YtseJam

Доста се изписа тук за Дейв Грол. Всичките снобари се надпревариха да го оплюят.

Само така си мислиш.

Единственото добро в тази група са композициите на Чавдар, защото само той от всички тях има музиката в главата си. Окей, може да съм мислещ се за музикант, но освен това се имам и за мислещ по принцип и мисля, че се наблюдава крещяща обратнопропорционалност между липсата на музикален талант у някои свръхнаддали мислещи се за басисти и желанието им за самоизява, изтъкване чрез чуждата музика и до голяма степен дразнещо за околните бутане на групата напред. Като слуша човек музиката, е окей, като чуе човек Шеки да вие отгоре, малко му се отдръпва ентусиазмът, но когато вече човек чуе величаещите приказки на тема ние-професионалистите-тва-ние-професионалистите-онова и когато все едни и същи няколко песни се свирят преди всеки концерт, независимо от стиловата насоченост на хедлайнера, човек почва да се дразни не малко, ами много. Плащането на репетиции, купуването на китари, финансирането на имидж и уреждането на участия никога няма да могат да компенсират празната глава. Няма да казвам чия. Както и да е, това беше офтопик. Хубаво, актьорско майсторство се учи в НАТФИС години наред, големите имена, дето ги гледаме на видео, са отработили позирането до необозрими висоти заради десетилетия опит в областта, цели орди гримьори, реквизитори и прочие персонал се грижат за шоутата и т.н. Но това се казва шоубизнес и това е начинът, по който трябва да се прави. Който не му харесва, просто спира да е консуматор на продукта, а останалите, на които им харесва... ами то се прави именно за тях. Но идеята ми е, че когато човек, бидейки музикант, усеща своята си музика ясно в себе си, не би трябвало да се чувства неудобно на сцената, а напротив, да я притежава (идете гледайте Дейли Нойз поне веднъж на живо и ще видите). Основното нещо е вътрешната нагласа, че ти си излезнал там, ще покажеш на хората твоята си музика, това, което толкова много ти харесва, че искаш да го представиш пред хората и те да го харесат и да пренесеш чрез нея настроението върху тях. Щом нагласата я има, останалото е въпрос на добро желание и винаги ще се получи. Сценичното облекло и другите елементи на стила само ти помагат да разграничиш вътре в себе си тоя, дето кисне зеле в мазето и тоя, който свири музика на сцената, нищо, че всъщност си един и същи човек. Дори да не измислиш нещо тотално оригинално, за което никой досега не се е сетил (въпреки че гащеризоните на Мъдвейн и на Слипнот нямат нищо общо с тези на Съфър, ама аре), пак с малко желание и креативност може да се постигне много. Разбира се в читалищните и подземни условия на нашата така наречена бг сцена, нещата няма смисъл да са на толкова високо ниво, но при малко добро желание (не само свързано с костюмите, които споменах в миналия пост), примерно да се научиш да свириш на тъмно и при заслепяващи те светлини (сещам се за Паст Ридемпшън, които като репетират, си загасят основните лампи в репетиционната и пускат едни слаби и цветни, за да им е концертно ), ако си фронтмен, да се научиш да не те е страх от спотлайтовете и да стоиш под тях, а не като Насо Русков и Васко Катинчаров да се криеш по най-тъмните кътчета на сцената. И най-важното, не бива да ни е страх от сцената и да се чувстваме неудобно там, а точно обратното.

Откак съм с тях, е с Paiste Signature 14" Hihat, 2x18" Signature power crash, 20" Signature power crash, 20" full crash, 20" Signature China, 20" 2002 China, 14" 2002 Hihat и един турски райд, май Istanbul, не си спомням в момента. 2002тата са му останали още от самото начало на групата и са стари.

Да бе, Юри Коцев от Ахат има тамън четири Signature креша, две 18"ки и две 20"ки. Може да са ужасно скъпи, но според мен пак са рязани с ножицата за ламарина, изобщо не ми харесват, трябва да ги млатиш с 2B точилки за тесто, за да изкарат истинския си звук и съответно нямат абсолютно никакво "поддаване", т.е. не реагират под теб като ги удариш, ами ти противодействат, все едно си ударил стената. Еми сори, не ми харесва тази марка и това е.

Две страници пълен офтопик, еби му майката. По въпроса за сценичния имидж съм напълно съгласен, че повечето български групи много лекомислено го пренебрегват и стоят буквално адски тъпо на сцената. Присъствал съм така да се каже от другата страна на голяма част от чуждите концерти, които се провеждаха в милата ни родина през последните 3 години и съм се нагледал на доста подробности, които на масовата публика й убягват, но са много важна част от шоуто и без тях просто не се получава. Гримиране, огромни гардероби със сценично облекло и какво ли още не (ебати, на Саксън дори им сглобихме малък фитнес в стаята). Така че всичко това изобщо не е позьорство, а неделима част от цялото. Защото може и да не прави впечатление като изпъкващ елемент, ама като го махнете, концертът става доста тъпичък. Но за щастие вече има и приятни изключения сред българските банди и няма да се посвеня да ги спомена: Pantommind - с по-голямата част от тях се запознах непосредствено преди концерта на Фейтс и бях страшно впечатлен от това, че си имаха сценични костюми и си водеха гримьор. Дрехите им определено не са нещо, с което се излиза по улицата, но за въпросния концерт и за въпросния стил музика бяха точното попадение. Не, дами и господа, това не е преиграване, точно така трябва да постъпва една група за важни концерти на голяма сцена. Който иска, да види снимките, които съм им направил, пък вижте сами дали не приличат на големите в бизнеса. Daily Noise Club - никога не ми е скучно да ги гледам на сцена, както и да ги снимам, защото са едни от най-активните музиканти на сцена, които познавам. Музиката им може и да не е откритие на топлата вода, но пък винаги се държат на сцената, все едно я притежават и точно така и трябва да бъде. Suffer H - всички сте виждали работните гащеризони и шапки. Убеден съм, че за машинната им музика просто няма по-добра идея за сценично облекло и евала на Васко, че се е сетил. Анимационерите - също излизат с еднакви бели псевдохартиени гащеризони, които изглеждат като от космическа лаборатория и се връзват перфектно с електронните моменти в музиката им. Panican Whyasker - на промоцията на последния им албум имаше страхотна визия от VJ и осветление (снимки тук) и както се вижда, хората знаят как да се държат на сцена, освен знаенето да свирят. Ебати, щом дори Шеки и компания се сетиха да си направят някакъв имидж с кръстовете по фланелките и китарите, значи е крайно време всички занимаващи се сериозно с музика в БГ да обърнат внимание и на това. Защото когато музиката се качи на сцената, вече е шоу. Така че приказките за позьорството ги запазете за себе си. Щото като свириш само вкъщи или в мазето, няма нужда от имидж, но иначе не е така. Аре стига вече, отивам на репетиция.

Чинелите, които се използват в оркестрите, се наричат... оркестрови. Биват няколко вида - French, Viennese, Symphonic май, но нямам идея какви са разликите между тях. Sabian имат една серия Moltо, която е именно за оркестрови чинели. Това отговаря и на втория ти въпрос, другата марка е Sabian. Размерите са най-вече 18", но има както 16", така и 19", така и 20". Доста скъп подарък ще да е това. Успех с намирането.

Щото последните му две двдта вече никой не ще да ги рипва под страх от смъмряне и публично порицание. Останалите сме ги сбрали. Освен това ако искаш да се намери, няма да е лошо да изчакаш да го пуснат все пак, което ще се случи чак към края на месеца. Примерно.

Хахаха, спомням си го тоя черен Newsound, толкова съм подсмърчал по него в Мега Мюзик... Иначе и аз съм рязал веднъж корпус на амати с ножовката, но с цел да го подравня приблизително, така че да стане пропорционално плитък колкото другите, защото беше правен от 12" на 10". Абе лудница.

Тая реплика съществува доста отпреди Клинт Истууд да се роди.

Ами не знам, топ сериите са си топ серии, Byzance и A/K на Зилджиан са сравними с AA/AAX/HH на Сабиан, обаче HHX наистина е над всичко тях, поне за модерните стилове музика. Но като човек в притежание на Pro Sonix креш, мога да кажа, че доста повече ми харесват от Amun чинелите, на които свирих миналата седмица. И аз си мислех, че са готини, докато не седнах да ги пробвам. Нищо де, всеки си има вкусове.

Това автоматично влиза в златния фонд на форума и заслужава поне едно пинване.

Ето го и виновникът за тази тема в цялата си прелест:

Чудя се кви са тия грозни кофи, дето свиреше на тях на концерта на Фейтс? И кой ги направи тия скапани снимки също така...

С лицето bobalan се съдирахме от радостта на саморъчно направения Covox, ех спомени. После и аз минах на космическия за времето си SoundBlaster Vibra 16.

По въпроса с таблатурите - тук: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=3225

Яко Блек Стар на Малмстийн. :violin:

Ухаа, подкарал си куул едит на сирикс. Това е постижение само по себе си. Иначе кефец, аз толкова много барабани съм изписал на фаст тракър, че не е истина.

Питайте съседите ми. Аз никакви доморасли дъски с гуми не признавам, нито каквото и да е заглушаване на барабаните ми. Ако риспонзът и звукът не са същите, просто не се получава. Така че си пукам яко.

Сори за вмешателството, ама го имам тоя концерт и ми се струва ултра скучен и до голяма степен прехвален. Всеки си има вкусове де, ама специално за Завинул не мисля, че е чак толкова заслужаващ аплодисменти, просто бендът му е многолюден и успяват да докарат някакво пулсиране такова, което се харесва на масовата публика и затова са толкова популярни. Спомням си като беше концерта тука, сума ти хора, които идея си нямат от джаз, казаха, че това им харесва и чух, че са друсали задници в залата. Както и да е...

Доста тучен при това. Някой ден като си купя още два микрофона и миксер и ако нямаш нищо против, може да контрибютна туй-онуй.

Аз затова ги тероризирам да свирим с клик. Да видите после как клети китаристи се оплакват, че кликът им бил неритмичен.

Аз пък си имам спомен от нея:

Ако знаете колко пот се лее в момента от мен само след 20-30 минути тропане... Ама продължавам, ебал съм го.

За тежестта не съм много убеден, само горното закачване на пружините е различно, самите те са същите, чукчетата тип тапа и на старата и на новата кобра са според мен много по-скапани от обикновените такива, свирил съм неведнъж с кобра и съм на мнение, че са неудобни и набалансирани, затова и им слагат допълнителни тежести, както е видно от картинката. Закрепянието им е същото, като изключим, че и на десния пост може да се наглася независимо наклонът, както на левия. Веригите са просто двойни, това е един от най-старите маркетингови трикове в барабанната индустрия, че единичните не държали. Аз моите единични толкова години не успях нито веднъж да ги скъсам, а съм 95 кила. Степенките са абсолютно същите, само с различна картинка. Единствените други разлики са, че при обикновената кобра имаш право да избираш между три вида камове, освен това щипката към обръча на касата се стяга отстрани, а не изпод степенката. Окей, по-хубав е, съмнение няма, само че тук говорим за европейски цени, а не за американски. Което е доста над 270 долара.