Нещото, което е на 1 място за мен - емоцията, която носи самият глас, независимо от емоцията на самата песен и текста. За пример - почти винаги настръхвам, когато слушам Милена, докато Тария (Найтуиш) не може да ме трогне така, честно. Пак повтарям в случая коментирам като слушател, а не като певица! По същата логика - Ковърдейл (Пърпъл, Уайтснейк) ми е любимия глас на всички времена - много чувствен и ужасно красив. Харесвам го много повече от Фреди Меркюри, който е абсолютен великан (в този пример, разликата е, че Ковърдейл е безспорно също много добър певец).
На второ място по значение поставям стила. Защото примерно чудесно знам, че Еми Лий (Еванесънс) има добър диапазон, но доскоро имаше слаба техника и въпреки всичко много харесвам групата, бих казала дори, че ме вдъхновява именно тяхната музика.
Смело мога да кажа, че много добри певци могат да ме отблъскнат с претруфена техника, още повече, когато я поставят на неподходящи места.