YtseJam

Днес ще снимам няколкото статии в Модърн Дръмър, които са посветени на този въпрос (бях споменал преди в друга тема) и ще ги постна, там има доста пространни разяснения.

Аз не свиря с ВарТайм и никога не съм. Колкото до действието, някога, когато реша, че текущата ми група става за пред хора. Което май няма да се случи никога.

Ми събирал съм ги през годините един по един, повечето на старо, новите от Пепи и Крум, когато още внасяха. Хубав ник, между другото.

Това е толкова индивидуално и зависещо от самите барабанче, кожи и пружини, че изобщо не може да се говори за общи случаи. Но при всички случаи пренатягането на пружините води до заглушаване и изключително кофти звук, поне според мен.

Тук според мен се говореше за традиционния double bass, а именно изкарване на повече звуци от касата посредством допълнителен крак (има се предвид малко или стандартизираният комплект барабани и начин на свирене на съвременна музика, където основният крак е на каса, а другият на фус). А ако започнем да говорим вече и за разширяване на звуковото разнообразие чрез нови тембри на каса, то тогава постановката в общия случай се различава и допълнителната каса е по-често сателитна и се използва модифициран педал с карданна предавка, за да може да се свири пак с основния крак (Дейв Уекъл е един от най-основните примери за това). Много рядко и съответно изключения са случаите,в които различната каса е на другия крак и се използва за ефекти, а не за основно свирене (Сещам се за Ед Шонеси, но при него случаят е друг). А и се съмнявам много някой от нас да е достатъчно напреднал с индипендънси-то, за да може да използва и другия си крак за водене, т.е. да свири огледално. Аз от години се опитвам, но с половинчат успех. Което ми напомня за една история, която скоро четох в Модърн Дръмър. Джош Фрийз (който е един от най-отворените студийни барабанисти в Америка в момента, освен това свири в А Пърфект Съркъл и т.н.) непосредствено преди едно доста голямо турне зверски си изкълчва глезена на десния крак и настава паника и шаш, защото няма как да се оправи за няколко дена и да почне. Така че се събират с неговия дръмтехник, мислят, мислят и заформят странна комбинация на комплекта му, а именно касата отляво на левия крак, над нея два фуса на X-hat стойки - единият отворен, другият затворен. И така Джош изкарва цяло турне, водейки с левия си крак, който по принцип не му е водещ. Статията завършваше с това, че цялата тази веселба му се е отразила страшно добре за развиване на техниката на левия крак, но не съветва никого да си чупи десния, за да изпадне в такова положение.

Забравих да спомена, на Асенов дъщеря му (поне навремето) имаше страшни цици.

Интересен термин използваш за двойния педал, който из нашите ширини е далеч по-известен като "кардан". Както и да е, много е изписано по темата за двоен педал vs. две каси и в общи линии няма единно становище. Плюсове и минуси на двете каси: + имаш еднакво усещане и на двата крака, т.е. няма забавяне при риспонза на педала на слабия крак (не казвам ляв, защото сред нас има и левичари) + и двете чукчета удрят в една и съща част на двете кожи съответно => еднакво усещане и откъм риспонз на кожата + (според всички двукасници) комплектът изглежда по-куул - втората каса е доста сериозна инвестиция, която не всеки може да си позволи - мястото, заемано от комплекта, както и каргото, което трябва да размъкваш по концерти, се увеличава - почти е невъзможно да настроиш двете каси еднакво, освен ако нямаш подкрепата на човека зад пулта, който да си играе с еквилайзера Плюсове и минуси на двойния педал: + удобно е по отношение на преносимост, намаляване на размера на комплекта и по-голяма свобода за подреждане на останалата част от барабаните и хардуера + няма никакъв проблем за настройване на касата, тъй като е само една + практично решение от гледна точка на вечната липса на финанси при всеки барабанист - двете чукчета не удрят точно в центъра на кожата - при бързо свирене върху една и съща кожа се изсипват два пъти повече удари, което намалява времето, за което тя може да резонира и съответно малко убива звука Много хора твърдят, че слейв педалът и карданната предавка забавят прекалено много риспонза на слабия крак, но това важи по-скоро за моделите отпреди 10-20 години (които за съжаление са разпространени сред нас), защото вече актуалните такива са толкова добре направени, че практически разлика не се усеща. А пък и в крайна сметка трима от най-бързите двукасни барабанисти, за които се сещам (Майк Манджини, Върджил Донати и Томас Ланг) съвсем безпроблемно си действат с двоен педал и нямат никакви оплаквания по въпроса. Така че мисля, че всичко е въпрос на личен избор.

Матиас не използваше ли Vigier, като Ron Thal?

Не съм си рязал косата, на място си е и я чакам да падне от самосебе си, дотогава нямам намерение да я барам. Колега Сънчу, щом си визик '94, няма как да не познаваш лицето Гената предполагам, с него от години гордо бачкаме по концерти и простеем с пълна сила. А Индианеца ако е същият Индианец, би трябвало да е приятел на Гената и понастоящем да виси горе в обсерваторията на Мусала.

Мога да говоря и пиша с часове за такива неща и нескромно мога да твърдя, че имам какво да кажа, поне от барабанна гледна точка (), така че според мен трябва да се дискутират тези теми, но мисля, че е по-добре да са в разделите на съответните инструменти, форумът и без това стана прекалено разпилян.

Аз като прост барабанист почнах с Paranoid и For Whom The Bell Tolls...

Един горд химик от випуск '99 се подвизава тук под името YtseJam, ако не знаете... Неведнъж съм ви забавлявал с ученическата просташка пънк банда UMF (United Mother Fuckers) по разни празници и пълници, не може да не сте ме забелязали.

Един мой познат (известен на всички ви като главната движеща сила зад Ер Малък) навремето беше казал, че е станал най-добрият клавиатурист, щото си играеше да въвежда миди с оня странен плъгин TTS Virtual Piano In на тогавашната актуална версия на Cakewalk.

Споменаването на тракерите и Covox-а за принтерски порт почти ми докараха носталгични сълзи. Радвам се, че още някой помни тези славни времена на компютърното музициране, респект!

nickname: Victor, YtseJam, (бивш) hipodilski Възраст: 25 Образование: средно специално (химия, НПМГ), недоклатено все още висше (приложна математика, ФМИ) Вашият инструмент: барабани(те ми), сложна конструкция, подобна на Хекса от книгите на Пратчет, непрекъснато подлежи на разширяване и подобрения, вече стаята ми е тясна, така че ще щурмуваме нови хоризонти скоро. Предпочитан музикален стил: прогресив във всичките му разновидности, както и всичко друго, което ми хареса достатъчно, било то фънкарско, фюжън или немилостив метъл. Вашият вдъхновител: като цяло, Майк Портной (заради 110-те %, които изстисква от себе си за абсолютно всичко, с което се занимава), иначе велики барабанисти има много, но тези, които най-много са повлияли на стила ми освен горепосочения, са Deen Castronovo (най-вече заради Dragon's Kiss на Marty Friedman) и Barriemore Barlow (в най-класическия период на Jethro Tull). Досегашни (не)реализирани проекти: - свързани с музика - има-няма 11 години леене на пот по мазета и читалища, в резултат няколко световно неизвестни групи, най-малко неизвесните от които Land Of Destruction и Rest In Peace, понастоящем се мъча да се правя на малко по-мислещ барабанист в една почти-пенсионерски-прогрок-но-не-съвсем група, като идеята ми е да престана с картофите и да вкарам малко повече мисъл в думата груув... - несвързани с музика - опитвам се да се мъча на сложното бойно поле на уебдизайна - http://victor.ludost.net и отвреме навреме се изявявам като сценичен (най-вече барабанен) техник по концерти на големи и не толкова големи групи, освен това имам силното желание да започна да се занимавам професионално с фотография и правя стъпки по въпроса, но това ще стане в неопределеното бъдеще... Странични интереси: всякакъв графичен дизайн, фотография (цък, за да ми видите нещастните снимкови опити), бодибилдинг, планинско колоездене, вечна любов към хладните оръжия, официален български фенклуб на Хонда, както и привързаността ми към подопечната ми кочина, носеща въпросната марка. Вкратце (или с две думи за вас самите): Знам ли, по-важното е изписано горе, ако някой иска да пита нещо, ей ме на. А, да. Пия само сокчета. Така че обещанията за черпенье с бира изобщо не ми правят впечатление.

И райд и фус могат да се озвучат отделно, стига да имаш достатъчно микрофони и канали на пулта за целта. Могат да се хващат и от овърхедите, но тогава трябва свирещият да внимава с динамиката и как налага чинелите, за да не се губи или изпъква някой от тях. Колкото до големината на помещението, колкото хора питаш, толкова различни отговори ще чуеш, защото всеки търси различен вид звук. Аз лично съм противник на дребните ултразглушени душегубки, в които не остава никакъв ембиънс и половината красиви звуци от чинелите изчезват, но както и да е. Иначе имам една статия в три поредни броя на Модърн Дръмър, посветена на заглушаването на помещения, с всякакви схеми, разяснения и т.н. Някой ден като я сканирам, ще я постна тук.

А вие като почнете с тия натройваници безкрайни, еби му майката. Не стига, че всички имате тунери в процесорите, но пак не се намалявате като се настройвате. Един от топ 3 звуците, които най-много ненавиждам на тоя свят, е именно настойването на китаристи. Както и да е, стига офтопик.

Айде моля ти се, барабани пълни с парцали и гадни тригери на тях, няма нужда... Аз едва ли не съм израстнал в това място, още като беше в мазето на къщата, много много години наред сме свирили при Бисер, познавам го достатъчно добре, но не мисля, че там е удобно за който и да е уважаващ себе си барабанист. Както и да е, всеки си има критерии.

Има RP1, железен дзвер неунищожим е. Един приятел имаше такъв (китаристът на Балканджи) и доста метълщина е минала през него.

Слаба работа сте всичките, щом хапаратурата ви заема по-малко от половин стая. ;) (шегичка, де...) :roll:

Барабаните са меко казано отвратителни, много дърти и изстрадали остатъци от един много дърт и изстрадал модел на Ямаха, заглушавани, олепени, кожите са мой набор и т.н. Не знам кой том е на ремонт, но колкото пъти съм бил там, винаги са били 1 том и 1 флоор том, неповече. Стойките са само две и така да се каже, жалки подобия на стойки с ония гадни накрайници на Aquarian с пружините и гуми вместо кечета за изолация. Заеби. Добре, че винаги си нося стойки.

Аз съм в блок, верно, че не е панелка, но пак е блок, нито съм шумоизолирал стаята, нито съм заглушил барабаните, пукам си като пич и засега никой не се е опитал да ме изселва, години наред вече.

Някои от нас се занимаваме професионално в тези води, така че ако има интерес, мога да споделя няколко идеи. 8)

Всичките сола в Dragon's Kiss (знаете на кого) от до. И по тази логика, всичките сола и в Perpetual Burn (също знаете на кого). 8)

Това ми пречи в стаята: Но някой хубав ден бих го сменил с една огромна колекция от всички видове серии на Тама, от 70те години до най-модерни времена. Фанатик съм на тая тема, но за съжаление съвсем малко от притежанията ми носят въпросната марка...