Angelina Sekulova

Аз чух и оригинала. Пеенето е безкомпромисно - маса и сила! Ето няколко препоръки от моя милост: Не си стягай гърлото. Не разпявай ъ в remember и на i в rain, защото гласът ти трепери и става жестоко мазало. Стреми се да пееш на e и едва накрая произнеси -in Разпредели си дишането така, че след n в края на фразата да ти остане въздух. Дори се упражнявай целенасочено да изпееш фразата точно и да издишаш оставащия ти въздух накрая, така че да се чуе. Много интересна бленда имаш и постигаш техниката на така мечтаното от много тукашни форумисти "дране" (което аз не мога). Но в останалата част от пеенето имаш доста да си поработиш. Научи се да пееш просто и точно - мелодиите на тия парчета не са с академична сложност. И после, като пуснеш и другите техники "за ефект", те наистина ще изпъкват и можеш да направиш страхотни неща! А сега ефектните фрази, на които гласът ти "дере", не изпъкват с особена сила, а стоят като спасителен пояс, за който бързаш да се хванеш, защото останалите "движения" те уморяват... и почваш да се давиш. Аз също (в свойта буйна младост ) можех да пищя едни височини като Марая Кери. И доста разчитах на този ефект, но си игнорирах остатъка от диапазона. Докато една вечер не пях в кръчма с температура, ама с вироглави намерения. И оттогава загубих тези тонове (те пък и не ми липсват ). Но ти вземи се понаучи да пееш и не се напъвай, когато си с болно гърло. Чула съм ти всичките неща и до този момент и пеенето не е добре (според мен), обаче е интересно - и като подход, и като стил. И има накъде да се развиваш.

Големо вдъхновение да се упражняваме, страшна песен, страшно чудо! А ти самият имаш ли търпение да си го изгледаш/изслушаш това видео отначало докрай? А какво представяш? Кавър!!!??? Музика ли е това? А би ли казал, че един актьор си знае ролята (или я играе!), ако, докато я чете, срича? Ще гледаш ли пиеса с такъв актьор? А миниатюра? А петминутен скеч?

Полифоне, На мен това, което си направил, ми звучи много свежо и непринудено и извиква носталгия по отминали времена... Но ми се струва, че в него има повече от една песен. Насъбрал си теми за половин албум! Звучиш като момчешка група, запалена да направи medley на Beatles или Hollies... Не знам как, но ти го отчитам като плюс. Аз, макар че съм фен, не мога да им вляза така под кожата... Освен това, знам какъв див труд е разработването и наслагването на толкова вокали. И си давам сметка, че влизането в студио с такъв багаж е доста тежък експеримент. Поздравления за хубавата инициатива! Мисля си, че в хода на работата ще си намериш водещата концепция. П.П. А аз непременно "ще слушкам и с двете уши" и ще следя развитието (защото и на мен ще ми се отели вола, като почна да плащам студийно време ).

За yotzzo. Една от любимите ми. Unprejudiced...

Само Къци Вапцаров може да се шегува толкова духовито. И Цар Христо ІХ от раздел (кратък) "Джем". Хуморът цари навсякъде около нас. Както и финансовата криза. Затова може да се каже, че в България няма криза, щото няма как да я усетим.

Много сладко изглеждаш. И много сладко пееш. С настроение и много мило и топло излъчване... Това не са парчета в стил, който слушам, признавам си. НО... от позицията на човек, който трудно ще се довери само на очите си , ти препоръчвам силно да си купиш някакъв микрофон и да записваш само аудио. Това ще ти даде две възможности: - да изчистиш неточностите; - да помислиш и за аранжименти на вокала. Това, второто, особено се налага, защото, прощавай отново, но на певиците в този стил имам усещането, че като им чуя 2 фрази, все едно съм им чула 202 парчета - ама нишшшщо не може да ме изненада! Действай, работи и мисли! Пееш със сърце и душа - това е най-голямата гаранция, че имаш ресурс за творчески решения! Успехи само! П.П. А косата си я оправяш и преди всяко парче... И коленете си кръстосваш, така че да влязат в кадър.

Толкова съм благодарна, че има хора като вас, честно! Видях и чух нещата ви и си признавам, че не съм изпитвала това чувство отпреди поне 6 години, когато с една група чужденци разлеждахме стария квартал на Ловеч. И попаднахме на един екскурзовод-историк, когото от културния отдел на съвета бяха изпратили "по заместване", защото го смятали за луд. Само дето, докато този човек ни водеше из старите къщи, имах чувството, че предметите почват да светят поради думите му. Софрите, столовете, миндерите, чергите, съдинките, скъпи стъкленици от есенции в къщите на богатите търговци, мястото, където е творил Панайот Пипков, църквата, в която е пял Левски... В една от избите ни пя лозарска песен - не майсторски, но проникновено и с душа. Накрая цялата група беше категорична, че този човек просто не живее за себе си и трябва да бъде възнаграден. Опитахме се да му надплатим билетите, но той след пет минути дотича през площада и ни намери под чадърите на най-близкото кафе, да върне малкото, което можеше да не отчете и да задържи за себе си. Момичето на масата до мен се разплака и каза: "Аз не мога да бъда такъв човек." Той пък от своя страна настойчиво помоли да не казваме в общината как ни говори и пее, защото щели да спрат да му дават работа... (!?!) А наистина, където минеше, имах усещането, че къщите и улиците са пълни с живот, вратите се отварят с големите стари ключове, но стопаните на дома просто са излезли за малко, за да можем да надникнем вътре и да чуем разказа, сред което ще се върнат и ще подновят обичайните си занимания. Пренесе ни в други времена... Разказвам ви го толкова подробно, защото, като гледам клиповете и снимките ви, усещането е същото! Вие просто живеете с това, което правите и то живее чрез вас! Аз не съм познавач на тази музика, но предпочитам да я опозная чрез някой, който умее да се превъплъти в духа й, вместо да пише дескриптивни етнографски студии или да създава документално кино за нея. Истински ви се радвам и добре дошли във форума! Ангелина

^ Изрод...

Доизкарах нещо, ама съм продължила след Роко, че покрай @flisk няма място за броене... Мале, такъв звук се заформи в тоя джем... Имам чувството, че всеки от нас е застанал в различна 'галерия на пещерата'... Преброител джем

И кво ти вика - "внимавай на какво свириш" ли? ХАХ-ХАХ-ХАХ... Колко деликатно, колко прозорливо! Според житейската максима ...всички малоумни женски междукрачия, решили 'да се пробват' кат пьивици, задължително пропяват след секса. С когото трябва... Затова проблемът трябва да бъде разглеждан в две хипотези: - в интервал до 24 часа (ако си говорим за глас и секс); - в широката панорама на кариерното развитие (за всички случаи, при които гласът е 'избираема опция')...

Не е истина просто... Какъв подем, какво развитие! Аз съм в 'културен шок' и не мога да се включа. А и ми е ужасно смешно (не знам защо...) Трябва обаче да отчетем заслугата на Tozi, който идьинствен вникна в душевността и творческите идей на Автора, дет не муй лесно! Не е прилично да ми четеш мислите по тоя начин, протестирам!

И мен ме тегли към същото, но съм безпомощна! Не мога... ...да ръмжа като калорифер с една счупена перка на вентилатора... ...или да издам звук на прясно употребена носна кърпа, газена от Пернишки влак...

Уникална тема...

Много гот се е получило! И ciriljhonson с това "соло на гребен" - хем има пързалки между тоновете, хем е толкова идейно! И, независимо от различния тон на китарите, Роко май е сложил някакъв ефект или е филтрирал целия трак, та всички партии звучат подравненко... Супер сте! Дано ми остане време до края на седмицата (и да ми хрумне свеж запас от идеи)...

Текстът е още по-замазващ, но си говорехме за пеене май. Изключвам втория запис, той продължава 10 секунди. Първият трак обаче е кавър и е невероятно осакатен. Допускам, че си бил със слушалки и не си се чувал особено добре. При все това личи огромна певческа неадекватност. А "лудостта" ти стои толкова естествено, че се притеснявам да се усмихна. Можеш ли да пееш изобщо? Не се бъзикам. Нито ще те бъзикам, ако не можеш.

"Бъзикам" се пише, човече. Само дето аз не виждам повод за хумор в тия записи...

Бицев, благодаря! Беше ми важно да чуя твоето мнение. А текстът... произтече от изкривената ми представа за броенето като за "вокал". Tozi, втората редакция на твоя трак, с редуциран ефект, е по-сполучлива. Естествено, не си се отклонил от характерното си джазменско свирене и интерпретаторска находчивост! Може би тук е моментът да помоля тези, които предстои да се включват, за повече хомогенност при подбор на ефекти и нива - ако може да удържим схемата в нещо като "композиционно цяло". Даже който прави финала, нека се намали на последните фрази, та останалите участници да могат и те да пуснат последни акорди или по няколко тона, и да го завършим "като бенд". Аз ще следя развитието и където има възможност (или предизвикателства), вероятно ще поизпея още някоя "къдра", хармонийки или дискретно "повторение на повтаряемото" направено хорусче... П.П. Тонът и идейките на yotzzo ме изкефиха много..., ама не се навързах след него, щото съм зависима от "преброителя". Hillbilly, аре не се скатавай, молим те!

Тази тема е интересна... Чета от позицията на човек, който от две години прекъсна ангажиментите си по клубове. Човек, който не се издържа с музика. И "галеник на съдбата", дето през последната си "клубна" година не помни да е участвал в дни, различни от петъци и съботи. Бицев няколко пъти се опита да събере темата върху основния въпрос - има ли наистина такава договореност между собствениците на клубове и (в зависимост от капацитета и оборота им по принцип) доколко тя е решаваща? От друга страна лайтмотивът на темата е: "Няма публика." Аз пък смятам, че има. Пъти по-малобройна от тази на чалгата. Сегментирана - според стиловете, според различните цени в заведенията за жива музика. Въпросът е каква публика ни трябва, как да си я привлечем и да я задържим? Какво правят групите и собствениците на клубове по въпроса и разговарят ли помежду си, ако нещо куца? Споделям мнението на Рафо, че началният час за свирене в клуб трябва да е по-ранен. Късният час отблъсква публиката. Всички аргументи от общ характер - какво трябва да е заведението, обслужването, кухнята, вентилацията, тоалетните, местоположението, техническото оборудване и пр. са дъвкани и в други теми. И са съвсем валидни. Аргументите, свързани с културното наследство, липсата на клубни традиции, афинитетът към "авантата" и пр. също са верни Но мога от собствен опит да кажа, че публика се създава и се "отглежда" като малко дете. От една страна с труд, от друга - с внимание. Публиката, която знае как изпълнявате/интерпретирате кавъри и ви харесва, ще ви хареса и с авторски проеткти. Публиката трябва да бъде канена за участията ви - по телефона, с писма, лично. Публиката трябва да получава послания с различно съдържание и настроение, за да й е интересно. На публиката трябва да й се създадат навици. И тези навици да не се компрометират, а върху тях да се надгражда. Съвместяването на авторска музика с навиците на публиката е деликатна материя. Публиката трябва да разбира, че сте й приятели. Желанията на публиката са важни (но не най-важните). Качеството на публиката е критерий за качеството на музиката, а не парите. Би било перфектно, ако двата показателя съвпадат, но много хора явно още не са достатъчно бедни и могат да дават пари за глупости. "Вчичкавените" консуматори на блус и бира в доста случаи са по-ерудирана и изтънчена, а и по-плащаща аудитория. Ако аз съм публика, не бих отишла в клуб, да слушам авторска музика, ако не познавам бандата отпреди или ако не ми я препоръча приятел, на чието мнение се осланям. Ако съм собственик на клуб, ще се стремя към единна репертоарна концепция; ще прослушвам групите доста обстойно, преди да им дам сцена; пропуснат саундчек ще значи недопускане до участие; а появата на чек или на участие на пиян или надрусан музикант, ще означава едностранно прекратяване на всякакви делови отношения. За се възприемат добре (или да бъдат предпочетени) българските групи, желателно е да съзнават, че в широкоразпространените стилове тяхната музика всъщност се конкурира с представите на публиката за световните образци, а не с музиката на другите им български колеги.

Не можах да чуя "сампле-то", защото сървърът ми рече да го чакам 1800 секунди. Конвертирай го в мп3 формат и го качи на друго място, моля. Ето сега, оставена без ориентири за твоите гласови характеристики, лет ми guess какъв ти е бизнесът: а) Ти си най-добрият логопед в България. б) Ти си проф. Юлиян Вучков. Аз бъзикам ли се с теб? П.П. А такива теми модовете ги трият. Според мен и на тази не й остава още много време виртуален живот...

Feel The Sound Inside!, логопедът е специалист, който ти е помогнал да преодолееш някакъв говорен дефект, той не може да се изкаже компетентно за твоето пеене! Сега си на 21 години. 21-15 = 6 Бил си на 6 години (!?!), когато заветният логопед ти е казал, че с това ще си вадиш хляба. Предполагам, че тогава си му изпял парчето "Хей ръчички" и си го шашнал! А през последните 15 години някой друг казвал ли ти е, че пееш добре? За логопеда вече знаем. Зъболекарят как те възприема?

Представа нямам... Много ми е трудно да разбера какъв е смисълът на това изречение. Предполагам, че се опитваш да попиташ дали за твоя тип глас има подходящ СТИЛ песни. А в зависимост от стила, английският е избираема опция. ------------- Какви неща пееш? Пусни някакви записи, така наизуст никой не може да ти каже! От ника ти не се разбира момче ли си, момиче ли си, на колко години си и пр. Кои са тия "всички", които си говорят с теб за пеене - музиканти ли са, роднини ли са? Защо намираш тяхното мнение за меродавно? Ако ти е трудно да отговориш на всички тия въпроси, ето един по-прост: Кои са певците, които според теб пеят "хубаво"? (Изброй 3-4 имена.)

Възползвах се от идеята на yotzzo и Бицев... и от съвета на Tozi - да "ПОВТОРЯ ПОВТОРНО ПОВТАРЯЕМОТО ПОВТОРЕНИЕ..." Дотолква ми стигна "русата мисъл". А които знаят колко е 2 и 2, са поканени... на лафче. 1-2-3-4 Blues

- Не е в това проблема, всички ми казват да продължавам да пея след като спра. Какъв късмет! А на мен всички* ми казват да спра, след като почна. - Дори един много добър логопед ми каза, че мога да пея. И аз взех да заеквам, докато те чета. Дай ми координати на този лекар, да ми предпише 'терапия чрез изкуство'. - Но , искам да пея само на английски език , а повечето песни изискват различен тип глас и за това не мога да се ориентирам, дали изобщо за моя глас има някакъв тип. Да, така е. За английските песни ти трябва глас от английски тип. ------------- *Всички в моя случай се отнася до персонала в психодиспансера - докато още си мислеха, че състоянието ми е лечимо. П.П. Такава бистра мисъл...

Ако съседите не те гледат с кръвясали очи на следващия ден.

Стана ми интересно в тази тема. Не знам дали разсъжденията ми ще помогнат на авторката, но поне аз си мисля, че разбрах как да обясня разликата между "изкуственото" и "естественото" вибрато. Ако се ръководим от метода, предложен от Caruso (който аз не съм използвала лично), то полученото вибрато се явява функция на височината на тона - в случая на упражнението височината варира в интервал от половин тон. Това ще да било път към "изкуственото" вибрато. Предполагам, че интервалът постепенно трябва да се намалява, защото половин тон си е много. А "естественото" вибрато, тъй като се регулира чрез налягането на изпуснатия въздух, се явява функция на силата на звука. Пуснете си запис на каквото и да е вкъщи и си играйте с потенциометъра на усилвателя. Слухът възприема бързото намаляване и увеличаване на силата на звука като разлики във височината на тона. Обаче не са. Даже си гледах графики тия дни на тонове, изпяти с вибрато - честотата не мърда, а само децибелите оформят една "къдра" по синусоидата. А на авторката, задала въпроса, искам и аз да кажа, че и моето вибрато ме споходи късно. И се получи абсолютно спонтанно - в момента, в който се научих да дишам с диафрагма. Без да знам как точно... Но вече мога да го използвам или да си го спестявам напълно съзнателно. Успехи и скоро да чуем песни!