Yo The Real

Принципно отбягвам да съм критичен, но ще се наложи. Баса не се чува, а и май свири солото октава надолу, правейко го почти невъзможно да се отчете. Брейкове между рифовете при барабаните почти няма, рифа който пада с полутон (E-G-F#-F-E) втория и четвъртия път по-добре да вдигате последния акорд с полутон, защото така звучи еднообразно. Просто чуйте Metallica на живо как го правят. За солата - не маже китариста, добре е, но пак не е баш както трябва. Само че тук си взимам правото за критика, понеже никога не се научих да ги правя като хората тия сола, колкото и прости да са. Просто дясната ми ръка по едно време почва да сече тоновете. Даже в нашата версия няма второ соло (което вие стабилно се орязали също), макар че не вярвам много да ви интересува. Отбивам се от темата понякога. Цялостно е ОК, но можеше да изчакате няколко репетиции преди да се записвате. Липсва чувството за завършеност, и определено най-много от всичко - вдигнете бас солото с октава нагоре, където си му е мястото. Едит: Мислех да спомена и че не харесвам да се държи текста на песента, НО вокалиста ви страшно бритиш звучи - хептем NWOBHM глас има, много добре се справя с песента!

Запетайка. http://www.youtube.com/watch?v=OZSG3p1Tnzs

Май нямам някоя фанатична мечта (от серийни модели), но да кажем това: http://www.themusiczoo.com/images/5-13-11/Gibson_Les_Paul_Supreme_Desertburst_106211412_1.jpg Gibson Les Paul Supreme

Аз пък не съм басист, но си купих книгата няколко дни след като излезе - т.е. преди вече поне 2 години. Страхотна книга, както и Justice for All за цялата Металика. McIver не спестява нищо - нито доброто, нито лошото. Историята на Клиф е наистина приятна за четене и задължителна за всеки фен на Металика, и далеч не само, а също така много харесах и признанието към Хамет в книгата - такова, което не получава от хилядите "разбирачи" иначе. Между другото, мисля че в Оф-топика е време някой да направи тема за биографични книги на музиканти въобще. Иначе книгата се подкрепя с две ръце. P.S. To live is to die и като песен е напълно задължителна. Любимата ми на Металика и според мен недостижима просто.

Има там едни страшно удобни копия на ES-335, но няма добър усилвател, в който да се пробват. :/ Ако някой има впечатления, да каже.

Сега обаче го преместиха в отсрещната сграда - в момента на външен вид е като оранжев... склад може би. И аз от там си взимам лампите и не виждам разлика с оригиналните на Laney-то ми.

Имам предвид слаба като звук, иначе са си чук баса и барабаните. Но тази песен е почти безсмислена ако в главата ти не ти се лепят каса-барабанче-каса-барабанче.

Китарните хармонии са страшно яки, ама защо цялата ритъм секция е толкова слаба?

Психаделия, човек. Мен не ме кефи примерно днешния перфекционизъм на китаристите, за това и винаги съм предпочитал Пейдж, Хендрикс и компания пред Сатриани, Вай и другата компания. Е тука си е друга работата. От 30 минути, все нещо ще ти хареса.

Никак не е мърляво... едва ли друг ще го изсвири по този начин. Цаката е там, че ако аз и ти мажем и насичаме, значи просто си не можем, но ако можеш да насичаш и мажеш като Хендрикс и Пейдж, значи си боК. Любимата ми песен от късните Zeppelin. Солото, бас линията и общо взето всичко са прекрасни!

Първата ни истинска изява с групата беше на десети Ноември, т.е. преди 2 седмици. Беше доста забавно и съм много доволен как се получи. Първата ни част беше с по-леки песни - White Stripes, Guns, Oasis, Д2 и т.н. Мина горе-долу добре, но по-скоро да бях недоволен де. Барабаниста по едно време спря да свири на Не мога да спра да те обичам и ме прати в туш. Ритъма избяга и на солото на Don't Cry, но другото беше добре. Втората част вече си беше лудница. Дори и да съм усрал някое соло, не изгубихме ритъм дори за миг, публиката вече наброяваше 100-120 души и пред нас си имаше доста стабилна агитка, забихме доста по-тежки неща. Най-много се изкефиха хората на версията ни на Rolling in the Deep, както и на For Whom the Bell Tolls. Също много добре се прие и представянето на първата ни авторска песен, Rise. Въобще си беше сбъдната мечта. После разбира се го поляхме подобаващо.

Супер яко, поздравления! Бързо докато има едит: Коя е песента след Walk of Life?

Може ли да поясниш? Извинявам се на автора, че му спамим.

Цепелин са студийна банда?? Аз когато им изслушах цялата дискография не ме хвана и 10% от магията докато не изслушах The Song Remains the Same концерта... Там Stairway-а например е десет пъти по-добър от оригинала.

Много редовно тона не е точно на прага - нямам идея защо, но често когато искам да изсвиря терца със слайд, и се налага да се получи наклон. Със слайда можеш да разчиташ само на слуха си, това според мен обяснява и защо слайд-китаристите са толкова високо ценени Иначе кавъра е доста силен, но слайда прави лошо впечатление наистина. Аз даже не знаех, че там е слайд, честно, все си мислех че Плант вие.

Нямам собствена снимка, така че от обявата в Базара. Изключително яка машинка - с достатъчно драйв, че да бъде ползван самостоятелно, и достатъчно комбинативен в рига, че да го ползвам за бустер. Много съм доволен, но то се знае още от логото.

Винаги ми е било по-интересно кои са най-скъпите серийни модели китари?

За усилватела е добре да се знае дали свириш в група. Ако да, и ще се надсвирваш с барабани - ОК. Но ако не, за подобна цифра си взимаш преспокойно един хубав лампов усилвател до 15 вата и се учиш на динамика още от начало. Погледни Laney-тата и Blackheart.

Ако говориш за Гътри, очевидно не си слушал нищо негово.

Мъстейн, Хетфийлд, Слаш, Хамет, Гейтс, Даръл... повечето от тези ги харесвам, но от тях нито един не заслужава да е в топ 20 (някои и в топ 100, честно казано. Гейтс е невероятен, обожавам A7X, ама айде моля ви се), чисто като въздействие над музиката. А това като го видях: 96. Mark Knopfler Мислех си че говорим за нещо сериозно.

Абе в тия класации гласува който си иска бе хора. Интернет е. Аз следя класациите на Rolling Stone примерно. Имаше една такава за най-добър прог албум. DT пуснаха линк на фейса си и Metropolis 2 спечели с ЧЕТИРИ пъти повече гласове от Dark Side of the Moon, примерно. Аз не харесвам Флойд и се зарадвах на това, но ми е ясно че работата е пълен... тестис. Така е и тука. Отделно че е мега субективно. Ван Хален не може някой да ми каже, че е първото нещо за което се сеща, когато чуе най-великия китарист. Не става дума само за техника и такива неща. Тука вече мога да вляза в сферата в която може да ме убиете, но за мен дори Ричардс или Харисън са дали повече на китарата (и музиката) от Еди. Не че нещо му има. Просто не е за върха. Класацията може ли някой да я пусне в текстов вариант от 1 до 100, защото компа ми много обича да забива на подобни неща. Никъде не чух Клептън, Пейдж, Кинг, а предполагам че Робърт Джонсън не би бил и в първите 50, което само по себе си би било доста абсурдно. Но не всеки слуша музика от 30-те години, разбира се. Всичко е комерс. Колкото до Мъстейн, вече поизлязъл от лудите си Металика (и цялостно метъл) години, ми е ясно, че един голям мажоритарен дял от феновете му го харесват и гласуват за него, само защото не харесват Металика. Най-лошото за мен в подобни класации е липсата на Гари Мур - понякога цялостно, понякога в топа. Защото примерно за мен, той е втория най-голям, след Хендрикс. Но за съжаление никога не свири в огромна група. И сега хора като Мик Тейлър (който също е изключителен китарист, но просто не е от класата на Гари) ги има по такива класации, докато Гари го няма. Още по-натам да се спомене, че повечето читатели на GW слушат предимно тежка музика. Не е за подценяване този фактор.

Най-великия е Джими Хендрикс, и всеки слушал музика преди/след него може да забележи защо е така. А моето мнение не тежи по-малко от това на "Guitar World Readers".

Впрочем, на някой друг да му звучи като жужене на пчели?

Има някои впечатляващи неща в лявата ръка, но по-скоро ще му се откъсне дясната. След първото, повечето е ненормален тремоло пикинг ми се струва. Няма лошо, щом му се занимава на човека. Но няма как да ме убеди някой да тренирам толкова само за това. В крайна сметка, толкова бързо да свириш, че да не се чуват нормално тоновете е ненужно. Но пък какво, човека може да се похвали че може да свири по начин, по който 99% от населението на земята със сигурност не може.

Нямам никаква идея какво прави Джак Уайт. Звучи като развален принтер, но за мен това е комплимент.