[Гриф - параметри и приложението им]

Scale 628mm/24.7" a : Width at Nut 43mm b : Width at Last Fret 56mm c : Thickness at 1st 21mm d : Thickness at 12th 24mm (at 9F) Radius 305mmR

 

Директно копирах данните от сайта на Ибанец, тъй като за моя изненада след над 20 години свирене, това се оказа най удобния гриф, който съм пипал. Много бих искал да не е лакирам, но за съжаление е .И пак за моя изненада, след като винаги съм свирил с високи струни ( това заедно със струни от 0.11 нагоре си е форма на автомазохизъм), сега се оказа че харесвам струните са възможно най ниски, точно преди да бръждят. Изключение правя само за резонаторната китара, където свиря основно със слайд

 

Да! Да! Да! - Ибанеца и за мен е най-удобната китара. За останалото си имам ефекти.

[(Pickups) адаптери които позвате]

https://photos.google.com/photo/AF1QipMKTJ7lznUKGggEw6VJAwt4LlSyiO0sjyUfpG41

[ФУКНЯ - само за музикални инструменти!]

Жълтурко!!! Страхотен!!!

https://drive.google.com/drive/folders/0B2KOioqGbWZ5ZF9GTHd4dlhKMzg

 

[китарни синтезатори имат ли почва у нас]

musicman (нов съм във форума и не ми е ясно дали трябва да сложа ^)

Аз не се притеснявам за моното, защото имам и GP-10. Страхотен е. След дълги проучвания в нета се оказа, че е по-добър от 55-цата. Също така (пак по съвети от мрежата) сложих GK-3 адаптера не на основната китара (пък и S Ibanez-а нямаше и място с тия 24 прагчета- едва са събрали пикъпите  ) а на един Скуaйър (разбира се със сложено лого и капачка Fender заради маниаците, които винаги след концерт ми оглеждат китарите, като че ли това е най-важното). Просто не мога да Ви се нахваля какви звуци вади това нещо. От народна банда ме викат да им свиря с бленди на гайда, кларинет, саксофон...

Но по темата. Малко ретроспекция. Аз съм от поколението, започнало да свири с Вермони в провинцията. А след това съм виждал и чувал какво ли не. Прегледах линковете на някои участници във форума и останах с впечатлението, че почти всички са "самодейци"- в добрия смисъл на думата, т.е. свирят за кеф. На времето, почти 14 години бях професионален музикант (разбирайте в кръчми и по сватби- навремето в един 25-хиляден град имаше 4 ресторанта и поне в 2 от тях имаше жива музика- бендове от по 4-5 човека- хубави времена за музиканти). И след като вече обясних ситуацията, ще Ви споделя, че тогава не ни беше много важно, пък и нямахме възможност,  какъв ти винтиж (тогава му викаме ретро) звук имаш. Една-две репетиции на седмица за нови песни и всяка вечер свириш едно и също. Пък и тогава в провинцията нямахме възможност за се добираме до качествени неща. А при заплата около 150 лв. (за сватба- по 50 лв. на човек) един Шур беше към 7-800 лв. Аз си купих Страт, правен в Пловдив, за 700 лв. и си я харесвах много, повече от Галаксиса (купен с връзки от Чехия).

Сега, когато в къщи имам 18 камиончета и процесори, съм си стъкнал някакъв звук за Хард рок (май само моето поколение прави разлика между Hard и Heavy). Моето мнение е, че не е хубаво в политиката, спорта, религията и музиката да има фанатици. Ако в къщи си държиш един 100-ватов кютюк, то обикновено е защото те кефи, можеш да си го позволиш и можеш да се похвалиш (комшиите едва ли го разбират като похвала).

Харесват ми съветите на някои съфорумци- отделяйте време за свирене. Другото, повЕрвайте ми, ще си дойде само. А пък и някой във форума беше споменал, че не китарата прави китариста. За един голям артист и група е по-лесно- той си харесва някакво звучене и обикновено свири с него, за да е разпознаваем. И когато ние свирим кавъри на различни групи, би трябвало да търсим тези звуци, наподобявайки възможно най-точно оригиналите. Ето затова, моя опит показва, че мултиефектите и синтезаторите вършат по-добра работа от самотните камиончета, колкото и прехвалени да са те. Е, ако свириш метъл- там е лесно, волумето и гейна на хай, само че мен всякакви експерименти с еолийски, миксолидийски ладове и с какви ли не маками ми дразнят ушите. Отделно, сигурен съм, че и членовете на групата, ако не знаят текста наизуст, често не могат да разберат какво пее вокала .

Та... след като си взех първия синтезатор, започнах да разбирам, че скъпите китари и пикъпи вече няма да се продават толкова. За една китара вече най-важното ще е да не се разстройва и да е удобна за свирене. За останалото ще се грижат синтезаторите. Сега има COSM технология, навярно ще се появят и други. Пробвах GP-то и с 10 и с 25 киловатова апаратура. Е, звучи си. Предполагам, че много колеги ще се нахвърлят да ме убеждават, че скъпите Джипсъни звучат страхотно, ама аз отсега казвам, че вече са си намерили майстора и бъдещето е на технологиите. Наистина, "Традициите не са това, което бяха". Знам, че колкото и да ми е скапана колата, колкото и да ми е дебела жената, ще си ги хваля, защото ги обичам. Правете го и Вие на воля, ако обичате "оръдията на труда си".

[китарни синтезатори имат ли почва у нас]

^ Ама това не е китарен синт, ами преходник. И не съм сигурен до колко са ефективни.

Аз си взех едно английско, от Томана- Sonuus. Работи си през синтове, но монофонично. Справя се, дори нотирам в кюбейса с него