cecob

Напоследък се замислих дали да си взема нещо компактно и удобно за едната група (с която свирим акустично и саундът е относително понятие- т.е. мога да си позволя волности), защото ми писна да разнасям 10 кила бас и куфар всяка седмица. Проблемът е, че никога не съм хващал такова нещо и ми е интересно как е от към звук и усещане. За момента основно гледам следните: Samick и Ibanez като по-бюджетни. Също Ashbory, но то ми идва прекалено изгаврено. Основният ми въпрос е някой ползвал ли е нещо такова на гигове и не тънее ли много, т.е. не се ли губи като фундамент (за слап явно става, но при мен това не е основното). Още по-добре ако някой в Пловдив има подобна тояга ще съм му страшно благодарен да се видим да го пробвам. Бирата е от мен.

Нали е форум за музиканти.... Link 1 Link 2 Link 3 И още 2- не можах да се въздържа: Lnk 4 Link 5

Да, малко по-мек е, но ако беше по-назад с тези дървета щеше да стане много "слап", така докарва дъртия рок'н'рол тон с достатъчно среди, даже предостатъчно. Особено с един muter след струнника става много James Jamerson.

Днес погледнах някакъв линк от форума за китайски трейд сайт и установих колко са напреднали с копията жълтите човечета и колко много неща са взели да бълват: Маркъс Милър: Цък Джаз бас: Цък Gibson EB2: Цък Hagstrom Beluga(ужас- много добре са го докарали): Цък Пак джаз: Цък Рик(ок, много е гаден, но все пак): Цък Gibson/Gretsch: Цък И всичко това е само от този сайт, бедна ми е фантазията колко още има. Разликите са видими, но ако свириш от година и не се интересувая толкова като нищо някой да те нахака с такава летва. Лятото в Германия ми продаваха един такъв "американски" precison за 850EUR, а и в БГ има такива готини типове. Един съвет- ако ще купувате нещо и се съмнявайте, че е истинско пуснете една снимка в раздела- във форума има достатъчно запознати колеги, който както съм забелязал никога не отказват съвет.

Да, Sting Signature. Грифът е широк колкото '51 (на нулевия праг е 41.30мм), но е по-скоро "D", а не "C" shape, както го представят. По-дебел е от '62, но по-изтънен от '51, което на мен не ми допадна- колкото по-дебел(thick) e грифът ми е толкова по-удобен, не знам защо.

Миналия месец пристигна един стар фетиш: Но нещо не съм крайно очарован. Грифът е с бая по-различен профил от този на '51 reissue (по-изтънен, остри кантове на фингърборда и не толкова удобен- ръката ми се натоварва много след час свирене). Както пишат навсякъде жака се вади непрекъснато и трябва да се "побългарява" за да стане стабилен. Отделно, въпреки, че дървото е страхотно като звукови качества, оригиналният адаптор е кофти и убива много от кефа.

Ето нещо, което би свършило работа: http://forum.muzikant.org/index.php?/topic/98803-idhiaeaaai-5-nodhoiaai-aan/

Според мен е обратното, колкото повече свиря на някой бас толкова повече искам още нещо от него- интонация нагоре по грифа, обертонове, повече тяга, малко growl, по-натурален тон на моменти и т.н. И уви, май няма да се намери инструмент, който да обединява всичко. Чудя се как в соц лозунгите липсва "НА ВСЕКИ УДАРНИК ЕКСКУРЗИЯ ДО ВЛАДИВОСТОК, НА ВСЕКИ БАСИСТ ПО 6 БАСА!!!"

За съжаление до под кривата круша, на изчакване съм за един 60тарски джаз бас- собственика от около година се чуди дали да се раздели с него и мисля да започна от там. Иначе сега чакам да пристигне един Fullerton P'57 Reissue да ме поуспокои за известно време. P.S. имах предвид, че искам да си взема от съответните години бройки, не reissue серия.

Пак си я обърнахме на Фендър дискусия- нищо, това ми е любимата част. И аз съм имал няколко и съм хващал 5-6 70тарски и два Fullerton reissue- дори и те нямат нищо общо с Pre CBS които съм хващал. Няма да кротна докато не си взема по едно от всичко- 51P, 54P, 57P, 59P, 62P, 62J и 64J. A, и 70тарски Telecaster бас. Друго май не ми трябва в тоя живот

Този въпрос ме тормози от бая години. За незапознатите G.A.S. е склонността да си купуваш "още само една/един" китара/бас. Напоследък в САЩ и психолозите/психоаналитиците се опитват да изкарат по някой долар покрай всичко това и се появяват(доколкото четох по чужди форуми) изследвания в областта. Аз изхождам от моя конкретен случай - видя ли нещо интересно във форма на бас, което мога да си позволя и ми е интересно да пробвам, го купувам. Понякога дори и да не мога да си го позволя След известно време откривам, че не е моят инструмент и заминава за да дойде следващият. И така 40-50 баса. Естествено съм си оставил няколко любими но пак бих ги засилил за нещо друго ако ми хрумне, че е по-добро или ми е по-необходимо. Същевременно и съжалявам за доста неща, които съм продал. Половинката и половината ми приятели се опитват да ме убедят, че не съм наред стане ли въпрос за басове, което ме изнервя до краен предел- в крайна сметка всеки си има своята малка лудост. Исках да проверя дали имам съмишленици(със сигурност да) и кои са те. И също ми е интересно как може да свириш на един инструмент и да си го харесваш и да не ти пука за всичко друго, което предлага световният пазар(пример- имаш си японски джаз бас/примерно/ и си доволен- е, да, ама могат да се вземат и pre CBS Джаз басове и Fullerton-и и т.н.) Естествено единственото което ме спира да изкупя всичко що е Fender до 64та са парите. Как е при вас? P.S. Сега се сетих, че при нас би следвало да е B.A.S.- Bass Acqisition Syndrome

Хм, аз определено не съм безпристрастен относно Фендър и признавам, че това е до известна степен откъм историята и култовия статут на Лео и компания, но нека бъдем реални- болшинството не свири на тях просто заради името. Както спомена Евгени до около 69та производството им е невероятно- говорил съм и с познати лютиери по въпроса- изработката и материалите до тогава са покъртителни, свирил съм доста на Jazz Bass 69те и съм пробвал един Precision 66та- онемях. Проблемът е, че и тогава са стрували адски много пари и са съпоставими като качество/цена със сегашния къстъм шоп- лично аз съм пробвал поне 50 баса на фендър, но къстъм класик джаз баса който пипнах преди няколко месеца беше меко казано зверски. Т.е. сегашното им производство за шир потреба не трябва да се сравнява с каквото и да било до 84та. Мога да дам 1500000 примера, но смисъл няма. Лично аз без резерви бих отделил и 10000$ за pre-CBS бас или 3000$ за 80тарски фулъртън или къстъм шоп (не и за 70ски) и определено не смятам, че Sadowski, Lakland, Suhr, Celinder или другите които признавам правят убийствени копия на J и P са по-добри. И за финал естествено аз си гледам от моята точка- инструменти за блус и рок'н'рол. На мен модерен саунд не ми трябва и за това което свиря Фендър е оптималния вариант.

Евала на Трухильо и мерси за ъпдейта, не бях чул. Остава да намерят и Фънк Машината...

http://www.devilsadvocate.tv/soifer/fenderwanted.htm Поне на мен ми беше интересна и реших да споделя.

Миналата седмица си взех това: Kirkland, гриф- махагон и палисандър, тяло- овангкол и смърч, Shadow преамп и веднага му лепнах: Пробвах около 20-30 акустични баса преди да го взема и за тези пари съм доволен от качеството и от китайския/корейския народ- беше най-читавия нов за под 400EUR. В края на седмицата ще постна подробно ревю.

Най-честият съвет в този раздел- до 500 следи за нещо на старо в "ПРОДАВАМ", редовно излизат много читави инструменти. Успех

-1 ...и +1 за Мюзикмен

...taka li e? - a taka. Като пълен неандерталец си търсих старата опаковка(на която началото на намотката беше показана), но явно са сменили дизайна!

DR Black Beauties т.е. и аз съм недоволен. Просто не звучат- нямат тяга, нямат ниски, даже и брилианс липсва, освен това се мятат точно колкото хай биймс и е невъзможно да се постигне нисък екшън, камо ли да пусна в Eb. А някой да се сеща как се казваше един модел на Ротосаунд (беше нещо като full contact, примерно) при който намотките започваха след струнника- тоест т.н. core контактуваше директно със saddle-a. Търсих ги доста, но май не се произвеждат, поне в официалния сайт ги няма.

+1

Е, бива ли чак сега да я видя тази тема? Та, кога?

Без да съм експерт, почти всичко изглежда ок- струнникът е без сериен номер(характерно за SR5 от 98ма до 2001 или 2003) и заглушители, некплейт-а е от същия период, според серийния е произведен Декември 2000, логото е ок (не е от митичните японски серии от 2002-2004), ключовете са мюзикмен, единствено се чудя защо капака на адптора е бял и защо има разлика в лака на главата и на грифа? По принцип белите капаци ги слагат със светли финиши и главно с maple fingerboard-дове, което ме навежда на мисълта, че е пребоядисван(без изобщо да съм сигурен). Естествено най-добре би било да се регистрираш в МюзикМен форума и да питаш колегите там, със сигурност ще са ти по-полезни. Още ако можеш да отвориш електрониката и да погледнеш адапторите, преампа, потенциометрите и да ги сравниш- в нета има доста снимки на съответните за периодите. Поздрави

Има 2 основни проблема- дали шиша(trussrod) ще издържи по-голямото напрежение и какво ще е разстоянието между струните, които са строго индивидуални фактори за конкретния бас. Преди 10тина години пробвах такъв вариант и само скапах едно Appolo(ако не се лъжа). Та моят съвет е: "Don't!"

Доста от нещата са налични тук(ако не и всички, не съм се интересувал- за по-сигурно azzinoth може да им пусне мейл със запитване). Лично моите впечатления от магазина са доста добри.

http://www.music-filibe.com/webshop/index....en-Krueger.html а ето и магазина им в България http://www.reklamator.com/pid/1121/