fluti

Дай подробности де, примерно къде сте включили въпросното кубе? Може контакта да не е бил в ред.

Веднъж завинаги: Зелена букса - Out - слушалки, колонки Синя букса - Line In - китара, процесор, друга аудио апаратура Розова букса - Mic - микрофон П.П. Колегата ме е изпреварил

Най-общо казано, според теоремата на Фурие, всяка вълна с произволна форма може да се разложи на сбор от безкраен брой синусоидални вълни с честоти, целочислено кратни на основната и различни амплитуди. Това всъщност са обертоновете - "чистите" синусоидални съставки на звука, който чуваш, а комбинацията от амплитудите им определя тембъра на звука.

Би трябвало да вземаш дължината на нетрептящата част, когато пресмяташ опъна на струната, защото тази част също се опъва. Огъването на струната влияе най-вече на звука - хармониците стават по-високи при по-остро огъната струна и на натиска върху бриджа, и теоретично (при липса на триене) не би трябвало да влияе на опъна. Обаче на практика, заради триенето на струните в бриджа и нъта, такова влияние има. То ще е толкова по-голямо, колкото по-силно струните натискат бриджа (тази сила се увеличава при по-остро огъване), също така навитите струни ще имат по-голямо съпротивление, заради грапавостта на намотките. Различните материали за нъта и бриджа, както и конструкцията им (наличие/отсъствие на ръбове) също ще оказват влияние. Лошото е, че не виждам как може да се изведе математическа зависимост за тези неща. Тук намерих формула, за изчисляване на натиска върху бриджа, но няма да е достатъчно. Може би ако се вземат коефициентите на триене между различните материали за струните и бриджа/нъта, по формулата F(триене) = k(триене) . F(натиск) може приблизително да се изчисли силата на триене.

Ами решението е или по-дебели пръстени (които май няма къде да намериш тука) или да сложиш нешо във вдлъбнатините на ръчката под самите пръстени - изоолирбанд или пък лак.

Ами започни с намалено докрай изходно ниво на дистъра и увеличавай полека, дрънкайки по струните, като през това време наблюдаваш индикатора за нивото на сигнала в ГитарРиг, да не отива в червеното. Вдигни го, колкото трябва и си готов. Ако надуеш максимално изхода на дистера, селд известно време, може и да се случи нещо на картата. Затова го дръж на колкото трябва

Не, телата са си изработени от едно дърво, примерно имат китара, която е цялата от flame maple, а не само залепен топ от такова дърво. Иначе отзад имат покритие от някакъв композитен материал. Грифовете, като гледах, са от липа, също с композитно покритие отзад и композитен фингърборд. Много интересно са измислили свързването между грифа и тялото. На мен лично са ми малко грозни, но иначе явно са много добри китари.

Ами защото при натискане на една и съща дълбочина, когато натискаш в средата струната се удължава по-малко, отколкото, когато натискаш в краищата. Т.е. имаш триъгълници с еднакво лице (защото имат една еднаква страна и еднаква височина към нея) и различни ъгли. Дори мисля, че имаше такова правило, че от всички триъгълници с еднакви лица и една равна страна, равнобедреният има най-малък периметър (всъщност май сега си го измислих, но ако направиш проверка ще видиш, че е така) т.е. в зависимост от положението на пръста и дълбочимната на натискане може да изчислиш ъглите между струната и равното положение в двата края (примерно алфа и бета) и след това от връзката h=x.sin(алфа) (х - дълбочината на натискане, x - дължината на струната от мястото на натискане до съответния ъгъл), да намериш общата дължина на натиснатата струна и оттам - напрежението.

Ами това че се движи оплетката, показва, че тя самата не се разтяга, т.е. върху нея няма осезаемо напрежение. Специфичното тегло ще намалява, както намалява обема на единица дължина (сечението по дължината)

Ами гледай някой модел, който е що-годе симетричен отгоре и отдолу - примерно Gibson SG, всички V-образни. Или пък като Хендрикс - стратокастър Les Paul примерно ще бъде неудобен за тази цел според мен. Лошото е, че потенциометрите и ключа ще ти дойдат отгоре. И ръчката на тремолото - също (ако има, май по-добре ще е да няма)

Аз си го хващам с показалец, безименен и кутре, безименният и кутрето си вървят някакси заедно при мен. Тренирайте го това кутре и го ползвайте, по-добре да можеш да разчиташ на 4 пръста отколкото само на 3

Мисля, че намаляването на диаметъра би могло да се пренебрегне, защото ще е много малко. Ако все пак искаш да го изчислиш, може би добро приближение би било да разглеждаш струната като цилиндър с постоянен обем и променлива дължина и оттам да пресмяташ площта на сечението. При оплетените струни, би трябвало да намалява само диаметъра на сърцевината. Виж тук, (сигурно си го виждал де, формулите, които в първия ти пост ги има същите там) на фигура 4 се вижда, че при нормална настройка, разтягането на струната е от порядъка на 2,5мм. Не знам дали всъщност има значение дължината на разтягането, то би трябвало да е в границите на еластичност на струната, т.е. при отпускане тя да се връща до първоначалната си дължина. А и във формулите влиза дължината между бриджа и нъта. М/у другото, във формулата на закона на Хук влиза съотношението x/L0, а не (L0+x)/L0 - гледам че си го написал горе, та викам да не си се заблудил

Значи, от това което прочетох, оплетката почти не влияе върху модула на еластичност на струната, значение има основно сърцевината. Оплетката влияе най-вече върху масата на струната. Спред мен, при определяне на напрежението на дадена струна трябва да се взема цялата и дължина - от топчето до ключа (а при флойд - м/у заключването на бриджа и нъта), а при определяне на честотата на трептене - само дължината м/у бриджа и нъта. При Флойд Роуз трябва да се вземе предвид, че като се натиска или бендва струната, флойдът се повдига и в крайна сметка се получава по-нисък тон, отколкото при фиксиран бридж. Иначе за пружините, както казах важи закона на Хук в първия си вид: F=-kx, като специално за пружини има формула за определяне на k (на англ. му викат spring constant) според материала, диаметъра и броя намотки. Из нета има и готови калкулатори.

Абе само глупавият човек помни всичко, умният просто знае какво да търси в Гугъл

Тоя държач винаги го има при локинг нътовете, независимо от наклона на главата, защото самият нът е заоблен и трябва струните при излизане от него към ключовете да следват плътно извивката. Иначе при заключване ще стават по високи като тонове.

Мисля, че това което ти трябва е законът на Хук, според който механичното напрежение е пропорционално на изменението на дължината (не може да бъде ) или (x е промяната на дължината) По принцип е за пружини, но е приложим и в границите на еластичността на тялото, т.е. при малки деформации. Друга формана закона е: , където сигма е механичното напрежение, E е модулът на Юнг за материала, а епсилон е относителната деформация Тъй като сигма=F/s (F - силата, s - напречното сечение на струната), а епсилон=x/L0 (x - промяната на дължината, L0 - първоначалната дължина), като заместим в закона на Хук се получава F=E.s.x/L0 Остава да намериш стойностите на модула на Юнг Е (нарича се още модул на еластичност) за различните материали. Ей тука има някои приблизителни стойности Дадени са в MPa, трябва да ги обърнеш в Pa. Дано да стане работата

По принцип можеш, просто трябва да включиш спийкър-симулацията (отзад има едно копче Mixer/Amp, трябва да е на Mixer). Но ще ти трябва и hi-fi усилвател за колоните. Мисля, че с кубето ще е по-добре, няма да рискуваш да прецакаш нещо колоните (малко вероятно, но все пак), а и струва колкото една колона.

Имам предвид, че ако беше написал не просто "потенциометрите", а "потенциометрите за тона" всичко щеше да стане къде-къде по бързо, лесно и мирно.

^ Aми ако просто си беше задал въпроса както трябва, нямаше да се налага хората да предполагат и да питат и съответно нямаше да се налага да се правиш на обиден и да се заяждаш за предположенията, които са направили. А какво пречи звездния център на свързването на останалите кабели?. Ето тук има схеми на свързване на Скуайъри, разгледай и провери кои жички не си свързал както трябва.

В спцификациите на втората поне пише "scarf joint headstock", а този вид свързване се използва при наклонените глави

По-добре би било някой да опише горе-долу честотната характеристика на звука и да даде някакви по-общи насоки, вместо да се дават конкретни настройки. Примерно: ползва еди какви си адаптери, които дават подчертани еди-какви си честоти, еди-какви си (лампови, транзисторни,) усилватели, средно силен гейн, подчертани средни честоти, намалени високи честоти от усилвателя и еквалайзера и т.н., нещо от тоя род. Защото не всеки има толкова развит слух, че да прецени веднага кои частоти са усилени и кои-намалени и да си докара съответния звук.

@Fenix: това се прави като се удари края на ръчката на тремолото, така че да вибрира известно време сама (както когато сложиш една линийка на ръба на масата и я дръпнеш и пуснеш). Или най просто - натисни края на ръчката с палец и си плъзни палеца, така че ръчката да отскочи свободно. Виж тука чичо ти Петручи как го прави (от 0:40 до 0:50):

Като казваш low noise може би имаш предвид кабелчета с ширмовка? Тогава съм съгласен. Но ако става въпрос за единичните кабелчета м/у потенциометри/ключове - те са си най-обикновени.

Купи си от нормален магазин за ел. материали (примерно от Конрад). Аз поне не знам да има нещо по-особено и различно в кабелите които са в китарата, спрямо останалите вземи си многожилен (в смисъл от много сплетени медни нишки) кабел примерно 0,5 кв. мм би трябвало да стане

На мойто RG220 джобът на грифа се свързва с гнездото на нек-адаптера (като извадя адаптера се вижда печата с датата на грифа) и по принцип е толкова дълъг, колкото е и фретборда.