Ами в известен смисъл да кажеш "няма слаб с." или "всички с. са слаби" говори едно и също.. Че са смотани, смотани са... но ако са всичките по един начин смотани, в това вече има нещо ? ПРинципно всяка дръм машина базирана на 16 семпъла (или малко повече ) е зле. Не бих ги ползвал в настоящето. И все пак, дали всичко излязло от тях някога, е смотано? Това е риторичен въпрос
Хубавото на това да бъзикаш старите нелепи свирки е справедливото чувство за ретроградност срещу модерни клишета. Толкова PR се прави на аналоговите синтове, че всеки си мисли, че ги е чувал, а всъщност ги чуваме само настроени по определен начин. Навсякъде се споменават с едно и също - с дебелите си (или резонантни) басове, меки стрингове и подобни. Но, разбира се, всеки синт има някаква уникалност. Ако я откриеш и я използваш, колкото и да е прост, си с една крачка напред. Споделям мнението, че колкото повече те ограничава нещо, толкова повече тe провокира да извлечеш най-доброто от него. Това важи и за самия инженеринг на свирките: когато не са имали достатъчно херци и мегабайти, са се опитвали да направят звука добър с други хитрини: нещо, което в наши дни определено издиша за сметка на мегабайти и херци.
Лично аз получавам замайване от многообразието на vst-ta и семпли в компютъра например, и такова фокусиране ми е винаги полезно. Още повече, че определен звук сега е cool точно защото някои хора са го извадили от контекста му и са го вкарали в гъзарски микс
И тъй като на Запад, общо взето, се раждат стиловете, то когато например продават в еBay някой руски синт, го сравняват с Moog. И който го купи, се опитва да докара от него звукче на Moog. А това си е пълно недоглеждане.