Angelina Sekulova

Ох, Zero, ой Tolerance, Много чувственост и някаква интимна първичност има в изпълнението ти! Извън флойдясването, не съм те чула да нижеш такива нежни балади, но си признавам, че ме удържа на слушалките до края на трака. Да ти кажа, не съм си представяла точно While My Guitar Gently Weeps с разложени акорди и пеене, някак в стил Holiday на Scorpions. Вероятно не си го мислил от тази гледна точка. Беше ми много приятно да го чуя!

Аз съм "за" нещо такова. Може да се приложи за разделите, различни от Говорилнята, въпреки че и там има съществени теми. По-скоро, обаче, може да се оценява по скала за: - полезност на темата (като критерий за авторите, които генерират теми); - съотношение активност/конструктивизъм на участието; Просто има хора, които пишат по повече от един пост в дадена тема, но той е от типа: "Супер" "Евала", "Яко", Up и пр. и няма смисъл на всяка запетайка да се поставя рейтинг. А подобен подход може да очертае нещо като допълнителни характеристики към профилите на форумистите, които наистина са специалисти в определени области и захранват с надеждни постове цели раздели. Така новите потребители на форума ще могат да се ориентират по-бързо в търсенията си. Не знам доколко е осъществимо технически и дали няма да товари форума с повече трафик, ако хората непрекъснато дават някакви рейтинги, които да се сумират, актуализират и пр.

Здравей NewBoy, Прекрасна инициатива! 1. Първият принцип на дуетното пеене е слушането. Първо се учиш да слушаш дуети от два темброво различни гласа (мъж и жена за предпочитане) и да пееш гласа, който ти е по-удобен. Ето ти един хубав пример: (оригиналчето е с Доли Партън, можеш да си го прослушаш и него). 2. После се учиш да слушаш темброво сходни гласове и да ги разделяш. Extreme е трудничък пример, защото основният и вторият глас се "състезават" и си разменят функциите на места. Ако си намериш оригинални стари записи на Бийтълс, от плочи - в единия канал върви съпровод, а в другия - само гласовете. Чуват се много ясно, колкото повече парчета извадиш, толкова повече ще научиш. Ето ти един препоръчителен (не много лек) пример и от мен: 3. Написал си, че владееш два инструмента и си с музикално образование. Това е голямо преимущество! Третата ти възможност е да изсвириш хармонията на парчето така, че обръщенията максимално да съвпадат с основната мелодия - и да си помагаш за втория глас по акордите. 4. Ако владееш инструментите си добре и можеш да импровизираш и да "мислиш" чрез тях, провери си работния диапазон на гласа и си задай интервал, в който с китарата можеш да си съчиниш втори глас или контрамелодия (ако аз владеех инструмент, щях доста да го ползвам за такива неща). 5. В аранжименти или пиеси, които ти харесват, целенасочено слушай партии на отделни инструменти, и дори да не съвпадат с идеята ти за беквокал или "втори глас", ако са ти интересни, опитвай да си попяваш с тях. Ако ти е трудно да държиш втория глас стабилен, първоначално си го свири с китарата/пианото и пей заедно с инструмента. В общи линии, абсолютно всичко в хармонията на една песен, което е различно от основния (най-натрапващия се, запомнящия се) глас, те ползва. Дано съм помогнала с нещо. Успех!

Будната теоретична мисъл не спи и не знае покой даже и по празниците! Не мога да разбера защо ми е толкова смешна тази тема, колкото пъти вляза и чета, толкова пъти се смея с глас. С пълното съзнание за своята теоретична немощ, не мога да си представя защо ще ми се налага да повишавам тона чиста квинта и да го понижавам с умалена, ако това е аритметиката за достигане от С до С диез... Ще се въздържа от предложения за рационализиране и на клавиатурата на пианото, за да не стане положението съвсем патологично. Само се чудя дали някой ден да не поведа брожение на астигматиците срещу стандартното петолиние... Айде, успехи в диренията..., повече няма да се намесвам. (Не мога просто...)

Нещо залиня динамиката в тази романтична тема за женените и техните музикални странствания "из нето"..., та си викам..., да я поразмърдам още малко. Извинявам се, че се самоцитирам, ама чаках, чаках някой да се сети (или да преодолее своето чувство за такт ) и невинно да изкаже предположението, че човекът си е намерил деликатен начин да се отърве от мен ('шот и аз съм едно "цвеке у градинка").

И аз се присъединявам от сърце! Sad Child of Persia вече ми е в плейлиста.

Страхотно! Напълни ми душата... Чакам цигулчицата. И издателите за дуетите с Нора. (Да им се не знае и търгашите нескопосани, ако бяхте направили някой захаросан боклук, нямаше изобщо да ти се налага да ги убеждаваш, че има смисъл...)

И на живо е разкошна! Тя просто така си пее - мерено, лирично, точно, прекрасно. С много афинитет към хармониите. Полирана! Много хубава колаборация с канадеца, не спирайте. Сега виждам, че в "Какво, къде, кога" се е появил анонс за Mid Night Sun по телевизия СКАТ. Ще чакам да пуснете репортажииии, Mis P.!

Аз не мога да споделя всеобщото нещастие. :) Първо, мъжът ми сума кандърми ми отправи (цяла година!), да се регистрирам във форума. А миналата година, докато пеех Too Many Tears на Снейк по нощите, беше стоял 20 минути в коридора пред вратата на кухнята (където аз се вихря...). Бил жаден, но не смеел да влезе, да си налее вода. И останал отвън на студеното, по чорапи, да слуша. Като прекъснах за малко, влезе и каза: "Това, последното изпяване, не го пипай. Ти така пя, че не можах да мръдна от мястото си..." Не е музикант, нито има аспирации или способности в тази посока. Но знае, че за мен музиката е неприкосновен периметър. И това му е скъпо. И МОГА ДА СИ КИСНА ВЪВ ФОРУМА КАТО ПАЯК, когато и колкото си поискам, докато свет светува и има Интернет (пукнете от яд!)...

Може ли линк към обяснението..., че аз на някакви приливи и отливи кротко потъвам в теоретичния раздел и току си "зацапвам главата" с някоя умна приказка.

Ся ш'ти го обЯсним "прогреса" в натурален вид, защото тия гръмки 'общи положения' имат смисъл, ако са налице някои необходими и задължителни условия. Конкуренция значи "състезание". За да има състезание, трябва да има ясни критерии, по които участниците се съревновават. При така сложилият се кич, познат като "поп-фолк", единственият ясен критеий за конкуренция е паричният - завладяването на повече и все още неуплътнени пазарни ниши, от които може да се генерира оборот. Колкото по-ниско (до масите и народа) слязат фолкините и продуцентите им с "нестандартните" си решения, толкова са по-"конкурентноспособни". Затова аз твърдя, че критериите за "конкуренция" в поп-фолка не са музикални, а профански! Ерго, "прогресът" в този стил (както и в много други сфери на родния ни обществен и икономически живот) е подчинен на вездесъщия принцип: Оборот за сметка на качеството. Въобще не ми е съвестно, че мисля така и не съм способна по какъвто и да е начин да се преиначавам или да лаская представителите или почитателите на въпросната "силна музика"!

^^ Браточка, идеята е точно, че пускаш тема за музика. Като питаш средностатистическия слушател където и да е: Как свързва името ТОТО с музиката, колко души ще се сетят за теб? (Дядо Коледа, Мама, тате, гаджето и десетина приятели...) И какво толкова странно има, че хората извън тесните ти роднински, лични (и митични) отношения НЕ ТЕ ПОЗНАВАТ и не приемат твоите ограничени виждания? (Или да ги наречем направо евтини посегателства върху име, което в музикалния бранш има стойност на интелектуална собственост и търговска марка!!) Привличаш внимание към себе си по некоректен начин... Не знам на колко години трябва да си, за да ти светне лампата.

Мдаа, и аз си признавам, че името ТОТО ми създаде съвсем различни очаквания. А публкуваният речитативен продукт само загуби от сравнението. Ко да праЙш? Въпрос на свобода, артистичен избор и "младежки непукизъм"... В крайна сметка, кви са па тия... ТОТО?

^ Няма нищо да им се загуби на парчетата, ако на места решите "да се съберете", без да изневерявате на стила си. Просто на някои фрази ми липсва маааалко по-изразителен рисунък, за да има обособеност на композиционните части (а и човек да остане с впечатлението, че все пак сте репетирали и мислили партиите заедно ). Иначе... Супер сте! Искам да чуя тия парчета, направени в студио. Всъщност, искам да си ги слушам, прекрасни са! С най-голяма радост си признавам, че не бях права и ме опровергахте категорично с музиката си! (Тъй като за феста аз бях на мнение, противно на това на Боби, защото кандидатурата ви ми се видя доста нестройна... Бяхте една от дебатираните групи, няма да крия.) Но на сцената бяхте истинското ЧУДО! Не баш трио и вече Regenkatzen... Много хубава музика, евала!

Жестока тема! Предлагам да си организираме форумна кампания "Женени с деца". И искам да я подкрепя със следната невинна идейка: П.П. Хммм, синхронът на часовниците и часовите зони ще бъде проблем, но мярката може да се прилага веднъж на всеки 4 часа, като броенето започва от 22:55 часа, БГ време на 1 януари, 2010 година (примерно).

broken_16, Привилегията да те чета беше изцяло моя. Ето как се развиха твоите собствени коментари. Не всички стилове са метъл. Без да се смообиждаш или самоизтъкваш непрекъснато, можеше да започнеш всичко с няколко прости изречения: Вдъхновявам се предимно от стил 'метъл' и различните му подформи. От N години се опитвам да пиша текстове за такива композиции. Очаквам мнения и коментари. ------- Да, ти се държиш детински и това носи определено очарование. Пожъна достатъчно силни и остри реакции. И достатъчно симпатии. В този форум метълът е на особена почит и имаш среда за развитие. Стига да искаш.

^Темата се напълни с неподозирани дарования! Ще издам албум в характерен стил, ако не престанете ти и Broken_16! Груба грешка допускаш! Благодаря ти, че си оценил смеха в отношението ми (а и не само ти). Аз, разбира се, смирено приемам, че точно за една 16-годишна мома е напълно нормално да не слуша чуждо мнение, защото се е 'преразвила', докато на коленете й ридаят състрадателни китарни корифеи... Е, родната музика очевидно ще се радва на още високи достижения от типа: "Ти си мъртва за мене" Vox populi, vox dei. П.П. Пусти климактериум! Отивам да си изпия хапчето.

Съм! Въображението не може да ти роди простащините, маймунджелъците и скечовете, които измислям по тоя повод. - Давала съм й нож, защото поиска да се самоубие веднъж (тежкият екзистенциален проблем беше, че не ходим на "Патиланци"). Плака ми в ръцете после, докато заспи. - Учих я ДА НЕ ПСУВА и да не се обижда от псувни в училище, като обясних, че няма нито една срамна дума в тези изрази. А после разигравах сценки на чужденец, който е поискал да го научат как е на български: "Добър ден, много ми е приятно", но любящи българи са го научили да псува. Лъчезарно и убедително - като поздрав. Побърках я от смях. - Наду ми главата с Rihana по едно време и отнесе маниашки пародии от моя страна. Вече почва и да ми връща. И е супер интересно. На 11 години. Рисува, дала е най-силния резултат на първите си матури от целия випуск (с максимален брой точки и на четирите изпита). Чете Стивън Кинг. Не показвам на никого правия път. Който ще, да мисли! Край на OFF-a.

Аз пък, за разлика от теб, ти бях прочела цялата първа тема, но не писах там. И тук съм ти изчела текста и всичките ти коментари, някои дори - по два пъти. Освен това отделих време, да се правя НА ШУТ, за да ти обърна внимание върху факта, че положението с твоята поема е драматично (даже леко 'кърваво'). И изобщо не съм сгрешила в преценката си. Не, напротив, ти вече заяви необходимост да се учиш, така че остани в този сайт. Чети повечко, преди да пишеш. Намери подходящите раздели, за да споделиш коя е любимата ти музика, защото тя вероятно те вдъхновява най-много да пишеш текстове. Кажи кои са примерите (поети, текстописци), които те ръководят в начинанията ти. Дай възможност на хората да те опознаят повече и разговорите ще потръгнат. И влизането във форума ще ти носи повече радост. А това, че си щяла да почнеш 'да крещиш' леко ме разсмива. Сещам се за една приятелка, дето я возихме на водно колело на Клептузата във Велинград и го разклатихме силно, при което тя по средата на езерото се развика: "Спрете веднага! Ще сляза!" Благодаря ти за отделеното време да прочетеш каквото прочетеш! Моля те, обаче, прочети внимателно и другите коментари. @Лими не смята, че ти трябва да пишеш за пиенето и мезетата, а си е въобразил, че след петата ракийка аз съм се се развеселила неудържимо - в твоята тема... Много от хората тук те защитиха от мен, а не ти се подиграха. А ти реагира крайно заслепено - на тях се разсърди, а на мен благодари. Пишещите хора трябва внимателно и задълбочено да преценяват реакциите на своята аудитория (аудитория, това са читателите ти). Хайде сега, прочети си още веднъж внимателно цялата тема и вече ще си научила нещо от този 'унизителен и безсърдечен сайт'! :)

^ Момее, I've been pulling your leg, душко. Вече не ми оставяш друг избор. @Лими е по-жалостиво създание от мен, но ти прави мечешка услуга. Затова недей да ми благодариш за подробния коментар, а чети какво ти казвам. Имаш време да се научиш да пишеш, друга надежда не мога да ти дам. Никой критичен, самовзискателен, работещ, мислещ и стойностен творец НЯМА да застане пред хора и самонадеяно да заяви, че е голям талант и може всичко. Това, което ти казвам, не е куха сентенция. Човек наистина е лаком в пожелателното си мислене и 'високите' си намерения и окаяно безпомощен, като опре до осъществяването им. Като спреш да твърдиш, че създаваш 'от пиле мляко' в текстописането, ще си готова да започнеш да се учиш. Колко време ще изгубиш дотогава, зависи само от теб. Двата стила, които съм ти предложила, са прерогатив на хората 'с диагноза'. (Ако зависеше от мен, такава музика ще се слуша и създава в изолирана среда, на пълен пансион, при строг режим на достъп, защото изпълнителите и авторите й са много, напористи и до един - скучни. Пречат.) При теб става дума просто за 'проблеми на растежа'. Това е успокоително. Имаш достатъчно време. Успех!

^ Гледам, че философическата мисъл в темата бележи ръст... Не опират нещата до късмт... Аз съм запозната с предишната тема на момичето и още тогава се впечатлих, че тя може всичко в текстописането. И аз искам да бъда като цар Киро: "Кажи ми к'во уиски пиеш, да ти свáрим един кашон." За музика става дума, де, фигуративно така се изказвам. Малко ми беше неудобно да се бия в гърдите, щото наоколо има и по-мислещи, а и по-скромни музиканти. До вчера! Когато внезапно, докато четях словата, излезли изпод перото на всичкоможещия, ме напуши един потенциал! И натуралната ми естрадно-фолкотечна мисъл се освободи! И реших да предизвикам тази микроексплозия на несправедливо потъпканите таланти... (Извинете ме, чувствата пак надделяха над разума... )

^^ Имаш предвид, че мога да направя пачки по празниците? Мога. Broken..., не знам що не ме изби към "стила на Рок", докато се запознавах с това четиво. Приеми, че повредата е в моя телевизор. Дай ми пример за "стила на Гор"? Горице ле, лилянова, Горда Стара планина, Гор-гона Медуза...

^

Не съм предполагала, че тази поезия ще събуди у мен такава стихия от пламенни чувства! Затова реших да претворя последните куплети в музика. Дано уважаемите съфорумци не потъпкат нежните цветя, напъпили плахо в душата ми... Представям два различни стила: Първи опит - с двата куплета Втори опит - само с първия от двата цитирани.

Нормално е да имаш подобен проблем в началото. Това са отворени гласни и на тях се издишва повече въздух - оттам и тенденцията да си 'помогнеш', като пренесеш трайността на тона върху съседната или близка по звучене гласна (и или ъ). Не дишаш добре - това също е фактор. Единият вариант за справяне с проблема е уроци - но тук съм гола вода с препоръките. Другата възможност, обаче, е да опиташ с пеене на някаква по-различна музика - дано не ти е скучно. Даже трябва да ти е интересно. И да си я тананикаш тихо, без да се натрапваш никому. Може в трамвая, в автобуса или в метрото. И докато го правиш, неволно ще си представяш как би си я изпяла, ако няма толкова народ наоколо. Това настройва целия гласов апарат. И накрая се получава ефектът, който искаш.