ronia

това не е проява геройство, това е меко казано безразсъдство.

(ох, дано да не е имало такава тема) Имате ли си лого и разни там символи на групата? Важни ли са те за членовете й? Кой ги измисля и как решавате какви да са? Смятате ли, че като допълващ начин на изразяване те вършат по-добра работа, отколкото например снимки на самата банда? (Ще бъде хубаво да не навлизаме в областта на маркетинга, но кажете все пак какво мислите.)

аз пък съм благодарна за всеки път, когато някой от групата е проявил "неразбиране" относно гласовите ми възможности. било е някакво предизвикателство. дори накрая да не е станала интерпретацията, всички са научили нещо по пътя. така че

страшно кефи тази импровизацийка! ставам ти фен веднага

чета аз и все пак не ми се връзват нещата. за да продължават да виреят различни стилове, трябва да има някаква форма на протекционизъм от страна на заможни хора с отношение към музиката - това разбирам от написаното по темата. дотук уцелих ли?

топсън, помогни ми да разбера бе човек

не съм цитирала правилно (за което се извинявам), но и аз него имах предвид а ти май параноясваш респект

не се заяждам с никого, просто поставих един въпрос, защото смятам че е част от проблема. само че май не е много удобен за някого и той се нацупи. а и си мисля... щом няма клубен живот, остава ни да си говорим за музиката - което е още по-хубаво!

наистина темата е необятна заради множеството гледни точки и хич не ми се иска да всявам допълнителен раздор. обаче на мен ми е интересно следното: какво кара групите да си мислят, че заслужават повече публика и съответно по-високо заплащане? тоест, какво дават от себе си, за да могат клиентите на клуба наистина да си изкарат по-добре, отколкото като си пийват вкъщи с приятели на фона на любима музика? цинично, ама ако всеки си отговори честно на този въпрос, може би няма да има толкова чувство за несправедливост :think:

точно това е нагласата ако правиш нещо екстремно, не се опитваш да избегнеш прилива на адреналин, а напротив - да му се насладиш

прав си, пещерни човече. това не е мой проблем. сори че се набърках.

Еххх маа му стара бива ли да сме толкова зли бе хора!?

с какво и колко единици от него се променя това - в твоя случай конкретно? ако въобще има шанс де...

(Имам нужда да споделя точно това точно в този форум, а всеки избира какво да чете.) Хубави моменти: 1. Снежанка ми поправи една акустична китара и даже ми нарисува на нея една флорално мотивче за спомен. Така е прекрасно и почти без пари, както е казал поетът. 2. Гаджето ми подари многоцветен Stagg колан за китара, която пък е електрическа Кремона не знам от коя година. За вкъщи става обаче. И перото ми е Stagg, както и дайрето - все нови. 3. Благодарение на една обява във форума попаднах на групичка от трима инструменталисти, които си търсеха вокал. От това не излезе кой знае какво, но останахме с ентусиазиран китарист и един страхотен барабанист, с когото не искам никога да се разделяме. 4. Някъде през лятото ни се заклеха във вярност един басист и един клавирист, а той (барабанистът ни) замина за Щатите. За да движим нещата, направих записи на идеите си за песни, които имах за момента. Целта беше докато всеки щъка насам-натам да може да си нахвърля разни работи по парчетата, най-общо да има представа за тях и прочие, за да не почваме съвсем от нулата, когато наесен се върне барабанистът ни и влезем в репетиционна. 5. От около месец имам микрофон. Естествено, че е Шур, и естествено, че е произведен в Мексико. Само че е старичкият модел, 565SD, идеален като за моя глас. 6. Доизмислих или орязах или тотално промених и въобще по един или друг начин довърших вокалите на 12 авторски песни, част от които вече работим с групата. 7. От началото на декември имаме сайт. Семпличък такъв един, но прави връзка със soundclick, където са качени някакви демота колкото да не е без хич. И снимчици има, да се кефят групарите. Други моменти: 1. Едно несполучливо прослушване за неизвестна група. Опитах се да бъда "певица" за малко и вече знам - за тази роля си има хора, но аз явно не съм от тях. 2. Боледувах 5 пъти, заради което пропуснах 2 репетиции. 3. Нямаше смисъл да правя онези записи горе, защото... 4. Снощи беше 10-ата ни репетиция. За срам на всички, барабанистът е единственият, който знае парчетата и който реално работи по тях - дава идеи за акценти, преходи, закачки и като цяло твори. Но истината е, че една песен дори не можем да изкараме като хората, защото другите просто отбиват номера. Е тва не мога да го разбера. Много е обидно спрямо музиката и спрямо самия човек. По-добре въобще да не го правим, ако ще е по този начин. И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено. 5. Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж.

коУЕгата, добре си дошъл. щом си медик, интересно ми е да чуя твоите виждания за връзката между пеенето, диафрагмата и сърцето

:think: ъммм дали съм забелязала? (вж. снимката вляво) и много ме кефи даже щъ цитирам пред моите хора още на следващата репетиция

Тва ли беше по темата? Изкарахте го като нищо работа, а хич не е така... :wall: Никога няма да се разберем с моя! В репетиционната като ми е избичен с обхват половин метър заради останалата дандания наоколо, за какво доближаване до микрофона говорим въобще?! То по-добре през истински мегафон да пея...

Замисли се, защо ли не са солисти.... :think: Може би защото са хора, които знаят, че е идиотско да посветиш целия си живот на едно-единствено нещо - а не защото са пушачи

А във форума кои са най-добрите китаристки? Освен Jolene? (Извинявайте, ако повтарям въпрос, но е много дълга темата и не прочетох всичко...)

Ех, това е толкова добре казано! Евала за отношението! Виж, това сигурно е изключително демотивиращо... Ще почна да си мисля, че не трябва да излизаме на сцената :think:

аз например много късно решавам да изоставя идея за песен, която ми е хрумнала. понякога трябва да сглобя напълно едно парче, преди да разбера колко е тъпо и да го забравя завинаги. моето виждане е, че никога не се знае какво развитие ще ми хрумне и че поне мога да се позабавлявам, дори и нищо да не излезе (не че излизат гениалности, ама колкото аз да съм си доволна!). освен това, понякога хващам една от тези безумно тъпи идеи и ги просвирвам с моментното си усещане - понякога и това води до резултат. абе изобщо, не ми е много висок прагът на автоцензура каква е вашата стратегия и защо?

не знам дали това ще бъде от полза за някого, но и аз да се изтаковам по темата на първо място по значение слагам техниката на пеене. например на мен лекарите като ми откриха фиброма казаха, че е следствие от неправилна постановка още от дете - дори при говорене. в смисъл, че много съм се пънала, че много емоционално съм го давали и т.н. и че цигарите само са допринесли да ми се влоши положението с ларинкса. аз не спрях цигарите и след операцията, въпреки че трябваше. за сметка на това коренно си промених начина на живот и "постановката", за да си спестя най-вредните неща като недоспиване, надприказване по шумни заведения, крещене, имитиране на Кърт Кобейн, разните там студени и газирани напитки. за щастие пеенето ми доставя все по-голямо удоволствие. и накрая: който може, най-добре да спре цигарите, независимо дали пее или не.

ха-ха, до толкова можем

точно защото не сме и има шанс да оплескаме работата с претенции, затова питам сигурно има неща, които трябва да имаме предвид, де да знам и аз... :think:

моля ви, дайте някой съвет как при условията в репетиционната "на Пламен" да направим балансирани записи. искаме просто да се чуем отстрани и да си доработваме авторските неща. някакви трикове има ли? какво да правим и какво не? заклинания? и т.н. и изобщо има ли смисъл тая работа или е по-добре с диктофон?