lileu

Един чичка, който винаги ми е бил особен.... обаче как забива тук е страхотно:

^ Този е толкова див, че чак плаши!

@kiusha82, @niacin Благодаря за постовете! Не знам дали разгледахте подробно ъплоудите в канала на 0romio, заслужава си определено, страшна работа е този Арон! Мисля, че го гледах за първи път в drummerworld преди известно време. Явно е, че Европейската школа не отстъпва по нищо на Американската: http://www.youtube.com/watch?v=I-lJoZHVuF0

Не мога да се сдържа: http://www.youtube.com/watch?v=-DuPLdEIKwk

http://www.youtube.com/watch?v=A8PhLxpDBBM Какво ще кажете за основата на солото във втората част и полиритмите... !!! ???

Яко сеч!!!Мнооого яко сеч!!!Евала!!!

Пожелавам ти от сърце да го гледаш на живо!!! Един приятел в тубата го е гледал доста пъти на живо и ми сподели, че свиренето му е умопомрачително силно. То на видео да го гледаш е втрештително, меко казано, с какъв замах и с каква свобода на силата си свири, пък какво ли остава да се чуе и види и усети на живо. Пускам и нещо по-странично от големите имена... Малко old-school feat. blues импровизация... Ще се убедите, че шведите са наистина адски талантливи: http://www.youtube.com/watch?v=Vk_7iIwWFAc

^ Този е много шашав! > Скиите тва хлапе как потупва: http://www.youtube.com/watch?v=ODyPmWIegxk

^ Ами с паузите си много прав... паузи на силни времена - супер подход... много ми е помогнал до сега... особено в джаз свирене - казваш си - ей сега няма да свиря на първо време и... става много яко и това, че първото време ти е нагоре е супер - значи си тактуваш на ауф-такт... и аз съм така.... А при нерваноделки гледам да намеря правото броене и да си тактувам ритмите като полиритмии - единия кръг си броиш на силно време, а следващия се пада на слабо и така през един се повтарят. Примерно 14/16, на които тактуваш на всяка нечетна 16-тина първия кръг (демек на 1/8-ни), а на втория - на всяка четна... през един кръг акцентите съвпадат с правото време и става лудница... Това е приложимо за неравноделките... дет се вика има двойствен груув - сериозно. А за кавала - то е атмосфера.

Какво разбирам под груув в ритъма? (сега вече мога да мисля по-просто) Груувът се усеща, когато в даден ритъм пулсират акценти, които допълват движението на тялото нагоре, когато танцуваме по този ритъм. Тези акценти са най-често ауф-такта или кратки акценти около ауф такта - понеже човек е свикнал да се поклаща в правото време надолу. Така човек изпитва усещането, че нещо в музиката допълнително го "повдига". И наистина, сякаш става по-лесно да танцуваме, съответно и по-приятно. Съответно влизаме в точното настроение.

Упс... Вярно е, че не става баш ясно.. Извинявайте. Груувът го разбирам като симбиозата между ритмика и мелодия. Но ритмиката има ключовата роля. За мен груув съществува в тези ритмки, които предизвикват усещането за придърпване на ритъма напред, сякаш те изпреварва и събужда допълнителен порядък от честоти и вибрации в тялото, сякаш "изтича" покрай теб безпрепятствено, плавно и логично и продължава и продължава, сякаш има втори план на събития, скрити зад първия. В тези ритмики има "фокус", който те препраща във всеки следващт такт и то с такава лекота, която е много привична на себеусещанията на човек - естествена и лека.... по спирала с допълнителни възли по нея. И за това способстват акценти, които са на/от по-вискока честота (16/16) изместени от правото време и неговите половинки и съответно от математичното възприятие на човек. Прост пример за подобни "фокуси" в 16/16 ти: Все едно, като свириш с перо, всички удари да са по 1/16 ноти и започваш с удар надолу.... И след това да изкараш мелодия но само с удари нагоре, а ударите надолу са гоуст ноти. Но за да действат като "фокуси", акцентите ще трябва да са близки до правите и половинките времена: китара:_____. . . / . . . / . . . / . . . / барабани:___Ткцк Чкцк Ткцк Чкцк Т- каса Ч - барабанче ц - ауф-такт к - ауф-такт на ауф-такта - слабото време, "фокус" По тази формулка може да се построят доста груувчета... И мелодията върви по "к"-тата. китара:_____. /. . . / . . . /. . . / . . барабани:___Ткцк Чкцк Ткцк Чкцк И бих добавил, че за по-лесното и приятно изучаване на подобни ритмики можете да използвате дилей ефект.

Построяване на груув от личен опит: 0. груувът идва от ритмиката; 1. мислене и тактуване на ауф-такт, слабо време - цял нов свят; 2. фрази с подходяща дължина/краткост - една фраза съдържа поредица от тонове и плаваща/вълнова динамика с акцент/и (с плаваща динамика обозначавам стъпаловидна/последователна промяна на силата на тоновете - по възможност да се получава естествено, в зависимост от физиологията на музиканта и неговите естествени грешки) или или свирене с гоуст ноти, разбира се. - от чисто психологическа гледна точка - 1 или 3 акцента, ако се свири повтарящ се мотив - повече от 3 акцента в такт създават чувство за последваща поредица - 2-но по-дълъг такт или на по-висока честота... или минаване в импровизация с неопределена дължина 3. разполагане на горепосочените фрази и техните акценти така, че да образуват композиция по слаби времена... и не само по слаби, разбира се... но основният мелодичен акцент да е на ауф-такта; 4. мярка на дължините на фразите и цялостна композиция (за 1 такт, за 2 такта, за цяла импровизация); Груувът идва най-вече от придърпващият мотив в дадена композиция - изпреварващият възприятието акцент - следователно с малка времева стойност. Една и съща фраза, започната от различни стойности на времевия ред има съвсем различно звучене.... Експериментирайте смело и ще откриете поне 2 или 3 позиции, в които звучи грууви дадена фраза. Извинявайте за изразните средства - нямам академичен опит. Това за 1 или 3 акцента не знам дали е вярно. ... http://www.youtube.com/user/lileulileu

Когато стиловете се срещнат:

^ Много яко!

С трамвай си там - на Искърско шосе 7: http://www.pro-technica.com/read.php?cCat=102

Тази седмица бяха изкарали нови палки в Динакорд в Дружба, вкл. и дъбови и сякакви сигнатурни модели. Въобще не съм се замислял до сега за дървесината на палките. Отивам, взимам, троша (много троша) и пак отивам. И така, докато не разбрах кои са ми най-удобни - сигнатурните на Ringo Starr на Pro Mark мисля - по-дълги, и в същото време много добре балансирани, малко по-леки от 5А екстрийм на Vic Firth, но по-здрави от тях. Отдавна не мога да ги намеря на паздара. Реших да пробвам с по-леки - за по-отворена динамика, че с по-дългите е по-трудно да се свири тихо, освен с традиционен захват (поне при мен)... А и става по-лесно за пръстите и е доста забавно. Спрях се на сигнатурните на Marco Minnemann и Rick Latham на Pro Mark.. Много са приятни - Hickory.

Ще се опитам... 10кс

^... За парадидлите - има леви и десни. Редуването на RLRR LRLL (десен ляв) е различно като усещане от редуването на LRLL RLRR (ляв десен)... Странно е, но за мен е така. За Stick Control и традиционните похвати: Мисля, че академичните подходи са твърде ограничени, по отношение на персоналните особености на човек. Ако вземеш 10 учебника с подобни етюди, всеки ще е различен, всеки ще е от автор, който е съвсем различен човек, със съвсем различна физика, с различно мислене, с различно възприятие на себе си и околния свят, с различен усет за мелодия... просто различен... Не казвам, че е по-лош или по-добър... просто различен. И съответно механиката и подходът при всеки един човек са лични и различни... И специално в този учебник аз не открих моята мелодия, моето удоволетворение в тези уроци. Опитвах се, но просто тялото ми не ги възприе и ме поведе по друг път. Може би ми е бил необходим друг учебник, с по-близки до моето себеусещане уроци. Може би има такъв учебник, не знам. Стори ми се суха и немелодична материя. С липса на емоция и т.н. груув. Щото най-лесно се учи, когато има емоция и мелодия. И затова се изразих, че е за друга епоха - преди 50 години са имали други усещания хората, други мелодии и т.н. Не отричам цялото творчество тогава ни най-малко. Просто не ми допадат, понеже съм израстнал с други мелодии и ритми. Дет се вика, знам какво търся. Иначе за метода на Моулър - то това му е най-якото. Това е метод. Не е конкретна поредица от лични етюдни упражнения. Той е общ и всеки го усеща и ползва по различен начин. Както и ти показа с горните примери. Едни казват, че за заучаването му трябва да се ползва отскока на палката, други казват, че ударите трябва да се изпълняват без да се ползва отскока, трети казват, че истината е някъде по средата. Едни казват, че трябва китките да са по-високо, други казват, че палките трябва да са успоредни на барабанчето и т.н. Мога да онагледя всеки един от тези примери с линкчета, но ме мързи. Това е пример, че всеки е различен и че всеки усеща нещата по различен начин. Аз бих казал, от личен опит , че всяко едно от тези приложения има своето продължение, но няма да навлизам в подробности. А и по-добре е да се показва, отколкото да се описва. Друг е въпросът дали ще се хареса на всеки, точно това, което ти или аз разбираме и ползваме и показваме от този или друг метод. Някой може да търси нещо различно. Старите барабанисти имат своята заслуга безспорно. Метод като този, обаче, е по-стар и от тях. А вече как се преподава - това е въпрос на отношение и способност. Може да е някой стар чичка, ма кат та шибне с палката по главата, използвайки точно този метод, веднага ще ти харесат упражненията. Задължително!... Може би някой ден, като зацикля, ще хвърля пореден поглед на тази книжка. Въпреки, че ЗА МЕН най-правилният метод си остава "Методът на собствената грешка". По-естествен и личен път от това няма.

Тази книга я имам, но нямах търпение да я уча. Така и не разбрах нейното приложение към свиренето. А и мисля, че е от друга епоха, за друг тип свирене. Това за бръсненето и писането с лява ръка си е абсолютно вярно - кара те да използваш другата половина от себе си, от мозъка, което е доста забавно. За начало на развиване на лявата ръка бих предложил да се пренареждат групите от различни преходи така, че да се завършва на лява ръка. Както и да се започва с лява ръка. (чинел/фус + каса). Комбинацията на лява ръка + каса е много странна. Така постепенно се свиква с нови движения и усещания от движенията с лява ръка. Много е важно да включвате и ГРЕШКИТЕ си в свиренето. Първо, че ще зазвучите по-интересно и уникално. Второ, че ще освободите въображението си, за да намирате вашите лични предпочитания и стил на свирене. Трето, че така ще развивате наистина лявата си ръка. Колкото повече я изучавате в непривични ситуации, толкова по-забавно става, когато ги прилагате към свиренето си. Ще препоръчам и парадидли, започнати с лява ръка. Както и всякакви рудименти. Аз използвам доста парадидълци и лично за мен някои от тях са много по-удобни започнати с лява ръка. Само че искам да обърна внимание, че за изпълнението на парадидлите използвам акценти, не ги свиря равно с отделни удари, а използвам отскоците на палката и контрол с пръсти. Така да се нарече захвърлени парадидли (както Коко Енев веднъж се изрази прекрасно). Така лявата ръка се развива от отскоците на палката и контрола им с пръстите. За китки горещо препоръчвам техника на Moeller!!! И колкото да е трудна, тази техника е царицата на техниките. Тя е много силно средство за отварянето на лявата ръка и на свиренето въобще. Целта е да се развият мускулите да се отпускат, а не да се стягат. И с това отпускане всъщност става удара - камшичния такъв. А не със стягането. Затова, според мен е царица на техниките. И още нещо - доста трудна техника в началото..... в средата дори (ако си мислите, че е средата) ... Може да ви откаже доста бързо. Трябва ви това: и много упоритост и за около година време, от време на време упорстване над нея, ще започнете да навлизате по същество. Резултатите са прекалено значими, за да се пренебрегне като похват. А след време ще разберете, че е нещо, което можете да развивате цял живот. Друго - може да отделите около година, година и нещо, за да понаучите традиционния захват. И Moeller с него също. Няма да сбъркате дори и за секунда. Дори и за по-тежки стилове. И в този ред на мисли - в обикновения захват (бебешки, matched) има МНОГО подвидове. Изучавайте всички, за да си намерите вашия. И още нещо... Тотално излишно е да си мислите, че трябва и двете ви ръце да ползват един и същи подвид. Съвсем сериозно е това! Лява немски, дясна френски. Защо не? Така че позлвайте всички възможни варианти свободно и без предразсъдъци. И се усещайте... Има ли стягане, не сте на правия път... Освен ако не работите за сила, разбира се. Но това внимателно и на порции.

Веднъж му гледах доста нелеп урок за свирене в неравноделни ритми и сега забелязах, че го е махнал от тубата. В общи линии беше много смешно как обясняваше 7/8-ми, че се броят - от 1 до 7... и полсе пак отначало! Което е смешно и немузикално. Явно не беше запознат особено с темата. И аз му написах препоръка, че се броят с 2-ки и 3-ки или 4-ки и 3-ки... Щото как ще преброиш до 13, ако свириш 13/8-ми или 13/16... ами 15/8 или т.н.?? И му пуснах линк към копаницата на Стунджи (11/8) и той ми изтри коментара и ми блокира акаунта. Явно не приема грешките си с отворен дух... А това пък означава, че не е истински Майстор. Както и да е. Пичът е приятен, креативен и има готин комерсиален стил на свирене.

Много свирите !! Аз ужасно много искам да се развивам в подобен стил - на барабани, обаче. Моля, ако някой от вас му се свири с хора с желание, моля да се свърже с мен. От време на време участвам в джемове - в такава по-свободна форма - джаз, но в родния ми град. А там се прибирам 3-4 пъти годишно и все за малко. Даже тази събота съм поканен на един джем, но няма да мога да отида. Тук в София, обаче, не познавам хора, които биха се кефили на подобни изживявания. А сега попаднах на тази тема и много се вдъхнових. Ако някой има желание да пробваме да направим нещо някой път, ей така - за кефа, много моля да ми даде знак. А пък ако има повече желаещи, леле колко яко може да стане Поздрави на всички! Много се надявам да има отзвук това мое запитване! http://www.youtube.com/user/lileulileu

Леле, niacin, да си жив и здрав, благодаря! Ето това ще е нещо запомнящо се! Даже и Ричард Бона ще забива с тях!!! Аз не мога да повярвам още и страшно се вълнувам! Поздрави на всичкииии и ще се видим там!

Леле колко музика има на този свят!!! Всичките са страхотни! Благодаря за споделянето, колеги!

Много си разпуснал китките, Сашо! Браво! Определено имаш физически усет към инструмента! Амплитудата ти е даже много добра, понеже ритъмът е едър. Държиш палките леко и свободно - още един плюс - звукоизвличането е отворено. Работиш и с обръча! Яко Лактите не ги мисли, те ще се нагласят сами, когато влкючиш и пръстите в действие. След като поразработиш пръстите, ще намериш удобната позиция спрямо тях и китките, най-напред, а после лактите си идват сами. С така хубаво разпуснати и освободени ръце е много добър момент да пробваш някви триоли и четириоли, леви, десни, сякакви и то в по-бързо темпо. Може да пробваш да си вдигнеш барабанчето, защото така ниско поставено, не ти позволява да свириш с обръч в немски захват, или американски, т.е. когато ръцете са по-встрани от тялото. Не, че задължително ще ти е по-удобно - просто ще имаш много повече възможни позиции, от които да намериш най-удобната твоя. А и когато разработваш пръсти е много важно да търсиш всякакви възможни позиции, както и различни захвати на палките. Дай си малко повече пространство зад теб. Колкото повече - толкова повече. Когато отваряш фуса с левия крак, губиш баланс, защото вдигаш и петата и стъпалото едновременно (ако условно разделим пета от стъпало). Пробвай да вдигаш само стъпалото - петата да си остане долу. Друг вариант е да отскачаш с крака леко, от пръсти - това се ползва и когато държиш повтаряем фус - на 1/4 или 1/8 или др. Барабаните звучат екстра... Томът ми е особено любим Браво за неравноделката, която си разработил! Това е най-показателното нещо, че има дух на барабанист в теб. Давай смело, преоткривай себе си!