darmonko

Абе почват да ме обхващат някакви съмнения, че ще се върне, защото още не е обявено име на нов барабанист, а имат концертни дати след два месеца... та може и да се окаже кьорфишек цялата история с прослушванията и да се съберат пак с Майк. Все от някъде трябваше да е изтекла информация кой е новият - уж репетират и записват с него, дебнат ги папараци от всякъде, знае се къде са им записите - толкова ли не могат да видят кой влиза и излиза от това студио? Засега само догадки - то вече стана като турски сериал

Много е лесна работата, глей ся: Вариант 1: Хващащ тоя същия китарен кабел и го забучваш от едната страна в същата дупка, в която си вкарваш и слушалките. За предпочитане е онази дупка на модула под която пише "audio out". Другата страна я ръгаш в пулт,за предпочитане от най-скъпите и с много копчета и врътки, с тач скрийн, блутуут и уайфи. От пулта с един файъруайър (т'ва пак е кабеляк)вкарваш в компютър. И той трябва да е ненужно скъп - за предпочитане лаптоп с нагризана ябълка на капака. На лаптопа трябва да си инсталирал поне Протуулс 9, оригинален разбира се, може и със субтитри на български. След това допълнително си закупуваш саунд лайбръри със семплирани барабаните на Дейв Ломбардо, записани в кокошарник с керемиден покрив в с. Жабокряк с 8 вида микрофони. Само оригиналните имат специфичната акустика на помещението, така че ако искаш истинския звук, няма да минеш с кракнат вариант от нета. Съответно към лаптопа добавяш външен хард, външна саунд карта, една Ямаха Мотиф 8 за миди-клавиатура и варел с течен азот за охлаждане. От там пускаш един кабел до гардероба, махаш дрехите от него и вътре нареждаш задължителния рак с ефекти и стъпала - не по-малко от 300 кг., иначе звукът не е "масивен и плътен". От там пак един кабел до най-близките тонколони и си готов. А сега сериозно: Потърси у вас стерео-уредба или ДВД-плейър, те повечето имат "audio in" вход, в който можеш да вкараш жака на китарния кабел (хубаво е да е жак, а не канон). Ако няма такъв вход, то задължително някъде отзад има aux, в който влизат две букси. Такива кабели за с букси от едната страна и жак от другата се продават готови в компютърните магазини. Имай предвид, че ако използваш домашната уредба или ДВД не може да очакваш силен звук - за това си трябва усилвател и колони които да понесат натоварването.

Ееее най-после някой да си признае... И аз съм им бил барабанист няколко пъти, ама за кратко, щото след това все съм се събуждал. Мокри сънища, кво да се прави

Ами не, аз съм на друго мнение - недостъпни са, защото не мога да си ги купя от България. Освен ако не са ги пуснали вече в родните музикални магазини, но аз лично не съм виждал. Иначе струват около 10 долара за 250 милилитра, т.е. около 15 лева български пари, което наистина не е кой знае какво съпоставено с цените на хубавите чинели. Друг е въпросът дали са произведени и предназначени точно и специално за чинели. Не ми е известно някой от големите производители на чинели да имат фабрика за почистващи препарати. Нито това им е работата нито пък са толкова рентабилни тези продукти, че да си струва. Това което правят е аутсорсинг - намират някой опитен и всепризнат производител на такива препарати от рода на Johnson & Johnson, BASF и др., и му поръчват да им напълни негов подходящ препарат в опаковка с тяхното лого и със съответния надпис "Спефиална формула за еди-коя си марка чинели". Не че са по-различни като състав, само опаковката им е специална.

Има логика в написаното от Вихро, а и практиката показва, че все така се е случвало - след като напусне някоя звезда известните групи взимат млади мотивирани музиканти, които лесно да държат под контрол. Твърде вероятно е и така да се случи, само че има и друга страна на монетата - вземат ли някой неизвестен ще мине доста време преди да се докаже и публиката да го приеме. За да не изгуби блясъка си на тази банда и трябва някой, който хората вече познават, обичат и знаят, че е чудовище зад барабаните. За пример ще дам Слейър - след като напусна Дейв Ломбардо взеха Пол Бостаф, който тогава беше млад и неизвестен. И въпреки че свири като триглава ламя, за 10-тина години в групата така и не можа да се доближи до харизмата на Дейв Ломбардо. В крайна сметка Ломбардо се върна в Слейър и затова според мен тази група все още съществува. Та по тая логика може би са решили да не залагат на новото и неизвестното, а да хванат някой от големите, който не просто ще се научи да свити песните като Портной, а ще промени стила на групата със свой собствен почерк. Не знам, времето ще покаже

Става, само да не е от индийски магазин. Някой ми беше препоръчал препарат за месинг от индийски магазин - купих го, обаче не ми хареса. Шишенцето беше 50 милилитра т.е. крайно недостатъчно, цената доста висока, не чистеше добре и вонеше на спарени китайски гуменки...

аз от година и половина използвам Sano Multi Metal Cleaner - продават го в повечето магазини за перилни препарати, предназначен е за почистване на алпака мивки, смесителни батерии, тенджери и всичко друго метално -Течен, не абразивен, без киселини.Доволен съм от него, зилджианчетата светят направо

След като преодолях шока от напускането на Майк Портной започнах да се чудя кой ли ще е новият барабанист на Dream Theater... Знае се че са провели прослушване, на което са поканили 7 барабанисти от световна класа и със сигурност са избрали един от тях. Имената на седемте обаче и кой е избран се пазят ревностно в тайна. Знае се и че в момента групата е в студио и записва с новия си барабанист, а през юни ще започне да изнася концерти с него... Изискванията на групата са били (според интервюта на Петручи и Лабри)да може да се впише в групата и музиката и като характер и мислене. А това че трябва да е с извънземна техника призната класа се подразбира. Засега разследването ми в Интернет доведе само до предположения и мистерии. Ето някои заподозрени: 1. Върджил Донати - световно признат гений, любител на по-тежката музика и неравноделните ритми, на подходяща възраст. В сайта му няма дати за концерти след края на март 2011 г. 2. Майк Манджини - засега участва само в един дребен студиен проект и преподава в Бъркли (твърде скучно за неговия темперамент). Официалният му сайт от известно време е затворвн "поради напускане на модаратора", няма официална информация да е резервиран за турнета с някой. 3. Томас Ланг - барабанист с невероятна техника и присъствие на сцената, също с афинитет към тежкото и нестандартно звучене, въпреки че по-често свири по турнетата на поп изпълнители. Отново на личния му сайт не са посочени дати за свирене след 26-ти март 4. Майк Терана - класика в жанра, рок музикант до мозъка на костите, с необходимия темперамент и излъчване,с богат опит и маса фенове. з анего се знае, че има ангажименти с други музиканти през тази година, но пък е спряган за един от фаворитите. Сщо така е малко по-стаичък от другите в ДТ.. 5.Боби Джарзомбек - млад надъхан, болен мозък (ако сте слушали Spastic Ink) способен да измисли запомни и изсвири всякакви извратени ритмически схеми. Последните години е събрал доста опит покрай свиренията с Роб Халфорд,с него неше и в България. За него единствено е изтекла информация, е е бил един от 7-те прослушани, но пак нищо официално. 6. Тери Бозио няма нужда от представяне. Името му упорито се спряга като вероятен избраник, това особено ще се понрави на японската публика, за която и той и Дрийм Тиътър са с ранг на богове. А и ще бъде голям удар за Портной ако го наследи някой с по-голям сет от неговия 7. Марко Минеман - той засега отрича да е бил канен и да е свирил с DT, но името му изниква навсякъде, където се коментира кой е новият барабанист на групата. Също голям фен на здравия рок и с подходящ характер. И така... хаиде да видим какво мисли народа тук. Моят личен избор е Майк Манджини, след дълго колебание между него и Донати. Разбира се освен изброените има и куп други, които имат необходимите качества да влязат в такава група, така че смело предлагайте и други имена.

В отговор на въпроса от заглавието - никога не е късно човек да се впусне в нещо, което го влече и да изживее някоя своя мечта. Разбирам, че си реалист и не си си поставила за цел на 24 да бъдеш виртуозен музикант на световно ниво. Аз започнах на 16, а първите барабани си ги купих на 18. През първите две години се учех да свиря на възглавници, падове, хилки за тенис на маса, стари капаци от тенджери, автомобилни гуми и каквото друго ми паднеше под ръка. Понеже нямах педали настъпвах два стари перфоратора за хартия, които намерих у нас. И тогава, а и сега свиренето на барабани ми доставя невероятно удоволствие. Щом живееш в апартамент (като мен) 100% ще имаш проблеми със съседите, освен ако нямаш невероятния късмет да живееш в oбщежитие за глухи Пробвай да разчистиш избата, или да намериш някакво друго подходящо помещение - това е следващото предизвикателство. За чинелите - на първо време си вземи някакви евтини, втора ръка. Не ти препоръчвам скъпи маркови чинели, с които да излизаш на сцена и да търсиш някакъв професионален саунд,защото не това е целта. За тренировка може да използваш всякакви - потърси из форума или по магазините на старо, все ще се намери нещо. Успех

Vihro е прав - ръждопреобразователят върши работа в случай, че никела е дълбоко наранен и под него е избила ръжда или пък покритието е силно нарушено. При всички положения ще махне грозната ръжда, но няма да накара хардуера да блести. За преникелиране няма смисъл да се говори, за парите които струва може да си купиш нов хардуер. Ако общо взето никелът не е силно олющен и има съвсем малки точици ръжда можеш да пробваш с паста за зъби (само че иска доста търкане) или с някой от многото препарати за почистване на кухненски мивки тип "алпака"и тенджери - важното е да е течен или кремообразен, а не прахообразен. Последния, който използвах, беше "MEGLIO" - италиански май се водеше течен и напълно безвреден, дори и чинелите си миех с него.

1. Физиката е доказале, че от достатъчно силен удар може да се счупи абсолютно всичко... 2. Практиката е доказала, че с упорито блъскане може да се счупи всеки чинел 3. Законът на Мърфи повелява, че колко по-скъп е чинелът, толкова по-малко блъскане е необходимо, за да се счупи...

За съжаление добрите барабанисти и в студио и на живо масово са заместени от не чак толкова добър, но доста по-евтин софтурер и хардуер. Всички знаете какви са причините... Лично аз не бих излязъл на сцена с пластмасов басист, китарист или какъвто и да е друг инструменталист, но по отношение на барабаните съществува разбирането, че може да се правят компромиси. Въпреки това тази тенденция има и положителен ефект - търсене за добри и можещи живи музиканти винаги ще има а естественият подбор ще остави в бранша само тези, които наистина имат талант и възможности и не спират да се развиват

Даа като гледам доста ръждичка е останала, особено около кл'човете... а и марката "Тактон" не се слави с особена прецизност на изработката, което пък за соло барабанчетата е изключително важно. За ръждата мога да ти преоиръчам да пробваш повечето препарати за почистване на алпака съдове и мивки - действат безотказно, аз използвам "Meglio", има и много други подобни. За проблема с кривините за съжаление не виждам решение, освен да си купиш хубаво барабанче. Ако наистина е крив самият барабан няма шанс кожата да му прилепне нормално, което значи че: 1) Доста бързо ще се износи и скъса кожата 2) Настройката е ограничена до единствената позиция, в която кожите са хубаво опънати, т.е. друга настройка е невъзможна. И тъй като е метално, единственото приложение за което се сещам е да прецениш от коя страна е по-право, да му сложиш кожа само от нея и да го използваш за тимбал P.S. Тъкмо пускам една обява в раздела за продажби за старото ми барабанче, което мисля че ще ти свърши работа, но тъй като темата е друга тук ако проявяваш интерес пиши едно лс.

Дааа отново имах шанс да видя този велик човек отблизо... страхотен музикант е страхотно се забавляваше и раздаваше добро настроение на другите музиканти и на цялата публика Присъствието му на сцената заличи дори и няколкото неща които правеха лошо впечатление. Дано да го видим пак скоро

Ами защо да чакаме утре вечер? аз бях пуснал една предния път когато беше тук, но сега не мога да я изровя, иначе си струва да се съживи. Сега като идва пак ми е особено готино, защото предния път успях да се запозная с него и да си полафим, даже пихме по бира с музикантите му след концерта... освен че е велик музикант е и страхотен човек!

Аз гласувам с две ръце и два крака за г-н Били Кобъм А поздрави от него лично ще получа в събота, когато ще се видим на живо

Ами ако е на изгодна цена и не е бил прегазван от трактор - купувай. 5000 са едни от най-здравите железа на пазара, от сума ти години са стандарт в професионалния хардуер. Не знам какво си чел по форумите, но за да успееш да му счупиш стъпката трябва да си не човек, а животно и да го блъскаш с цел чупене, а не свирене. Аз ползвам друг DW 9002 (направен на същата база от 5000 серията само че с подвижна камера) от 6 години, купих си го през 2003 и от тогава единственото развалено е че са надраскани пластините отдолу.Това се получи заради моята глупост понеже свирих на една сцена облицована с камъни и не съобразих, че трябва да подложа нещо отдолу. По отношение на здравина, удобство и обезшуменост нищо не се е променило след 6 години свирене си изглежда и работи като нов.

Зависи изцяло от това към какъв тип свирене и музика си се ориентирал. Имам приятел който си купи електронните Милениум от най-евтиния вариант и е сравнително доволен. Разбира се не стават за живо свирене. Ако ги взимаш колкото да ги използваш за падове и да се упражняваш, без да вдигаш много шум стават. Въпреки всичко не са съвсем безшумни вибрациите се усещат по пода на панелката но пък са значително по-тихи от акустичния вариант. Ако живееш в блок (като мен) на акустични барабани няма да можеш да свириш оповече от 15 минути на ден. Освен разбира се ако съдбата не те е ощастливила с глухи съседи . От друга страна ако си се ориентирал към музика, която традиционно се свири на акустични барабани, и преди това си свирил само на електронни, преминаването от електронни на акустични ще ти се стори тежко. Много по-големи са, ръцете изминават по-голямо разстояние между отделните барабани, иска се и много по здрава работа с пръстите, защото при удар палката потъва доста по-дълбоко отколкото в падове и отскокът не е толкова силен, въобще звукоизвличането е много по-различно. Ако трябва да съм образен е все едно да слезеш от малка дамска количка и да подкараш камион Затова, ето няколко варианта: 1. Избираш да се възползваш максимално от възможността за упражнение вкъщи и избираш електронните, но с едно на ум, че после ще трябва да свикваш с акустични барабани. 2. Купуваш си и електронни и акустични и ги редуваш - учиш упражненията на електронните и после свириш на акустичните, докато съседите издържат 3. Намираш си помещение за репетиция, купуваш си акустични барабани и забравяш за електронните 4. Купуваш акустични и ги оборудваш с Mesh heads (на Милениум са по-евтини и от обикновените кожи), тригери и някакъв модул, или пък направо компютър. Така у вас си свириш с електронни звуци по безшумните кожи, а когато дойде време за живо изпълнение слагаш бойните. Аз лично съм изключително пристрАстен и за мен никакви електронни барабани не могат да заместят усещането и звука на акустичния сет. Електронни бих си взел единствено от състрадание към съседите

Millenium = Stagg = Fame ...сигурно и в един и същи завод ги правят в Китай... Евтини китайски дрънкулки, които са много по-добри от Тактон, малко по-добри от Амати и много под необходимото качество за да се нарекат "професионален инструмент". Стават за начало и за начинаещи барабанисти - не са лоши като за първи сет, стига да не живееш с илюзията че ще караш с тях до гроб и ще извадиш някакъв звук на запис или на сериозна сцена. Между другото въпреки че като дърво и изработка барабаните не са нищо особено, сред хардуера има добри попадения и е доста евтин. Така че моя най-добронамерен съвет е - вземи тези, които можеш да изпробваш на място в магазина, да удариш и да чуеш и най-вече да ги огледаш за дефекти. Заложи на сигурното и не рискувай с поръчка от Томан или MusicStore... И имай предвид, че след няколко години ако напреднеш и имаш амбиции да се занимаваш сериозно ще трябва да си купиш други от някоя по-реномирана марка

айде тук и аз да се запиша от кумова срама...

Плащането в www.thomann.de става не само с кредитна карта а и с банков превод по сметка, която ще ви посочат от томан ако им пишете един мейл на drums@thomann.de Този метод обаче е бавен и скъп тъй като превода до там ще стигне за около 3 дни, после има 2-3 дни да потвърдят и изпратят поръчката и заедно с 5-7 дни за доставка отиде половин месец. Аз лично вече няколко пъти пазарувам от там с кредитна карта и нямам никакви забележки - нещата идват навреме, опаковани са двойно и тройно с пълнеж от Най-добрият начин ако нямате кредитна карта е чрез paypal, където може да си регистрирате всяка банкова сметка без да имате кредитна карта. В белите страни става и с наложен платеж директно чрез куриера който ви ги доставя но за България не предлагат тази услуга. Другият сайт който съм ползвал е www.musicstore.com - пак е немски и е също толкова добре зареден колкото Томан. Нещата са на същите цени с малки разлики. Там плащането става по същите начини. Още повече че за доставките до България отговаря една българка която работи там - казва се Мария Милева и при запитване ще ви направи оферта с цени, начини на плащане, срокове на доставка и всичко останало и то на българки. Можете да им пишете директно на този мейл: export-es@musicstore.de и двата сайта са сигурни и проверени, поне при мен досега не е имало проблеми

Здравейте, искам да попитам дали някой се е сблъсквал с ето това чудо: http://www.thomann.de/be/mapex_13x06_speci...ition_snare.htm MAPEX 13X06 SPECIAL EDITION SNARE DRUM Стори ми се адски на сметка и въпреки че не съм голям фен на марката мисля да се възползвам от промоцията и да го взема за второ барабанче. Още повече че комбинацията 13х06 + birch shell ме кефи като вариант. Единственото лошо е че се продава в интернет и няма как да го чуя преди да го купя... и така - имате ли някакъв поглед върху това барабанче, ако някой притежава такова ще съм много благодарен да даде някакви отзиви откъм звук и качество

Аз гласувам за Music Store. Нещата, от които се интересувах заедно със съответното ДДС бяха около 15% по-евтини от Thomann. Oсвен това и доставката им е по-евтина - 7 кг. пратка пристига за 20 евро,а при Томан е 30 евро. След като им писах с въпрос за един продукт ми отговориха в рамките на същия ден на български, а от Томан чаках отговор на същия въпрос за същия продукт 4 дни.

Най-новото, което свалих е "Akira Jimbo - Independence" много ценно видео, заслужава си всеки да го гледа

Като затворя очи виждам 3 каси: - 18 x 22'' maple в комплект с AKG D112, -16 x 18" birch без дупка на предната кожа +Yamaha SubKick - Eлектронна за предпочитане от Roland V-drums + модула естествено ... и 3 декара сцена, на която да се съберат заедно в момента съм с една 16 х 20'' с кардан и това е повече от достатъчно за свирене при тукашните условия