Искам да споделя и собствения си нещастен опит. Имах една заигравка със строеве преди някоя друга година - това на което се спрях за известно време е (1-ва към 6-та):
D# A# F C G D
Най-интересното е че всички струни при това положение са на чиста кварта една от друга (чудех се що ли трябва има голяма терца между втора и трета ) - при равни интервали много неща се случват малко по-естествено (особено при импровизация).
Свиренето с различен строй ми се видя по-криво от това да учиш нов инструмент. Лошото е че променят ли се интервалите между струните трябва да промениш много от китарните си навици (Абе забравяш за всички пръстовки - акорди, ладове ... всичко отива и започваш отначало). Отгоре на всичко в един момент хванеш ли китара в нормален строй установяваш че не можеш вече да свириш така Накрая не ми издържаха нервите, настроих си китарата нормално и забравих за всякакви експерименти. Някак си свикнах отново и досега си подрънквам така. Не че съжалявам за изгубената близо година - просто не ми стигна куража/ината/простотията да продължа нататък. Ако вие ги имате или искате да си ги пробвате - смело напред и успех
Не се сещам за универсален начин. Печата за който говориш е единият източник. При много производители може да разбереш някои неща по серийния номер (къде и кога е произведена) но за спарвка трябва да потърсиш в нета каква е системата по които съответният производител си слага номерата (тя понякога се променя през годините). Иначе ако няма друг начин може да разбереш това-онова от особеностите на самия инструмент - за някои китари си се знае че се произвеждат на определени места.
И аз съм фен на меките калъфи :hello:
Ако няма място стените са си идея (скоро май ще слагам "закачалки").
Иначе за стойки дето подпират грифа - не знам да има някакъв проблем.
@stratocaster, какво имащ предвид? Кофти е за китарата или ... ???
Здрасти,
От време на време се мъча да импровизирам - колко се получава е друг въпрос.
Въпроса е огрмоен, затова ще опитам да ти кажа какво мисля по въпросителните които си сложил:
Мисля че трябва да разучаваш (да слушаш и да се мъчиш да свириш) всякаква музика която те привлича. Ако нещо много ти харесва не е лоша идея да го изсвириш за да го осмислиш по-добре. Разнообразието е голяма сила когато дойде до импровизация.
Според мен си трябва. Естествено целта е да постигнеш усет кое как звучи (например определен лад срещу определена хармония) а не сухи знания.
В никакъв случай не пречи.
Две мнения няма - техниката те развързва да изсвириш това което искаш и без нея не може.
Много свирене му е майката. Добре е човек да експериментира много с различни неща и срещу различни хармонии - случва се и най-нелогичните и неочаквани неща звучат страхотно. Трябва да се свири много с различни хора - от всеки има какво да се научи. Даже и да не се получава особено добре (както е при мен) важното е да ти харесва
Поздрави, Дидо
Колко точно би струвала си е жива загадка - колкото се навие някой да плати за нея е единственият отговор за който се сещам...
Китарката наистина изглежда изстрадала, но поне от снимките не видях нещо да изглежда непоправимо. Ако грифа не е изметнат и няма фатални пукнатини то може да се окаже доста ценен инструмент (след реставрация разбира се).
Наздраве, Дидо
Две мнения няма - глад и студ без Росен
@Роска, със свити сърца и чакаме нещо ново от теб. Не се давай - ше гътаме капитализъма, ше си гле'аме свинче'ата и ше си жулкаме по китарките
Мен ако питаш направо са си различни инструменти (особено ако говорим за класическа китара и електрическа китара).
Това с времето е дилема за много хора тук. Рано или късно се налага да сложиш музиката на везните заедно с личния си живот, професията или ученето. Ако искаш да дадеш всичко на китарата си няма сила която да те спре да свириш не 4 а 3 пъти по 4 часа дневно - просто няма друг начин да станеш наистина добър музикант. Много хора (аз например) избират да обърнат внимание на други неща, спират да "свирят" и започват да "подрънкват" по малко колкото да си залъжат глада за свирене.
Голяма драма :wall:
Просто прави това което наистина искаш.
Ами ей ги и мойте 5:
Ако си твърдо зад идеята за процесор може би някои Digitech RP сериите са около тези пари.
Лошото е че евтините процесори имат навика адски бързо да ти писват като звук. В началото човек може да им се изкефи но след месец-два резачката започва да ти се струва "пластмасова" и изкуствена (което си е самата истина). Не че е лошо да имаш един куп ефекти но е добре преди да си избереш да помислиш какъв звук искаш, какво ти е необходимо и какво е екстра. Екстрите можеш спокойно да си ги спестиш (На мен специално една сгодна резачка + реверб ми стигат - другото просто не го ползвам)
Твърдо подкрепям идеята за сансампа - доколкото съм го чувал звучи много по добре от всякакви процесори около 200(пък и 2*200) лв. Може да хвърлиш едно око на тая тема за инфо (http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=7622).
Противници на високите скорости мисля че трудно ще намериш в тоя форум. Лошото според мен е когато това се превърне в самоцел - това че жулиш като бормашина само по себе си не прави музиката по интересна или добра. Човек просто трябва да търси и други посоки в които да развива умениятя си.
Колкото до бате Ингви - в никакъв случай не можеш да му лепнеш нещо като "бездарен" - със сигурност е сред най-добрите в занаята и в музиката му има много повече от набиране по струните.
И парчето и солата газят
еееее ти в тема "за и против щангистите" как можа точно тоя човек да го сложиш
Иначе по темата - форма бе съдържание си е като съдържание без форма ... абе най-добре да ги пазиш за себе си.
Шредърите да мрат в кофите !!!
Наздраве, Дидо
Allan Holdsworth, Scott Henderson, Pat Metheny, Al Di Meola, Joe Satriani, Eric Johnson, Andy Timmons, Бай ни Вай ... сигурно изпуснах още 20-на - сбъркани хора с китари дал бог