RevelanFriedman

Проблемите тук са няколко. Единия е че не всички китаристи са аудио инженери (и не е необходимо) но тези средства/инструменти се дават сега на хора да работят с тях като преди с това със същото са се занимавали тон инженери в студиата. Сега всеки си има компютър и се опитва да си прави някакви записи. Свиря на китара от 30 години и се занимавам с процесори за китара от горе-долу тогава. Имам повечето известни плъгини за китара купени но свиря с Axe-FX III заради динамиката, която ми дава (тази която плъгините не могат да ми дадат. Някои са по-добре , други много зле но общо взето не е същото). Axe-FX III не е истински амп но е най-доброто което съм пипал след истински амп. Реагира като амп, като му сложиш педали отпред реагира като амп. Всеки път като пробвам разни плъгини и се върна на него моментално виждам разликата (не че това ще ме спре да купувам плъгини за китара ) Проблемът с кепчърите (и не само) и нивата е че за разлика от синтезатори и други, когато един китарист ползва волюма на китарата в зависимост от усилвателя и хедрума този звук на китарата може да се промени от почти чиста китара (clean) до супер изкривена за усилватели които не носят много на инпут буст / геин и така китаристите си регулираме колко да ни е изчистен саунда. Като свирите на виртуално пиано то пак си е пиано много или малко. Не става пиано като свирите тихо а орган като натиснете малко повече клавишите на МИДИ клавиатурата. Когато гейна не е съобразен , китаристите които познават някакъв амп как им реагира на китарата и колко е динамичен очакват този плъгин да им реагира така както и истинския амп (за тези които могат да свирят и знаят за какво става дума) и като видят че или гейна е малко (а те знаят че на gejn 3 този точно усилвател примерно влиза в edge of breakup) или пък е много или си намалят потенциометъра на китарата и истинския амп чисти а този кепчър не и се разочароват. И не всички гледат видеа и се образоват. Почват тогава да псуват тонекса (примерно) и го продават "щот не става" и не могат да постигнат това което очакват като звук и като реакция. Да , кепчърите докарват честотна характеристика но не и динамиката. Не че хич я няма - има я. Някъде повече, някъде по-малко. Ако свири човек метъл с някакви яки гейнове, кво значение има динамиката и волюма на китарата че да изчиства? Кемпера дет е най-зле от всички кепчъри и той става. Колко блусари свирят с кемпер? Аз не съм видял някой. Както и да е , отплеснах се та имах предвид нагласянето на нивото и какво е искал да каже автора е много важно, защото ако автора разбира ще направи правдоподобни кепчъри, а ако читателя пък разбира ще си нагласи нивото на слух горе-долу за да изкара гейн и респонс какъвто се очаква точно от този амп. Всъщност преди това всички го правиха на ухо и никой не гледаше таблици за определени интерфейси еле пък китаристите всичките разбират от SNR и конвертори и ала-бала. Както се видя и разбирачите в тубата не разбират щот са само китаристи а не тон инженери. Включително тези дет продават от години кепчъри и пачове за моделиери като за Line6 (да не визирам имена) които обясняваха че това че IK multimedia и Fractal Audio дет им казваха да си калибрират инпута било глупост (що трябвало изкуствено да си вдигат нивото на DI сигнала като искали били китарата да си останела такава както при включване в амп и очакват аудио интерфейса да е същия инпут като на лампов амп).

Трябва да си сложа един коректор, че не съм имал много възможност да уча български език Съгласен съм. Всеки има право да изживява музиката по начин, по който му харесва и това усещане е комплексно. Нямам нищо против хората и грамофоните. И това е лично мнение за това, какво търся аз в музиката като човек, който се опитва да свири и да се записва.

С риск да събера хейтърите. Аз не разбирам много и слушам lossless на студийни монитори (някой ден може да си взема и система за калибрирането им според помещението, което ползвам за домашно студио, защото искам да слушам записите без "допълнения" и "подобрения", доколкото е възможно). За мен лично е безсмислено да купувам плочи, които последните години са от цифров мастър (няма как нещо записано от оригинал да звучи по-оригинално от оригинал) или надраскани оригинални плочи записвани от ролкови магнетофони преди 30 години. По повод "топлината" един приятел ми казваше че не харесва CD-тата, щот там всичко се чувало много ясно, а на изтритата лента от касетка е по-добре, без динамика, по-равно, без отчетливост и т.н. и е някак по-топло заради това. Ами аз искам да чувам всеки детайл и всеки тон на всичките инструменти. С динамиката и честотите. Не искам да ми е замазано и равно. Това е все едно една мома да каже, че не иска да се гледа на 4К защото ще ѝ се видят пъпките по-лицето, а по-добре на SD. Много от съвременните записи са на цифров мастър и не са записвани на магнетофон. Това означава ли, че няма да ги слушам? Добре, за ламповите усилватели ако "топлото" е четните хармоници . Добре, да кажем че тези хармоници галят ухото и се възприемат за "топло", но какво общо има грамофона с това, което се възпроизвежда в общия случай некачествено (ако не е скъп) запис презаписан от цифров сорс? Тоест, първо трябва записа, който искам да го чуя в оригинал да ми го развали грамофона и после лампов усилвател да ми го "подобри" и в крайна сметка не е оригиналният запис, а "топъл" запис. Тука има и друг момент който споменават, а той е фетишът към опаковките докато се разглеждат (колкото по-големи и цветни – по-добре), това да гледаш как се върти плочата и носталгията, разбира се. Може би това подсилва усещането за музиката ... не знам. За мен е музиката и всеки тон в нея, не опаковката.