CyberGene

Това е зарибена хава

Абе Пешо, ке ти дърпам ушите! На G7alt съответства Ab Мелодичен минор, аз не съм казал, че мъу съответства G Мелодичен минор Казваме едно и също, ама на единия акорд му се вика алтериран, точно за да се определи, че ще съдържа b9/#9/b13 и че му съответства мелодичен минор с първи тон половин тон по-ниско.

За Maiden Voyage май забравих да уточня, че цялото от началото до края е само sus акорди

Е, ако е за акорд, тогава съм за sus! Ама обикновения sus - дето е 9/13 или по-лесно Bbmaj7/C, примерно. Щото има и sus(b9), нали... На тоя акорд си върви май основно миксолидийски, обаче като звучене ми е най-кефещ още от много-много отдавна! И отново ще дам като пример River Waltz на Yellowjackets, където хорусите са само върху редуващи се Bb7sus и Db7sus, велико звучене! Друг пример - Maiden Voyage на Хърбата!

Срещу алтерирания, срещу алтерирания! И срещу #11, и срещу mb5, и... абе да живей!

Подчертавам мелодичния минор с много дебела линия, щото за мен лично това е най-якият лад в джаза

Айде и аз да напиша малко по въпроса. Значи сигурно има хора, които имат достатъчно силна музикална интуиция, така че да могат да свирят добра музика, без да знаят теория, но съм убеден, че такива хора: 1. са изключително малко. 2. рано или късно ще научат теорията, най-малкото защото силна интуиция означава гъвкав интелект, който може да се справи с това да научи теорията, дето седи зад това, което прави. И хайде сега да си говорим за стилове музика. Тук усещам предимно метъл и хард-рок феновете твърдо залагат на това, че не е необходима теория. А защо не си говорим за джаз? Твърдо съм убеден и се басирам, че всеки един джазмен може да свири метъл и хард-рок, ако поиска, но колко са метълистите, които могат да свирят джаз, а? Не искам да противопоставям стиловете музика, а по-скоро искам да отбележа, че като музикално съдържание джаз музиката е много по-богата и разнообразна от метъла. Вземете например едно метъл парче и го изсвирете като ноти на пиано - смешка, нали? При метъла доста се залага на звученето, на тежкия звук и ритъм, но музикалното съдържание е бедно. Дори и в солата. А сигурно се броят на пръстите на едната ръка известните джазмени, които не знаят перфектно музикалната теория. Защото ако някои хора се кефят на "яко жица", рев и стъргане, то други хора в един момент започват да търсят и нещо повече от това. Всичко е въпрос на това доколко са ти отворени възприятията. А за това какво е ценно в изкуството. Деликатна философска тема. Но статистически погледнато, дори и конкретно за музикантите например, всеки един творец извървява някакъв път на развитие, който можем да приемем за прогресивен. Ако се направи едно съвсем обикновено проучване сред онези от тях, които имат голям опит зад гърба си и са изминали дълъг път на развитие, съвсем лесно могат да се извадят достатъчно прости критерии за това какво те смятат за добро в изкуството, какви са им отделните критерии за една творба, като например музикантите могат да говорят за това как с развитието си са видели значението на формата, на аранжимента, на хармонията, на импровизациите (ако има такива). Убеден съм, че тези критерии, макар и извадени от различни музиканти, ще се припокрият, ще може да се извлече една добра есенция за това какво е стойност в изкуството. Защо казах всичко по-горе. Защото тази есенция от много отдавна е извлечена и продължава да се извлича и пише в учебници, учи се под формата на "теория на музиката" и какво ли още не. Четейки я, човек постепенно се култивира и вижда много неща зад гърба си вече по нов, подреден начин. Установява, че с това ново познание е развил и по-различна естетика от тази, която е имал преди, и на която е разчитал интуитивно - с други думи той усеща, че се е развил! А развитието и прогреса са онова, което ни прави хора и което ни различава от останалите същества по земята. Желанието за натрупване, систематизиране и откриване на нови знания е присъщо на човешкото. Ето затова има нужда от теория! А пък да докоснеш сърцето на обикновените хора не е трудно. Аз така докосвах сърцата на бабите едно време, като започнах да се уча да свиря на пиано и свирех котешкия марш.

За колко продаваш модула? Аз комп си имам вкъщи, при това достатъчно добър за аудио, но си мислех за нещо мобилно за сцена, но май наистина не е удобно. А имаш ли представа как стоят нещата с поръчване на инструменто по интернет от чужбина - какви са данъците и т.н.?

А някой пробвал ли е S90? Скъпичко изглежда, но май е най-добрата комбинация - перфектните хамъри на Ямаха + добър звук за пиано (който обаче съм чувал, че не бил толкова добър колкото на P90) + синтезатор. Всъщност в момента съм пред много труден избор... Защото имам нужда от синт, но нещо не особено претенциозно - предимно да запълвам с падове, стрингс, тук-там по някой лийд, но рядко. И се чудя над следните варианти: 1. Продавам си моето пиано и си взимам S90. 2. Купувам си някакъв евтин синт от сорта на Yamaha PSR. Евентуално може и Roland Juno D, за което знам, че е евтин, но много добър синт, само дето май го няма в БГ още. 3. Купувам си някакъв модул - така ще го управлявам от електронното пиано с твърдите клавиши, но пък няма да имам пич бенд и модулация... 4. Купувам си лаптоп, хубава външна звукова карта и ползвам софтуер, като и тук няка да имам пичове и пички. Как мислите?

Аааа, не! Аз от класиката си отидох в джаза директно, метъли никога не съм слушал. Може би от джаза лееекинко допрях Planet X и Derek Sherinian, ама така повече от интерес

На изчезване ли сме вече?

Парчето е много яко, солото - също, а и изобщо това ми е любимият албум на PMG!

Малко като за начало да се натегна, после познай колко ще пиша... Нямаш ли си все пак някакви любими сола? То всяко си носи дух, разбира се, ама в крайна сметка има добри и не чак толкова добри сола. Има и такива, които са велики и за тях именно става дума

Кои са ви любимите джаз пиано сола? Аз имам много, но сега се сещам за тези: 1. Herbie Hancock - Summertime от албума му Gershwin Connection. 2. Paul McCandless - Rainland от албума му Premonition. Солото на пианото е на Lyle Mays. Солото е изключително премерено, интелигентно и дори някак си ефирно. 3. Yellowjackets - River Waltz от албума им Like a River. Солото е на Ръсел Феранте. Може би най-доброто соло в 3/4, което съм чувал 4. Stan Getz & Kenny Barron - Hush-a-Bye от албума им People Time. Солото, естествено, е това на Кени Барън. 5. Terence Blanchard - Passionate Courage от албума му Bounce. Солото е на Аарон Паркс, когото за съжалени не съм чувал в други албуми, освен в този и още един.

Digital Piano Yamaha P90. Най-добрите хамър клавиши в тоя клас според мен! И вероятно и най-добрият пиано звук. Имах преди това Korg SP-200 - боклук и половина... Korg могат да правят всичко друго, но не и електронни пиана. А може да не ми повярвате, обаче има едни нови преносими електронни пиана Casio Privia, които тежат 12.5кг и като звук са кофти, но като клавиатура са май почти толкова добри колкото Ямахата ми. Замислям се за нещо такова за репетиции.

Айде пишете ме и мен.

Здравейте на всички, ето ме и мен - един некадърен джазмен Аз не мога да изтъкна само един любим пианист, но Хърби е най-най... Иначе се кефя още на Ръсел Феранте, Брад Мелдау, Чик Къриа, Мишел Петручани, Бил Еванс, Кени Вернер, Кени Барън. А иначе по въпроса за класиката - Кийт Джарет е страхотен класически изпълнител и дори повече ми харесват неговите изпълнения на Добре-Темперираното Пиано, отколкото тези на Глен Гулд, да речем. Но той самият нещо май не ми е точно на моята вълна като джаз... От българите - Живко Петров май е най-як!