Moarein

съвсем просто е-взимаш дрелка с малък диаметър видия-2 мм и пробиваш вкрая на пукнатината-края към центъра-така тя спира дотам Абе тоя вариант най ми допада, но дали няма да тръгне пак пукнатината! Някой има ли такъв чинел /дупчен/? Изпробвана ли е тая система? Няма да тръгне пак пукнатината, ако пробиеш као хората. Половината дупка да застъпи края на пукнатината, другата половина все още здравата основа. Съществена разлика в звука няма, но все пак от чинел до чинел има разлика. Пробий, удари, ако ти хареса звука - честито! Ако не ти хареса - нов чинел.

Дупка с бормашината и не го мисли повече!

Аз малко да възродя темата Значи според мен всичко опира до това с каква цел свириш. Свирил съм и на електронни и акустични сетове. И двата вида си имат плюсове и минуси. Ако ще се занимаваш сериозно - под сериозно разбирам, група, свирене в заведение, концерти, участия и т.н. - акустичния сет е по-добре. Дори само от гледна точка на визията. Въпреки, че в нашата мила татковина едва ли някой обръща внимание точно на барабаните, освен ако не е и той барабанист. Ако е за свирене в апартамент - електронни. Номерата със заглушаване, изолации, кори от яйца и т.н. са просто измислена работа. Истинска изолация струва 3 пъти повече от приличен акустичен сет. Има смисъл, единствено ако ще си правиш някакво домашно студио, за да си избиеш парите после. Много хора тук предполагам свирят за собствен кеф като мен. Без ангажиметни с групи и т.н. Горещо им препоръчвам електронните барабани. Не е вярно, че скапват техниката и т.н. Ако някой се притеснява от скапване на техниката на свирене, нищо не му пречи от време на време да ходи в някоя репетиционна и да блъска на воля по кофите там. Има и друг момент: дори да се изолира апартамента като хората и имате глухи съседи, акустичния сет изисква доста време за настройка, за да звучи прилично. Може да се озвучи разбира се с микрофони, но това са още пари допълнително. Това е моето скромно мнение.

Това не е от палките, а от неправилното свирене. Не знам дали е от неправилно свирене. След като смени палките с леки, проблема изчезна.

Е, и аз предпочитам леките палки Ама все пак за начинаещ според мен не е добре с много тежки. Преди време един приятел искаше да го уча да свири, взе си тежки палки, но след 10на дни каза, че го болят китките.

Намери някоя репетицонна и я заведи да седне зад истински барабани. Вариантите са два: или да се надъха още повече, или да и мине мерака окончателно. Тъкмо ще си сигурен. За барабанче не се изхвърляй, дори да намериш за 50 лв. Данданията, която се вдига на него е неописуема. Никой няма да я търпи да се учи. Още повече ако живее с родителите си. Ще почне да удря по-леко, за да не е много шумно и така ще си прецака техниката на удар още преди да я е усвоила. Просто акустични барабани в апартамент = война с всичко живо. Това е шумен инструмент. Моя съвет: след репетиционната, ако още я влече - вземи и тренировъчен пад. Има ги по музикалните магазини. Ако не ти се дават 20-30 лв за пад - направи й ти. Взимаш една дебела дъска и отгоре лепваш една подложка за мишка - от ония платнените по 2 лв. Палки тя трябва да си избере. Понеже е жена - по-леки. Айде успех!

Бой с тъпото на палката по стола, когато си под пара...

Млати там не бой се

Дунапренени палки

пробвай с най-обикновен лист хартия. Лепни го леко със скоч върху кожата, но не много, че остава следи после. Звука ще те изненада За касата - възглавница или дунапрен - ама да се опре в кожата от вътрешната страна.

При добро желание може да се направи от епоксидна смола. Трябва само да се намери матрица, около която да се оформи тръбата. Преди време така си направих тръба за телескоп с диаметър 250мм. След като изсъхне, епоксидната смола има доста добри характеристики.

Преди години (1989 да бъда точен пуснаха на последния етаж в ЦУМ китари кремона - електрически, черни. 220 лв беще цената доколкото си спомням. Естаствено веднага реши да я купя - просто късмет - тогава по магазините нямаше нищо. Имаше няколко китари изложени, взех аз една и почнах да си дрънкам и да я разглеждам. Дойде лелката - знаете едно време лелките в ЦУМ - 100х120 с едно кожухче без ръкави и вика: - ще купувате ли китарата или не? - ами трябва да я чуя - казвам - какво има да и чувате - или я купувайте или я оставете и не я пипайте! Ако всеки почне така да пипа докаде ще стигнем.... Няма да коментирам нататък - просто малък спомен от социализма

Slayer - Seasons at the abys Nightwish - And of all hope Metallica - For whom the bell tols Абе много са Напоследък много ме кефи това парче дето го пускат по телевизията на Sunrise avenue - fary tell gone bad - много дебилен ритъм ама готин

Аз лично като тествах сетовете на Yamaha и Roland - ми хареса отскока на палката. Даже ми се стори по-голям отколкото от истински барабан. На мен лично отскока не ми е проблем. Притеснява ме големината - просто са двойно по-малки отколкото акустичните. ПО-скъпите модели предлагат 3 зоново соло барабанче и 3 зонови чинели. Модела, който ти си харесал предполагам с е по 1 зона - демек както и да удариш барабанчето и чинелите, ако ще и на метлата с дръжката - звука е все един и същ. Друго нещо, което не ми хареса - усещането за фуса... как да ти кажа - доста аизмислено е, особено ако трябва да го отваряш и за тваряш, както се прави при повечето ритми. Относно шума - вярно - тихи са, затова и на мен ми е мерак да си купя. Задължително обаче трябва да сложиш нещо под касата - да поема вибрациите. И като извод от всичко дето казах: - покупката си заслужава но с известни компромиси

И аз проучих въпроса с електронните барабани, та да ти кажа - нямат! Цената е само за падовете + дръм модула. Усилвател + колони - отделно. Лошото обаче е, че тия сетове за по 300-400 евро са гола-вода... гледах преди време в магазина на Yamaha в Дружба1 един сет за около 1600 лв. излизаше - посвирих на него... какво да ти кажа - става ама... нещо куца както се казва Барабанчето е много малко... цялата конструкция паянтавее ... абе - преди да купуваш - намери начин да седнеш да посвириш някаде. В xxxx посвирих на сет Rolland. Това е най-добрата марка за електронни барабани - само дето изложените там явно бяха някакъв евтин модел (нищо че струваха 3000 лв.) Айде успех

Еми да бяхте се представили по-подробно, да не сме екстрасенси

Я я, това е репетиционна Алеко Аз ходя там понеделник и сряда след 18.00

Тремолото се усъвършенства цял живот май За да не вдигаш гюрултия, когато се упражняваш - вземи си гумен пад, защото иначе сам ще си надуеш главата Започни следното: лява, лява, дясна (ллд, ллд) като постепенно ускоряваш темпото, но равномерно. После обърни - дясна, дясна, лява (ддл, ддл). После обърни: ллд, ллд, ддл, ддл, ллд, ллд, ддл, ддл ... Започни бавно, но ритнично. Едновременно с това опитай да си тактуваш с крак. За времето докато крака ти "тупне" един път на земята (един удар по касата) трябва да изпълниш един цикъл ддл или ллд. След като усвоиш това упражнение премини към тремолото - демек - ллдд, ллдд или ддлл, ддлл, като пак тактуваш с крак - едно време )удар по касата) = 4 удара с палките. Успех И последно да добавя - старай се да свириш отначало по-бавно, но чисто. Няма смисъл от бързина, като се получи замазване. С течение на времето, техниката ти ще се развие. Абе иска се желание и практика - никой не се е родил научен.

Сега по-сериозно Тате - военен Мама - фотограф Няма музиканти в родата, до колкото не ме лъже паметта. Почнах на китара в интерес на истината, но след като година и нещо се упражнявах най-редовно и мислех, че съм достигнал някакво ниво, срещнах едно лапе, което ме разкова .. Зарязах китарата и почнах барабани. Вече 17 години горе долу с едно голямо прекъсване от 7

Дедо беше ТАПАНАР, тате беше ТАПАНАР, сега и аз съм ТАПАНАР ))))))

А за височината на столчето като седнеш трябва краката ти да са под прав ъгъл нито много високо нито съвсем клекнал. Макарче аз съм гледал тия по ранните джазмени те са почти полуправи. Ти остави, че са полуправи ами са и много бързи да му се не види

Ами започвам някакъв ритъм, постепенно увеличавам брейковете - в смисъл стават все по-сложни и по-дълги, накрая ритъма се размива в брейкове и така Нямам кардан още ама мисля скоро да си купувам

Тъпото е, че като настъпвам педалите с върха на пръстите - както си е по учебник ме боли кръста. От време на време сменям постановката на краката - в смисъл - застопорявам петата и натискам педалите както тези на кола примерно. Тогава ми се схваща мускула на пищяла - този отпред - не му знам името Явно столче с облегалка е добро решение - понавъртяхме годинки вече, какво да се прави...

Мен досега китки не са ме болели. Обаче кръста... това май е голям проблем.

Аз съм Михаил, на 34 години от София. Свиря от 1992 година с прекъсване от 2000 до преди няколко месеца. Наскоро пак почнах - ходя да блъскам в една репетиционна за удоволствие