Viara Ivanova

Здравей, nikoniko. "В бизнес среда, в която се оцелява с кавъри, едва ли ще може да се продава авторска музика. Поради простата причина, че 5 музиканта веднага могат да се заменят с 1 диджей. " Ключовите думи в изказването са "едва ли". Пробвай и тогава ще знаеш със сигурност. Моделите на реалността и идеята за "бизнес средата" са за икономисти, маркетолози и прочее кибици. Музикантите са от страната, където са реалността, свирнята и работата. Просто реши ти от кои си и няма да имаш грам тревоги . В бизнес средата всеки сам решава дали ще философства за това кое е възможно в бизнеса, или ще пробва и, съответно - ще оцелява, мизерства или ще успява. Условията не са никога еднакви за всички играчи. Всяко от тия неща може да се прави и с кавъри, и с авторска музика, с пускане на музика и с диджейство. Това, което прави някои играчи успешни е поемането на риск, от който други се страхуват - във всеки бизнес е така. Успелите, в каквото и да е, никога не тръгват с мисълта колко от целите им са неизпълними и невъзможни, колко ще се лишават, и ще са онеправдани, правят го от лична необходимост - въпреки очевидните трудности, страхове и прочее. Преценяват силни/слаби страни и се подготвят за постигане на победа. Същото е и в музиката - ако целта на един музикант е да прави пари на първо място, а не музика - значи е в грешния бизнес. Неуспехът му започва именно от там и не се определя нито от средството (кавъри, авторска музика или диджейство), нито от средата (заведения, медии, потребители, култура). Има много по-ниско рискови начинания, с много по-ниски бариери на влизане в бизнеса, с нулеви инвестиции, за които може да си музикант, може и да не си, но ще имаш сигурен доход и успешна кариера. Примерно, вземи един хигиенист: 8 часа търкане, миене, бърсане, бъркане на химикали, лаф, кафенце, цигарка, буден или заспал, трезвен или пиян, болен или здрав, знае си човека отпуската, болничните, пенсията, в края на месеца си получава заплатата. Чиста работа - риск нулев, бариери към бизнеса : 0, инвестиции/ценз/обучение/отговорност: минимални. Хеле пък хигиенист на държавна работа - това е перфектно за всички "музиканти" дето си търсят извинения и обвиняват средата, публиката, клубовете, медиите за неуспеха си ... Прочее, това не са музиканти, това са хора, които искат другите да ги мислят за музиканти, да ги уважават и да им плащат за работа на хобист(минимално лично вложение- трудово, финансово, времево, духовно, емоционално, творческо и прочее) така както се плаща за професионализъм. Е да де ама айде да погледнем реално на нещата. Не са много разпространени любителите хирурзи или пилоти, примерно, които когато/ако имат свободно време правят някоя операция или някой полет - на трезво или пияно, къде се получи, къде не... "импровизират", понеже са уакенуоу ... И които, на всичкото отгоре, се обиждат, че не ги уважават и обезпечават като професионалистите в тази област, нали? Супер е хората да се интересуват от музика, да я изучават и практикуват в свободното си време - когато и както искат. Две мнения няма. Но! За да обвиняваш средата/ситуацията, че не постигаш успех като музикант, или да искаш някой (клубове/публика/продуценти/медии) да те третира и уважава като музикант ( или хирург, пилот и т.н.) трябва на първо място да са вложил нужното от себе си. Ако ти намираш за по-важно (поради каквато и да е причина) да се занимаваш основно с нещо друго освен музика, а музиката да е за свободното време - виновният за неуспеха ти като музикант си самият ти. Та обратно на връзката авторска музика/кавъри/ пускане и диджейство в бизнес средата. Нито добрата авторска музика сама по себе си, нито добрата кавър банда са взаимозаменяеми с добър диджей. Ако някъде някога се случва 1 диджей да бъде предпочетен пред банда от 5 човека и обяснението е противопоставянето авторска/кавъри значи или диджеят прави страхотна собствена музика, или авторската музика на бандата е зле. Когато говорим за пускач на музика и група е просто въпрос на бюджет/клиентела, и няма нищо общо с авторството на музиката. Продаването на авторска музика в бизнес среда, в която някои оцеляват (а други успяват/се провалят) с кавъри е напълно възможно и се извършва. Какво е количеството на продажбите е друг въпрос, но то нито е застрашено от подпазара на кавърите, нито определя успешността на музиката, дори в мейнстрийма - особено в българския мейнстрийм Максимата "успешната стока е продаваната" е остаряла и неадектватна на музикалната среда към момента - какво говорим пък за България. Да вземем примерно успешните български групи/изпълнители за 2013та - от една страна имаме тези, чиято музика е известна на масата хора, имаме тези, чиито физиономии/имена се разпознават, и, ако щеш тези, чиято музика се слуша от специфична публика/колеги музиканти, уважавани са, но не са известни на масата. Според теб колко от тях продават повече от 100 албума/сингъла онлайн месечно или повече от 50 на всеки концерт? Колко пъти годишно правят турнета по зали, а не клубове? И! Каква е финансовата равносметка от годишните продажби и турнета? Съпоставима ли е с броя участия в телевизионни предавания, излъчвания по радиа, награди, блогове/"е-вестници"/ няколко стотин хиляди гледания във вбокс/ лайка във ФБ, споделяния и коментари в саундклауд? nikoniko"Музикалният продукт е продукт като всички други " Грешиш. Това, с което работят музикалният и развлекателният бизнес не са продукти като всички други. Взаимоотношенията между един продавач на изтривалки и клиент, желаещ да си купи нещо, в което да си изтрие краката (без значение изтривалка или не) нямат нищо общо с взаимоотношенията между един клуб за развлечения и желаещите да творят или да представят продукта си в него. Музикалното творчество, музикалните услуги и музикалните продукти имат различни пазари. Музиката в бизнеса от известно време насам (като цяло, но особено авторската и особено за независимите артисти) е в съвсем друга категория, тя е допълнение, на това, което в действителност се търгува и продаваното, при всички успяващи, е не по-важно от подаряваното/предизвиканото/споделеното/търсеното. Което не ме прави поддръжник на безплатното ползване на адекватни музикални услуги, нито имам нещо против отстояването на определена цена на предлагания музикален продукт. Заплащането за извършване на музикална услуга е едно. Ти ми вършиш работа - такава, каквато на мен ми е нужна (предлагаш ми нещо, в което да си изтрия краката) - аз ти плащам за това. Продаването на музикален продукт е друга дейност. Ти ми предлагаш продукт, направен по твой си стандарт, удовлетворяващ твои потребности, вършещ строго определена работа, представящ теб (не мен). Аз преценявам дали твоят продукт, такъв, какъвто е, и твоят бранд ще седят добре на моята витрина, обмислям доколко ще ми свърши работа, как се съотнася с мисията на компанията ми и, ако го предлагам на клиенти - на каква цена моята клиентела ще се поинтересува да го пробва/ползва/купи като същевременно затвърди предпочитанието си към моя бранд . Ако и ти, и аз сме навити - излагаш продукта си - и каквото сабя покаже. Ако клиентелата покаже интерес аз ще поискам допълнително от твоя продукт. Ако имаш претенции и предложения - обсъждаме. Ако аз искам нещо, в което да си изтрия краката, а ти ми предлагаш пасатор за картофи ... няма как да стане. Ако ти ми предлагаш, да кажем, тениски( или 2 часа авторска музика) , ама не си съгласен да си избърша краката с тях, въпреки че ще ми свършат идеална работа( или да свириш две свои песни "на ушенце" поздрав за еди кой си, после да се намалиш/спреш докато дойдат клиенти, после да идеш до другата маса, съответно да изпееш "хепи бърдей" с 50лв. лепнати на челото, докато някой си боцка пържолката) ... - как да ти обещая заплащане, само защото ти ще дойдеш с твоите тениски (авторска музика), като ти не желаеш/ не можеш да свършиш работата, която ми е нужна на мен? Ще трябва да търсиш друго място, където характеристиките на продукта ти и работата за вършене ще намерят пресечна точка. Не може да се изисква/очаква еднакво третиране на авторската и кавър/сватбарска/и др. видове банкетна музика - вършат различна работа и са различен бизнес. Авторската може да претендира да е и творчество, и продукт, и услуга, едва когато е способна да създава търсене, стойност, предпочитание, лоялност, когато удовлетворява потребности, които трудно се удовлетворяват от друго или пък може спокойно да замести трето без да предизвика недоволство . Което не значи, че ако е само творчество ти нямаш право да поставяш цена на музиката си, но е несериозно да очакваш да ти се плаща като за музиката, която върши повече работа и е нужна на повече хора или да се ядосваш, че някой друг е преценил, че ще свири без пари.

Разбирам какво имаш предвид, но нали няма съмнение, че нито Били, нито други професионални музиканти - в България или извън, са били такива, когато са започвали Причината да е по-трудно изпълнимо отколкото другия вариант, според мен, се крие във великата помитаща сила, наречена мързел, отколкото в ситуацията/липсата на време/географско положение/вида работа и т.н. Надявам се, че ще има хора във форума, които да намерят нещо в това видео, което да ги активизира да подобрят себе си, самоуважението си - като музиканти и като хора. Всяко пътуване започва с първа крачка и няма по-добро време от с е г а един човек да започне пътуването към по-добрата версия на себе си .

Много готино интервю. "За да свириш музикално - трябва да си музикант... да се интересуваш от всеки аспект на музиката ... и да си повече от обсебен от нея - за добро или лошо, но това е то - всичко си има цена. "

Artistworks е готин сайт за видео обучение с обратна връзка от преподавателя, сред преподавателите са Нейтън Ийст, Дж. Патитучи и Били Кобъм )) Ето тук има безплатни уроци за желаещи да учат китара. Също така има платени уроци по различни инструменти и рисуване, на повече от прилични цени. Успех на всички и бъдете здрави през 2014! Вяра

Здравей. Към момента не мога да препоръчам, тъй като всички които познавам не са в България. Аз преподавам по скайп - ако те интересува можеш да ме намериш там: this_little_bird.

Здравей, аз предлагам онлайн уроци по пеене. Ако те интересува и искаш да обсъдим варианти можеш да ме потърсиш на скайп: this_little_bird. Весели празници! Вяра

Новите са няколко, можете да ги чуете безплатно в саундклауд, желаещите си ги закупиха на концертите в България. На вашето внимание представям Да помълчим Приятно слушане.

Не се майтапя грам с Кръпката, не съм си и помислила, хармонията съм сигурна, че същата я има в поне амнайсе стотин песни, ама и с тях не се майтапя За цвета - за момента нямам планове за промяна, ама то с мен знае ли човек

Вчера си взех нова китарка и в свободния половин час на работа записах ей този поздрав за братлето ми: Батко Надявам се да ви развесели, айде, малко остана до събота и неделя ))) Поздрави на всички!

Детският се казва "Милка Стоева", има и смесен хор, той се казва "Бургас". Може и други да има. Да поразпита в Операта или Казиното в Морската градина към кого и къде трябва да се обърне.

Аз ти разбрах питането Само човекът, който ти го е казал това и тези, които сте присъствали знаете с какво намерение е казано Ако пуснеш аудио пример бихме могли да ти кажем, дали е фалшиво или не. На мен ми звучи като човекът да не прави разлика между "фалшиво" пеене и пеене на вокална линия, която се съотнася към основната мелодия и звучи хармонично/дисонансно. Неразбиращите от пеене често описват неинтонираното пеене, пеенето между тоновете, извън тоналност, монотонно, както и ВСЯКА мелодия, различна от основната с общата думичка "фалшиво". Това, разбира се звучи обидно за един певец, особено ако самият той не е наясно за кое от всички неща става дума и не си е изградил представа за собствените си способности. Пеенето на хармония, дали ще е втори, трети, четвърти и т.н. глас просто значи, че всеки от двамата, тримата, четиримата и т.н.певци/група певци пее различна мелодия, съобразена с хармонията.Мелодията се различава от основната, без да е "фалшива" - може да бъде примерно терца отгоре, терца отдолу, може да бъде на един тон, може някои тонове да са в унисон с основната мелодия, а други отстоящи по-близо или по-далече от тона в основната мелодия. На този принцип се строят както "гласовете" в хоровете, така и беквокалите в поп музиката. В този смисъл "вторият" глас може да бъде както "по-висок" така и "по-нисък". Така че това, което ти имаш предвид като казваш, че си се "оттеглил" да пееш втори глас е просто, че се чувстваш по-сигурен да пееш хармония "под" основната вокална мелодия.

Здравей, познавам една млада дама, която е народна певица, от Варна е, но стига да се уговорите, уроците могат да се провеждат и по скайп. Ако те интересува, мога да те свържа с нея Съгласна съм с мнението на crifri, "еее"то ми звучи ми като проблем на въздушното налягане. По отношение на песните, ти със записите ли ги пееш или акапелно? Ако е със записите, опитай се да ги пееш самостоятелно, да "намериш" мелодията по слух, пеейки я с нормален глас и тон, след което да се опитваш да имитираш "народното" По принцип мисля, че е нормално "Катерино моме" да ти е по-лесна от "Брала мома", по няколко причини. Първо "Катерино моме" е македонска песен, много по-близка до "западната" музика, каквато така или иначе слушаме повече. В чие изпълнение си я слушала? На народна певица (стар запис) или съвременна поп/народна версия? Отделно родопският стил на пеене е доста по различен, "македонските" са много по-леки, самият тон е много по-близък до съвременното поп звучене/поп глас, докато родопският има много повече тежина - и в ниските, и във високите песни, изисква се по-силово пеене. Ти казваш, че си на 13, не знам какъв е гласа ти, но щом тази песен ти е ниска (предполагам смъкваш ларинкса, за да наподобиш дълбокия тон и задираш) значи за теб, примерно, по-подходяща би била "Росни ми росни росице" ( тук в изпълнение на Бойка Присадова). Препоръчвам ти да я слушаш много пъти и като тръгваш да я пееш да се опиташ с гласа си да наподобиш тона на гайдата (същото е ако се опиташ да имитираш гларус). Става едно много интересно присвиване на гърлото, и повече въздух влиза в носната кухина, звукът става по-метален (не трябва да боли обаче). Ако искаш пиши ми и ще обсъдим с какво мога да ти помогна До скоро! Вяра скайп: this_little_bird

Здравей, браво за желанието! По кое съдиш, че не използваш правилна техника? Аз преподавам по скайп, ако те интересува можем да обсъдим това, което ти е трудно. Вяра this_little_bird

Благодаря, малко трудно с отбиването във форума, че има само 24 часа в денонощието, но ще си взема бележка Поздрави! п.с. да добавя, че басът е записан със с-амп Naudio!

Едно упражнение, което можете да пробвате е да се опитате да наподобите звука на скимтящо кученце. По този начин е хубаво да се правят слайд упражнения (примерно 5-1-5 и 1-5-1), за да може да се "настроят" мускулите и слуха за плавно преминаване от "гръден глас/регистър/позиция", към такъв/такава, които да ви дадат достъп до "главов глас/регистър/позиция". Пиша ги така, защото в днешно време много хора ползват тези термини като синоними, което е друга тема, но надявам се стана ясно за какво говорим По същия начин е хубаво да се пеят и 5тонови скали ( примерно 123454321), като начало със скимтене, не със срички от рода на ма/ми. Идеята не е до ми/фа да се пее гръдно/силово/както си знаем и ни е лесно и от там вече да се търси начин за преход... Целта на вокалните упражнения да се намери резонансово добре звучаща позиция на гласа, с подходяща атака и нужната опора, за да може така да започнете разпяването в ниската част на гласа си, че да улесните това преминаване нагоре. И съответно, когато разпявате от горе надолу, да запазите блясъка на високите тонове до долната част на гласа, да няма глухи тонове и понижен ларинкс. Успех, за желаещите мога да предложа вокална помощ по скайп: this_little_bird.

Продължавам си моята темичка Това е първият сингъл от албума, по който работя, казва се "Love You" и в момента може да се слуша безплатно ето тук , а скоро ще е на разположение и в iTunes. Както винаги, благодаря за отделеното време, както и за коментарите и съветите, ако решите, че има нужда от такива. За тези, които се интересуват, през октомври ще имам няколко гига в България, допълнително ще пиша повече информация за дати/клубове, ще се радвам да се видим До скоро!

Честит рожден ден на маестро Делиганев!

Виделина Мирчева, успех!

Мхм, от няколко години представителите на последните останали гиганти коментират, че навремето са демонизирали Напстер (и подобните) публично, а всъщност много бързо са се ориентирали, че това са страхотни допълнителни канали за рекламиране на нови албуми. Когато в годишните отчети са почнали да забелязват обезпокояващ спад в интереса към купуване на лицензирана музика, (говорим за времето преди торентите да бъдат толкова масово ползвани и достъпни както сега) - времето, когато имаше истински пиратство - т.е. продажба на нелицензирани дискове/касети, се оказало, че ако албумите на комерсиални артисти на големите компании се "лийк"-ват известно време преди официалното издаване това води до увеличение на продажбите на лицензираните копия. Неслучайно BMG проявиха такъв интерес към Напстър по време на делото с Металика. По-горе се говори за това, че всеки от нас има свалена музика, и че това води до лоши последици за талантливите артисти. Дали? Не е задължително. Зависи от много неща, от конретния артист, от това да ли се самоиздава или го издават, дали има силно интернет присъствие и способност да ангажира вниманието на публиката/последователите си по различни начини... Но като говорим за поведението на българските меломани, нека не забравяме, че спецификата на покупателните навици (и възможности) на българите, както и музикалните култура, и интереси нямат някакво особено влияние върху световния музикален пазар или мотивацията на талантливите артисти (дори в България). Така или иначе, немалко български меломани предпочитат да слушат музика, която им е добре позната, свикнали са с нея, някой (рок/поп/фолк/метъл гуру) им е казал : Тоя албум е "класика" / жесток/ задължителен! И хората го слушат, защото някой е казал, че трябва да се слуша това. Не са много феновете , които биха се заинтересували сериозно от нещо, произведено в последните 3-4 години, дори на артисти/групи, които харесват. За справка - масовото недоволство на бг "феновете" ако любимците им посмеят да свирят целия си нов албум за сметка на стари песни (на турне, промотиращо този именно албум хеххе). Интернет може да бъде страхотен съюзник на независимите артисти, сред които има немалко талантливи артисти, така че не мисля, че оценката "пиратството унищожава и най-талантливите артисти, принуждавайки ги да търсят друга сфера за финансова реализация" е точна, както и не мисля че демонизирането на споделянето в торенти, и приравняването му с "пиратство" е от полза на същите тези артисти. Всъщност от началото на 90те всички големи (имам предвид издавани и продавани в големи тиражи) артисти търсят И друга сфера на финансова реализация или търсят да се отърват от заробващите си договори : дали ще е алтернативна/паралелна кариера, дали ще е мода и реклами, дали ще е продуцентство/писане за други артисти. Тези, които са ощетени от появата на споделянето на музика са главно компаниите/собствениците на права и новите артисти/групи, разчитащи на договор с лейбъл/компания, за които компаниите нямат същите бюджети. И от там, групите/артистите нямат време за развитие, още от първия албум трябва да покажат продаваемост. Но за това не е виновен интернет, а фактът, че музикалните компании от известно време насам са търговски дружества и основната им цел е да носят дивиденти на акционерите, не да имаме аз и вие хубава музика за слушане .

Любопитно ми стана какво се пише в тая тема, след една друга във ВИП форума. Според мен е готино, че има хора, които не са наясно със спецификата на симфоничната музика, но не се страхуват да зададат въпрос тук . И е готино, че има хора, които могат да отговорят на тези хора. Друг е въпросът, че често двата свята, на "запознатите" и на "незапознатите" разчита на различни източници на знание И според мен ето това е ключовото в питането: "Според съвременното разбиране би трябвало перкусии и бас да не са изместени от центъра." Това ми напомни за един случай. Един истеричен басист, чиято банда трябваше да свири преди моята, вдигна клуба в паника да пита кой идиот е сложил бас усилвателя отляво, а не от дясно на барабаните. Понеже по целия свят, в цялата история, басистите били позиционирани до фуса . Освен ако не са, де . Та мисълта ми е, ако един човек (поколение) възприема определен източник на знание за "истината" е нормално всичко различно да му се струва не баш както трябва. Примерно, "съвременното разбиране", за което се говори по-горе е в същност не разбиране за балансираността (да кажем) в музиката въобще (има си теория на композицията, има си и класически произведения, от които се учим как аджеба се постига тая балансираност . Това си е просто нечия идея как да се използва стерео спектрума в звукозаписа по-подходящо с цел продажба на повече ленти/плочи/касети/дискове/мп3 и съответно магнетофони/грамофони/касетофони/дискмени/плейъри . Сега се сещам за "Please Please Me" (сравнително съвременна музика . За днешните ни стандартизирани уши и стерео устройства албумът звучи странно (да кажем), с барабани, бас и китари от едната "страна", и гласове от другата. Обаче реалността по записване и съответно слушане на музика тогава е била съвсем друга. Както е и реалността със слушането на класическо произведение, изпълнено от симфоничен оркестър . Много е прав patient за конкретиката. Зала, произведение, период/композитор, диригент - всяко от тези неща влияе върху броя оркестранти, използвани инструменти, и оттам и разположението...Според желанието на диригента (това, което иска да постигне като звук) и разместванията/омесването на секциите, смесването с публиката, разделянето на оркестъра в различни краища на залата не са изключения. Това с разположението само по себе си се е меняло през годините - в зависимост от развитието на инструментите и спецификата на композиране/представяне на произведенията. Не можеш да очакваш класическата музика да се съобрази с това какво съвременните саундрежисьори считат за благозвучно хехе . "от 2-те си максимум посещения на симфоничен оркестър, нямам спомен дали басите се чуваха в ляво или "кънтят" по цялата зала... със сигурност обаче се сещам, т.к. седях сравнително близо и в център, в дясно липсваха високи, т.к. всички такива инструменти са скътани в ляво " Склонна съм да мисля, че става дума по-скоро за конкретните оркестър/зала- доколко броят/видовете инструменти са били адекватни на произведението и доколко залата е била с адекватно предназначение . Преди няколко години слушах бургаския симфоничен оркестър (в супер орязан състав), много трудно се получаваше всичко, да не говорим за баланс на звука. Ако имаш желание да посетиш концерт бих те посъветвала да намериш начин да отидеш на класен концерт с класен оркестър, класен диригент и на класно място (с традиции ), за да чуеш истински симфоничен звук.

Подкрепям .

Нещо, което ми се стори интересно Речта на г-н Гроул. Колко от вас си спомнят това време, когато правихме домашен мултитракинг с помощта на двукасетъчен касетофон )))

Може, има начин за добавяне на расп, но не като постоянно качество на гласа, а просто като моментен ефект. Ако гласът е естествено чист ще бъде първо много трудно да се пее с расп постоянно-много уморително, и това ще доведе до проблеми, поне моите наблюдения са такива.