JacksonSoloist

Добро е видеото, Дикенс. Набързо прегледах, че нямам време сега да го гледам цялото и попаднах на секция, където казва, че едва ли не може да свириш с даунстроук толкова бързо, колкото алтернейт, което е невъзможно физически. Не знам каква стамина ще ти трябва и колко години трябва само това да правиш. Тва ми звучи като Пол Гилбърт, както казва, че 8г. свирил само ъпстроук.

varbanov, Съгласен съм с нещата, които казваш за траша. Но те си остават само за траша и chugging стила и толкова. Разбира се, всеки си решава какво иска да свири, как да се разива, иска ли да е само ритъм китарист, лийд или универсален. За последното се иска двойно повече време е практика. Аз мисля, че съм някъде по средата, като последните 2 г. основно развивам лийд. В смисъл, че по-добре да се развива Alternate Picking в дългосрочен план и от гледна точка на лимитирана бързина на даунпикинга, отклолкото целево да се свири само с даун.Явно темата ще стане сериозна и всеобхватна и ще се дискутира и ритъм, в което няма лошо и в контекст на горните линкове и 'траша', ето от мен едно видео, което подчертавам само съм го преглеждал и не мога да коментирам, но може да е полезно на хора, харесващи стила. Конкретно бритиш акцента малко дразни, но се преживява bluelemon, нали, са все да почнем да копираме Марти Фридман с "урудливата" му дясна ръка. Как не е хванал тендовагинит не знам. Но тва е, всички сме различни. По-натам в темата се надявам да коментираме и пикинга ни откъде да идва - китката, лакътя, добри, лоши страни, ъгъл на лявата, палец позиционирам около средата на грифа при стречове и ,тн.

slide, няма никакво правило, всеки свири, както му е удобно. varbanov, в реда на поста ти, как го свириш рифа на първите прагчета, с downpicking only или alternate picking? Признавам си когато има смяна на струна, както е този риф свиря alternate. Аз лично не чувам разлика, ако го свиря с даунпикинг, въпреки че много хора спорят. Но аз съм "мързелив" и предпочитам да свиря нещо по възможност без напрежение и максимално ефективно, а оттам и бързо. Иначе за chugging на една струна или триоли като има си перкам брутални даунстроукс. Разбира се всичко е до практика. На мен просто така ми е по-удобно.

Да, Carl Brown и сайта му guitarlessons365.com е доста полезен. Има хубав архив със структурирани уроци, основно теоретични за акорди, скали и позиции. Добро е. Също за по-напреднали и разбиращи английски, понеже говори бързо и много, препоръчвам Andrew Wasson. В тубата има два канала, които са златна мина така да се каже. Години ти трябват да минеш всички уроци и има за всеки по нещо.

Ето го видеото, за което вчера споменах в допълнение към първото за outside picking, но тук има и string skipping, което е още по-полезно. Малмстийн, никога не ми е бил симпатичен, въпреки че признавам харесвам много Harmonic minor and Diminished Arpeggios, ама кой не ги харесва . Alternate picking-a е по-агресивен, вярно е, но от гледна точка на механика економито е по-ограничаващо. С риск да бъда оплют ще кажа, че когато свири с дисторшън, Ингви не е от най-чистите китаристи, замазване има, за разлика от Анди Джеймс, който по-чист няма на къде да бъде. Пол Гилбърт също, въпреки че ъгъла им на перцето е различен и звукът също. На Анди звука повече ми харесва. При Пол бих казал е по-агресивен с този scratchy звук, както се изразява наподобяващ чело. И Пол свири с тънки перца - тортекс 0.60, което също има значение. Много ми е забвен Пол, с кеф го гледам и не ми омръзва. В това видео казва - "Maybe the other most useful sound in rock and heavy metal - C Lydian", който ми е и любимия лад. Technical Difficulties, междудругото е в C Lydian(relative E MInor - G Major).

Govan си е професоре, но заедно с Howe, са по-скоро fusion/jazz насочености, докато Гилбърт си е блус- рок, хеви метъл повлиян, а Анди си е металяк отвсякъде. И да от колкото повече се учим по-добре, от този чуеш нещо, пробваш, от друг и така се изгражда стилът. За механика на свирене, упражнения препоръчвам Speed Mechanics на Troy Stetina. DVD-to na Gilbert Shred Alert също е много полезно откъм всичко - alternate picking най-вече, обяснява и как да ти се отвори грифът и да не си ограничен от бокс шейп, посредством октави, интервали. Друг пич, който адски ме кефи е Dave Davidson от Revocation, в тубата има видеа. Солата му не ме кефят толкова, колкото на Анди, не са лоши, но някак си не са ми по вкуса, иначе от гледна точка на рифове е бог Уцелил е за мен перфектно границата на креативност, мелодичност, тежест и не betcha you can't play this типаж свирене като техничност, но въпреки това пак си е техничар отвсякъде.

Да, всичко зависи от фигурата, но асендинг-отгоре надолу, когато свиря да кажем 2 тона на струна, респективно някакъв рън с пентатоника, по-ми удобно и по-бързо свиря започвайки с upstroke, когато се свири чист alternate picking без легато не само нагоре-надолу, да кажем и само на 2 струни пак ми е по-удобно с ъпстроук. И обратното, когато свиря diatonic scale и three note per string, с downstroke свиря много по-бързо и ми е по-естествено, пак чист alternate picking. Понеже споменах пентатоника, когато свиря някакъв бърз микс легато(hammer on pull-offs) с alternate picking, напоследък ми прави впечатление, че ръката дясната естествено се движи с economy picking, t.e два даунстроука или ъпстроука, както дойде, но винаги от единия вид през целия рън, за да не се обърква мозъка. Явно това идва от sweep picking техниката, и мозъка прави някакви асоциации и ръката се движи, както най-много е тренирана, не знам. Темата за хеърбандовете-шумопотисквателите е също интересна. Никога до сега не съм пробвал да сложа да видя как ще е.Опитах вднъж с ластик за коса, не ластик гумен, а от тия по-дебелите от плат. Ми, губи се състейна и звукът не ми харесва. Инaче при тапинг със сигурност би помагало, особено при string skipping. Eто един хубав мелодичен рън с ъпстроук ,alternate picking in E Minor: Горепосочения рън може да се свири всякак, дори с легато и всякакви вариации, нагоре, надолу, фразиране и т,н. Това е и идеята, не едно към едно да се свири, да свириш го, научаваш го и след това почваш да експериментирш и си измисляш свои си идеи. Това е за мен смисъла. Препоръчвам двд-то му Shred Concepts. Задълбочен анализ прави на механиката му на свирене със съответни упражнения.

Върбанов, евала. Минал съм ги всичките и продължавам от време на време да си ги опреснявам, така ти идват и твои идеи за импровизация. Иначе, да никакви линкове, само имена, всеки си търси и намира, според културата си, иначе в тубата линкове да се дават мисля, че не е проблем. Дани Гил, разбира се. Изключително полезен ми беше последните 2г. с двд-та си за Ладовете особено. Препоръчвам. Обяснява и теория, позициите, скалите и към всяка позиция малко соло. Това за мен е един от най-добрите подходи и по този начин съединяваш грифа. Много, много добър учител е.

На Петручи не съм фен, освен че използвам от Rock Discipline 10-на упражнения за загрявка и импровизация на рънове от scale fragments секцията към средата на материала, така че други хора ще са полезни. За Гилбърт ето едно забавно видео, много ми е забавен. Знаем за Intense Rock видеото му, но в това видео казва, че това не е най-добрия начин за старт за развитие на пикинга, така казва, въпреки че Alternate Picking е down-up-down-up като фундамент. Разбира се има и economy picking - down-down-up, inside/outside picking, като подразделния на Alternate Picking. В това видео демонстрира идеи за outside picking, въпреки че според мен развитието на пикинга трябва да започва от свирене на една струна, след това на две и т,н. Например 'the paul gilbert lick" e точно така - първите ликове от Intense Rock. Ta ето го видеото: В допълнение към горното за outside picking първото видео от двд-то му Shred Alert, не мога да го намеря в тубата.

Да, повлиян е и от Петручи. Сметнах, че прекалено дълъг ще стане поста, за това само някои неща споменах. Радвам се за бързото включване. Много линкове и заглавия мога да дам структурирани, както и имена на двд-та и конкретни линкове, кое след кое да се свири и защо, за развитие на механика и свирене. Сега относно линковете, не знам няма ли да е по-добре, както си мислих да отворя отделни теми за - Alternate Picking, Sweep Picking, String Skipping, Tapping, Arpeggios и там да ги развиваме, отколкото тук, а тук само да коментираме заглавието на темата. Аз нямам против, каквото и да решим. И не съм сигурен, ако отворя такива теми, в раздела Теория ли да ги пусна или тук.

Гледах филма Whiplash и нещо ме човъркна да отворя тема за вдъхновението. Идеята на темата е не толкова да се казва:"Този е най-добър, най-велик и т,н", понеже има такава тема, и знаем, че няма "най-добър", а по-скоро да има практична и аналитична насоченост с леко теоретична нагласа, но не толкова. Също да даваме линкове и да обсъждаме кой какво и защо свири, любими постановки и т,н. Необятността на интернет и глобализирания свят ни дава възможност да научим всичко, каквото искаме, от музикален инструмент, до език, компютри, каквото ни душа иска до много високо ниво. Знаем, че за да стане това, трябва дисциплина, правилни упражнения, анализ и много практика, и после пак МНОГО практика. Няма шорткъти. Всичко опира до съзнание, правилна постановка и техника за избягване на контузии в дългострочен план, максимално отпускане, да се свири без напрежение и много практика. Всеки харесва различни стилове - от рок, метъл, класика до джаз и деткор. Реално погледнато, за да се усвои и ритъм и лийд, се изсиква страшно много време, за това някои избират едното, други, другото. Лийд свиренето е пряко зависимо от ритъма и акордите, върху които се свири. Има китаристи, които са усвоили всяка една възможна техника и механика на свирене до съвършенство и всички са започнали от ранно детство. Такъв пример е моят фаворит и основен вдъхновител и учител мога да нарека Анди Джеймс. Благодарен съм за двд-та му . Смея да твърдя, че съм анализирал и изучил в детайли свиренето му. Другият голям е маестро Пол Гилбърт, от който пък Анди е черпил голяма част от свиренето си и основно String Skipping. Който е гледал двд-та му, знае за какво говоря. Та това са двамата ми основни вдъхновители. Пол основно с упражненията си за alternate picking и string skipping, като цяло е и много добър учител. Докато Анди е the ultimate shredder. Освен горепосочените, тапинга му е на много високо ниво, както и всичко друго, разбира се. Както казва Анди, идеята е научавайки дадена техника, да кажем String Skipping, след това трябва да търсиш максимално приложение. Научаваш даден лик да кажем и го изменяш, сменяш фразирането, транспонираш, сменяш тайминга и т,н. Това помага за креативност и да усвоиш на мускулна памет техниката. Истината за бързината е една - мускулна памет и време! Без време не става. Научавайки даден лик или пасаж, свириш да кажем 2,3 дни много бавно, да не кажа седмица и след това във времето напред скоростта си идва от самосебе си. Разбира се трябва да се пушваш, но да внимаваш да не свириш с теншън, което е адски трудно като достигнеш лимита си, тялото автоматично се стяга. Та да почна с Пол Гилбърт. Отлична датабейс е така да кажа за упражнения и вдъхновение. Трудно може да се сравняваме с него и не е нужно. Разтягането на пръстите му понякога плаши, но не забравяйте, че е много висок, оттам и дългите пръсти. Генетично е роден за китарист, въпреки че не е задължително да си маркуч, за да имаш яко пинки и да разтегнеш добре пръстите си. И пак опираме до време и упражнения и естествено развитие на тялото. От Пол основно alternate picking и string skipping arpeggios съм взаимствал и усвоил. Прави впечатление ъгълът на перцето му и както той казва в едно видео харесва му скрачи звукът наподобяващ чело. Да, по дифолт alternate picking се свири с около 30-45 градуса ъгъл на перцето, така съпротивлението със струните е по-малко и перцето минава през тях като през масло. Аз за себе си това вече започвам да го усещам. Усещането е много яко и то при по-бързи скорости, бавно може и flat да се свири, без ъгъл, така и звукът е по-различен. Разбира се да не забравям и Пентатониката, любима на Пол. Анди Джеймс. Какво повече, името говори достатъчно. Човекът вече си има онлайн академия и прави брутални двд-та. Още от ранните му години в Lick Library, е нарпавил двд-та, в които анализира всяка техника и е дал изключително добри музикални упражнения и пасажи, които помагат за изграждане на дадена техника. Разбира се не трябва да се копира свиренето му от гледна точка на пръсти и как свири, защото всеки е индивидуален. Някои не одобряват това, че не използва малкия си пръст достатъчно и, където се предполага, че трябва да се използва. За това сме различни. Сега за философията му на свирене - всичко тръгва от Пентатоник скейл. Той я използва за building block, в който 5-те шейпа, като two and three note per string, се обединяват и така визуализира арпежите, както и инцидентните тонове на блус скалата(flat five) и Натуралния и Хармоничния минор. Мелодичен минор не използва, и свиренето му е рок и метъл насоченост, което именно е и моят стил и за това явно през последните 2,3 години толкова съм повлиян от него, както ритъм, така и лийд. Ще се радвам да се включат повече хора, да ви хареса идеята за тема и да я обогатяваме.

Добри варианти ти е предложил Върбанов. Моето предложение е,ако не ти е спешно събери още някой друг лев и вземи Zoom G3. По-ново поколение чип, амп симулации и много други благинки.

Автора на темата го съветвам щом ще свири в Е, да пробва следните размери - 10-42, 10-46 и 9-46. След като натрупаш опит, стамина и свикнеш на бендове и т,н, експериментирай колкото щеш, дори 11-ки можеш да сложиш. За горепосочените размери, сетъпване на китарата при всяка смяна, няма да се налага, вече за 11-ки - да. На твое място бих се съсредоточил върху и само свирене, прекалено много излишни неща се изписаха в темата и са само загуба на време. Разбира се зависи колко искаш да напреднеш.

За тези пари не очаквай нищо особено, а и как ще го ползваш, с усилвател, през компота? За метъл и особено, ако искаш здрав и плътен звук всичко има значение. Има усилватели по 400, 500 кинта с 12'ки говорители примерно Селешчъни. Поне една 12-ка си треа. На твое място вместо педали, бих се замислил и за процесор, примерно ZOOM G3 или G5. Активни адаптери също, примерно EMG 81-85. С каква китара си ???? Въпросителни много. Дай повече подробности и какъв метъл искаш да свириш ???

Най-лесно за теб в твоя случай ще бъде да намериш някой, който знае песните, които искаш да научиш(приятел или учител). По принцип няма "най-добър" или "най-правилен" начин на strumming или picking, било два пъти надолу или нагоре или alternate или economy picking. С една дума, всеки свири, както му е най-удобно и естествено на пръстите и мозъка. Разбира се, за оределени пасажи има най-удобен начин и по принцип има 4,5 основни пикинг модела. В YouTube има колкото искаш упражнения. Давам ти едно примерно за начало: Към урока имаш и pdf от линка по-долу. И предполагам английският няма да ти е проблем. По принцип не съм експерт в стръминга и рядко плякам само акорди и не свиря на акустична китара. Но се нядявам да съм ти помогнал поне малко. Успех!

Да разбирам ли, че в София няма от къде да се купи такова нещо? Дайнакорд, Икономов или Телесаунд ? Другия вариант поръчка от Томан през Дайнакорд. Замислям се да си взема и аз такава джаджа. Определено за тапинга през струна и на всички струни помага много. На една и две струни свиря чисто, но примерно, ако има String Skipping, адски трудно е да е чисто и тия джаджи трябва да помагат много. Малко или много това се явява шорткът и чиитйнг, и ако трябва да сме честни трябва да се свири без такива неща, за да ти бъди перфектна техниката, а не да се заблуждаваме и да свиква мускулната памет с "лесното". Определено състейна ми е много важен. Любопитно ми е да видя именно при бързо свирене на една струна как ще се представя, защото нещо забелязвам леки шумуве, които ме дразнят при опредлени пасажи на първа струна, въпреки че наблюдавам техниката си и се опитвам максимално да се заглушава и да е чисто. Аз съм на принципа по-добре по-бавно и чисто, отколкото бързо и слопи. Но определено при тапинг най-би било полезно и там най-вече виждам предназначението на джаджата.

Знаейки тоновете по грифа, имайки практика и опит, колкото повече по-добре(и аз го нямам все още, поне нивото към което се стремя), съзвучие на солото се постига като фразите на солирането, независимо какви - скала ли ще се използва, арпеж ли, бендове, слайдове, следват тоновете на акордите(примерно на петиците или педал-тон рифовете). Когато споменаваш "безтонален" риф или песен, пасаж, аз го разбирам, че не следва определена гама. Поправете ме, ако греша. В случая се говори за Non functional harmony или хармония, която не отговаря на никакъв key. И именно тук така се следва всеки акорд и разбира се е по-трудно от Functional Harmony, която е да кажем До Мажор(C Major), нали ясно със седемте тона и знаем ладовете, арпежите, и в/у каквито и акорди да свирим от хармонията ще звучи добре. Важното е къде се разрешава(resolve), на кой тон завършва песента. И по този начин се определя и тоналността(и лада, който искаме да изразим). Разбира се за всичко винаги има изключения.

Темата става интересна, благодаря на всички за обемните постове пълни с информация, полезна за всички, надявам се. Специални благодарности на travelcaster2 за коментара му за тоналността на песента на Мегадет(не ги слушам ич и никога не съм им бил фен). Потвърждавайки моето мнение, явно развивам усета и ухото си, което ме радва. Успех на всички и ще се радвам да развиваме и продължаваме темата.

diminished arpeggio" и "Hungarian gypsy minor, това са ми едни от любимите, заедно с Lydian Mode - 4-ят на Мажорната скала, както и Phrygian Dominant - 5-ят на Хармоничния минор. Лидийския има меланхолично звучене, адски ме кефи, хем мажорно, хем и леко тъжно, заради #4 интервала, който също може да се нарече и flat5, или tri-tone. За метъл идеите си и рифовете ми и каквото свиря използвам основно това : 1. Natural Minor в комбинация от време на време с пентатоника за цвят и различно фразиране, както и блус тона - flat 5, разбира се и арпежа ми е на разположение на натуралния минор в зависимост от тоналността,в която съм. 2.Phrygian Dominant - работи в/у Доминантен акорд, като в интервалната си структура има и diminished arpeggio. 3.Diminished Arpeggio 4.Lydian Mode в комбинация с Major 7th Arpeggio 5. Hungarian Minor 6.Locrian с арпежа minor7th flat5 също е брутално и харесвам звука. Общо взето това е. Тва за Кенибъл ми стана смешно, ама викам, айде няма да се изцепвам. Естествено, че свирят във всякакви тоналности. Да не споменаваме Alex Webster, мозъкът на бандата и един от най-добрите басисти в света, въпреки че не съм им фен и не ги слушам!

Не ходя на учител и нямам претенции, но за мен е E Minor, с хроматизъм тук-там. Поне това чувам и точния Guitar Pro петзвезден го прегледах.

Ауху.сца, това, което обясняваш за пентатониките се нарича Pentatonic Substitution. Няма лошо, но адски се разводни темата. Къде почна ,къде отива...и междудругото и аз се кефя на техничен метъл и то много; )) Това за модалното свирене няма да е зле да се отвори тема и да си дискутиркаме... За метъла препоръчвам уроците на David Davidson от Revocation, минал през школата на Berkley от сайта Jamplay.com. Има ги в rutracker.org. Стане ли дума за метъл такова ми се свири. Доста стабилно смесва стиловете, класически траш,дет, прогресив с всякакви джаз украси. Не става дума за брутално бързи само технични неща, които не стават за повече от едно слушане ала "виж колко съм велик", а приятна стойностна музика. Иначе разбира се Andy James няма стигане и честно казано благодарение на него си развих техниката и продължавам де, то си трябват години. Напоследък и винаги най-ме е надъхвал от всички Paul Gilbert. Ебати фена е, особено в последните си видеа - Shred Alert, много полезни неща. Та човек да иска, може да черпи от всякъде, а вече как ще импровизира и докъде ще стигне, си зависи само от него. Аз обаче не бих отказал и дано някой ден да мога да седна с някой голям стол срещу стол и да почерпя опит. Разбира се, че са важни уроците, може би до определен момент, не знам, но не бих отказал. Относно техниката - както всяко нещо, след като усвоиш правилната механика, остава или метронома или бекинг трака някакъв ритъм и часовете свирене. Адски се разводни темата.

ultramega, предплагам използваш ирония, за това да не учи теория. Факт, не всички "велики" музиканти са знаели перфектно какво свирят и защо, в смисъл да го обяснят и за себе си и за другите "теоретично", използвали са ушите си. Разбира се, това е личен избор дали да се учи или не. Факт е и друго, музиката е универсален език и, за да може да общуват музикантите, трябва да се знае теория. От друга страна, на мен лично много ми помогна и помага да изразявам това, което ми е в главата много по-добре, цветно и аргументирано и не съжалявам ич! Стига систематизирано да се учи, е много полезно. Грифът се "отваря". Моя "дупка" приемрно е,че не мога да чета нотиране, не ми идва да седна да се занимавам. Но елементарната теория според мен е айде така да кажа "полузадължителна". А и апетита идва с яденето.

Прекалено академично ти е изказването. Това си го копи-пейстнал от някакъв учебник или си синтезирал знания от уроци при учител? И дори да съм съгласен с написаното, има някои леко завъртяни противоречащо поватарящи се изрази. Определено с много по-прост език може да се обясни всичко. Сямнявам се kiik или някой начинаещ да може да те разбере, да не кажа абсурд. Ще вметна някой неща, че ако се хвана дума по дума ще трябва да пиша роман, а не е това идеята. Относно арпежите - доколкото може да се нарекат скали(за това не слагам кавички) и някои уважавани учители ги наричат скали и по-точно "акорд, изсвирен под формата на скала", аз лично бих ги сложил в категорията на акордите, а не на скалите, тъй като за мен и най-просто обяснено арпеж е акорд, чиито тонове са изсвирени не едновременно( не стръмвани-"strummning"), a един след друг или раздробени, казано просто на български. Това може да включва всякакви интервални комбинации, а не само първа, трета и пета степен на две или три октави, които са основните тонове(chord tones - 1,3 и 5). Пример на английски ще напиша, че ми е по-бързо - G Major има следните тонове - G B D(1,3,5). Уф, айде, че някой пак ще ми направи забележка с тоя английски - Сол Мажор - Сол, Си, Ре(тризвучието). Относно скали, гами, ладове. Доколкото на английски, езикът на който аз съм учил теорията, за гами и ладове, се използват по една дума - scale и mode, на бг скала и гама малко или много е взаимозаменяемо. На твое място, толкова академично изказано, бих използвал също по една дума, а не на всяко изречение да ги замествам и да става каша кое какво. И веднага въпросите, които с право би си задал начинаещия - лада скала ли е, гамата скала ли е, или едното е част от другото?. Това за системите - да 12 тоновата е най-разпространена, не знам защо трябва да се споменават други. Аз не съм попадал на други или поне не съм чаак толкова ученолюбив. Определението ти за тоналност - съгласен съм с написаното, строго го дефинира, обаче не бих казал, че това са "съвпадения" на избраните интервали, а по-скоро това е ТОЧНАТА подредба на интервалите спрямо това дали е мажор или минор да кажем. Пример - мажор - 1,3,5 ; минор - 1,b3,5(понижена 3-та степен). Това не е съвпадение, а строго дефинирано. И като се свири и ухото навиква на този хепи(мажорен) и тъжен(минорен) звук. Ето това ти изречение :"Мажорни гами обаче има най–различни (съобразно интервалите между тоновите им степени). Ска̀лите имат степени, ладовете са частен случай на ска̀лите" е адски противоречащо си, кое е гама, кое скала, кое лад??? За това по-добре избери примерно - Гама и ладове на гамата. Скала по-скоро като нарицателно се изпозлва, въпреки че е правилно още веднъж да се каже Мажорна или Минорна скала. И за интервалите мога да пиша, ама станна адски дълго. Още веднъж, съмнявам се накой начинаещ и дума да разбере какво искаш да кажеш, по-лошото е, че няма как да вземе практически да го приложи с китара в ръце.

Няма как да сме "впечатлени". Всичко в метъла е изсвирено още до средата на 90-те да не кажа 80-те, особено в траша. Не говоря за нюскуул-скриймо шитовете, но и те вече са се изчерпили, от 2004-та - 2005-та насам всички свирят едно и също. Саунда на мен ми напомня God Hates Us All, който не ми е любим албум, но е по - бавен и тежък и това ме кефи, демек нещо по -"различно" от над 200bpm тремоло пикинг в E Minor.

Чудничко е. Мен пък приятно ме изненада. Няма ги типичните слеърски педал-тон рифчета, нанана,нанана. Да видим другите парчета. Солото - като чуя това wah-wah размазано с тремоло пикинг и ми става лошо. Сигурно е Кери това. Именно за това става ли дума за сола, забравяме слеър с маалки изключения и то идеи на Ханеман.