dedo pop

Здрасти на всички. Намаляването скоростта на на живота засегна и мен. Основно ми засегна главата, спряха много процеси, а самоконтрола ме напусна. На негово място се настани някакъв ентусиазъм, които ме подканя да върша непознати за мен неща. Всичко започна от една покупка в Джъмбо. Купих си мелодика, за огромната сума от 19 лева. С нея издялках две кавърчета: и През това време си купих бас, скуайер стратокастер, наскоро дойде и укулеле. А с китарите нещо ми е труднико. Ама ентусиазмът друго говори. И целия си акъл го слушам. Мина година и стана друга беля, приятел ми подари китарка, акустична. Произведена юли 1984 г., зарязана на тавана в найлонов чувал. Хванах я в ръце, огледах, прав гриф, сериозни проблеми няма, освен разлепена задна дъска. Обаче нещо ми малее. Слагам я до статокастера, ами вярно е по-малка. Премерих я, излезе 82-83 см. Ми сега. Отварям гугъл и го питам какво знае по въпроса. Тука трябва да кажа, че цялото терминология, която ще използвам учих през това време. У гъгълчо ми разказа за 1/2, 3/4, 4/4 китари, че имало класически, акустични и още много видове. Основното проблемче на тази китарка, беше, че е 40 мм на ната. А моят стратокстер нещо е дялан и също е 40 мм и трудно си събирам пръстите. А китарката не звучи зле, приятна е. Нищо, че е 84 набор. По същото време се запознавах с укулелето. Купих си концерт, ама като го хванах, имах усещането, че ще го счупя, много мънинко. Ентисиазмът обаче ми подшушна отново да си поговоря с бай Гугъл. Извади някакви таблици с размери, хванах ролетката и почнах да меря. Дължина, ширина, скала, ширина при нъта, ширина при 12 прагче и се оказа, че тази китара съвпада с разлика от няколко мм са баритон укулеле. Ентисиазмът се ентусиазира и направо ми изкряска в ушите - ще правиш баритон укулеле. Ами сега? Нали членувам в организацията "Пречат ми ръцете, а може би и двете". Но се реших и бам с главата напред, заедно с ентусиазъмът. Пъва стъпка, махане на боята, защото единственото, което не бе боядисано на таз китарка, бяха струните и ключовете, даже прагчетата бях наклепани с боя и лак. И така, препарат за сваляне на боята, търкане с шкурки от 80 до 400, няколко дена се удушихме от тоя препарат и в цялата къща плъзна финия прах, щото вън студено и не ми се работи на двора. Резултатат Не знам какво дърво е, допуснах липа. Обаче, нали луд на шарено се радва, реших, че трябва да се мацне отзад и острани, да придобие по-така, укулелистичен вид. Купих някакви байцове, пет шишета, почнах да мешам, мацам, мешам, накрая ми хареса. И се получи това Отпред оставих натурално, отстрани и отзад по-тъмно, фребборда още по-кафяво, демек - трябва да лъже, че е палисандър. Позалепих каквото бе разлепено, в процеса на лепене стегнах яко със стегите и бам - се смачка малко отстрани. Ами сега? - Мокрене и разпъване, нещо подлагах, правих струвах, заличи се на 99%. До тук добре. Ами финиш? Харесвам лъскавото. Намерих у дома един прастар корабен лак, разредих го 5 части разредител към една част лак и се почна. Всеки ден по една ръка- Минава седмица, дървото изпива лака и нищо не се получава. Отново почнах да чета и новото познание дойде. Открих френската полировка. Това французите си заслужават уважението. Много хубави неща са дали на тоя свят. Като френското полиране. Търсенето на шел лак се увенча с успех. В църквата редовно идва един дядо, чийто баща някога е работил в едно от големите предприятия при нас - правили са мебели. И ми даде едно бурканче шел лак на люспи. Отивам в аптеката, търся 99% спирт, ама няма. Дадоха ми 95%. Нейсе, преживях го. Направих си разтвора и се почна здраво ръкоделие. Мажа, гледам клипове, пак мажа, гледам други клипове как се прави и китарката почна лекинко да понаблестява. Ха, дойде и задоволството и удовлетворението. Ентусиазмът се удвои. По това време почнаха да ми идват от Китай дребни пратчици с разни нещица - кокалчета за нът и седло, мостове няколко броя, ключове. И двойният ентусиазъм стана троен. Реших, че баритон укулелето ще е с 8 струни. Отново четене, запознаване и т.н. По същото време ме помолиха за съдействие при поръчка на укулеле, щото вече се водя познавач. Поръчахме от Томан, като се възползвах и аз с поръчката на струни за 8 струнен баритон. Третият ентусиазъм ми подсказа да се поинтересувам от бас укулелето. Тук само ще вметна, че от детство ме интересува басът. Как така се мести нагоре-надолу, прави бум-бум и изведнъж музиката става пълна. Опитвах да чета и се отказах навреме, щото ентусиазъм имам, ама раздел за запомняме и осмисляне в главата ми няма. Но пък си имам у дома музикант, който ми обяснява някои нещица. И така - какво е това бас укулеле. Ами абсолютно същият размер и скала като баритона. Значи трябва да се търси отново 1/2 китара. Двете седмици ровене в базар, олх и т.н. се увенчаха с успех. Намерих си 1/2 Орфейка, даже си има и име - Лора. С нея се почна същото. Сваляне на боя, шлайфане и се оказа, че е ползвано читаво дърво. Предната дъска обаче търпи критика - най-вероятно е топола, както му викаме тука - кавак. Нейсе, преживях го. Беше поиздута на моста, който се оказа завинтен с две винтчета. Понатиснах за няколко дена и се поизправи. Тук без боя Нея подхванах директно с шел лака. Дойдоха струните за баси от аликспреса, дойдаха ключовете и дойде време за събиране. И проблемите наскочиха. На баритона три пъти махах лака от предната дъска, в момента е четвъртия. И пак не ми харесва. Тръгнах да слагам прагчетата, но те се оказаха по-меки от сварени макарони и станаха на нищо. Айде пак четене, размери на прагчета, видове, модели и т.н. Поръчах, дойдоха и тръгнах да слагам прагчета. Криво ляво се получи. Издрах здраво имитацията на фретборд, мазах пак с байц и лак. По време на чукането с чукчето стана огромна беля. Главата с ключовете, които бях сложих се счупи. Оххххх. Ново предизвикателство. Залепих, стягах вързах, оставих 48 часа. Изрязах някакъв крив канал, наврях в едно 8 мм шпилка, залях с епоксидна смола. Чаках 24 часа. Шлайфах, пак байц, пак френска полировка. Опс, забравих да кажа - махнал моста на първата китарка, някак си го разлепих, нараних дъската, пак шкурене и пак лакиране. Още две седмици. Залепих новия мост. Дойде време да слагам мост на баса, - проблем, колкото и да се стараех, на стария мост направих прорез в който седлото играеше. Реших, че ще правя нов мост. През това време си купувах пилички, линии, лепила, шкурки, бургии, стойка за бормашина и какво ли не още. Успях да направя мост. Да са живи и здрави хората, дето са направили фрет калкулаторите, защото съм чувал нещо за Питагор и знам колко е важна дължината на струната и точно къде трябва да се натисне, за за излезе верен тон. С жената мерихме, слагахме, пак мерихме, накрая залепих. Моста на баритона се оказа на място, но на баса е искал много голяма компенсация на втора, трета и четвърта струни. И почнах с фината работа - да правя нътове и мостове. Някои отидоха в коша. На 8 струнния баритон няколко пъти запълвах каналите с лепило капчица и сода бикарбонат. Накрая до докарах да няма фрет бъз. Меря на 12 прагче, всичко точно, леко повдигнах по-дебелите струни, на седлото жулих в определена посока, да се получи правилна интонация, която е в поносими граници. За съжаление при баса ми остана един проблем - седлото е нисичко. И тук искам да попитам - какво мога да му подложа, става дума за максимум до 1 мм? Ето и финалните снимки Благодаря за вниманието! Дано не съм отегчил някого. Някой ден, по-скоро нощ, ще опитам да посвиря на тях и направя някакъв кавър. Дано не стане гавър.

Друга хубава книга е Нейгауз, За изкуството на клавирното изпълнение

Изпуснах възможност. Емануил Иванов дойде вкъщи и е свирил 4 часа, а аз бях поел един селски ангажимент и успях да чуя само няколко акорда от Рахманинов 3. Ами, пианист световна класа. Поне разбрах какво си е взел - http://kawaibg.com/product/315/kdp-110-digital-piano.html

Синът обикновено споделя изключително много разни технически подробности, но и аз обикновено забравям почти всичко. Начинаещият пианист трябва да седи маалко по-високо и с времето да сваля столчето. Като понапредне ще намери най-удобната за него поза. Която понякога обаче е неудобна за дадено произведение и се налага да я коригира. Съвет от преподавател - едно и също произведение да се репетира с различни височини на столчето, достигайки до неудобни позиции, като се внимава и за най-малкия намек за болка. Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго. Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка. Синът си хареса стар социалистически въртящ се стол с облегалка, и само с него свири вкъщи. С пила си направи чертички и според зависи какво търси, вдига или сваля. И наистина звукът се променя. Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност. No.14, вярвай на учителката. За умирането не прави планове. Дедо поп ти казва. Така и така в постовете ми все има някакво видео, ето едно тайно от преди 8 години на Емануил и моя син.

Благодаря за клиповете. Радват. Много! Втората част на Соната 14 те чака. Технически не е трудна, ще се справиш. Една страничка е. Колкото и да е добър даден музикант, годините човешки опит, положителните и отрицателни преживявания обогатяват музицирането му, което се усеща при първата част на сонатата. Много сериозен напредък имаш за тези две години. Записът от 2018 показва неосъзнат и неконтролиран баланс между двете ръце, лявата доста натежава, докато вчерашните записи са съвсем други, много хубав умствен контрол над лявата ръка. Ако имаш възможност да посвирваш от време на време на някой голям роял, примерно Стейнуей Д ще усетиш колко трябва да се внимава с баса. Ноктюрното също ще стане цялото. Много голяма помощ, като подготвящ етюд за него е "Гайда" на Димитър Ненов. Осмелявам се да дам и една препоръка - опитай да седнеш по-високо. Горната част на ръката, тръгвайки от рамото трябва да прави лек ъгъл с тялото, а ъгълът между мишницата и предмишницата задължително да е по-голям от 90 градуса. Ако е по-малък мускулите са постоянно контрахирани, което те лишава от възможността да ги използваш в пълнота. Навеждането на тялото напред принуждава мишницата да мине зад торса, което още повече ги свива и контролът става нищожен. Когато видиш голям пианист да прави това, имай предвид, че го използва съвсем целенасочено. Относно самокритичността. По принцип сериозните музиканти си позволяват самоконтрол до определена степен. Предпочитат да се доверят на преподавател, приятел, диригента... Гледам съм клипове с репетиции на Пламена Мангова, чийто преподавател/ментор седи в залата и коригира. Тя е уникален музикант и изпълнител, много богат на чувства и емоции, относно техниката ѝ е безсмислено да се говори, но търпи "критиката" на човека от залата. Та нека обобщя - не си вярвай много, когато не ти харесва. И аз на стари години си изпълних детска мечта, все едно започнах нов живот. Тази година си купих ей тези две хубавици, които ми носят много радост и релакс. И в редките случай, когато може да се съберем, си доставяме такива удоволствия https://photos.app.goo.gl/YdrZfubFsrJruB4s7

Майката на Емануил е от Септември, живее на 100 метра от нас, баща му от съседното селце, но реално живеят в Пазарджик, откакто се е родил. Започва да свири рано, първоначално в читалище при добър педагог. На 13 години започва сериозна работа с акад. Атанас Куртев и това го изстреля. Работил е и с проф. Людмил Ангелов, посещавал е доста майсторски класове, най-комичното от тези класове е препоръката на проф. Дмитрий Башкиров, че трябва да се занимава с висша математика, а не с музика и само две години след това Емануил го опроверга. Висше учи в Англия, не помня преподавателя му. В неговото обучение не са присъствали теоретични предмети като солфеж, хармония, история на музиката и други, практически като камерна музика, съпровод, но тази "липса" въобще не му попречи да се развие като изключителен пианист. Доколкото знам, Kawai-я на Еануил е дигитален. Все ще се засечем някъде и ще го питам. Но той е над тези неща, защото и на какъвто инструмент да свири не му пречи, защото изключителната му интелигентност компенсира недобрия инструмент. И да си призная, удоволствието да си лежиш вкъщи на дивана и да ти свири топ пианист е несравнимо. Ето едно видео, над което имам авторско право Тази година при първото ковид стопиране на реших да използвам времето ползотворно и опитах да посвиря някои песнички, като примерно пиано партията на "Sound of silence" в изпълнение на Disturbed и независимо, че спазвах правилата при репетиране, не успях да свържа лявата и дясната ръка. Консултирах се с преподавателката на моя син и интересното бе, че само като споменах какво съм опитал тя директно зададе въпроса "Успя ли да свържеш двете ръце?" и се засмя. На моите години мозъкът не успява да подаде необходимата информация на двигателния апарат. Отделно с годините минах през нкяои болежки и за съжаление определени лекарства съсипват ЦНС и ми убягват определени елементарни неща от ежедневието. Затова се радвам на No.14, че има смелостта да се захване. И може да е нахално, но ще се радвам на някое видео.

Миналата година българският пианист Емануил Иванов, на 21 години, завършил езикова гимназия, без както казваш формално музикално образование, спечели топ конкурса Феручио Бузони. Купил си е Kawai , не знам модела.

Хубава тема с полезни мнения. Наистина пианистите предпочитат отворените слушалки. Проф. Катаржина Попова-Зидрон (председател на журито на конкурса "Шопен") ползва отворени слушалки AKG, не помня модела, доста скъпи. Относно разсейващите фактори, същата преподавателка препоръчва в последният етап на подготовката да се ползват различни средства - примерно две настолни лампи на инструмента, насочени към пианиста (осветлението на сцената е безкопромисно) също и пускането на някаква музика по време на репетиция. Дигиталните пиана не могат да заменят истинският роял, но са решение за работата вкъщи. @No.14 - поздравления за всичко. Аз съм на 48, единственото което мога е началото на "Балада за Аделина". Тази година опитах елементарни упражнения за втори клас в музикалното и не ми се получи. Отказах се. По въпроса за микрофона, ползвам Behringer C2 https://www.thomann.de/gb/behringer_c2_stereoset.htm за цената си предлагат много повече, но искат фантомно захранване, което означава да се налеят пари в аудиоинтерфейс. Може би кондензаторен с USB ще свърши доста добра работа. Примерно - https://www.thomann.de/gb/behringer_c1u.htm

Пуснете слушалките на средна сила да свирят няколко нощи. Има истина в разсвирването. След 24 часа постоянно свирене звукът се променя осезателно към добро. Не се сетих че импеданса може да създаде проблем.

https://www.muziker.bg/beyerdynamic-dt-880-edition-250-ohm Струват си всяка стотинка. Използва ги студент пианист.

Гледах клипчетата, стигнах до четвъртото и повече не мога. За тези пари купувай запазено пиано и не се занимавай с реставрация. Съвет - колкото по-ново, толкова по-добре. И бягай от пианата, произвеждани по време на социализма в бившите социалистически държави.

Пловдив. При коя учителка ходите? В Пловдив пиана няма. Рунитон в никакъв случай. На последния ми сблъсък с тях (огранизирах концерт в родния ми град) замалко щяха да изядат боя от изпълнителите. Домъкнаха умрял роял от средата на 19 век с 85 клавиша, на който строят падна след първия акорд. Магазин Виртуозо на Карловска 6, може да проверите какво има там. Забравете за дигитални пиана. Това дете не трябва да бъде осакатявано по такъв начин. Вариант е да потърсите Ангел Чакъров, акордьорът на музикалното училище (ако ви трябва номерът му, ще Ви го дам на ЛС). Много приветлив и услужлив човек. Той поназнайва къде и на каква цена може да се намери пиано. Относно уроците: веднъж седмично по 20 минути е тотално недостатъчно. И Вие не трябва да го обучавате. Човек, който не знае правилната постановка на пиано, а вече масово и учители не знаят това, не трябва да си позволява да учи когото и да е. Питам и давам съвети, защото пътят ни тръгна от Пловдив. Два пъти седмично сме пътували по 120 км, понякога и по четири пъти. Но си заслужава. И в един момент Бог промени нещата и синът попадна в софийското музикално училище.

Мини жака във входа на уредбата, двата чинча в Line out на пианото, като се спазва цвета: бяло е ляв канал, червено десен. Такаа, изгледах видеото. Мога да говоря единствено от позицията на родител, чийто син започна да учи пиано на 7 години. Първоначално го записах в нашия град на уроци, ходи три пъти и нищо не научи. След това се засилихме в окръжния град (Пазарджик), попаднахме на добра учителка и нещата започнаха лека полека да нарастват. Купих синтезатор Ямаха със същата лигава клавиатура като Артесията. Гооооляма, огромна, напростима грешка. После взехме едно старо руско пиано лирика, след няколко акордирания акордьорът ни каза да му търсим хубав инструмент, а за лириката повече да не го викаме. През това време пропускаше уроци поради ангажимент на преподавателката. Тя се зае сериозно и ни свърза със сегашната му учителка, с която е от четвърти клас. И се стегнахме, пари от тук, от там, познати, роднини, заемче, шест месеца преговори и пазарлъци с магазините и накрая се снабдихме с чисто нов Петрофф, директно от Чехия пред нас. Той си отвори кашона и свали найлоните. Кефът му беше неописуем. (В момента докато пиша, свири до мен). И чак тогава нещата потръгнаха. Като гледам синът Ви как свири Затова, може да съм безкрайно рязък, но - щом имате проблеми с изходите връщайте артесията. Това дете трябва от малко да пипне и почувства истинска клавиатура, защото лошите навици, създадени в детската възраст остават за много дълго време. Току що и синът изгледа видеото и се ококори. Детето ви има вродени умения, мога да кажа, че сте длъжна да го подпомагате. Изчезвам по служба, че закъснявам, като се върна ще допиша някои неща. Поздрави и успех. ОТ къде сте?

Имахме лудата идея да го вземем за проект и бавно да го реставрираме, като се учим в движение. Но наистина не си заслужава. Акордьорът каза, че дори и реставриран няма да издържи на сериозната класика. Става за пиано бар и лека лежерна музика. Или някой да му забие една миди клавиатура, за да имитира роял, щото на външен вид е много запазен и изглежда стилно.

Цената е 1800 лв. Плейел от 1895 г. Но със 85 клавиша. Механиката е в много добро състояние, но е стар модел, без двойна репетиция. Няколко пъти е ремонтиран и вече е стигнал предела си. Това не е мое мнение, на акордьорът на НМА Златин. За професионализмът му говори обстоятелството, че само на него са поверени двата най-нови рояла в България - Стейнуея в НМА и Ямахата на Людмил Ангелов.

Все пак, отново моля за едно клипче с детето. Какво повече да добавя, освен личния си опит. Дете на 7 години сяда на Клавинова за хиляди левове и на 10-та секунда става и казва, че нищо не усеща от този инструмент. Предпочита акустичното. Моят син е пробвал разни ел. пиана с хамър механика, но каза че му липсват вибрациите на стола. За наистина талантливо дете пари не се жалят. На 6 години имат перфектно усещане за музика и фалш.

https://photos.app.goo.gl/dD6LPugyYqzbk7xq6 https://photos.google.com/photo/AF1QipO2Lsre7AMO_Dy6SqWMKPAUH6yf53mzVFiUCxJ_ За съжаление много трудно може да се реставрира. Пинблокът е заминал. Звукът е чуден, независимо от лошото състояние на инструмента.

Привет. Не съм писал отдавна този раздел, но мога да каже нещичко по темата. Малкият град е огромно предимство, защото ако живеете в къща, а не в блок, може да си позволите акустично пиано. За цената, която сте дали за Артезията, може да се вземе читаво пиано. А акордьорът не е никакъв проблем, защото всички акордьори, които познавам, са съгласни да пътуват. Обичат си работата, като я вършат съвестно и с удоволствие. С малко търсене може да намерите отличен акордьор. Лично се наемам да Ви свържа. Синът ми свири една година на синтезатор Ямаха с лека клавиатура, мина през пиано Лирика за 3 години и като видяхме че нещата стават сериозни, купихме хубав инструмент. Ще се радваме на видео с детето. Според написаното от Вас, нисък клас дигитално пиано май няма да му върши работа.

CyberGene, когато влязох, имаше един младеж, който говореше с жената. Аз се настаних, изчаках човека да си направи поръчката, после обслужиха и мен. Мисля, че пред това време влезе още един човек. А за кафето - много, много добро. За първи път през живота си пия прясно изпечено кафе.

CyberGene, да не се окаже, че сме били в Домани по едно и също време? Вторник около 12,30 ч. Взех бленда Домани, днес отворих пакета, смлях колкото трябва... аромата се носи още из къщата.

Привет. Цената на ремонта в моя случай е неопрадвана, при условие, че инструмента не се ползва. Ползва се само функцията метроном. Затова днес се порових малко в нета и се оказа, че много хора се оплакват от проблема. Среща се дори в скъпите модели на марката. За радост има и решение, постижимо в домашни условия. Целият проблем е в закрепването на лентовите кабели за дисплея. Явно са залепени с токопроводящо лепило, което с течение на времето губи свойствата си. Нагрях указаните места със сешоар, след което понатиснах сериозно с пръст и проблемът се оправи. Предполагам, че след време пак ще се появи. Тогава ще търся човек, който има необходимата техника и умения да запоява лентови кабели. Ето и снимчица http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=rgh1451749822v.jpg

Някой да се е сблъсквал с подобен проблем и да ме насочи къде да го нося за ремонт? Или е постижимо в домашни условия? http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=bwy1446744072m.jpg

Този модел Ямаха няма нищо общо с хамър клавиатурата. Не може да добавяш звуци. Може да сложиш нови стилове. Един по един. Зареждането на стиловете е много бавно. С една дума - каквото има в него, това е.

Пълна каша са тия описания. Първо - имате два клавира. С тях ходите на участия, като явно ви трябват и поне два микрофона. Значи, примерно двамата клавиристи свирят и пеят. Примерно сега ще се засилите към морето, да свирите в някоя кръчма. И си търсите оборудване. Насочили сте се към тонколони 600 вата на 4 ома. Марка и модел неясни. Ще ги захранва беринджър 1200, който по спецификации вади 2х600 вата на 4 ома, ама реално е два пъти по-малко. Затова ще се наложи да го надувате и ще има проблеми. Затова ако тръгвате на участия, ви трябва и един резервен усилвател. Трябват ви и два кабела от усилвателя до всяка тонколона, най-вероятно ще са със спикони. Гледайте кабелите да са поне 2,5 квадрата. Тръгнах отзад напред, ама нейсе, карай да върви. Стигнахме до пулта. Трябва да има 2-4 микрофонни входа и минимум 2 линейни стерео входа. Във всеки стерео вход поотделно ще включвате клавирите. Една читава снимка не намерих на тия клавири отзад, да видя какви изходи имат. Приемам, че имат най-вероятно по един стереизход с жак. Та от всеки клавир кабел от изхода в линеен вход на усилвателя. Микрофони - каквито имате със съответните кабели (XLR) в микрофонните входове на пулта. Също е крайно желателно пулта да има ефект. От изхода на пулта към входа на усилвателя два броя кабели, с конектори в зависимост какви са изходите на пулта. Горе долу така разбирам нещата. И сте попаднали на някой, който иска да ви вземе парите. Ако обаче няма да ходите по участия, а ще си свирите за кеф вкъщи, тия 1200 вата са излишни, дори опасни за слуха.

Електрическите/електронни пиана не могат да заменят акустичното. Не се подвеждай, механиката няма нищо общо. Това при условие, че се занимаваш сериозно. Ако е за кеф, все тая. Преди два месеца пробвахме скъпа Ямаха Клавинова в Динакорд, клавиатурата нямаше нищо общо с пианото.