика да видиш какво те очаква или се е случило тогава. Той избира да види бъдещето си след 46 години, активира устройството и започва да сънува... ВТОРО ДЕЙСТВИЕ 2058. Овертюрата представлява това, което си спомня от съня - отделни картини, които не могат да дадат ясна представа за целия образ. Събуждайки се и поглеждайки в бъдещето (приключва първа сцена, която съм пуснал - Overture) той вижда разруха, трупове, абе... шокираща работа (втора сцена, пуснал съм и нея - Plague). Оказва се, че заради нерационалната употреба на органичните горива и т.н. хората сами са си докарали Армагедон във вид на смъртоносна болест, разпространяваща се по парите и покосяваща всеки без изключение в рамките на няколко дни. И насред целия тоя хаос и разруха стои един човек (явяващ се сина на изследователя... за да има някаква връзка) който направо като по чудо не само, че е жив, ами и в отлично здраве, наблюдаващ как всички, които е познавал умират. В един момент осъзнава, че на практика е останал единствения жив човек. След дни на самота решава да сложи край на живота си, но гледката на плачещо момиче го спира. Отива при нея, оказва се че и на нея нищо й няма, но е също толкова самотна. Влюбват се (четвърта сцена, пуснал съм я - Love) и пред тях е поставен въпросът - да възстановят ли стария свят (единственият който познават) или да опитат да изградят нов? Краят не е щастлив, но ако ми позволите няма да го разкривам ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Обратно в 2012 - Изследователят е развълнуван от видяното и изпраща съобщение до военните като им описва за откритията си и предложения как да оправят нещата, понеже още не е късно. Докато чака отговор пише имейл и на жена си - при никакви обстоятелства да няма дете. Поради буря не успява да го изпрати обаче. Отговорът от военните пристига. Буквално. Въоръжен отряд разбива вратата, изследователят е прострелян, записките - отнесени. Бурята отминава, изследователят се свестява в собствената си кръв и едва прочита имейл от жена си, в който тя му съобщава, че след 7 месеца ще бъде баща. С последни сили активира устройството, за да види дали все пак хората ще избегнат саморазрушението. Сънува и със сетен дъх пуска записа. Следва шум като от край на аудио касетка. И наистина - край.

Интересен обект на писане, но от музикална гледна точка, лично за моя вкус ще използвам един толкова академичен термин, че и академиците не го използват А именно - "раздвижена". Има нужда от раздвижване.

Вие се шегувате, ама аз най-редовно си сънувам бъдещите песни... и в случаите, в които не ги забравя докато стана, пусна кафето и компютъра и ги напиша се получава нещо смислено, че и смея да твърдя - готино. Относно процеса - вече все по-рядко ми се налага идеята ми да минава през инструмент. Започвам да мисля в букви и цифри с точност тон-два в най-омотания случай и директно пиша на компютър/хартия, след което шлайфам и развивам. От край време се каня да си купя МИДИ клавиатура - няма нужда от настройка (това е причината да не си ползвам китарата - късам струни незнайно що и ме мързи да отида да си купя нови) и да си записвам идеите директно изсвирени. Ама искам първо да науча какво е музиката. Поне донякъде, за пълното й разбиране и цял живот не стига.

Само дето почти всички от горния пост можеха да се преведат успешно на български Това за кънтри певците с крушката Ама това за барабанистите - не :/ Може би за металите, седнали зад барабани - да. Не, не го приемам насериозно, просто изказвам мнение по заобиколен начин

^ Много добре казано!

Но със сигурност не е измислено от американец Тогава до осъзнало, че е под a-rest

Китаристът на Dire Straits (въпреки че много им се кефя така и не му запомних името) е започнал да свири на двадесет и няколко, но не и 2 и 3, а по-скоро беше към 26... и, разбираш ли, нищо не става от него Примери супер много, само да искаш. Започването от по-ранна възраст според мен си е плюс, аз примерно за себе си съм разбрал че вече ми е късно да започвам да уча пиано и това беше причината да се откажа от идеята да кандидатствам в консерваторията с ударни, но ти няма причина да се отказваш, както всички ти казаха - въпрос на желание и време. А желанието и времето, необходимо да се научиш са обратно пропорционални величини.

Само ако можеше и като влезе и прочете всичкото това нещо да се промени... бих написал още 1000 коментара. Само дето не вярвам.

Бицев, даде ми идея, до която не знам защо не съм достигнал сам А именно - да потърся помощ сред съфорумниците за процесите, които описа горе при записването. Иначе определено нещата ще бъдат записвани от-до, не мисля да оставям нищо "редено" на компютър. За барабаните ще си се погрижа аз, мисля че си намерих и китарист, стига да не му секне желанието. Той може да запише и бас партиите, а в момента увещавам и най-добрия клавирист, който познавам за клавирните партии. Доста безотговорно от моя страна би било да пусна нещата ей-така правени на компютър Сега ги пускам в този вид за да коментирате музикалната им стойност, а всеки бутнал рамо получава автоматично бира накрая Относно влиянието - толкова ли много си личи Оня ден същия китарист, за който говорех ми засвири едни разлагания и му казах, че прилича страшно много на една моя тема, а се оказа, че е от Another Day Както е казал народа но аз не трябва да си го позволявам... Инак вече са ми дошли идеи за още концептуални хави Но ще споделям като свърша поне с писането на това и започна да мисля сериозно по тях и има поне нещо, подкрепящо идеята. Отново благодаря за отговорите, дори и тук май трудно можеш да накараш хората да си кажат мнението за някои неща Ама и вие сте едни - ако ви се псува, псувайте, ама псувайте нещо конкретно съответно де Искам много коментари, искам да знам какво не е наред, далеч съм от мисълта, че съм готов.

Теоретично се развива идеално Вместо платката на клавиатурата ще разгъна малко варианта, за да можем да се възползваме и от динамиката при свирене (но съответно става с една идея по-сложно) Сигналът от пиезокристалите отива в АЦП (по един за всеки пиезо елемент), като преди това все още аналоговия сигнал се модулира с честота, различна за всеки пиезокристал. Цифровите сигнали се сумират и се пращат през някой порт на компютъра, от където отново следва декодиране и софтуерно семплиране.

Група - вече не. Аз съм си тъпанар и (далеч не е задължително, де) не мога да изсвиря нещата, които са ми в главата на китара особено пък на клавир и според мен най-разумно е да ги пиша, а свиренето (освен на ударните партии де) да оставя на тези, които го владеят. Иначе несериозно... не зная, въпрос на гледна точка. Моята идея за постването беше да ги оцените като композиция, а не като изпълнение Изпълнението - когато писането е приключило до край Надявам се да ме разбирате и това, че не е изсвирено от човек да не ви спира по някакъв начин да коментирате, наистина искам да събера обективни оценки за постигнатото дотук (това, което пуснах е около половината напълно готов материал, остава още два пъти по толкова, но имайте милост - пиша ги от няма и месец ) Благодаря на всеки, който си е направил и ще си направи труда да чуе и коментира

Армия от пенсионери!

Мерси за отговорите, мисля че добих ясна представа за положението, в което съм (да използвам това, което ми е дадено и да работя още за слух) и да не си правя експерименти (или екскременти) със себе си. Ако все пак някой също иска да каже нещо по темата - аз все още я следя

За добри идеи винаги можеш да се обърнеш към светите музиканти от Тото

Hяма смисъл да преразказвам, съгласен съм с горното (на hand of doom). Всеки си има тайна фантазия - и аз обичам да свиря Dream Theater ама накрая винаги се събуждам