cecob

Според мен ( базирано на горното и на личен опит ): Aero - Precision Bass type-I Stanrdard - никога не го бях чувал и съм много приятно изненадан DiMarzio DP122 Model P - бях сложил такъв на една Aria и звучеше адски подобно на семплите, имам чувството, че този модел има нещо като дилей (колкото и тъпо да звучи бави звука с 1/10000 от секундата, но мен ме дразни) Seymour Duncan - Quarter Pounder SPB3 - продвахме го на един Fullerton '62 reissue - много готин аутпут, много плътен, но убива динамиката Nordstrand NP4 - колкото и да ги хвалят, малко ми тънее, в ценовия клас предпочитам Lollar и Lindy Fralin Fender Vintage P - най-доброто от горната извадка, а и което съм чувал по принцип (е, може да се поспори визирайки Lollar) Sadowsky P-Bass - много модерен саунд, не ме грабва Seymour Duncan Antiquity - не съм го чувал на живо, но тук звучи страхотно, много близо до Fender Vintage P

Много готино сравнение, за serengeti. Да добавя и аз нещо, което ми беше интересно и което малко производители правят - семпли на голяма част от моделите на Lakland : http://www.lakland.com/audio.htm

Аз май още не съм писал тук - Jimmy Earl, Tommy Shannon, Duck Dunn, Gerry McAvoy, Pino Palladino

Ако искате на 06.09. - последният почивен ден? Но привечер не знам как ще стане с шума (ниските ще са повече от обичайното предполагам), по-скоро нещо в късния следобед.

Американче, Z3-ка с S1 switch, но определено тази му функция не струва - скопява/изтънява/убива саунда. Хубвото е, че го взех от един познат от Берлин, на който му виси в студиото от 2004 и сигурно е свирено не повече от 50-60 часа - вече се отказах да купувам инструменти от случайни хора в нета

Развръзката беше интересна. Пича от който го купих се оказа, че наистина е нямал представа за "неоригиналността" на баса, защото го е купил от bassdirect в Англия за оригинален- както е посочен и на фактурата. Последва кратка разправия със собственика на магазина, върнахме баса направо там, той върна парите на англичанина, а англичанина- моите на мен. Ако някой има мерак да си го купи го продават в магазина и то на добра цена, като този път са сложили описание на несъответстващото тяло - ЦЪК . С две думи всички останахме доволни, единствено се набутах малко за куриери.

Днес пристигна новият член на семейството: Наистина най-дебелият "C"-shape гриф който съм хващал(което е странно за 2003), но му свиквам с удоволствие.

Казвайте на кой кога му е удобно и да се захващаме

Признавам си- чисто благородно завиждам на колегите в София за форумните срещи на басисти и в този ред на мисли ми се иска да се съберем и в Пловдив. Имам помещение, което би могло да свърши работа. Идеята ми е освен да се запознаем и на живо, който може да си донесе гиъра за да пробваме и сравняваме. За сега аз и още двама колеги сме на линия. Дайте да видим кой друг иска да се включи и да измислим най-удобната за всички дата. Поздрави

Yordaniy, честито, със здраве да му свалиш лака Възможно ли е да ни зарадваш с малко ревю и по-скоро ако ти е възможно сравнение м/у него и по-големия брат от San Luis Obispo.

И аз да поспамя: Out of the box Fender Road Worn Jazz Bass. Няма да се впускам в милион детайли, но наистина го предпочитам пред US Standart серия като звук и усещане, нек адаптерът има тонове тяга и плътност и рядко съм попадал на подобен състейн от alder и bolt-on конструкция. Единственото глупаво е печат RoadWorn под пикгарда, което прави задължително присъствието на последния. И още един: Thumb-ът ми беше в много окаяно състояние а и не ме устройваше като звук- само среди, та легна под ножа и най-накрая си направих ултимативния(по мое мнение) Warwick. Последва местене на адаптерите, издълбаване на акустични отвори в тялото, фурнир от орех отгоре, т.н. satin finish на тялото и грифа, премахване на активната и сменяне на потенциометрите с EMG вързани tone/tone/volume, смяна на нъта и bridge saddles с абаносови такива. След цялата интервенция басът поолекна и вече не ръмжи, а пее

Щото това е най-близко до "съществото" а и към момента е с около 5-10 хил. по-евтино Иначе дай боже всеки му по няколко Pre CBS-a.

Както някои знаят съм фен основно на Precision-и, въпреки, че съм имал няколко джаз баса през годините, но напоследък избягвам. И въпреки това от много време ми кряка жабата за Road Worn Jazz 3TS- единствения джаз, които ми допада понастоящем от новите Фендъри. Изчетох повечето похвали из нета, прегледах ревютата и май се навих, ама ми се вижда много да струва колко американска стандарт серия (от която всички твърдят, че е по-добър). Някой съфорумник пробвал ли го е да изкаже мнения от първа ръка. В xxxx го нямат в наличност и няма как да стане, а ако някой го притежава с удоволствие бих се разходил до където и да е в БГ ако е така добър да ми позволи да го пробвам. Поздрави

:godbless:

Честито, жестоки машинки, доста време бях против тях незнайно поради какви съображения- докато не пипнах и си взех 4-струнния Thumb. Със здраве да му махнеш Bee Wax-а!!!

Има датировка- печат "1991", това е единственият печат, ако ми остане време следващите дни ще се консултирам и за дървото.

Не знам дали си спомняте, но последните дни разкрих житейската си драма с горепосочения бас: ТУК и ТУК . Поради горното се уговорих с англичанина, който ми го продаде, да му го върна, но цялата авантюра до тук ми излезе 1500лв. + още едно пращане до UK ако му го върна, + такси за обратния превод на парите, като той не е навит да ми възстанови цялата сума. При все, че ми и писна да се занимавам, и че накрая пак ще ми върне около 1300лв. се замислих дали някой от вас не го иска за 1300лв.? Аз не искам да си го оставя по повод, че съм меко казано маниак на тема Фендър и не мога да се примиря с неистински компоненти(т.е. дървенията на тялото). Що се отнася до описание- грифът е 1984, произведен във фабриката на Фулъртън, с готините ляти ключове, печат на J.Torres, който го е дооформял(тук няма никакво съмнение за автентичност). Пикгардът е фендър и най-вероятно е оригиналния, струнникът, потенциометрите и адапторите са характерни за периода и сътветно би следвало да са оригиналните, хромираните капаците са по-нови, върви си с Fender tweed case(който само е около 370лв. нов), с flatwounds, лакът е в отлично състояние и като цяло вади доста готин звук и грифът е уникално удобен(80тарския по-плосък профил). Тялото не е ясно точно какво е - Скуайър, Мексикански фендър, японски фендър? Не мога да дам окончателно становище. Още веднъж отбелязвам, че не искам да прецакам никой- описал съм всички недостатъци и нарочно го пускам тук, а не в "продавам" и пробвам да видя дали някой ще се заинетересува. Също нямам против за замени с или без доплащане, но се интересувам единствено от пресижъни. И искам ако някой го вземе да дойде да го види и пробва на място- в Пловдив или София(ако имам път натам). Поздрави

Излъгах, бях взел от Brandon_Lee горепосочената Yamaha за известно време- изобщо не ми хареса, звукът е никакъв, активната електроника е пълен шит- корекциите са плитки и неестествени, а и грифа като цяло е "изкуствен"(ако мога да се изразя така, не се сещам за друга дума в момента) като усещане.

Пробвал съм само ESP-то и не ми хареса- сплит адаптора не е балансиран и не опира до настройка на височина- 1ва и 2ра струна просто глъхнат, китайците нещо са объркали магнитите. Естествено впечатлението ми е от 1 бройка, може да съм уцелил кофти такава. +1 за Cort

Да, дупките също са различни.

Трябва да е alder, но това май не е, лично на мен ми прилича много на basswood:

Много добре не е на добре- тялото на Фулъртъна ми се виждаше с много груби ръбове и го поразлобих- squier inside!!! Грифът е 6: дата, печат на J.Torres, адапторите, потенциометрите и струнника са съответстващи на периода, но плочката и ръбовете ме осъмниха и като го отворих- изненада: тялото е от Squire или най-много от мексикански Фендър реколта 97. Май ще си пътува обратно за UК, в момента се псуваме с малоумника, който ми го продаде за 100% оригинален! Направо съм бесен.

Честито! Явно сме на Precision вълна. Една рядка птица и от мен- lined fretless '84 Precision. Fullerton made:

Благодаря на всички за съветите . Не съм споменал, че търся нещо адски гадно като тон, просто, че понятието саунд се разпростира от модерен до олдскуул до акустичен. Примерно с другата банда свирим блус и не мога да си представя там да ползвам друго освен precision, но при тази не е така. Имал съм акустични басове, но габаритите пак не ми понасят. До колкото прослучаш ревюта в youtube си мисля, че Ашбърито вади най-приятен тон за това което свиря и е с повече от перфектни габарити и тегло. НА НЯКОИ ДА МУ СЕ НАМИРА И ДА ИМА НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ РАЗДЕЛИ С НЕГО?