YtseJam

Задължително със слушалки от няколко години насам. Хем си слушам метронома, хем си пазя пеленгаторите. Щото преди това нещо го пропусках този момент и вече съм пооглушал, което хич не е хубаво.

Първото, за което се сещам, е толкова често споменатата вече марка Stagg, един такъв се мотка при Пепи, цената беше двеста и нещо лева май. Не мога да коментирам качествата, но на пръв поглед ми се струва, че става, еба ли го. Втора ръка скоро не съм виждал из магазините. Ако видя, ще дам сигнал.

Ремо са ми писнали по много параграфи, виждал съм и извадени обръчи и тотално изсъхнали за нула време пинстрайпове, отпуснати като шкембета амбасадори и т.н. и т.н. Може да са класика в жанра, но сигурно за тези, които сменят кожи през два концерта, а аз май не съм от тях. Еванс, де да знам... G2 имат склонността да придават на какъвто и том да ги сложиш все един и същ пластмасов звук, който може и да е подходящ за съживяване на едно амати, но при истински барабани хич не съм съгласен. Hydraulic е най-гадната кожа, на която някога съм имал нещастието да свиря, не препоръчвам на никой да си има работа с такова и като види синьо, да бяха далеч. Genera Dry с тия дупки убива всякакви звук от барабанчето и трябва да блъскаш като идиот, за да изкараш някакъв звук от него (в M&D в момента има такава, отвратна е). Единствената кожа Evans, която ми е останала, е един дебел EQ3 на касата, който е як и откъм звук и всичко, но когато му дойде времето, ще бъде сменен с Aquarian. С новите ми Aquarian-и обаче се кефя максимално, Texture Coated Studio X на двете барабанчета (бели, грапави, еднослойни с един голям пръстен залепен от обратната страна на кожата) и на томовете Classic Clear с точка по средата (действително Hi Energy и Studio X са прекалено заглушени, аз исках да си взема Double Thin, но нямаше 12" инчови, деба) просто звучат прекрасно според мен. Ще видим следващия път с Double Thin как ще е, живот и здраве.

Schizos are never alone...

"Your pussy is glued to a building on fire!"

Между другото, неведнъж по разни интервюта съм срещал бирибанисти (вкл. лицето Дейв Уекъл) да споделят, че често по концерти за някоя специфична песен развинтват с по оборот и повече един или два болта от барабанчето, за да се разстрои и да се получи по-"фънки" според тях звук, а и така се убивали избиващи на момента нежелани обертонове. Допускам, че за съответните стилове това върши работа, но никога не съм го правил.

Чак сега забелязвам, че тук нещо липсва тема за въпросния толкова важен барабанен консуматив. Така че давайте смело с мнения, идеи и акъли кой какво ползва, през какво е минал и кое харесва най-много. И тъй като наскоро инвестирах в почти изцяло нов комплект кожи, искам да използвам момента да похваля марката Aquarian, защото са най-яките кожи, на които съм имал удоволствието да свиря досега и искам да се закълна тържествено, че повече няма да използвам нищо друго, освен тях. Който се интересува от подробности, да пита.

Vlatko Stefanovski Trio ot 1995та година е култов албум.

Абсолютно правилно по всички параграфи. Евала!

Кой го казва...

Който иска двете двдта на Томас Ланг, да ми дава бланки.

Няма да питам в такъв случай къде Снежанка мисли да забучи блок флейтата, ако реши да свири на всичко едновременно...

Според мен чинелите на Стагг имат наистина приличен звук, особено за цените си, харесва ми това, че не са brilliant finish, а натурални, като AA сериите на Сабиан, имат много приятен сравнително сух звук, но са малко по-тихи, отколкото предполага предназначението им, особено един сплеш, който е собственост на един познат и съм си играл по-обстойно с него. Гледах един кардан на Стагг при Пепи и ми се стори доста солиден на вид и мърдаше сравнително меко, но не съм го слагал на барабани да го пробвам и не знам как е откъм свирене. Но това, което би ме спряло от използването на тази марка, както чинели, така и хардуер, е мисълта, че може би с течение на времето няма да се окажат много издържливи, но за това можем само да гадаем, така че ако ти харесват, взимай смело, ако е кофти, живот и здраве следващия път по-добро.

Роко свиреше с един стар модел на Roland, не Yamaha, доколкото си спомням, Стунджи, Митко Семов и повечето други използват КАТ-ове, което практически са си електронни падове, но не оформени като комплект, а по-скоро като отделен риг именно за ефекти. Един мой познат има най-евтиния комплект на Yamaha (споменатият вече DTExpress) и мога да кажа, че това е прекрасна играчка. Т.е. не може да се използва за сериозни цели, ама като седнеш на нея, няма отлепяне с часове, адски зарибяващо е. В модула има доста звуци, не само комплекти, така че може да се потигнат доста веселби, освен това ракът е достатъчно универсален, за да си нареди човек падовете по всякакви начини. Едно от нещата, което ми направи лошо впечатление, беше че така и не успях да наглася прилични семпли за затворен/отворен фус, но може и просто да не съм си играл достатъчно внимателно с модула. Риспонзът на падовете е гаден, ама кво пък, на коляно е по-гадно така и така. Не помня каква точно беше цената на един нов нормален DTExpress (щото има малко по-скъпи серии, DTExtreme или нещо такова и разни други), но някъде хиляда, хиляда и нещо кинта, което за съжаление не са малко пари. Ако може да се намери втора ръка, ще е по-добре, щото тези неща като че ли не се амортизират толкова много, колкото акустичните барабани, но пък за съжаление тук са много малко разпространени и съоветно май няма особено голям избор.

За добро или лошо, в БГ май нямаш особено голям избор, а именно няколкото модела на Yamahа, знаеш от коя фирма. Иначе в чужбина и аз съм си играл с Roland V-Drums, ама тука май никой не се занимава с такива, те и без това са ужасно скъпи.

Cup Chimes са част от вече непроизвежданата серия Radia на Тери Бозио.

Абе и аз се учудвам доста на задълбочените чалга знания на повечето писали в тази тема. Хммм...

Пак ме е хванала манията да изхарча всичко, което имам, по барабанна линия и размишлявам по въпроса за микрофонен комплект. Тия дни видях едни произведения на въпросната марка и поне в магазина звучаха адски прилично. На вид приличат на поредната имитация на Бета серията на Shure, но наполовина по-евтини, ако не и повече. Сетът е 1 касов, 1 за барабанче, 3 томови и 2 кондензаторнив, всичко е в куфарче. Опитвам се да намеря ревюта из нета, но засега няма нищо на английски. Знам, че по никой начин не могат да претендират за истинска маркова техника, но аз нямам изобщо високи изисквания, искам да имам нещо, с което да си правя домашни записи и нещо, с което да мога да свиря на живо, за да не става както винаги досега "абе копеле, сори, ама за томовете нямам микрофони, ще ти сложа само каса и барабанче, другото го заеби". Нямам намерение да се мъча да изкарвам студиен звук, нито пък барабаните ми са чак толкова прекрасни и пеещи, че да искам да изстискам всеки обертон от тях, нито пък съм голям звуков разбирач, така че просто ми трябва нещо, което да е кретеноустойчиво, да носи на бой (дизайнът на Бета е точно такъв) и да изкарва сравнително правдоподобен звук, т.е. хората да разбират, че това са барабани. Та някой имал ли е досег с въпросната световно неизвестна марка и ако да, впечатления? Мерси предварително.

Принципно най-добрите обикновено са най-скъпите, както с доста неща в тоя свят. Но разбира се, има толкова различни марки и серии чинели именно защото има голямо разнообразие от звуци и всеки си харесва различни според личните си виждания за чинелен звук. Аз лично съм на тези позиции: - Zildjian - определено не са ми любимата марка чинели, но имат някои много точни попадения през годините, примерно 13" K/Z комбинация фус, можете да го чуете по албумите на Дейв Матюс Бенд, звукът му е необъркваем. Някъде през 80те някой бистър ум се е сетил да събере два капака от тези различни серии и му се сторило добра идея, оттам много барабанисти започнали да го правят и скоро станало толкова популярно, че Zildjian вече го продават като стандартен комплект. И разбира се съответно цялата Z серия, която обаче вече не се произвежда и трябва да се търсят само на старо, което в БГ е почти невъзможно. Новите Z Custom изобщо не могат и да се доближат до красотата на старите зетове, поне според мен. - Paiste - най-омразните ми чинели за всички времена, винаги са ме дразнели и със тотално никаквия си звук и с дърварския си вид, като току що изрязани с ножица за ламарина. Веднъж съм попадал на един креш, който ми е харесвал и той беше Signature серия Mellow Crash, доста тънък и риспонзив, но пък тихичък. Друго добро за тази марка просто не мога да кажа. - Sabian - тук вече според мен поне всичко е яко с изключение на най-евтините серии, особено ме кефи отчетливостта на Pro серията за фусове и райдове, AAX крешовете (скоро пробвах един АА, но нещо не ми се стори чак толкова прекрасен), HH за всички видове chinese чинели и като цяло новата серия HHX, която е върхът на сладоледа във всяко едно отношение, за съжаление и във финансово. Освен това сред Signature моделите могат да се открият адски добри неща, като примерно MAX сплешовете на нашия приятел Майк Портной, чийто горд притежател съм и ме кефят нечовешки. - Meinl - имат доста кофти минало, всички или почти всички сме имали нещастието да свирим с гадните им Meteor месингови боклуци, а някои по-напреднали - с малко по-малко, но все пак боклучавата им бронзова серия Lazer . Но за щастие преди няколко години фирмата смени изцяло продукцията си и сега прави наистина много добри чинели, като най-много ми харесват dry моделите от Byzance серията, само че там за съжаление цените са доста дебели.

14" crash? Да не е рязан? Сетовете на ZBT бяха със 16" крешове, даже навремето аз имах такъв и в интерес на истината като за парите си не беше зле хич.

Опитай се да си настроиш долната и горната кожа еднакво и ме викни да се хиля, докато ти гледам физиономията като чуеш как звучи барабанчето...

Ми слагаш си втори фус, чийто педал е на десния крак, за да можеш да сменяш стандартната постановка ляв крак на фуса, десен на касата наобратно - ляв крак на каса и десен на фуса. Много е полезно за развиване ан слабия крак (в общия случай левия) и за координацията на човек. От вчера съм горд собственик на кабелен фус Тама и се мъча като грешен дявол да свикна да водя на каса с ляв крак. Нищо, някой ден може и да стане.

В една друга тема бях споменал за тоя маниак, но ето малко по-подробно какво е успял да сътвори с ужасно старите и сбирани от всякакви места парчета Tama Superstar: http://www.fendercustomvinyl.com/drumpage/tamarefinish.htm Корпусите са изчистени от старото покритие и минати на няколко пъти и отвътре и отвън именно с Tung Oil. Според мен изглежда уникално яко и мислех да направя и аз нещо подобно, но уви, не мога да намеря все още.

А някой има ли идея къде може да се намери тоя шибан tung oil в милата ни родина? Търся от сума ти време...

Доколкото си спомням, FastTracker имаше някаква своя идея за темпо и дори като му зададеш някаква стойност, експортнеш и вкараш в Cool Edit или CakeWalk, пак имаше разминавки.