Лими

Точно заради такива въпроси трябва да ходиш на уроци!

Нека илюстрирам думите ти с едно поп парче, любимо за мен(и аз харесвам поп музика по някакви си мои критерии, различни от гореизброените, може би защото обичам да танцувам, а и понякога се уморявам от сложни класически или джазови конструкции). Chilly - We Are The Pop Kings

Доста верни неща казваш, но искам да допълня с леки корекции. Вярно е, че имаше връзкари с категория, но повечето от тях много бързо отпадаха, защото никой не искаше да свири с тях и те се отказваха от тази професия. Някои от тези връзкари в последствие се образоваха и понаучиха да свирят, а други водени от късмета си са успяли да продължат да правят музикална кариера, но това са единици, на които вие сте попаднали, защото повечето от връзкарите се отказаха от музика и сега отглеждат внуци и домати по вилите си. П.П. Един от известните връзкари за категория беше Макс. Гора-ов, тогава протеже на М.Щ., който пред очите ми(бях в залата скрит на задния ред) се яви(февр.80г.) за категория и не знаеше никакви ноти и теория, но въпреки това е уникален китарист, поне за времето си.

Здравей, аз мога да ти помогна. Прегледай тази моя ТЕМА-клик и ако желаеш ми се обади на ЛС.

Ех, от тая китара какъв нектар капе!

ivak4eto Ей, на това му се вика музикален оргазъм.

Тази(онази) система имаше и едно много важно музикално предимство и то е - че не се допускаха неграмотни недосвирили музиканти до публични изяви, освен по читалищата. Но дори и по читалищата имаше музикален ръководител с музикално образование, който помагаше на начинаещите групи. А за да свириш/пееш дори и в читалище, имаш нужда от апаратура(скъпа и ненамираема в онези времена).Тези критерии вдигаха в някаква степен нивото на подготовка за всеки музикант или група, ако иска да свири, да се прехранва и даже да ходи по чужбина, защото в онези времена само спортисти и хора на изкуството излизаха най-лесно по чужбина. Останалите работеха в Либия и в Коми за Москвич и телевизор. Сега може да си купиш с малко пари всякакво базисно оборудване и да се правиш на музикант, свирейки по табове без да те е грижа, че има и ноти. А пък компютрите направо те заместват и като творец, свирец, та и като певец.

Забравих да спомена, че в тези книги има и много нотирани примери на песни, танци, хора и ръченици от всички райони на страната.

Днес минах през книжарницата "Български композитор" до Народния театър - Вазов и видях доста книги по темата, но тези двете са най-изчерпателни. и .

Прекалено много разчитаме в днешно време на Интернет, като източник на всякаква уж изчерпателна информация! Да, ама, не! В книжарниците на БАН и Български композитор съм виждал няколко книги от български фолклористи, в които има отговори на тези въпроси. Тези книги май все още не са качени в Интернет.

Пиезото е фабрично(английско) и елементарно(трябва да го снимам)от далечната 1985г. Преампа е правен по схема БаркусБери и виси на някоя стойка или на пода далеч от променливотоков 220в кабел, за да не бръмчи. Ама доколкото съм виждал по магазините има някакви за по 30лв(без преамп)с лесно закрепване, може би чрез вакуум. Но чрез "бол" кит е добро решение за мен.

Аз също използвам пиезо с външен преамп вече доста години и го залепвам чрез обвиване с "бол" кит(монтажен пластичен продукт) за корпуса близо до магарето, но на акустична китара. Държи стабилно и с качествен звук. Лесно и бързо се отлепва без да се наранява лаковото покритие, но остава мазно петно.

Не е от струните(не съм пробвал с Еликсир, а с други). Виж и слушай внимателно, ама много внимателно на колегата по-горе. Дано компютърът ти е с качествен звук, а и апаратурата ти да е Hi-Fi. Дори и с моят беден компютър чувам писукането от перото и струните на очилатият изпаднал в захлас демонстратор(с Taylor 810), а на живо и без усилвател това направо е оче(уше)-вадно. Всичко е въпрос на индивидуално възприятие. В началото при моя експеримент и аз не забелязах пицукането, но после... ле-ле! С пластичните пера този шум е драстично по-слаб, но каменното перо наистина ми е доста удобно и въпреки шума ще го ползвам от кеф.

Много ми даде за гледане, но ще ги погледам, защото ме интересува. А "справката" си я направих със собствената си китара и уши без усилвател или микрофон и чух гореописаният шум, който в началото не ме дразнеше, но след малко стана все по-забележим. Може материала(вид камък или обработката му) от който е било направено перцето, с което експериминтирах да е причина, уви не знам. Но перцето наистина ми беше много удобно(най-удобното) за свирене и ме е яд, че не мога да го ползвам заради този шум. Освен ако се абстрахирам от него, когато свиря и с други музиканти. П.П. Любопитни са ми тези перца John Pearse Fast Turtles Tortoise Guitar Picks

За "силен,ярък,плътен и отчетлив тон" съм съгласен, но шумът(скърцане, стържене и писукане)при свирене на акустична китара е неприятно голям. Иначе с тях постигам най-високи скорости, но този шум не се понася. При ел. китарите може би шумът от перото не се предава през адаптера или просто се замазва от дистера, не съм пробвал, но за кухарка не стават.

Добри сте! Успехи!

Доколкото разбрах(не знам какво е това при торентите за субтитри) искаш само по дадена мелодия(изтананикана или нотирана) някой да ти я хармонизира богато, интересно. Или да ти извади по слух точните(оригинални) акорди от запис, така както ги е написал самият композитор(аранжор). П.П. А за "Вesame mucho" опитай вместо Dm A7 F E Am -> Dm A7 Dm7 E7 Am. Прегледай и мойта тема -"Видео уроци с акустична китара" в подписа ми долу.

Изслушах всичко и съм приятно впечатлен! Аз свиря само на акустична китара, а доколкото схващам те са за електрическа.

Аз имам някаква школа за фламенко на английски и на ксерокс. Но и липсват първите 30страници, които може би са доста важни. Остават още 120, но не знам дали това са всичките. Може да има и още страници. Школата е в София и не съм решил да я продавам. Ако те интересува пиши ми на лични съобщения за подробности.

Много добре измислена композиция. Добра асоциация за камбани, а и дори лекия фалш на струните не ме дразни, а подсилва представата за камбани. И другите парчета ги бива.

Интродукцията на култовата балада " " - DEEP PURPLE.Използвам Капо на трета позиция за по-голяма свобода на лявата ръка и за по-продължителна и богата звучност при отзвучаване на басовите струни. Може да се изсвири и с перце за по голяма отчетливост.

Изтече ми времето за едит и пиша нов въпрос: Замислял ли си се, че някога може и да промениш(като мен) музикалните си страсти, т.е. от джаз да започнеш да свириш нещо друго, като стил - например фолк, блу грас, поп-рок, техно, рап, метъл, или дрън-дрън та пляс(това има ли езиков аналог в щатите?)? Благодаря ти, предварително за отговора!

Тази тема и мен ме интересува, въпреки че съм изчел доста теория. "Парчета" като - "Полетът на бръмбара" ме озадачават. Ако вземем(по слух) негов фрагмент от средата без да гледаме арматурата му, мисля че е доста трудно(за мен) да се определи тоналността му. Освен това се "сблъсках" с необичайна(некласическа) хармония в регетата на Боб Марли. Например в Буфало Солджър(Ой-ой-ой) - ухото ми, подготвено за класическа хармония се изненада от странни и прости акорди, които ми разбиха представата за хармонизиране на мелодия. Май няма вечни правила, т.е. една мелодия може да се хармонизира по различни начини според локалните традиции, емоциите и модата в момента.

Ей,човече, Пешо много интересни неща разказваш и аз не се сдържам да си побъбря с теб, макар че прекалявам(може би). Би ли разказал нещо и за "другият" паралелен музикален свят - на уличните музиканти(какъвто съм и аз? А, ти включваш ли се понякога с тях? Те, такива ми ти работи!