DanelectroDC

Благодаря за коментарите. Точно и аз се чудя дали е добра идея така като изненада да го купя. Интересно ми беше дали има микрофон, който предлага приемливо добро качество при всички положения. Няма нужда да е нещо уникално, разбира се. Ако има и други идеи ще съм благодарен.

Баща ми е зъболекар, който пее професионално от над 35 години и обмислям да му купя микрофон за живи участия като изненада за Коледа. Ето как пее> http://www.jamendo.com/en/album/44940 Не само църковни> Не разбирам нищо от микрофони и не съм сигурен, че е изобщо е добра идея, затова искам да питам експертите тук каво смятат и какво биха препоръчали. Благодаря предварително!

е не, никой не го беше споменал. евала на теб! то не е соло като соло, а история разказана през сълзи на някакъв разбираем език без думи.

Освен изброените тука искам и Джак Уайт да спомена от The White Stripes. Подходът му към блуса хем е класически, хем звучи модерно и различно, а и според мен е един от малкото бели усетили тъмната и страшна страна на тоя вид музика.

:wow: :wow: :wow: Е не, повече от това не може да ни се препокриват менията!!!

Знаем, ама наистина е много жалко, че в Европа е направо неизвестен. Търси най-добре направо Allman Brothers Band, най-има шанс да откриеш нещо. Като сме тръгнали да говорим за малко известни китаристи, които в Америка се считат за голяма работа (и с право) фърлете едно око и на Ry Cooder. Слайда в Sister Morphine на Стоунс е негов, също и целия саундтрак на "Париж, Тексас".

sa6tiat,

Все се чудя дали да не си взема един VOX Pathfinder 15 и сега последните дни съм на ръба да се реша, ама искам първо тука да питам има ли някой опит с това комбо? Не е хич скъп в сравнение с Маршалите и Фендърите от същата класа. Трябва ми най-вече за електрически блус с малко драйв или само клийн. Е и драйвче за някоя жица не пречи, но не ми е нужен за метъл примерно. Вокс са си класика, и ретро звука ме тегли и сигурно ше го взема, но ще се радвам, ако някой тука има мнение или пък алтернативно предложение.

Тоя Епифон, дето се предлага, ако имах парите и нуждата за 500 лв. веднага щях да го взема. Не се плаши, че е полуакустичен, щото реално е една дъска със залепени отстрани кухини. За сведение Алвин Лий и пича от новата нашумяла група Wolfmother, дето си бичат як хардрок със същия модел, ама Гибсън, са пример, че китарата става и за жица.

Винаги имам предвид Пейдж. Особено в темата Любими китаристи.

Да, на живо особено е уникален. Тва лято му бях на концерт, свири преди Джеф Бек и ме изкърти тотално. Кви динамики, ква експресия... Отделно може да имитира който си поиска китарист, на майтап ни свири като Хендрикс, БиБи, Клептън и Стиви Рей Вон. Едно към едно. Без ефекти. Който се интересува от блус и блус-рок трябва да се запознае с Бъди, щото той е пионерът на електрическия дистортнат блус рок. А пък как пее, не е истина. Вижте това. За съжаление има разминаване на звука и картината, ама само да се добие представа. Ако мислите, че имитира Хендрикс, грешка, Хендрикс го е имитирал него на времето.

Buddy Guy!!! :wow: Не случайно явно Клептън го нарича "най-добрия китарист". Не съм виждал/чувал някой да усеща блус-рок китарарта на такова ниво. Дори двамата Джимита и Бек не. Те са се учили и инспирирали от него де.

има специални изправители за музикански цели, които са и по-скъпи. нямам представа къде се продават, де.

Да бе, ще е супер йако, ако има някой буутлег от тоя джем. Видео, тва онова. Или поне сникмки. Ще се радваме!

И аз ползвам Тортекс .73, просто удобна работа и връхчето е точно толкова остро, колкото ми трябва. Дънлоп Дерлин 500 .96 е също супер перце, малко по-дебело и не гъвкаво. По темата: по левче.

http://www.wholenote.com/ Има много уроци, и примери с мидита. На мен ми харесва.

Ronnie Wood! снощи и на живо го гледах.

Я! Китара за десеторъки! точно това е сигничър китарата на китариста на Спайнъл Тап е те са едни от хеви метъл отците не че им имам някакви записи което си е мой пропуск но пък определено тозе китарист въвежда - и по правилно си поръчва Маршали които да се усилват до илевън 11! та идеята не е съвсем на Менаур - Аll man play on ten someone play on 11! Тони, Спайнъл Тап са фиктивна група от фиктивния документален филм This is Spinal Tap. Препоръчвам на всеки, зарибен по "твърдата музика" да го гледа. Подиграва се яко, но е направен с любов. Артистите си свирят сами на инструментите. В по-късни години даже и на турне са били. Сатриани и Джеф Бек са забивали като гост музиканти. Но, така или иначе, групата е пародия на хеви метъл група от 80те. Китаристът се казва Найджъл Тъфнъл и освен че има Маршал глава дето е до 11, свири и на китара с цигулка, докато друнка на втора китара с крак по концерти. Ексцесии...

мойта е Danelectro DC-3 с 3 lipstick :exclaim: адаптера. точно като на аватара ми. ся, не е нещо невероятно, но пък е различна и в звуково и във визуално отношение. и вече не ги произвеждат. уникат просто за тежки работи не става, ама 60те и блусче. :inlove:

Абе след Townshend и Hendrix вече чупенето на китари идва малко тъпо, щото е реално глупава имитация. А в средата до края на 60те тва си е било иновация, един вид. Гледали ли сте Блоу ъп, на Антониони. Там Бек троши един Хофнер (отказал е да разбие Лес Пола си). За тая сцена е разбил половин дузина китари. Така е искал Антониони. А пък Джими Пейдж тайно си е желал да си земе една от тях (здрава). Та така. Времената се менят.

Да питам все пак: как оправяте изметнат гриф толкова лесно? За тръс рода ли говорим, щото ако е така, това не е изметнат гриф.

абе ако е от влагата ще да е прекалено кофти. според мен, логически и физически погледнато, е от температурата на струните. като са студени се свиват и натягат, като се загреят (посвириш с тях) се отпускат. на мен ми е правило впечатление, че като е по-студено в стаята ми и струните са по-натегнати от предишното настройване при по-висока темература. само идея...

Да, ясно, не казвам, че така е правилно или по-готино, просто е хитра техника да се вадят различни звуци в едно и също парче без да се сменят адаптерите. Примерно удариш някой пауъракорд близо до грифа за плътен богат звук и после си направиш отсвир близо до мостчето на високите струни. Разнообразява просто, това ми беше идеята. Въпросът е, че не ми е направило впечатление много китаристи да го правят.

Подозирам, че това е общоизвестен факт, но аз съм начинаещ, пък ми направи впечатление и някой друг може и да не знае. Става въпрос, че като се пикват струните много близо до мостчето звукът, който вади китарата е много по различен, по-тънък и подобен на бридж-адаптера без значение дали той е пуснат. Тва ми направи впечатление като гледах един концерт на The White Stripes. Джак Уайт го ползва супер умело тоя приом (не, защото китарите му са повечето само с един адаптер). Много ефектно. Та какво ще кажете професионалистите по въпроса? Кои други големи китаристи свирят също по този начин?

Че са ентусиасти две мнения няма, но като за световно очаквах по-уникални изпълнения честно казано. Еъргитар си е изкуство само по себе си