travelcaster2

Благодаря, момчета. Отделих малко време и за избора на китарата, с която да го свиря. Тази сама ми подсказа някои неща...

Благодаря ти! Кирил го включи и набира скорост.

Мајкл Џексон бил Македонец http://okno.mk/node/12651?fb_action_ids=10151908430634901&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%2210151908430634901%22%3A10150242433471531%7D&action_type_map=%7B%2210151908430634901%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D

CyberGene, напълно съм съгласен с теб. Изцяло модална представа можем да получим примерно от няколко ирландски популярни фолклорни песни, нотирани и обяснени към съответния лад (мога да дам примери, ако е необходимо). Те не се нуждаят от хармония и буквени знаци за акорди, както и от арматурни знаци дори. Те се хармонизират автоматично, естествено. Те са изцяло модални. Също и So What. Композицията по начало е мислена авангардно за времето си като модална. И е доказана като такава. Огромна иновация за онзи новаторски период! А тук са дадени 3 акорда в някаква последователност. Как да подходим към тях? Ето и Stone задава въпроса как възприемаш свиренето на един или друг лад според акорда на момента. Въпросът остава отворен... Можеш, разбира се да го обясниш с проходящи тонове и алтерации. Аз твърдя, че тези тонове, ситуирани на силни времена, повторени няколко пъти вече не са проходящи (или leading) към акордовите тонове, а са легитимиращи даден лад. Ти как мислиш?

Поздравления, колега! Арматурата е за Gb Lydian. Ще ми е любопитно да науча как да променям арматурни знаци в Сибелиус. Да ги пиша на ръка е архаично. Примерно А Мелодичен минор. 1. "Ааа, онази Ла гама, която започва като минор, но завършва като мажор?" (мой ученик). 2. Сол#, Ла, Си, До, Ре (до тук е умалена скала: полутон-тон-полутон-тон), продължава от До, Ре, Ми, Фа#, Сол# (целотонна скала). 3. Или минорна скала с повишени 6-та и 7-ма степени (за разлика от Натурален минор) малко трудничко за смятане. 4. Как да я обясня най-разбираемо - с изписани арматурни знаци, разбира се.

Е, вие ме заядохте, взехте ме за мезе. То не беше Пат Мартино, Франк Гамбали, че чак Майлс! Аз лично предпочитам първото парче от втората страна на плочата - "All Blues" и солото на Cannonball Adderley. Иначе Майлс е като Пикасо в кубичния му период. Когато имаме функционална хармония Dm - G7 - C няма Дорийски, Миксолидийски, Йонийски. Всичко е в една тоналност и е До мажор. Ако обаче се добави някой черен клавиш става друго. При нашия случай е сигурно, защото почти сигурно прилича на почти бременна девойка. Любопитно ми е какъв и е статуса, когато нейния смях дочут от другата стая на купона постепенно преминава от момински към женски. 2 начина на нотиране: 1. Приемаме, че F#m, G и A са 3-ти, 4-ти и 5-ти диатоничен акорд на Ре мажор (2#) На F#m не свиря Фригийски, а F# Еолийски (3# модално), на G съм в Ре мажор (не модално), а на А не свиря Миксолидийски, а A Йонийски (3# модално). Поне така ми се иска, защото няма септимов тон във фразата. Накрая на G свиря G Lydian Dominant (1# модално). 2. Приемаме, че 2-та акорда F#m и А са от Ла мажор (3#). На F#m и А не свиря модално, но G e чужд на хармонията и веднъж свиря G Лидийски (2# модално), а накрая G Lydian Dominant (1# модално). Значи трябваше да го нотирам в Ре мажор, за да има повече модове? Логиката ми беше да пиша по-малко бр. диези пред нотите. Аз мога да го напиша и в Gb минор и пак ще има 2 или 3 модални момента.

Здравейте, колеги и колежки. Колежките са по-малко, но придават финес и живот на форума. Темата се разду и имам чувството, че се изчерпва, приключва. Няма лошо. Пред нас са безброй много теми, свързани с музиката. От случайно попадналата идея в среднощен час да споделиш със съмишленици до научния "кабинетен анализ". За финал искам да споделя 2-3 мои извода за модалното свирене. Както всички знаем, мажорът се различава от минора по терцовия тон (медианта). Когато тя е на голяма терца от тониката е мажор. Звучи някак оптимистично, положително, ведро, светло. Докато ако е минор медиантата е на малка терца от тониката. Тогава мелодиите, фразите свирени по тази скала звучат меланхолично, тъжно. Нека това, което казах до сега да се отнася само до Натуралния мажор (Йонийски лад или mood) и Натурален минор (Еолийски лад или mood). Ладовете, Mood-овете ни дават възможност да разширим палитрата от изразни средства. Така ако заменим 4-тата степен в мажора от чиста кварта спрямо тониката и я увеличим (повишим с #) на увеличена кварта се получава Лидийски лад (mood). Той остава мажорен заради непроменения терцов тон, но има ново, свежо, дори екзотично звучене. За До мажор (белите клавиши на пианото от До до До) вместо Фа се свири съседния по-горен черен клавиш Фа #. Също така за минора. Ако заменим 6-тата степен от малка секста на голяма (спрямо тониката се смята този интервал) се получава Дорийски лад (mood). Пак е минор, но е по-светъл, в 90% от случаите по-въздействащ. За Ла минор (белите клавиши на пианото от Ла до Ла) вместо Фа свирим съседния по-горен черен клавиш Фа #. За момента да спрем до тук, да не стане тегаво. Извод: 1. За мажорен акорд (но не септакорд, че има друга функция) свирим Лидийски (4-та степен повишена). 2. За минорен акорд свирим Дорийски (6-та степен повишена). За да достигнем бързо до тези два лада има два начина (въпрос на избор). За Лидийския или да видим коя е 4-тата степен и да я повишим или да свирим мажорна скала 4 степени надолу. За Дорийския или да видим коя е 6-тата степен в Натуралния минор и да я повишим или да свирим мажорна скала на цял тон надолу. Последно: акорд До мажор - за да свирим До Лидийски свирим Сол мажор (4 степени надолу) акорд До минор - за да свирим До Дорийски свирим върху скала Си бемол мажор (цял тон надолу). Казаното до тук предполага, че могат да се свирят скалите възходящо, низходящо, от всеки тон нагоре и надолу, със секвенции и всевъзможни ликове. Следва продължение...

Вижте участието на John Huldt. https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=bPwzwFSI61E + TAB тук https://www.facebook.com/johnhuldtmusic?fref=ts а тук https://www.youtube.com/watch?v=uVF-tDHOgmY в 32 минутен урок показва много техники и ликове на SRV, Клептън, Франк Гамбали, Гътри Гован, Стив Вай и др. Използва много модални похвати, флажолети, дисонанси (секунди), бързи арпежи, специален подход към пентатоники и мн. др. И всичко това върху тази хармонична схема. Направо го букмарквам, защото е много напред с материала. И е бил на 1-ви места.

Това се случва, когато търсим евтиното. Картонен и Соц. звук.

Благодаря ти. Аз не си ги харесвам, но такава е поръчката. И дори малко преигравам във видеото. Не съм добър артист. Не си прося комплименти, просто в 1.30ч трябва да си казваме истината.

Добре, вече всичко се изясни. Прав си, че не се слагат диези за еднакви ноти в един и същи такт. Нотацията, на която държа е от пост N 45. Преди това бях допуснал грешки, за които се извиних. Въпреки това ти ползваш грешната ми нотация от пост N 20. И ако в пост N 45 преброим знаците те са не 9, както казах, а 5, което все още е повече от 3. Много грешно и опасно за мен е да се поставям като крайна инстанция, затова не си го позволявам. Нека да се насладим на изпълнението на kirilsat и да си говорим за музика, а не за граматика. А това нещо не съм си помислял да го давам с учебна цел. Просто споделих с колегите. И се радвам на интереса, който предизвика. Пожелавам успех на всички!

Браво! Велико изпълнение! http://www.youtube.com/watch?v=TzIUvJHldnQ

Обяснявам с думи прости. Специално за trendkiller. Мен са ме учили, че когато пишеш нотен текст или щим който ще се чете от музиканти, не трябва да ги затрудняваш излишно. Защото често се свири на прима виста. По-опростената нотация е задължителна! Знаците, диези, бемоли и бекари в повече пречат на музикантите да се съсредоточат в самото изпълнение. При моята нотация с 3 диеза (F# минор) допълнителните знаци са 3 броя. Сол бекар в 12-ти, 14-ти и 15-ти такт. (правилно) При твоята нотация с 2 диеза (F# Фригийски) допълнителните знаци биха били 9 броя. Три пъти повече! Сол диези на 1-ви такт - 2бр., на 5-и още 2 бр., на 17-и още 4 бр! и на 19 - 1бр.(неправилно) Това е един малък free lesson от чичо ви Митко.

Хармонията е зададена на МР3-ка, свирено само с квинтакорди, чисти, "християнски", както ги наричахме. Само накрая кийбордистът добавя септима на тоническия акорд, за украшение. Musical Prayer.pdf Но това няма значение. Ако се композира мелодия върху Фа# Фригийски ще стане още по-кахърна, тъмна. Но аз, както каза Кольо реших да е Еолийски. Звучи ми по-нормално. Пък и никой не може да ми забрани аз да си взимам решенията.

Ооо, ти си жив! Видях една чанта и помислих, че си ти.

parsekguitars, ако си го писал на Сибелиус къде намери изписването на ноти като флажолети? Аз не можах. Направо ме е срам от себе си. Чувствам се като блондинка-шофьор. "Малко крака -много педали". Тези 3 диеза в арматурата чак толкова много ли са, че не съм написал (а и ти) бекар пред Сол в 12-тия такт. А флажолетите са Ла Фа#, а не Ла Ла, както си ги написал.

kirilsat, пусни го в състезанието. Нищо не губиш. Печелим всички ние, защото ти показваш култура, душевност, каквато не е позната на Запада. Ние я разбираме. Време е и те да я разберат.

Ееее, пусни го в състезанието. Страхотно е. Няма и няма да има такъв свеж поглед към тази леко досадна хармония.

И ти, както и аз си решил, че на F#m трябва да се свири Еолийски. Започваш (в contest-а) със Сол# и го повтаряш 3 пъти. Може разбира се да се композира тема като се мисли F#m за Фригийски (със G бекар) но ще звучи по-тъмно, меланхолично. Няма лошо когато това е търсено, за да придаде определено настроение. Въпрос на избор. Просто възприемаш нещата съвсем правилно според мен. П.П. Не си лаик по въпроса, видях хубави образователни теми, писани от теб. Скромността по мое мнение е хубаво качество когато се демонстрира в ежедневния живот. Но когато си на сцена трябва да забравиш за нея. Защото публиката очаква от теб да бъдеш нещо повече от нея. Дори е платила цената на билета за това. Но това е друга дълга тема...

Бързият разбор на kolio_k вече е научното обяснение. Много по-добро от моето, защото е учил хармония в чужбина. В академията почти нищо не научихме, защото даскалите ги нямаше - ходеха по халтури. Само придобихме интерес да се самообучаваме по-късно. Но и това не е малко. С изключение на Александър Пумпалов китара и Лилия Ненкова ел. теория и солфеж, които са ми любимци за цял живот.

Благодаря на parsekguitars и на trendkiller за забележките, както и за добрите отзиви! Моля за извинение за допуснатите от мен грешки. Аз не си прощавам, просто е недопустимо от моя страна да не прегледам внимателно нотния текст, преди да го постна. За съжаление не мога да го изтрия (за разлика от доброжелателните модератори). Надявам се, че го поправих. На 3 и 4-ти такт има 2-3 До# , което за разлика от Сол Йонийски го превръща в Сол Лидийски заради 4-та повишена степен. Също и в 11-ти такт. На 15-ти такт бях пропуснал Си бекар, а на 16-ти с удивление видях грешното Ми бекар! Това е Фа бекар, както го свиря. Нотите на 16-ти такт са от състава на Ре Мелодичен минор, а погледнато като четвъртото му обръщение от Сол (какъвто е акомпанимента в този момент) е Сол Lydian Dominant. trendkiller, разбира се си прав за това, че F#m, G и А са в състава на Ре мажор и е Фригийски, но моят избор беше F# Еолийски заради по-светлата звучност. Това съветва и организатора на състезанието тук.Musical Prayer.pdf Още веднъж извинете за объркването.