Rammkopf

Брат, пръй-струай, Invader НЕ слагай. По-добре сложи SH-4. Май това им е единственият, най-сполучлив, як, пасивен адаптер за бридж.

Зависи от самата липа. Също бях чувал какви ли не негативи за нея. Имал съм 3-годишна липова китара и нямаше никакви аномалии.

Което ме подсеща, че дълго време се чудех защо Ники така и не пробва да клонира и Tri-A.C. Щеше да е готино решение.

^ Не набирам нерви, братче. И не се карам ... съжалявам, ако съм оставил такова впеТАЧление. Сори, наистина. Беше много лек, приятелски сарказъм, ако трябва да съм честен. Моите китари са силно custom-изирани и всякакви проблеми с електриката, дори и да ги е имало, вече отдавна са история, след професионалната намеса на един велик форумен индивид. Колкото и китари да съм забол в S-Amp-а, винаги съм имал пищялки и звукът е бил еднакво сух. Може и просто моята бройка S-Amp да е куца, знам ли ...

Не е в адаптрите проблемът. Или искаш да ми кажеш, че скъпите ми DiMarzio в 2 от китарите ми са калпави. Нямам микрофонии с никой друг от ефектите, които ползвам. Просто и характерът на самия S-Amp е кошмарен. В началото ми харесваше, но с течение на времето го намразих брутално.

За толкова пари - X V-Amp. Предлага интересна функционалност като за такъв клас процесор и леко поразмазва BOSS GT-6.

Дистър по избор, с DI Box със симулиран изход (напр. Behringer Ultra-G GI100, Hughes & Kettner Red Box и т.н.). Добър вариант е и Hughes & Kettner Tubeman Mk II - триканален (Clean, Crunch, Lead) предусилвател с ламБа, с два изхода - директен и симулиран, като симулацията му ползва схемното решение за режим 4х12 на Red Box-а, доколкото знам. И не вади никак лош звук (когато е с читава лампа). S-Amp-ът ми звучи твърде стерилно, вкарва някакви отвратителни микрофонии, има ужасно ограничено EQ и откак съм с Тubeman, S-Amp не попипвам.

Алекс, чак толкова скъп не е .... Въййй, Гатьо, изкара'а ли ти ся на показ балтията, дет' я точиш за заблудени овци и я крийш у килера?!

Тежко модифициран '01 Squier Stratocaster Affinity за "ми"-стандартен: Сериозно модифициран '95 Cort Viva Gold II за dropped D: Cort KX-Custom за dropped C: Fender GDO-300 AMB:

Вчера я огледахме обстойно китарката в Lidl. Като събирана от отпадъчни материали в склад за амбалаж е. Швартната се беше зацепила и тръгнала да се отлепя от грифа, откъм горното мостче, боядисвали и мазали, за да прикрият недовършени работи, оставили лепила и чудесии по сглобките ... чак се чудя дали китарата е направена от НЕтоксични материали и дали не е вредно за здравето. Боята по грифа не ми мязаше на боя, а на мастило или тежкопромишлено вапцило някакво. Гадост. Но пък си купих хармониката ...

Аууу, чи грозна китара! И крадната от Bernie Rico, на туй утгори! УжасТ, ти ка'ам! Цоньо, зимай си фърляй занаятя вече, седай да пийм!

Може би само от Интернет, ако питаш за такова: Иначе можеш от DYNACORD (зад ВИНС-а) да си купиш това (или да го поръчаш от сайта и на другия ден да го имаш): http://www.musicworld.bg/bg/m_20000/i_19586/BEHRINGER_UCG102.html

Ето тези: http://www.musicworld.bg/bg/c_485/i_33157/SIT_S1150.html

^ +1

Пробвай с Digitech, примерно. Също и Behringer V-Amp 2 или 3 (няма огромна разлика между двата).

Аз имам KX-Custom. Не е от най-новите модели, има я от доста време на пазара. Дори в два различни вида, като първата мисля, че е била корейка и също се е предлагала в два подварианта: а сегашните са от Индонезия (като моята): Ужасно съм доволен от китарата. Има дребни козметични забележчици, например леко са се поогелпили с лака по продължение на горното ръбче на грифа (където дъгата на гърба на грифа се сключва с фингърборда) - изглежда леееекичко като газиран и на шупличко, но се пооглади със свирене и сега е прфе. Откъм тон просто ме смачква!

Реинтонация при подмяна на струни със същите размери се налага, но само понякога и то, ако минаваш от една марка на друга. И пак е строго относително. На мен много рядко ми се е налагало. По-скоро го отдавам на натурални изменения в геометрията на китарата (сезон, възраст на китарата и т.н.) Markley да не съм чул да си слагате по индокитайските китари, че има да си събирате с клещи прагчетата от тенекия, набити на стружки в швартната. Рамщайн ги ползваха, ама не за дълго. Със сигурност е имало причина. Dunlop съм пробвал само веднъж и не мисля да повторя тази грешка. Инак се надявам просто да съм уцелил кофти бройка (залежали някъде на влага или гадна температура).

Ами другия път пробвай по-"твърдосплавни". Ето тези: http://www.fender.com/products/search.php?partno=0730350403

Здравей, По моя скромен опит, добри жици са Ernie Ball, D'Addario, SIT. С някои уговорки - GHS. С доста уговорки - Fender. Чувал съм добри отзиви за Rotosound. Ако не те боли сърцето да платиш тройно - Elixir (изкарват по-дълго време от конвенционалните струни, но силиконовото им покритие грозно се накъсва там, където биеш с перото; първа струна лесно се къса) В общи линии, съветвам те да си вземеш по един комплект от всички струни, които можеш да намериш и да започнеш да ги сменяш, като си водиш записки (щот ще забравиш от, примерно, 10 комплекта, кои как са се държали). Слагаш едните, гледаш за колко време "улягат", колко време им се запазва тонът в условията, в които ги ползваш, правиш си малко записи в компа и като почнат да ти мътнеят откъм тон (няколко дни / седмици / месеца), ги махаш и по абсолютно същия начин слагаш друга марка. Пак пишеш, записваш, пробваш, пипаш, слушаш, гледаш ... и така, докато накрая изредиш всичките. При преминаване от 9-ки към 10-ки, пак по мой скромен опит, е желателно да се побутне и сетъпа на китарата, да. Обикновено има леки разминавания, които обаче са осезаеми за ухото. Най-малкото, трябва да понатегнеш с една идейка шиша на грифа. 10-ките ще опъват доста по-здраво от 9-ките и оттам ще ти избяга целият екшън (грифът става на лък и трябва да компенсираш с арматурата вътре). Бутнеш ли екшъна повече от 1-2 десети, направо си и за интонация.

Ха, някой спомена за хайванкото с ash-овата китара ли? Коц, пак удави рибата у басейна, уе! Тоя бас мноу лачен, еййй, Стаматьей! Аре, идвай, че ако знаеш к'во точене ти се точим тука ...

Нe всички Squier-и са от тала-shit. Просто не купувайте Bullet-и. Почнете от Affinity сериите.

По спецификация - да. Лепен махагонов гриф и махагоново телце ... дано не е така само на приказки.

Само да напомня, че GT китарките на Epiphone са "слаботелесни", т.е. телата им са с умален размер. Повече спадат към детския клас ... Иначе GT-тата имат push-to-kill "екстра" - като натискаш volume пота навътре (все едно да го смачкаш и натикаш в тялото на китарата), той прекъсва веригата и китарата млъква моментално. Нещо като kill-switch, но не се прави с превключвателя за адаптрите, а директно с потенциометъра за усилване. Ако не друго, то поне е забавно да си ръчкаш ... На въпроса "каква китара, аджаба" - вземи пробвай нещо втора ръка. Като за старт, ползван инструмент винаги е по-добрият избор, не само по мое мнение.

Няма вокали, но пък имаше ромче и количка на воля. Оператор - бат' Mefistofel82.

От 3-годишния си опит с 5 пружини в Strat-a и .010-.046 струни - да, китарата става на камък, но дразнението с резониращите пружини си остава. Разликата е, че сега ще пищят 5 пружини, а не само 3, ако не ги заглушиш адекватно (изолация от UTP-кабел, както сторих аз след смяна на гъбата). Върнах геометрията обратно на тройка (тоя път в трапец) и така е по-добре сега.