g_vayov

Май е време да удариме "финала" (не че някога стигаме до него). Дълго работи тази схема в печатно-обемен монтаж. Новата платка отдавна беше проектирана но най-разнообразни причини я изместваха назад в приоритетите. Е дойде и нейния ред. За една вечер я наситих и пуснах. Направих основните измервания но за пълно изследване не остана време.

Заради предполагаемите големи разлики в двете напрежения го намислих отделно. Например 400 V за стабилизатора, а трябва да отведем от тях 12-15 V за контролната схема. По този начин има една унифицирана контролна схема, свързана със силовата част в три точки. Би могла много лесно и с малки промени да работи с всякакви напрежение и токове. Може и общо да е захранването. Т2 е обща за двете захранвания. DC/DC модулите са примамлива идея но има два въпроса, номинално входно напрежение и цена. Високоволтови май не съм срещал (това не значи че няма), цената им е обикновено над 20 лева. ПП Дам пътищата са много...

Гледам че нещо утихна. Май е време за още критика. Хи, хи... Ето една СХЕМИЧКА, без изчисления на компонентите. Максимално разделени възли. Силов регулиращ елемент, контрол на изходното напрежение, контрол на изходния ток с индикация. Има една скрита опасност обаче. При отпадане на помощното напрежение (12V) напрежението в изхода ще се повиши до максимална стойност. Това поведение на схемата е опасно затова ще трябва да променя връзката между Q1 и U1.

Още ден, два и може би ще има материал за критики Водата е по-дълбока от това което изглежда на пръв поглед, приемам го като предизвикателство. Също така, подобно устройство би ми било много полезно. ПП С програмиране, на този етап не бих се захванал.

Позасипал съм се с друга работа така че няколко дни захранването ще почива. След туй продължаваме Непосочена в информационния свят, малко вероятно. Е, случва се да откривам топлата вода, понякога

Да документацията на LM317 я знам почти наизуст Обикновено гледам да ползвам само идеи, а не да копирам схемите. Но добре, ще задълбая малко натам

Мисълта ми е, един компаратор да следи тока. Прага на задействане да е регулируем. Получаваме изходен сигнал. След това обработката на този сигнал да има две избираеми поведения, ограничаване или изключване.

Мисля си за токовата защита. Дали няма да е полезно да бъде с две избираеми поведения? Ограничение на тока на зададено ниво и изключване на изхода при зададено ниво, възстановяването с бутон. Нямам окончателно решение как да стане но го обмислям. ПП Като се сетя за едно скорошно премеждие, по-скоро ще е полезно.

Да това е така. Наистина гонех икономичност, а не толкова универсалност. Във всеки модул трябва да имаме три независими но работещи съвместно системи. Регулатор/стабилизатор на напрежение. Ограничител/защита по ток. Плавен старт.

Използваното захранване дали не е 12VAC?

Поработих две вечери(нощи) и стигнах до някакъв материал годен за критики Първо искам да се извиня за ужасната схема но още не съм успял да намеря свястна програма работеща под Ubuntu. Накратко LM317 подкрепена с един транзистор. Плавно нарастване на изходното напрежение. При пуск C4 започва да се зарежда през R6. Зарядния ток отпушва транзистора Q2 ограничавайки изходното напрежение. При изключване на захранването, C4 се разрежда бързо през D3 и товара с което схемата е готова за нов пуск. Тази верига съм я използвал за плавно нарастване на отоплително напрежение от 5 до 12,6 волта със стабилизатор 7805 и работи линейно. Чрез потенциометъра R3 изходното напрежение се регулира в диапазона от 4,5 до 7 волта. Ограничаване на изходния ток. За тази част нямах нищо готово. Би трябвало да работи но може и някоя голяма глупост да съм направил. Проблема е в това че чрез шунтиране на групата R3, R5 не можем да свалим изходното напрежение под 1,2 волта. За ограничаване на тока в работен режим и това ще стигне но за защита при късо съединение не е достатъчно. За да получим 0 волта в изхода, на извод 1 на U2 трябва да се подаде напрежение поне -1,3 волта спрямо точка T3. Чрез малко нетипично свързване на R2 осигурявам тези -1,3 волта необходими за изключване на стабилизатора и в същото време ги използвам за управление на Q2 през D3 и R6. След премахване на късото съединение схемата трябва да стартира с плавно нарастващо напрежение. Разчет на мощностите. Най тежкия режим за работа на схемата е при късо съединение в изхода. Напрежението върху C1 трябва да е около 15,5 волта, изваждаме пада на напрежение върху R2 (1,36V), върху него ще се разсеят 2,72W. R2 трябва да е минимум 5W. Остават 14,14V върху регулатора, U2 и Q1. Напрежението на насищане б-е на Q1 (2SA1943) в каталога е указано -1V. Имайки предвид стойността на R1, максималния ток през U2 трябва да е до 100mA. (14,14-1)*0.1=1,3W разсеяна мощност в U2. За Q1 остават 14,14*(2-0,1)=26,9W. И след толкоз писания, накрая схемата. ЛИНК СЪС СХЕМА ПП Какво съм забравил или ненаправил: товарно съпротивление в изхода за осигуряване на мимимален товар, индикатор за включено захранване, индикатор за напрежение в изхода и индикатор за ограничението по ток. Този последния трябва да го измисля.

Радост за окото Аз нахвърлях малко сметки касаещи отопленията. Ако се ограничим до 4 лампи от горе изброените серии. Това мисля е достатъчно за ефекти и предусилватели. При 6,3 волта сумарния ток е 1,2 ампера, като сложим едни 50% запас заради постояното натоварване се получават 1,8 ампера. За 12,6 волта цифрите са пропорционални, 0,6 ампера и със запас, 0,9А. Накратко: 4,5 - 7V 2A и 9 - 14V 1A Мисля че LM350 с подходящо управление ще се справи със задачката. Защитата по ток се чудя каква да бъде, стопяем предпазител или ограничение. ПП Май е по добре ограничение на тока. Смяната на предпазители определено е досадна.

Дам, събирането на цялото това нещо в една кутия ще я направи твърде тромава. Подхода на Tektronix ми допада но изработката на такава конструкция би било огромно предизвикателство. Условието за галванично разделяне на изходите предполага използването на трансформатор с голям брой вторични намотки. Такъв трансформатор само по поръчка може да се направи което също ще затрудни доста хора. Всеки модул трябва да си е с отделен трансформатор. Върху управлението на мрежовото захранване трябва да се помисли. Например ползваме три модула и хоп, три от контактите вече са ни заети, Може да се направи като при по-старите компютърни захранвания. Мрежовия кабел влиза в основния модул, а нагоре по веригата захранването се прехвърля с къси свързващи кабели.

По отношение на високоволтовия стабилизатор и плавното нарастване на отоплителните напрежения имам малко опит и работеща схема. Мога да помисля в тази посока. Широкия диапазон на изменение на високото напрежение усложнява нещата но трябва да се получи. Повдигане на потенциала на отопленията също е добре да се предвиди. Може да е стъпково. Превключването на масата на изходните клеми може да стане с три позиционен ключ. В средата, изолирано. Крайните положения да сочат едната или другата изходна клема указвайки връзка към маса.

Според мен изкривяването хич няма да е леко. При запушени диоди коефициента на усилване ще е 101, а при отпушени ще клони към 1. Трябва да се съобразят някои неща: резистора R с типа на диодите, захранващото напрежение и максималния изходен ток на ОУ. Да приемем че се използват силициеви диоди и техния праг на отпушване е 0,7V. При входни нива до 14mVpp схемата ще работи линейно с коефициент на усилване 101. При нива над 14mVpp ще работи като ограничител до изходно ниво1,5-1,6Vpp. Зависи от нивото на входния сигнал но аз си мисля че ще стане един чуден формировател на правоъгълни импулси.

С какво предназначение е диода в съчинената схемичка?

Топлия силикон няма добра адхезия към детайлите и не може да бъде наречен лепило. Кутийката би се разпиляла в произволен момент. При плексигласа лепенето става най-добре с хлороформ, ацетон или специализирано лепило.

Нали този в безистена? Миналата седмица ходих да търся цокли деветки и други стари чарколя. Имаха като горните но черни. На същата улица само че по към ул.Княз Борис има още едно магазинче. Може и там да се провери. ПП Цените на лампите там, според мен са безбожни. За цоклите не съм питал защото ми трябва друг модел. ПП2 На някой да му се намира ЕМФ-500-3Н?

Защото приетия безопасен за диодите ток е в ефективна стойност. Сметките са направени за него при постоянен ток. Трябва да се вземе предвид и времето когато ток не протича. В нашия случай сигнала е променлив, през диодите ток тече само в единия полупериод. Затова може да намалим резистора два пъти, с което увеличаваме пиковия ток но запазваме ефективния.

Е как да е бил? Концерта е утре. Само дето Юрая изглежда не знаят за това http://www.uriah-heep.com/newa/livedates.php

http://www.stbbg.com//?page_id=21&record_id=9054

Измерва!

Надявам се това ще е задоволително... Защитения изход е O/P2

Ако това са условията, защита от късо съединение с реле... Най тъпата защита която ми хрумва е: от захранването да захраниш през нормално отворения релеен контакт товара и намотката на релето. Трябва да се включи и нормално отворен бутон паралелно на контакта за старт на системата. Може и по елегантно. С шунт да се следи товарния ток, компаратор и изпълнителен механизъм. Може и със стабилизатор на ток да се направи. Тогава ще има ограничение на тока не пълно изключване. Повечето интегрални стабилизатори имат вградени разни защити... Изолация, заздравяване...С горещ силикон...

За да не заземяваш нищо по захранванеето трябва да покриеш изискванията за електрически уред Клас II, двойна изолация. http://www.excelsys.com/wp-content/uploads/2011/09/ApplicationNoteAN1102-ClassIvsClassII.pdf