Jump to content
Българският форум за музиканти

Tozi

VIP listed
  • Мнения

    1327
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    29

Мнения публикувано от Tozi

  1. За съжаление, биологичната еволюция е друго нещо и възможностите на човека не могат да се развиват с такива темпове за 50/100 години..

     

    За последните 100 - 150 години съдейки по сегашната музика сме деградирали брутално.

     

    Пример: Бах, Паганини...

    Паганини на 20 години вече е свирел и композирал неща с които малко хора днес могат да се преборят.

    Каква е разликата между паганини и членовете на този форум (примерно)? Чисто физически и еволюционно по нищо не се е различавал. Свирил е всеки ден! Целенасочено и систематично (в началото разбира се не без помоща на баща си който го е заключвал в една стая и не го е хранел ако не свири....).

    • Like 3
  2. Така де. Момчето питаше как да започне. Конкретно - минорна пентатоника. Даже не е нужно да знае тоновете - просто да си нареди пръстите и да почне да свири тоновете разместени докато му звукне добре това което свири (което предполага слушане на музика и това как другите го правят). Никакви хармонии, теории и други подобни космоси. Всяко нещо с времето си.

     

    Ако му кажа вади Колтрейн и анализирай Стравински и Шойнберг надали ще е много мотивиращо. Затова казвам - много е просто. Научи това и това. Три четири ноти ти стигат - виж какви мелодии можеш да направиш с тях. Постепенно. Всички искат да стане изведнъж. Супер. Точно така става - изведнъж след 20 - 30 години учене и упражняване всеки ден се получава. Ако се каже обаче на 14 годишен младеж, че трябва да се упражнява два, три пъти по - дълго отколкото той е живял досега за да почне нещо малко да се получава надали това ще му звучи "зарибяващо". Хм, я да видим сега: аз наближавам 40 значи като съм на 120 може изведнъж да просвиря като Колтрейн и Ибряма взети заедно.....(надали)

    С други думи:

    A 1000 mile journey begins with a single step - китайска поговорка.

    Българската гласи: Непостоянството е по-лошо от пиянството.

     

    Нищо сложно. Всеки ден по малко. Какпка по какпка - вир става.... (сам пада в него...)

    • Like 1
  3. Съмнявам се, че ще стане с мажорната гама и пентатониката. Те са А и Б. Учат се в първи клас на началното училище. Преразказ се прави в четвърти клас.

     

    По голямата част от популярната музика се свири именно с мажорната гама и пентатониката.

     

    Научавайки мажорната гама музиканта вече знае:

     

    7 лада, диатонични интервали, 3 вида диатонични тризвучия, 4 диатонични четиризвучия, диатонични разширения на септакордите, минорна и мажорна пентатоники...

    това всичкото в 12 тоналности, навсякъде по грифа покрива 90% от рок, поп, блус и т.н. музика, като се добавят хроматизми и преходящи тонове се покрива голяма част от бибопа и българската нродна музика (дори без да се знаят мелодичен минор, умалена и увеличена гама и т.н.).

     

    Всичко това е нужно при положение че музиканта иска (и му стиска) да се научи да импровизира използвайки толкова много материал.

    Иначе може и само с 4 тона - цял живот - пак си е импровизация само че е по проста. Би Би Кинг е такъв пример.

    • Like 3
  4. Позволете ми да не се съглася с горното твърдение. Импровизацията започва от момента на нашето раждане и продължава до края на живота. Импровизацията е просто вариране, комбиниране и разместване на елементи. Стъпка наляво, стъпка на дясно, заобикаляне по различен начин на препядствия, решаване на определени задачи подхождайки по различен начин според ситуацията и условията. В музиката това е вариране на музикалните средства (интервали, гами, арпежи и т.н.) съобразени с музикалния език на даден музикален стил (музикална ситуация). Композирането (композицията) и импровизацията са почти едно и също нещо. Рзликата е във динамиката на създаването. Композицията може да се сравни с нарисувана картина - тя е там и чисто визуално е неподвижна. Импровизацията е като филм (анимация, кино....) - множество картини които се движат във времето и пространството (2D, 3D ...), разликата е че импровизацията всеки път би трябвало да е различна, тоест да се намират различни подходи за решаването на създадената (от групата музиканти например) ситуация.

    С други думи: ако искаме да импровизираме (варираме, комбинираме, разместваме) в музиката трябва да научим средствата които ще манипулираме (гами, интервали, пентатоники ...). Теоритически (знание) и практически (приложено върху инструмента, грифа...).

     

     

    Конкретно по темта: научи първо минорната пентатоника и мажорната гама. След това всички техни обръщения. Навсякъде по грифа. После ела за втори урок. :):) Успех.

    • Like 4
  5. Благодаря за милите думи. Китарата за мен е само средство за предаване на емоции чрез натрупани знания за различни музикални традиции. По стечение на обстоятелствата на този инструмент отделих най-много внимание през годините и на него се чувствам най-комфортно. Колкото до парчето - просто взех китарата (на която не бях свирил от известно време заради увлечението ми по народната музика и тамбурата), натиснах "запис" и почнах да свиря. Даже не знаех че ще се стигне до My one and only love. Та затова записа не е качествен - непретенциозен, но така понякога се получават най- добрите неща.

    • Like 2
  6. Не бих казал, че варианта на Колтрейн и Харттман е блудкав - по-скоро е различен. Инструментално на мен ми звучи повече така:

     

    http://www.youtube.com/watch?v=TBy65ECeWb0

     

    Китарата е електрическа. Просто записвах с микрофона на лаптопа и затова звучи като полу-акустична.

    • Like 1
  7. Както е модерно да се казва в София - ТЕРА ЯКО КОПЕУЕ!

     

    Изкушавам се да му цапна една палава тамбура от горе, но ще се въздържа!

    Тъпана из дъ шит!

    Шервам те обаче навсякъде! ФолклорЯ трее се развива!

    • Like 1
  8. Крушов Зелмер. Настройвам я като китара - ми си сол ре. Като и посвикна може да пробвам и други настройки.

     

    П.п.: Кирил е прав за "нямаш спирка" - след тамбурата дясната ръка става като бормашина!

    • Like 1
  9. Най-голямата разлика между тамбурата и електрическата китара е звукоизвличането. Тука си трябва натиск за да издаде звук. Трудноста в случая обаче е конфликта между суинга и триоловата пулсация на хорото - едното дърпа назад а другото напред - а сега де :wallbash: :wallbash: :slap:

     

    Още не я озвучавам - това е запис с микрофон от стаята - акустичен звук. За в бъдеще обаче ще ми трябва озвучена. Приемам идеи всякакви. Пиезо адаптери? Най-добра марка? Кое е най добре за този инструмент?

     

    П.п.: спирките са задължителни независимо от техниката :girl_cray2:

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.