patient

Всъщност отговорът, който търсех е, че това е първият грамофон с директно задвижване... Но както винаги, Валяк, по-подготвен си отколкото е необходимо

А я да видим някой сеща ли се кой е този грамофон и с какво е толкова известен?

А я кажете за ситопечата... Като пуснем новата партида тениски, колко му е да пуснем и кожата със същото сито...

Като стана дума за Ампег и Джес Оливър, жалко е как през последните години хората забравиха, че тази марка е дала много не само на басистите. Името е Еверет Хъл - годината е 1961, а изделието се казва Reverberocket. Това е първият усилвател с вграден Reverb ефект. Ироничното около този усилвател е, че създателят му ненавижда рокендрола, но точно рокендрол китаристите се влюбват в него. Първоначалният вариант на комбото се състои от предусилвателна секция с 2х6SL7 и 2х6SN7, изправител 5Y3GT, крайно стъпало 2х6V6GT с изходна мощност 15 W RMS @ 8ohm. Комбото има три входа озаглавени - китара, микрофон, акордион; волюм, тон, ривърб контрол и два контрола за тремоло.

Beyerdynamic правят отлични микрофони, но стерео микрофоните не са им силата. От прочетеното досега, мога само да вметна, че ако не искаш компромис с качеството, може да се наложи да инвестираш малко повече. Мога да ти дам пет предложения - нареждам ги не по цена или технически параметри, а по преки впечатления по отношение на възможностите им: 1. DPA 3503 Stereo Kit w. 4003 (ако цената няма значение) 2. Neumann RSM 191 (не съм сигурен произвежда ли се още и дали не го замениха с някаква модулна система) 3. Sennheiser MKH 418-s 4. Audio-Technica BP4029 5. Sony ECM 680s

^ Простотията винаги си я е имало - само дето сега и се дава повече гласност, а едно време се полагаха повече усилия да се цензурира... Така че, Валяк, съветвам те да последваш шопската максима "Оти че се косим, като че ми мине." Нейсе, и тая хубава тема започна да се оспамва, апелирам модераторите да забършат последните офф-топик постове, за да може темата да остане едно от малкото форумни кътчета за чиста и полезна информация.

^^^ Първо - не ти пъхам думи в устата и чети внимателно, преди да се палиш. Няма да давам препратки към други теми, щото не ме кефи да се заяждам. Поне не нарочно. Второ - Аз пък бих казал, че темата (както много други подобни във форума) е тъпа на фона на коментара ми. Не се обиждайте - нали сме толерантни към чуждото мнение, все пак... Трето - Сигурен съм, че хилядите музикални училища и академии и техните възпитаници ще застанат твърдо зад теб и ще бранят твърдението ти, че музиката не е наука с живота си... Четвърто - Прав си! Чувствителността на слуха на даден човек не се измерва с мултицет - прави се с аудиограма. За съжаление, обаче, аз поне не съм запознат за метод за изследване на степента на (само)внушение, което е по-големият проблем при развитието на подобни дискусии. Пето - Може и да не ми отговаряш (а можеш ли?)...

Стената на втората снимка мачка... Като порасна, ще си сглобя една такава и ще изселя кресливите си съседи

^ Такива по форумите с лопата да ги ринеш - и кой от кой по-по-най-велик... С по-по-най-чувствителни уши... ^^ Мда, не за първи път ме обвиняваш, че вярвам на науката, а не на врачки и форумни доайени. За съжаление до горното ти грешно, но широко адмирирано твърдение ни докараха съвременните производители, които в партида от 2000 лампи я имат 5 с еднакви показатели, я не. Ще постна отново линк към една тема, която явно много от вас са забравили, а някой явно не са и погледнали. Хубаво е да се говори с факти, а не наизуст... http://www.marshallforum.com/marshall-amps/31194-mullard-reissue-vs-original-physical-comparison.html

Лампите се мерят - не се слушат... Ама... Какво разбирам аз...

Имам следната драма: Win7 64-bit, Phonic HelixBoard 24 64-bit драйвери - USB, Cubase 5.1.1 32-bit (няма да обяснявам защо е 32-битов, че е незаконно ). Отвреме-навреме се губи сигнала в Cubase, контролния панел на драйверите на Фоника не засича дропаути, пробвах с различни настройки за големина на буфера - без резултат. Същата комбинация, но на друг компютър с 32-битов Win7, върви безпроблемно - правил съм няколко часови 16-канални записи. Възможно ли е проблемът (вероятно софтуерен), да идва от разминаването 32/64-бита или съм изпуснал да тествам нещо друго някъде по веригата...

Всякак може - само не се пробвай да подаваш сигнал от SpeakerOut на кубето към миксера, че да няма звуково-светлинни ефекти... П.П. А пардон обратното беше с ефектите...

Това дали при музиката е така или не (щото само слушаме, а не гледаме), е един много тънък и слабо изследван въпрос, на който се съмнявам някой от съфорумниците да е достатъчно квалифициран, за да успее да даде категоричен и аргументиран отговор, освен вече споменатите твърдения "защото така е искал да го представи авторът". Психоакустиката се опитва да изследва подобни явления и тъй като самата тя като наука е още пеленаче, трудно може да отговори на въпроса еднозначно. Не е сигурно, че изместването на даден инструмент в ляво или дясно създава само пространствено усещане. Не е ясно и дали усещането е едно и също при десняк или левичар... Ама ако някой иска да ги разнищва тия въпроси, не мисля, че е тук мястото (а може би и времето)...

Голяма зала "България" - когато и каквото и да е... А ако има и нещо на орган още по арно... И тогава елате да ми кажете кое е вляво и кое вдясно...

И няма да опресниш спомени, а ще създадеш нови само за конкретното място, с конкретните музиканти, свирещи конкретното произведение, разположени и ръководени от конкретния диригент. Това е магията на класическата музика и затова тя се различава от записаната, така както театърът се различава от киното. Музиката хилядолетия наред се е случвала на място, на принципа "само тук и сега по този начин и никога повече същото". След това в едни не толкова далечни времена се е появил звукозаписът и хората дълги години са се стремяли да пренесат "живото" звучене в него, после се появиха компютрите и сега хората се опитват да изкарат звук на живо така, както са си го наредили на компютъра... Въобще - деградация отвсякъде...

Инструментите в един оркестър са разделени първо на групи според типа инструменти, и след това според това, кой колко високо/ниско свири. Прав си, че има някаква стандартизация по отношение на подредбата, но тя варира в зависимост от състава на оркестъра, произведението, което се изпълнява и акустичните свойства на залата, в която се изпълнява. В общи линии ниските инструменти се поставят в задната част, а високите и солиращите отпред (смятам, че не е нужно да обяснявам защо), пианото, ако не е солиращ инструмент се поставя най-често където има място на сцената... Така, че не можем да говорим за пълна стандартизация. Често отделните групи се разместват от обичайната си подредба, защо диригентът иска да постигне конкретен звуков ефект - например разместване на чела и виоли, за да се постигне по-дълбоко звучене и т.н. Ето линк към един сайт на тема класически оркестър, в който освен историческа и техническа информация, има и схеми с подредби използвани от различни диригенти. http://andrewhugill.com/manuals/intro.html

Под "кристално" в случая разбирам линейно... Съотношение цена качество в момента няма по-добро на пазара - взимай смело. Но имай предвид, че ако вземеш по-малки от шестици, може би ще ти трябва субуфер. А на KRK събовете никак не са евтини... П.П. А и следващия път преди да отваряш нова тема за подобен въпрос, първо погледни тук http://forum.muzikant.org/topic/2394-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/

Малко късно ще се включа в дискусията, ама реших, че имам да кажа нещо. Първо - статията е добра, ама да не забравяме, че все пак е писана от човек прекарал живота си в развит капитализъм. Съветите му са трудно приложими без адаптация в среда, в която това понятие още не е ясно на хората. Второ и трето - съгласен съм с Вяра и не съм съгласен с Hillbilly - защо? Не е вярно, че в България няма музиканти, които да се самоорганизират - напротив, съвременната ъндърграунд сцена съществува изцяло и основно благодарение на самоорганизацията. А на тези, на които "им писва да са Сизифовци", ще кажа, че явно тоя занаят не е за тях, а вероятно и никой друг занаят не е за тях. В България всеки иска да яде мекото на хляба и да раздава заповеди. И причината да сме на това дередже във всички аспекти на обществения живот е, че когато нещо трябва да се свърши, хората не се втурват да го оправят, а всеки маха с ръка и казва "Ама това не е моя работа". Друг проблем, е че ние все искаме да приличаме на другите. Както Clawfinger пеят в една своя песен "тревата винаги е по-зелена от другата страна, защото това не е страната, от която си ти". А просто трябва да приемем, че по света има градове, които са по-голям пазар от България. Измеренията са съвсем различни. И в заключение, ще цитирам мъдрите слова на Досю от Groovy Sessions, който един ден в разговор с мен определи много точно трите стадия и критични точки в професионалното израстване на българския музикант: 1. 100 лева - човекът е още ентусиаст, умира от кеф, че някой е дал пари, за да слуша музиката му. Изобщо не му пука, че това не стига да покрие и половин процент от разходите, които е направил през годините, за да излезе на сцена. 2. 200 лева - това е повратната точка, на която много от хората се отказват поради посочените от Hillbilly причини. Музикантът започва да се изживява като "звезда" и да мисли като счетоводител и пуска мрънкофона - "ама то аз с двеста лева не мога да си платя и транспортните разходи, ама не може ли вие да осигурите апаратура, че не ми се мъкне, ама може ли нашата група да не свири първа, а втора, ама може ли вие да направите плакати и да ги разпечатате и още други ама, ама, ама... 3. 500 лева и нагоре - машалла на всички, които успяват да устискат до тук. Това е моментът, от който на сетне всичките години къртовски труд започват да се изплащат и нещата придобиват смисъл и значение. Ама имате ли дупе, за да стигнете дотам, или ви мързи...?

Може да не е onair, ама да е online, за което можем да успеем да съдействаме...

Това си е проблем на Chimera-та при дуал дисплей с тази видеокарта. Интересно е, че изобщо буутва без да си извадил HDMI кабела. Пробвай да буутваш само с DVI-то и после слагай HDMI-то.

Брат, съвременните процесори могат да бъдат ползвани и като аудио-интерфейси и то доста успешно, така че не ги отхвърляй с лека ръка. По-добре огледай варианти, помсили, три пъти премери и тогава режи, че да не видим след две седмици някоя и друга обява от теб в базара...

^^^ Тъй-тъй... Ама сметката ти е крива. Щот в конкретния случай към това закъснение трябва да добавиш и латенцията на аудиокартата. Реално закъснението се удвоява. Нямам опит как се усеща това при пеене, но при свирене на китара има известен дискомфорт.

^^ А що просто не заделиш още някой лев и не си вземеш един вокален процесор и да се спре това ходене по мъките... @Mairomaister 10ms закъснение при лайв свирене не са малко - 15ms закъснение са чудовищно много - особено ако с теб свирят и други хора, а не си сам. Ако не ми вярваш можеш да се пробваш в някои от пространствата за онлайн джем... С течение на времето се свиква. Ама чувството на неестественост винаги остава...

Единственото руско, според мен, в стаята е хлябът. А иначе гледах Саунд Сити - насълзиха ми се и очите и ушите... За съжаление всичко това е безвъзвратно загубено... Сега е епохата на Гангнам Стайл, АйПад, АйФон и АйСиктир... П.П. Между другото, се замислих как на някой тук не му хрумна да направи филм за историята на Балкантон...?!

Аз бих препоръчал това за бюджетно решение - http://www.peavey.com/products/index.cfm/item/1037/117932/PRO%26trade%3B15MkII4ohm ако разбира се MCI го внасят, щот иначе доставката излиза дебела.