DanelectroDC

Китари от източния блок! лелеее, кви екземпляри има. особено първата съветска китара. по-болна форма няма как да се измисли сори, ако я е имало тая тема преди. в такъв случай -триите! :think:

еми то си е реално Лес Пол откъм технология, ама не сигничър. Но злобните рогца си нямат равни! много яко

абе да, ама има идиотски китари (като мойта) дето тръсрода им се наглася само като свалиш грифа от тялото. иди се опраи.

аа яко!!! ЕС ДЖИ са просто уникално яко изглеждащи китари, които са си и върха кат инструменти. Такъв дизайн за 50те години е нещо страшно. истински Гибсън ли е? ще се радваме на снимка!

според мен такива ексцеси клонят към тъпотията. гъзерия и нищо друго. ми като ти трябват 2 китарени линии хвани си някой пич, дето що годе може и тва е. Тва е същото, с което се подиграват Spinal Tap още 84 година. Там пича свири с цигулка на китара, като отвреме навреме настройва цигулката и отделно дрънчи на една друга китара до него с крак. и от такива изпълнения няма смисъл в студиото...

ами ето един линк с информация за от Данелектро произведените Силвъртон китари и усилватели: Данелектро Историятан на Данелектро е интересна. Те са били супер евтино произведени китари през края на 50те до към началото на 70те. тялото на китарите се състои от дървена рамка със две шпертплатови плоскости от двете страни. А Адаптерите са вкарани в капсулки за червило, затова се казват липстик. Абе направи си сам, така да се каже, ама се е получило нещо яко и до наши дни има супер много големи китаристи дето са им фенове и свирят с тях. Джими Пейдж си има една черна която използва цялата си кариера за парчета с отворени строеве и слайд. Ерик Клептън също. Скоро видях Марк Нофлър на живо с един Силвъртон. фирмата я няма от 70 години вече. Тия ефектчета, дето се казват сега Данелектро реално нямат общо. Има и римейки на старите китари. Аз имам една такова данелектро с 3 липстик адаптера. Звучи си много яко. Някак различно от другите китари. Вероятно заради шпертплата

Rod Stewart си е много як. Особено двата албума с Джеф Бек са просто крайъгълни камъни. Robert Plant също. Повлиял е на бая народ. Пол Роджърс и Стив Мериът са също много класни.

Marshall MS-2C (цели два вата маршалски класически звук! весел е ) иначе след време мисля да си зема Vox Pathfinder 15R той не че е нещо, но пък е Вокс и много тънък за това което предлага. а някой ден като забогатеем ше дойде времето на някой истински лампов амп. Вокс-АЦ30 би бил подходящ.

според мен тука спорът е не дали тва дете има талант или не, а повече дали в шредването и прекаленото задълбаване в техника и скорост има смисъл. аз съм на мнение, че рокендролът не е музика изискваща перфектна техника и виртуозност на всяка цена. даже според мен те могат и много да пречат, ако човек се задълбае прекалено. в рокендрола (според мен) е много по-важен фийлинга и настроението, както и експресията, та дори и хаоса. това не е класическа музика. трябва да можеш толкова, колкото ти е нужно да си изразиш идеите и настроението, не повече. всичко друго е спорт, в което няма лошо де. иначе детето безспорно може много, дано му дойде и чувството за рокендрол някой ден и ше е просто без грешка.

оо, да Ball and Bisquit е просто уникално яко парче и пример как може да се свири вълнуващ блус-рок без да звучи супер изтъркано и рециклирано, или просто на бързи обороти. Определено любимото ми парче. и аз мисля така за новия албум. според мен една от причините е, че Джак свири само на 2-3 парчета на китара в него и тва много липсва. свиренето му е просто свежарско. Ред Рейн ме кефи най-много от тоя албум ся октомври ще им ходя на концерт и ми е много интересно как ще се справят на живо двамцата.

The White Stripes са според мен в момента една от малкот групи, които се отличават от масата. Джак Уайт е супер експресивен китарист. Тва че свири на стар Еърплеин през евтин Силвъртон усилвател без почти никакви ефекти и записва на система с осем трака със сигурност няма да се хареса на протуулс феновете. обаче свиренето му е определено много свежо. а иначе барабанистката е решаваща за якия саунд на групата. як тътен в стил минималистичен Бонъм. Друг мноо як китарист е Nigel Tufnel от Spinal Tap. Особено солото му с две китари и цигулка вместо лък няма аналог в рок историята!

Jack White от The White Stripes ми е много любим. отличава се радикално от цялата тълпа съвременни "виртуози"

радвам се, че все пак малко ти се промени мнението. ние с теб на едно мнение ниама да можем да дойдем, щото гледаме на нещата от различни гледни точки. китарената революция е безсъмнено през 60те, оттогава всичко което се случва си е повече или по-малко вариации в рокендрола. разбира се че има развитие, но то в никакъв случай не е революционно. ся че Ричи е по-умен музикант, компзитор и аранжьор е твое лично мнение, не универсана истина. Самия Ричи казва "My failing is composing. I really fall down in composing. I can come up with riffs and I'm good at improvisation, but I'm not very good at putting a song together." За Пейдж в същото време казва> I rate him as a three-dimensional guitarist. He has a range, he has ideas, but he can't be everything, so sometimes he lacks on improvisation a bit. А за влиянието също можем да поспорим. Щото зависи на кого гледаш, че са повлияли. В Англия и Америка (а там разбират от рокендрол, щото той там се е случил) общо взето никой не спори кои са тримата АНГЛИЙСКИ патриарси на китарения рокендрол> Клептън, Бек, Пейдж. Преди се възмущавах и аз много от това, че Ричи не е сред тях, но колкото повече музика слушам и нови неща научавам, толкова повече виждам, че знаят все пак за какво говорят. Но тва всичко са мнения. Клептън след Криим/Блайнд Фейт примерно изобщо не ме кефи.

искаш линк, давам http://www.ritchieblackmore.de/interviewenglisch.html ето и малко откъси, за тиа дето не им се чете цялото> "Why we thought we had to change singers was because of Robert Plant. (...) He was so dynamic. And the next two weeks we were looking for a singer, people who had Robert Plant's dynamic approach. So it was thanks to him. "Zeppelin, I liked their hard approach when they came out and did 'Whole Lotta Love.' I immediately tuned in with that type of style because before when we were fiddling around with orchestras, I thought 'something's wrong, I'm not giving all that I can.' Thanks to them for the inspiration. They got it from Jeff Beck, who got it from the Small Faces..." (...) "Everybody steals. It's healthy to steal. The thing is to disguise who you're stealing from. I used to steal a lot from Jimi Hendrix." виж също в интервюто колко и кои китаристи Ричи смята за триизмерни. е за тва го уважавам Ричи, щото си е честен и откровен. а иначе айде да не се обиждаме лично, кой по-малко е наясно с нещата. за китарената и рок сцената през 60те и началото на 70те (когато реално се е родило тва чудо китарения рок и китарените герои) знам поне толкова, колкото подозирам, че ти знаеш за 80те. на мен тия години не са ми интересни, щото тогава китарената революция отдавна е била отминала. п.с.> защо сравняваш флойд с юрая хийп? не е красиво.

ей мерси за линка. това помага, само много тъпо, че не ни бачка с файърфокса, а аз без него съм за никаде. некви идеи. това е оф топик де. за красиви китари говорим. мен пук не ме кефиат ибанеците, дето са остри отпред. страта и класическите гибсъни са най-яки в тва отношение.

emi da, to si e do vkus. spred men po kitara ot tova ne mozhe da izglezhda. hem klasicheska, hem elektricheska ot kum sound-a e mnogo sladka. tia e polukuha realno, napravena e ot shpertplat i mozhe chovek da si sviri s neia ei taka bez da e vkliuchena. inache lipstick-adapterite sa si klasika. bramchat super moshtno, ama vadiat mnogo mek drunchast zvuk. za metal ne stava, ama blues, bottleneck, surf i t.n. e prosto perfektna. in my time of dying na zeppelin, kakto i kashmir vsashtnost sa izsvireni na DC59.

mozhe bi shtoto moita e takava, ama tia Dano-ta sa prosto perfektni otkum disain spored men