martinkfreeman

^ думата идва от латински (lemma). Чисто българска дума се съмнявам да намериш поради произхода на езиците . И да допринеса на терминологията: bend - извивка, увиване vibrato - виене (а разбери ми сега кое бенд, кое вибрато) sloppy - мазно position/technique - постановка distortion - бичкия (това е култово)

Преводът ти е грешен . А и трябва да се има на предвид, че 90% от текстовете (особено при металургическите жанрове) са изпълнени с метафори... Както и доста често е нужно да знаеш контекста, за да разбереш напълно текста... И също всеки сам разбира текста за себе си, и също еди-какво-си. Пример: Sweeter far than life from I found that love was Sweeter far than love to die as he did (Ensiferum - Old Man*) Опитайте се да разберете това .

90% въпрос на тренировки, таланта трябва да се развива. И +++ за чистота на свирене и знание на собствените умения - вижте ги момците от Dragonforce какво правят в студиото, а на живо се оакват. (ч.киите също помагат за бързина!!! )

Аз го правя този трик, но не много често (може да се каже почти не го правя), защото китарата доста се разстройва дори и само след едно огъване... И като гледам не може да криви повече от един тон (нагоре)... Надолу още не съм успял да го изкривя.

Ако се прецака гласчето купуваш нов вокалист . Групата не винаги се асосиацира с вокала си. Примери - бол. Известни - Iron Maiden, Iced Earth, Mayhem... @Raxus, подкрепям с две халби .

За да не отварям нова тема, искам да питам в тази... Ако трябва да свиря нещо бързо, не мога да го започна без контекст (пр. вибрато на стартовият тон, четири удара, каквото и да е). Това добър или лош знак е .

Най-трудното е да разбереш откъде да напъваш... "Напъна" трябва да е в стомаха и диафрагмата, а не в гърлото (то може да служи за да насочва въздуха). В този случай проблеми по издръжливостта почти няма, освен ако не се дереш 4 часа един след друг.

Да кажа и аз как ги "ловя" (първи начин): с първия пръст правя баре (горните струни са dead notes), с трети и четвърти ловя съответно квинтата и октавата. Втори вариант - основата ловя с втори пръст, квинтата с четвърти, квартата пак с втори и терцата с първи... В някои случаи се налага и тази пръстовка.

По твоя преценка - колкото са по-близо, толкова по-"горещи" са (т.е. имат по-висок output).

^ Приложимо е и на ниските прагчета, просто зависи от дължината на пръстите. Друг вариант за тези флажолети е да ги правиш с някой друг пръст на дясната ръка (най-удобно е с безименния).

http://img224.imageshack.us/img224/7756/sta50087ys8.jpg ВЪОБЩЕ не е нова, но трябва да се похваля . Иначе кърти що се отнася до тон, само и усилвателче да имах .

Според мен не е до липса на време... 6 часа на ден си е чисто насилване и се губи желанието за свирене на каквото и да е (поне при мен).

По принцип - всичко ми убягва засега. Не знам кое се счита за "добро" и за лошо - ама на sweep picking съм зле (в сравнение с другите "техники). От първа към пета струна (надолу), може да се разбере какво свиря, но на обратната посока се чува целият акорд (почти...). Down picking / staccato - е те тук ме 'фанахте... Стягам си дясната ръка когато го правя и айде чао... Tremolo picking - тук съм горе-долу добре (за една година свирене), мисля си че мога да свиря шестайсетини на 170-180bpm без да стягам ръката. Pinch Harmonics - като се изключи факта, че ги правя по съвсем "неправилен" начин (докосвам струната с безименния преди пикването), горе-долу излизат... И също голям проблем при координацията на лявата и дясната ръка - но като гледам се оправя (или просто съм се накомплексирал, ама т'ва е за стимул, така че лошо нЕма). За използване на tremolo arm няма да говоря, не съм имал честта да застана пред китара, която има и заключваща система, и ръчка .

"Болтчетата отзад" са за височината на струните (ако говориш за тези, които са от двете страни на съответната струна), болтчетата зад магарето (които регулират позицията това-в-което-се-слага-струната, напред или назад) могат да помогнат за верността... Сравни флажолета на 12то прагче с тона на 12то прагче. Трябва да са еднакви по височина.

Да, вярно е. Флажолетът на дванайсето прагче е първият флажолет на свободната струна, при който струната трепти на половината от дължината си.

изобщо не съм съгласен... познавам много хора които пеят страхотно, но са просто плачевни дерейки се, просто защото им липсва физиката изобщо хората които могат да пеят и чисто и екстремно, и да ги блендват... са много малко, в смисъл тези които го правят наистина добре Имах на предвид, че като се дереш (демек си се ориентирал към този стил) е хубаво да пееш и чисто, не обратното. Въздух трябва да има, иначе звучи заспало - все едно дори и не се опитваш, а го правиш само "заради спорта". Но и не трябва да се напъваш, защото си личи... Трябва да ти идва естествено (например, когато текста изисква да дадеш всичко от себе си (и стомаха си), когато и музиката го изисква - няма смисъл да се задържаш). Все пак това пеене се използва за въздействие, а когато не чувстваш песента и това, което изпълняваш... Няма как да го накараш да звучи добре.

Колкото един инструмент е повече в базата на музиката, толкова е по-важен той. Примерно, ако в една банда вокалиста не се представи добре, но останалите го направят - "Хубаво свиреха, ама певеца не можеше". Ако китариста/басиста/клавириста си обърка партията - "Тия свирят фалшиво" (е, ако по някаква случайност я объркат едновременно и се нацелят - "Майстори на импровизацията"). Ако барабаниста се обърка - "Тия не могат да влезнат у ритъм" Така че излиза, че барабани > бас = китара = клавир > вокал. Що се отнася до това кой поема най-много напрежение - строго индивидуално е. Напрежението идва отвътре от човека, а не от публиката. Зависи от няколко фактора като опит, трезвеност, топки...

1во - правилно 2ро - правилно 3то - неправилно 4то - пълни.глупости. Чистото пеене разваля гласните струни МНОГО по-малко от дрането. Нищо не пречи на това да можеш да пееш чисто и да се дереш (освен това, че на живо може да имаш малко проблеми с първото), даже е препоръчително ("отваря" гласа ти допълнително). Пример - Jari Maenpaa. Въпреки, че дрането му не е точно блек, може да прави и доста неща с чистия си глас... Най-добър пример за това е Starchild ( http://youtube.com/watch?v=suGJU0_S3TI ).

Начини за "разнообразие" при този тип вокали - бол. Игра с динамиката, адамовата ябълка, layering... Само дето обикновено няма смисъл от толкова разнообразие и става дразнещо - после скучно. Вокалите трябва да подхождат на музиката под тях, това е най-важното. Kalmah, Equilibrium, Ensiferum рядко имат повече от два подхода към вокалите в една песен и не стават скучни. В повечето си песни, Norther и Children Of Bodom рядко и два имат. И никоя от изброените банди не е "скучна" (субективно мнение). "Доста" не трябва да боли. Малко предиране - може, но никога не трябва да боли "много", ако започне да боли много - спира се. Евентуално се развива издръжливост.

А какво мислите за китарите без fretboard (т.е. прагчетата са набити направо в грифа и струните се докосват до него)? Напоследък свиря на един такъв Washburn, но това е единствената китара от този тип, която съм виждал...

Соло - Jari Maenpaa (в Ensiferum и Arthemesia), Petri Lindroos (по-ранния му "материал"), Arkadius Antonik (Suidakra), Andre Olbrich (Blind Guardian), Adrian Smith Ритъм - Alexander Kuoppala, Kristian Ranta (на DOEW), Arkadius Antonik, Jon Schaffer (до Burnt Offerings)

От лявата ръка приглушавай поне с два пръста... Или ги прави с дясната .